Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Предмет
Целта на Откровение е да открие на една страдаща Църква Христос като Господ. Понеже са били преследвани, ранните християни са можели да бъдат да бъдат изкушени да се страхуват, че светът се разпада – че Исус, който твърди, че има “всяка власт на небето и на земята” (Матей 28:18), всъщност е въобще няма власт. Апостолите често предупреждават срещу тази грешка на фокусиране върху човека, напомняйки на хората, че Божието върховенство е над цялата история (включително над нашите собствени скърби). Това е основата за някои от най-красивите текстове на утеха в Новия Завет (например Римляни 8:28-39; 2 Коринтяни 1:3-7; 4:7-15). Основна загриженост на Йоан при написването на книгата Откровение е точно това нещо: да укрепи християнската общност във вярата в Господството на Исус Христос, да ги увери, че гоненията, които понасят, са неразделно свързани с голямата война на историята. Господарят на Славата се е възнесъл до Своя престол, и нечестивите владетели сега се противят на Неговата власт като преследват Неговите братя. Страданието на християните не е белег, че Исус е изоставил този свят на дявола; обратното, то открива, че Той е Цар. Ако Господството на Исус е исторически безсмислено, нечестивите нямаше да имат никаква причина да притесняват християните. Но те гонят последователите на Исус, издавайки своето неохотно признаване на Неговата върховна власт над тяхното управление. Книгата Откровение представя Исус седнал на бял кон като “Цар на царете и Господ на господарите” (19:16), воюващ с народите, съдещ и воюващ праведно. Гонените християни въобще не са изоставени от Бога. В действителност те са на фронтовата линия на вековния конфликт, конфликт, в който Исус Христос вече е спечелил решителната победа. След Неговото възкресение цялата история е “прочистваща” операция, в която следствията от Неговото дело постепенно се прилагат по целия свят. Йоан е реалистичен: битките няма да бъдат лесни, нито християните ще излязат от тях невредими. Войната често ще бъде кървава, и голяма част от кръвта ще е тяхна. Но Исус е Цар, Исус е Господ, и (както Лутер казва) “Той трябва да спечели битката.” Божият Син излиза да воюва, побеждавайки и да побеждава, докато положи всичките Си врагове под краката Си. Следователно темата на Откровение е съвременна за първи век; т.е., то е написано към и за християни, които живеят по времето, когато книгата е четена за първи път. Грешим, ако го тълкуваме футуристично, като че ли посланието е предимно насочено за време от 2000 години след като Йоан го пише. (Интересно е – но не изненадващо – че онези, които тълкуват книгата “футуристично” сякаш винаги се съсредоточават върху своята собствена епоха като предмет на пророчествата. Убедени в своята собствена важност, те са неспособни да мислят за себе си като живеещи в някое друго време, а не в кулминационната точка на историята). Разбира се, събитията, които Йоан предсказва, наистина са “в бъдещето” за Йоан и неговите читатели; но те се случват скоро след като той пише за тях. Да тълкуваме книгата по друг начин означава да отречем смисъла на книгата като цяло, и на конкретните текстове, които посочват нейната тема. За нас голямата част от Откровение (т.е. всичко, без няколко стиха, които споменават края на света) е история: то вече се е случило. Това може да бъде истинско разочарование за онези, които очакват някакви трепетни сцени в книгата, затова за тях имам малко утешителни думи: Горе главата – Пчелите убийци все още пътуват на север! Нещо повече, Звярът има цяло множество от съвременни подражатели, така че все още имате шанс да бъдете обезглавени. За съжаление, онези, които са се надявали чрез Грабването да избегнат фойерверките, нямат късмет. Те просто ще трябва да си пробият пътя до победата заедно с нас. Ранната Църква е имала двама големи врагове: отстъпилия Израел и езическия Рим. Много християни загиват в техните ръце (всъщност, тези двама врагове на Църквата често си сътрудничат един с друг, за да убиват християните, както направиха при разпъването на самия Господ). И посланието на Откровение е, че тези гонители, вдъхновени от Сатана, скоро ще бъдат съдени и погубени. Неговото послание е съвременно, а не футуристично. Някои ще възразят, че това тълкуване прави Откровение “неприложимо” за нашето време. Не може да се измисли по-погрешна идея. Посланията към Римляните и Ефесяните нима са “неприложими” само защото са написани към вярващите през първи век? Трябва ли 1 Коринтяни и Галатяни да бъдат отхвърлени, защото се занимават с проблеми от първи век? Не е ли цялото Писание полезно за вярващите във всяка епоха (2 Тимотей 3:16-17)? Всъщност, футуристите са онези, които правят Откровение неприложимо – защото според футуристката хипотеза книгата е неприложима от времето, когато е написана, до двадесети век! Само ако гледаме на Откровение според значението му за неговите съвременници, само тогава книгата не е мъртва буква. От началото Йоан казва, че неговата книга е предназначена за “седемте църкви, които са в Азия” (1:4), и трябва да приемем, че той има предвид това, което казва. Той очевидно очаква, че дори най-трудните символи в пророчеството могат да бъдат разбрани от неговите читатели през първи век (13:18). Нито веднъж не намеква, че книгата е написана за двадесети век, и че християните биха пропилели времето си в опити да я разшифроват, докато не се измислят космическите станции. Основната значимост на Книгата Откровение е за нейните читатели от първи век. Тя все още има значение за нас днес, когато разбираме нейното послание и прилагаме нейните принципи в нашия живот и общество. Исус Христос все още изисква от нас това, което изискваше от ранната Църква: абсолютна вярност към Него. Тук могат да бъдат посочени няколко групи от доказателства за съвременното естество на Откровение. Първо, това е общият тон на книгата, който се занимава с мъчениците (вижте например 6:9; 7:14; 12:11). Темата очевидно е настоящата ситуация на църквите: Откровение е написано към една страдаща Църква, за да утеши вярващите в тяхното време на изпитание. Второ, Йоан пише, че книгата засяга “онова, което има да стане скоро” (1:1), и предупреждава, че “времето е близо” (1:3). В случай, че може да пропуснем това, в края на книгата той отново казва, че “Господ Бог на пророческите духове прати ангела Си да по каже на Неговите слуги това, което трябва скоро да стане” (22:6). Като се има предвид, че едно важно доказателство за истинския пророк лежи във факта, че неговите предсказания се сбъдват (Второзаконие 18:21-22), Йоановите читатели от първи век са имали всички основания да очакват, че неговата книга има непосредствено значение. Думите скоро и близо просто не могат да бъдат направени да означават друго освен това, което казват. Ако ви кажа, “Скоро ще отида там,” и не се покажа в продължение на 2000 години, няма ли да кажете, че съм малко муден? Някои ще възразят на това на основа на 2 Петрово 3:8, че “за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден.” Но там контекстът е напълно различен: Петър ни увещава да имаме търпение по отношение на Божиите обещания, уверявайки ни, че Божията вярност към Неговото свято Слово никога няма да се изчерпи и намалее. Книгата Откровение не е за Второто Пришествие. Тя е за унищожаването на Израел и за победата на Христос над Рим. Всъщност, думата идване, както е използвана в Книгата Откровение, никога не се отнася за Второто Пришествие. Откровение пророкува Божия съд върху двамата древни врагове на Църквата: и макар то да продължава като описва накратко определени събития в края на времето, това описание е само “опаковка,” за да покаже, че нечестивите никога няма да надделеят срещу Христовото Царство. Но основната цел на Откровение е върху събития, които скоро ще станат. Трето, Йоан определя определени ситуации като съвременни: в 13:18 Йоан ясно насърчава своите съвременни читатели да пресметнат “числото на звяра” и да разкодират неговото значение; в 17:10 един от седемте царе е сега на престола; и Йоан ни казва, че голямата блудница “е [сегашно време] големият град, който царува [сегашно време] над земните царе” (17:18). Отново, Откровение е предназначено да бъде разбрано според неговата съвременна значимост. Едно футуристично тълкуване противоречи напълно на начина, по който самият Йоан тълкува своето собствено пророчество. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|