23 – НОВОТО СЪЗДАНИЕ
(Откровение 21-22)
Добре, накрая стигнахме до място в Откровение, за което всички са единодушни, нали? “Новото небе и земя” – това трябва да бъде буквално, отнасящо се до вечността след края на света, нали? Грешка. Или, за да съм абсолютно прецизен, трябва да кажа: Да и не. Истината е, че Библията ни казва много малко за небето, всъщност напълно достатъчно, за да знаем, че отиваме там. Но Писанието се занимава главно с настоящия живот. Разбира се, благословенията от последните глави на Откровение наистина се отнасят за небето. Това всъщност не е проблем “или/или.” Но важното е, че тези неща са истина сега. Небето е продължение и съвършено изпълнение на това, което е истина за Църквата в този живот. Ние не трябва просто да очакваме тези благословения в идещата вечност, а да им се наслаждаваме и да се радваме на тях тук и сега. Йоан говори на ранната Църква за настоящи реалности, за благословения, които вече съществуват и ще се увеличават с разпространението на Благовестието и обновяването на земята.
“Ето, подновявам всичко”
Първо, Йоан видя “ново небе и нова земя, защото първото небе и първата земя преминаха” (Откровение 21:1). За да разберем това, трябва да си спомним един от основните уроци на темата за Рая: спасението е ново създание. Затова винаги когато Бог говори в Писанието за спасяване на Своите хора, се използват езикът и символизмът на сътворението. Потопът, Изходът и Първото Пришествие на Христос са виждани като създаване на нов свят от Бога. Така, когато Бог говори чрез Исая, пророкувайки земните благословения на идещото Царство, Той казва:
Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя;
И предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум.
Но вие веселете се и радвайте се винаги в онова, което създавам;
Защото, ето, създавам Ерусалим за радост,
И людете му за веселие,
Аз ще се радвам на Ерусалим, и ще се веселя за людете Си,
И няма да се чува вече в него
Глас на плач нито глас на ридание.
Там не ще има вече младенец, който да живее само няколко дни,
Нито старец, който да не е изпълнил дните си;
Защото дете ще умре стогодишният,
А грешник ако умре стогодишен ще бъде считан за проклет.
Те ще построят къщи, и ще живеят в тях;
Ще насадят лозя, и ще ядат плода им.
Няма те да построят, а друг да живее там,
Няма те да насадят, а друг да яде;
Защото дните на Моите люде ще бъдат като дните на дърво,
И избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.
Не ще се трудят напразно,
Нито ще раждат чада за бедствие.
Защото те са род на благословените от Господа.
Също и потомството им.
Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям,
И докато ще говорят те, Аз ще слушам.
Вълкът и агнето ще пасат заедно,
И лъвът ще яде слама както вола,
И храна на змията ще бъде пръстта.
Не ще повреждат нито ще погубват
В цялата Ми свята планина, казва Господ. (Исая 65:17-25)
Това не може да говори за небето или за време след края на света; защото в тези “ново небе и нова земя” все още има смърт (на много напреднала възраст – “дните на дърво”), хората строят, садят, работят и раждат деца. Ние бихме могли да прекараме останалата част от тази глава в изследване на изводите от този текст от Исая, но единственият коментар, който ще направя тук, е, че това очевидно е изявление относно тази епоха, преди края на света, и показва какво могат да очакват бъдещите поколения, когато Благовестието изпълни света, възстанови земята в Рая, и доведе до изпълнение целите на Царството. Исая описва благословенията на Второзаконие 28 в това, което вероятно е тяхното най-голямо земно изпълнение. Така, когато Йоан ни казва, че е видял “ново небе и земя,” трябва да разбираме, че главното значение на този израз е символично и се отнася до благословенията на спасението.
Йоан след това вижда “Святия Град, Новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста украсена за мъжа си” (Откровение 21:2). Не, това не е космическа станция. Това е нещо, което трябва да е много по-вълнуващо: това е Църквата. Невястата не е просто в Града; Невястата е Градът (ср. Откровение 21:9-10). Ние сме сега в Новия Ерусалим. Доказателство? Библията категорично ни казва: “Пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата . . .” (Евреи 12:22-23; сравнете Галатяни 4:26; Откровение 3:12). Новият Ерусалим е настояща реалност; за него се казва, че идва от небето, защото произходът на Църквата е небесен. Ние сме “родени от горе” (Йоан 3:3) и сме граждани сега на Небесния Град (Ефесяни 2:19; Филипяни 3:20).
Тази мисъл е разширена в по-нататъшното твърдение на Йоан. Той чува силен глас от престола, казващ: “Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях” (Откровение 21:3). Като Павел, Йоан свързва тези две концепции: ние сме граждани на небето, и сме Божие обиталище, Негов свят Храм (Ефесяни 2:19-22). Едно от Едемските благословения, които Бог обеща в Левит, беше: “Ще поставя скинията Си между вас” (Левит 26:11); това се изпълнява в новозаветната Църква (2 Коринтяни 6:16). Гласът, който Йоан чул, продължил:
Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина. И Седящият на престола рече: Ето, подновявам всичко. И каза: Напиши, защото тези думи са верни и истинни. И рече ми: Сбъднаха се. Аз съм алфа и Омега, началото и краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота (Откровение21:4-6).
Накрая, това ще бъде изпълнено в небето в максимална степен. Но ние трябва да осъзнаем, че то вече е вярно. Бог вече е изтрил нашите сълзи. Доказателството за това е очевидната разлика между християнските и езическите погребения: ние скърбим, но не като такива, които нямат надежда (1 Солунци 4:13). Бог е отнел жилото на смъртта. (1 Коринтяни 15:55-58). И най-поразителен е следният израз: “Първите неща преминаха. . . . Ето, подновявам всичко.” Къде сме чели това преди? То идва от 2 Коринтяни 5:17: “Затова, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.” Това вярно ли е сега? Разбира се! Единствената истинска разлика между темите на 2 Коринтяни 5 и Откровение 21 е, че Павел говори за изкупения човек, докато Йоан говори за изкупената общност. Но отделният човек и общността са възстановени в Рая в спасението, и възстановяването вече е започнало. Водата на живота ни храни безплатно сега, като дава живот на отделния човек и изтича, за да даде живот на целия свят (Йоан 4:14; 7:37-39). “Който побеждава, ще наследи тези неща,” казва Бог, “Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син” (Откровение 21:7); Божието дете се характеризира с победа срещу противниците (1 Йоан 5:4). Езикът използван тук (“Аз ще бъда негов Бог”) е основното заветно обещание за спасение (сравнете Битие 17:7-8; 2 Коринтяни 6:16-18). Най-висшето изпълнение ще стане в небето за вечността. Но, първоначално и прогресивно, това е вярно сега. Ние живеем в новото небе и новата земя; ние сме граждани на Новия Ерусалим. Старите неща преминаха, и всичко стана ново.
Град на хълм
Йоан е пренесен в Духа “на една голяма и висока планина” (Откровение 21:10) да види красотата на този завършен Рай, който грее със славата на Бога. Дванадесетте порти на Града имат имената на дванадесетте племена на Израел написани върху тях, а върху дванадесетте основни камъка са имената на дванадесетте Апостоли (Откровение 21:12-14). Труден ли е за разбиране този символизъм? Това ясно представлява факта, че Божият Град съдържа цялата Църква, целият Божий народ, състоящ се от старозаветните и новозаветните вярващи – който, както Павел написа, е построен върху основата на апостолите и пророците (Ефесяни 2:20).
Нелепостта на неправилното тълкувание на “буквалистите” е болезнено очевидна, когато се опитват да разглеждат мерките, които Йоан дава на Града (Откровение 21:15-17). Йоан казва, че Градът е пирамида (или куб), 12,000 “стадии” от всяка страна, със стена 144 “лакти” висока. Числата са очевидно символични, като кратните на дванадесет говорят за величието, необятността и съвършенството на Църквата. Но “буквалистът” се чувства принуден да преведе тези числа в съвременни мерни единици, което дава стена дълга около 2,400 километра и висока около 65 метра. Ясните символи на Йоан са изтрити, и нещастният читател на Библията е оставен само с бърканица от безсмислени числа. “Буквалистите” се оказват в нелепото положение да изтрият буквалните числа на Божието Слово и да ги заменят с безсмислени символи!
Йоан продължава като описва Града чрез скъпоценности: всеки от основните камъни е украсен със скъпоценни камъни, всяка от портите е “скъпоценен бисер,” стената е направена от яспис, а Градът и улицата са “чисто злато, като прозрачно стъкло” (Откровение 21:18-21). От нашето изучаване на полезните изкопаеми свързани с Едемската градина разбираме, че това отново е символичен език, говорещ за възстановяването и изпълнението на Рая в спасението. Осемстотин години преди това Исая описва идващото спасение като Град, украсен със скъпоценни камъни:
От наскърбена, смутена, безутешна,
Ето, Аз ще постеля камъните ти в красиви цветове,
И ще положа основите ти от сапфири;
Ще направя кулите ти от рубини,
Портите ти от антракс,
И цялата ти ограда от скъпоценни камъни. (Исая 54:11-12)
Интересно е, че думата преведена като красиви цветове е на еврейски очни сенки. Това звучи налудничаво, нали? Стените са предназначени за защита; тази стена е просто за украса. Кой би построил стена от скъпоценни камъни, използвайки козметика за “хоросан”? Някой приказно богат, и във висша степен уверен срещу атака? Това, казва Исая, е бъдещето на Църквата, Божия град. Тя ще бъде богата и необезпокоявана от врагове, както обяснява останалата част от текста:
Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа;
И голям ще бъде мирът на чадата ти.
С правда ще се утвърдиш;
Далеч ще бъдещ от угнетението, защото не ще се боиш;
Далеч от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе. . . .
Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее;
И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд.
Това е наследството на слугите Господни,
И правдата им е от Мене, казва Господ. (Исая 54:13-17)
Йоан видя, че в този нов Божий Град няма Храм, “защото неговият Храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветлява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето” (Откровение 21:22-23). Това също се основава на Исая (вижте Исая 60:1-3, 19-20), подчертавайки, че Църквата е осветена от Божията Слава, обитавана от Облака, светеща с първоначалната Светлина. Това е Градът на Хълма (Матей 5:14-16), светлината на света, светеща пред хората, за да прославят Бога Баща. Заемайки от същия текст на Исая (Исая 60:4-18), Йоан говори за влиянието на Града върху народите на света:
И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своите славни неща. Портите му не ще се затварят денем, (а нощ не ще има там); па и народите ще донасят в него славните си и ценни неща. И в него никак няма да влезе нещо нечисто, нито онзи, който върши мерзост и който лъже, а само записаните в книгата на живота на Агнето (Откровение 21:24-27; сравнете Псалм 22:27; 66:4; 86:9; Исая 27:6; 42:4; 45:22-23; 49:5-13; Агей 2:7-8).
Това е написано за време, когато народите все още съществуват като народи; въпреки това всички народи са обърнати, стичащи се към Града и носещи своите съкровища в него. Когато светлината на Благовестието свети чрез Църквата на света, светът се обръща, народите се научават, и богатството на грешниците става наследство на праведните. Това е основно обещание на Писанието от началото до края. Това е модел в историята, посоката, в която се движи светът. Това е нашето бъдеще, наследството на идещите поколения.
Реката на Живота
Ние очакваме обръщането на Проклятието във всяка област на живота, в този свят и в идещия, когато Благовестието потече по целия свят. Разгледахме в по-ранна глава как образът на Едемската Река е използван в цялото Писание, за да изобрази благословенията на Рая, завръщащи се на земята в силата на Духа чрез Църквата (сравнете Езекиил 47:1-12; Захария 14:8). Йоан подходящо завършва своята картина на Новото Създание с тази картина, взета от Езекииловото видение за Църквата:
След това ангелът ми показа река с вода на живота, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше всред улицата Му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите. Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в Него, и Неговите слуги ще Му служат. Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им. Нощ не ще има вече; и не ще имат нужда от светене на светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове (Откровение 22:1-5).
Реката на Живота тече сега (Йоан 4:14; 7:37-39), и тя ще продължи да тече във все по-нарастващ поток на благословение за земята, изцелявайки народите, слагайки край на беззаконието и на войните чрез прилагането на библейския закон (Михей 4:1-3). Това видение за славното бъдеще на Църквата, земно и небесно, възстановява тъканта, която беше разкъсана в Битие. В Откровение виждаме Човека изкупен, върнат на Планината, хранен от Реката и от Дървото на Живота, възстановяващ своята изгубена власт и владеещ като свещеник-цар над земята. Това е наша привилегия и наследство сега, първоначално и прогресивно, в тази епоха; и ще бъде наша напълно в идещата епоха. Раят бива възстановен.
Сподели с приятели: |
