Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Пророчество и етика
Книгата Откровение често се разглежда като пример за “апокалиптичния” писмен жанр, който е процъфтявал сред юдеите между 200 пр. Хр. и 100 от Хр. Въобще няма основание за този възглед, и е нещастие, че думата апокалиптичен въобще се използва за описване на тази литература. (Самите автори на “апокалиптика” никога не са използвали думата в този смисъл; по-скоро, учените са откраднали понятието от Йоан, който нарича своята книга “Апокалипсис [Откровение] на Исус Христос”). Всъщност има много големи разлики между “апокалиптичните” писания и Книгата Откровение. “Апокалиптиците” се изразяват в необясними и неразбираеми символи, и като цяло нямат намерение да бъдат действително разбрани. Техните трудове изобилстват с песимизъм: никакъв действителен напредък не е възможен, нито ще има някога победа за Бога и Неговите хора в историята. Дори не можем да видим Бог да действа в историята. Всичко, което знаем, е, че светът става все по-лош. Най-доброто, което можем да направим, е да се надяваме на Края – скоро. Но засега силите на злото са на власт. (Звучи познато?) Практическият резултат е бил, че апокалиптиците рядко са се занимавали с етичното поведение. Те не били много заинтересовани в това как да се живее в настоящето (а действително да се завладява би било немислимо); те просто са искали да спекулират относно идващите катаклизми. Йоановият подход в Откровение е много различен. Неговите символи не са объркани бълнувания, излюпени от трескаво въображение; те са основани твърдо в Стария Завет (и причината за тяхната привидна обърканост е именно този факт: на нас ни е трудно да ги разбираме само защото не познаваме нашите Библии). Обратно на апокалиптиците, които са се отказали от историята, Йоан представя историята като сцена на изкуплението: Бог спасява Своите хора в тяхната среда, не от нея; и Той спасява и средата. Леон Морис, в своето важно изследване на Апокалиптиката (Leon Morris, Apocalyptic, [Eerdmans, 1972]), описва Йоановия мироглед: “За него историята е областта, в която Бог изработва изкуплението. Истински важното нещо в историята на човечеството вече е станало, и то е станало тук, на тази земя, в човешките дела. Агнето ‘стоящо като заклано’ господствува над цялата книга. Йоан вижда Христос като побеждаващ и като спечелил победата чрез Своята смърт, събитие в историята. Неговите хора участват в Неговата победа, но те са победили Сатана ‘чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство’ (Откровение 12:11). Песимизмът, който отлага Божията спасителна активност до Края, го няма тук. Макар Йоан да изобразява злото реалистично, неговата книга е фундаментално оптимистична” (стр. 79). Апокалиптиците казват, Идва краят на света: Откажете се! Библейските пророци казват, Светът върви към начало: Заловете се за работа! Така, Книгата Откровение не е апокалиптична брошурка; тя е, както самият Йоан ни напомня постоянно, пророчество (1:3; 10:11; 22:7, 10, 18-19), напълно в съответствие с писанията на другите библейски пророци. И – отново в ярко противопоставяне на апокалиптиците – ако има една основна грижа сред библейските пророци, това е етичното поведение. Никой библейски автор никога не разкрива бъдещето само заради задоволяване на любопитството: целта винаги е да се насочат Божиите хора към правилно действие в настоящето. Преобладаващата част от библейските пророчества нямат нищо общо с общоприетата заблуда за “пророчество” като предсказване на бъдещето. Пророците разказваха за бъдещето за да подтикнат към благочестив живот. Целта на пророчеството е етична. Фактът, че мнозина, които изследват пророческите писания днес, са по-заинтересовани в намирането на възможни сведения за космически пътешествия и ядрени оръжия, отколкото в откриването на Божиите заповеди за това, как да живеем, е отвратителна характеристика на съвременното отстъпление. “Свидетелството за Исус е духът на пророчеството” (Откровение 19:10); да се пренебрегне Исус в полза на ядрени взривове е извращаване на Писанието, абсурдно изопачаване на святото Божие Слово. От началото до края Йоан е силно загрижен за етичното поведение на онези, които четат Книгата Откровение: Блажен, който прочита, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него (1:3). Блажен онзи, който бди и пази дрехите си (16:15). Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество (22:7). Блажени, които вършат Неговите заповеди (22:14). Трябва да подчертая, че като защитавам есхатологията на господството, не давам просто алтернативно програмно ръководство за бъдещето. Библейската есхатология не е просто разписание за специални събития. Основополагащото значение на Надеждата е Господството на Исус Христос. Целта на есхатологията е да води хората да се покланят и да служат на техния Създател. Пророчеството никога не е само академично упражнение. Всички пророци сочеха към Исус Христос, и всички те изискваха етичен отговор. Божието Слово изисква пълно преобразяване на нашия живот, във всяко отношение. Ако това не е целта и резултата на нашето изучаване на Писанието, то няма да ни ползва нищо. Кога пророк и видение изчезнаха от Израил? Не беше ли, когато Христос Пресветият дойде? Това всъщност е белег и видно доказателство за идването на Словото, че Ерусалим вече го няма, нито се издига пророк, нито видение се открива между тях. И е естествено да бъде така, защото когато Той, за Когото се говореше, дойде, каква нужда има вече Той да бъде изявяван? И когато истината е дошла, каква нужда има още от сянката? Те пророкуваха постоянно за Него, докато дойде това време на Истинската Праведност, Която беше направена откуп за греховете на всички. По същата причина Ерусалим стоя до тогава, за да могат хората предварително да размишляват върху символите, преди Истината да се открие. Затова, разбира се, след като Пресветият дойде, видение и пророчество се запечатаха. И царството на Ерусалим престана по същото време, защото трябваше да се помазват царе сред тях само докато се помаже Пресветият. Мойсей също пророкува, че юдейското царство ще стои до Неговото време, казвайки: “Не ще липсва скиптър от Юда, нито управителев жезъл отсред нозете му, докато дойдат нещата, определени за него и Самото Очакване на народите” [Битие 49:10]. И това е причината Самият Спасител да обявява винаги “Законът и пророците пророкуваха до Йоан” [Матей 11 :13]. Следователно, ако все още има цар или пророк, или видение между юдеите, те напълно отричат, че Христос е дошъл; но ако няма нито цар, нито видение, и оттогава цялото пророчество е било запечатано и градът и храмът превзети, как може те бъдат толкова безбожни, как може да пренебрегват фактите, че да отричат Христос, който доведе всичко това? Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|