ВКС 1.2 ЗАСТРАШЕНИ, ИЗЧЕЗВАЩИ И ЕНДЕМИЧНИ ВИДОВЕ

Оливиеров минзухар (Crocus olivieri) – В Пазарджишка област се среща на Бесапарските ридове, цъфти в периода февруари – април. Видът е реликт и балкански ендемит, включен е в Червената книга на България с категорията „застрашен”, защитен е от законите за биологичното разнообраие.

Родопска горска майка (Lathraea rhodopea) – Това е паразитно растение по корените на дървесни видове. То е напълно без хлорофил и не фотосинтезира, което не му пречи да е забележително и красиво когато цъфти през март - април. Растението е бледо розово-лилаво на цвят. Както може да се предположи от наименованието му то се среща в гори – на влажни места и край реки. Реликт е и балкански ендемит – расте само в Родопите, включително и в гръцката част на планината.

Тракийска овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris ssp. thracica) - Едногогодишно тревисто растение. Застрашен вид. Български ендемит. Включен е в европейския списък на редките, застрашените и ендемичните растения с категория застрашен. Расте из тревисти места, обработваеми площи край пътища върху ливадни черноземи, смолници и излужени канелени почви. Образува смесени популации с типичната овчарска торбичка или расте в събщества с преобладаване на житните треви. Размножава се със семена. Образува обилно семена и има добра размножителна способност.

Други растителни видове с висока природозащитна стойност на територията на ТП ДГС „Пазарджик”:

Родопско еньовче (Galium rhodopeum Velen.) Многодишно тревисто растение с дълго коренище. Стъблата високи 7–35 cm, в основата с многобройни стерилни клонки, образуващи рехави чимове. Листата тяснолинейни до игловидни, късоосилесто заострени, разположени в прешлени по 6. Цветовете дребни, бледожълтеникави, събрани в тясно пирамидално съцветие. Плодът сух, от 2 бъбрековидни орехчета. Цв. V–VI, пл. VII–VIII. Расте по сухи варовити каменисти склонове, предимно на южни изложения върху хумусно-карбонатни, ерозирани и неразвити почви от пояса на ксеротермните дъбови гори до буковия пояс. Участва в тревния етаж на съобщества от Quercus pubescens и Carpinus orientalis, в състава на скални съобщества заедно с Morina persica, Polygala rhodopaea, Alyssum montаnum и др. (Анчев и Горанова 2011).

Видът е балкански ендемит, терциерен реликт, включен е в ЗБР и Червена кига на България т. 1 с категория „застрашен”. (Бисерков и др. 2011).

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида в границите на горското стопанство. При провеждане на лесовъдските мероприятия да не се нанасят механични повреди на индивидите.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Блатно кокиче (Leucojum aestivum) – Видът е лечебно растение, включено в Червената книга на България като „рядък вид” и в Червения списък на България като „уязвим”. В Пазарджишка област се среща в ЗМ „Свети Георги” край с.Варвара. Многогодишно луковично растение, високо 65 см. Листата линейни, приосновно разположени, 2-6 на брой, широки 5-13 mm. Цветовете 3-7 на брой разположени на върха на стъблото с нееднакво дълги дръжки. Цветът е съставен от шест еднакви, бели, със зелени върхове, дълги 10-15 cm околоцветни листчета. Цъфти април-май. Цветовете излъчват силна приятна миризма. Растението е отровно! Съдържа алкалоида "галантамин", от който се произвеждат различни лекарствени препарати. Среща се по влажни, сенчести места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ

Инвентаризиране и картиране на находищата на вида в границите на горското стопанство. При провеждане на лесовъдските мероприятия да не се нанасят механични повреди на индивидите. При установяването наличие на вида, дърветата в съседство се запазват и не подлежат на сеч. Склопеността да не пада под 0,6.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Проверка състоянието на находището на вида (ежегодно) – брой индивиди, определяне на възрастовата структура на ценопопулацията (брой цъфтящи или плодоносещи индивиди), здравословно състояние (наличие на повреди или вредители).

Текирска мишорка (Gypsophila tekirae Stef.). Тя е тясно локален ендемит. Видът се среща само в ниските части на северните склонове на Бесапарските ридове, между жп спирките Хаджиево и Синитево, на жп линията София – Пловдив и никъде другаде по света. Находището на вида се намира на около 6 км от Пазарджик. Малка част от находището на вида попада в ЗМ “Огняново-Синитевски рид”, цялото находище попада в орнитологично важно място Бесапарски ридове и флористично важно място „Бесапарски ридове” и ще бъде обявено за защитена зона по Натура 2000. Цъфти през май – юни. Видът е реликт, включен е в Червения списък на България с категорията „критично застрашен”, а в Червената книга на България с категорията „рядък”, защитен е от закона за биологичното разнообраие. Вклчен е в списъка с видове, чиито местообитания са приоритетни за включване в мрежата от Важни места за растенията (флористично важни места). Текирската мишорка е събрана за първи път от първия български професор по ботаника Стефан Георгиев на 6 Август 1887, който събира прецъфтели екземпляри около село Хаджиево. Въз основа на този сбор той съобщава погрешно растението като Gypsophila scorzonerifolia, която не се среща в България. На 9 юни 1891 той отново посещава Бесапарските ридове, като този път събира цъфтящи екземпляри, но не променя първоначалното си определение за вида. По-късно академик Борис Стефанов преглеждайки хербария на Стефан Георгиев, по екземпляра от втората дата установява, че това е нов вид за науката. Той прави научно описание на вида през 1929 г., без да е посещавал Огняново - Синитевския рид и без да е събирал лично растението. Дълги години след това описание никой не е намирал растението в природата, докато през 1968 г. го преоткрива проф. Стефан Станев от Природонаучния музей в Пловдив. Историята за откриването и преоткриването на текирската мишорка е разказана много увлекателно в четвъртото издание на книгата на проф. Стефан Станев "Звезди гаснат в планината".

Съгласно Заповед № 65/28.01.2013 год. на МОСВ за специалния режим на опазване и ползване на лечебни растения през 2013 год. на основание чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от Закона за лечебните растения, ежегодно се определят допустими за събиране количества билки от естествените находища, извън територията на националните паркове, на следните видове лечебни растения: Божур червен (Paeonia peregrina Mill.); Зърнастец елшовиден (Frangula alnus Mill.); Иглика лечебна (Primula veris L.); Катраника, пелин бял (Artemisia alba Turra); Лазаркиня, еньовче ароматно (Galium odoratum (L.) Scop.); Лудо биле, старо биле (Atropa belladonna L); Ранилист лечебен (Betonica officinalis L.); Решетка безстъблена (Carlina acanthifolia All.); Тлъстига лютива, жълто прозориче (Sedum acre L.) Трън кисел (Berberis vulgaris L.); Шапиче (Alchemilla vulgaris complex).
Защитени животински видове на територията на ТП ДГС “Пазарджик”:

Златка (Martes martes L.) - повсеместно разпространена.

Черен пор (Mustela putoirius L.) - обитава предимно около застроените площи и населени места.

Пъстър пор (Vormela peregusna ssp. peregusna) – известен още като европейски пъстър пор и сарматски пор, той е рядък хищник, който се среща в Югоизточна Европа и Азия, включително и на територията на България, като ареалът му бързо намалява. Той е нощно активно животно. Храни се с гризачи (полевки, лалугери, сънливци и др.), птици и яйца. Живее поединично. Живее на открити и сухи терени, като обитава степи, полупустини и пустини. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес вида или негови следи да се наблюдават изключително рядко.

Много съобразително и интелигентно животно, той има незаслужено славата на безпощаден убиец. Както всички порови – невестулки, златки, белки, той е преследван от човека заради щетите, които нанася на стопаните. В повечето случаи, обаче те са пренебрежимо малки и не оправдават убиването му. В Пазарджишка област се среща на Бесапарските ридове.

Невестулка (Mustela nivalis L.) - повсеместно разпространена.

Видра (Lutra lutra L.) - среща се единично около големите реки и микроязовирите в района. Обитава разнообразни сладководни басейни, предимно обрасли с гъста растителност или струдно достъпни скалисти брегове. Застрашен вид, включен в „Червена книга на България, том 2; Закон за биологичното разнообразие, Приложение II и III; Бернска конвенция, Приложение ІІ; CITES, Приложение І; IUCN, категория уязвим.

Заплахи: Основни заплахи за видрата са унищожаването на крайбрежната растителност, силен антропогенен натиск и преследване в рибовъдни стопанства.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ

Опазване на крайречната дървесна растителност по реките в ДГС, вкл. недопускане на мероприятия по прочистване на речните корита. Изгребване на инертен материал и корекции на реките. При идентифициране на обитаемо леговище да се минимизира безпокойството в съответния участък, като на по-малко от 100м от леговището да не се провеждат никакви мероприятия.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ

Да се установят броя на наличните размножаващи се семейни групи от вида и да се извършва ежегоден мониторинг на числеността им. Могат да се ползват и следите, видровите пътечки и екскременти, като указание за присъствие на вида.

Лалугер (Spermophilus citellus) – Световно застрашен вид. Лалугерът е дневно животно, живее на колонии в дупки в земята, които често са свързани в система от проходи с няколко изхода. Дупките изкопава сам, в тях често събира запаси от храна за зимата, въпреки, че натрупва значителни количества кафява мазнина и прекарва зимата в зимен сън. Множество са факторите, които водят до бързото изчезване на този вид – интензивно селско стопанство и използване на пестициди, изоставяне на ливади и пасища и обрастването им с високи треви, палене на стърнища и наводнения. Всичко това е причина лалугерът да е световно застрашен и популациите му в България бързо да намаляват. Лалугерът е основна хранителна база на редица други застрашени видове като царски орел, египетски лешояд, пъстър и степен пор.

Дива котка (Felis silvestrris S.) - среща се единично.
От клас Птици се срещат:

Обикновен мишелов (Buteo buteo L.)

Черношипа ветрушка (Falco tinunnculus L.)

Ловен сокол (Falco chrrug) .

Горска улулица (Strix aluco L.)

Бухал (Bubo bubo L.)

Кукумявка (athenae noctua S.)

Горска ушата сова (Asio noctua S.)

Голям ястреб (Аccipiter gentilis L.) Застрашен вид, включен в Червената книга на България; Приложение ІІІ на ЗБР. Обитава високостъблени, широколистни планински, равнинни и крайречни гори. Често гнезди и в иглолистни култури.

Заплахи: Загуба на местообитания, преследване от хора, изземване на яйца и малки с цел търговия.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Ограничаване на дърводобива и събирането на недървесни горски продукти в отделите и подотделите в които е установено гнездене. Спазване на забраната за отстрел на вида. При установено гнездене на вида да не се извеждат сечи в радиус от 300м от гнездото.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Картиране на гнездовите находища и ежегоден мониторинг на състоянието им.

Малък ястреб (Аccipiter nisus L.) Включен в Червената книга на България том ІІ; Приложение ІІІ на ЗБР. Гнезди в гори и покрайнините им, от равнините почти до алпийският пояс.

Заплахи: Загуба на местообитания вследствие на обезлесяване на обширни територии. Преследване и безпокойство от човека.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Както и при големия ястреб. Ограничаване на дърводобива и събирането на недървесни горски продукти в отделите и подотделите, в които е установено гнездене. Спазване на забраната за отстрел на вида. При установено гнездене на вида да не се извеждат сечи в радиус от 250м от гнездото.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Картиране на гнездовите находища и ежегоден мониторинг на състоянието им.

Черен кълвач (Dryopus martius) Среща се предимно в стари широколисни, смесени и иглолистни планински гори до горната им граница и сравнително по-рядко в равнинни гори. Рядък вид, включен в „Червена книга на България, том 2; Приложение ІІ и ІІІ на ЗБР.

Заплахи: Изсичането на старите гори, конкуренция от други видове кълвачи, антропогенен натиск и загуба на хранителна база. Тясно специализиран вид към храна и местообитание.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ Да се обособяват гори във фаза на старост в отдели в които видът е установен като гнездящ. Да се запазват старите хралупати дървета. Минимизиране на санитарните сечи в старите гори. Опазване на мравуняците на червената горска мравка.

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ Картиране на гнездовите находища и ежегоден мониторинг на състоянието им.

Зелен кълвач (Picus viridis)

Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major)

Сирийски кълвач (Dendrocopos syriacus)

Сива врана (Corvus corone L.)

Сойка (Garrulus glandarius L.)

Сврака (Pica pica L.)

Полска чучулига (Alauda arvensis)

Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus) – В Пазарджишка област редовно използва ОВМ “Рибарници Звъничево”, като място за хранене през зимата. В ОВМ “Марица Пловдив” се намира най-голямата нощувка на вида по поречието на Марица и за цялата Тракийска низина.

Белоока потапница (Aythya nyroca) – световно застрашен вид, гнезди в ОВМ “Рибарници Звъничево”, които са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид.
ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА СТОПАНИСВАНЕ НА ВКС 1.2

1. Необходимо е извършването на периодични консултации със специалисти за установяване на потенциалното присъствие на малко познати, но застрашени, изчезващи или ендемични видове на територията на горскостопанската единица.

2. За всеки вид показващ наличие на ВКС да се определи ключовата информация. Тя трябва да включва: сегашно състояние (популация и разпространение); основни тенденции и заплахи; въздействия на стопанисването. Информацията трябва да се отнася за конкретната ГВКС, но трябва да се съобразява и с другите места в района където се среща вида.

3. В зоните определени съгласно праговете посочени в Приложение 1 се извършват само мероприятията, предвидени в Националните планове за управление на вида (НПУВ).

4. При липса на НПУВ за вида, заради който е определена конкретната ВКС, до утвърждаването на такъв се изготвя план за стопанисване на ГВКС, който се съобразява със специфичните изисквания на идентифицираните ВКС. Планът за стопанисване се изготвя задължително с участие на експерт по съответния на конкретната ВКС вид.

• 
  Трябва да се изготвят специфични предложения за стопанисване за всяка територия носеща ВКС ( с наличие на някой от индикаторните видове). Да се изготви дългосрочен план за стопанисване на всяка ГВКС, който се съобразява със специфичните изисквания на идентифицираните индикаторни видове показващи наличие на ВКС, основан на habitat-based approach. Възможностите за стопанисване включват, но не се ограничават до: мерки за възстановяване; активно стопанисване; строга защита. Например, може да се окаже удачно да се отбележат и вземат предвид при планирането и стопанисването: Някои ключови защитени територии; Територии, които поддържат свързаността на ландшафтно ниво; Територии, които осигуряват запазването на определени свойства на местообитанията, например снабдяване със стояща мъртва дървесина или опазване на крайречни зони.
  
• 
  В контекста на стопанисваната ГВКС могат да възникнат и други възможности. Препоръчително е да се потърси консултации със специалисти в процеса на инвентаризация и планиране на стопанисването на ГВКС.
  
• 
  Предложенията за стопанисване трябва да се интегрират в по-широкия процес на планиране. Горските стопани трябва да са уверени, че мерките действително се прилагат, например чрез смяна на процедурите на действие и провеждане на обучение, което да осигури спазването на промените. Обучението да е насочено към персонала, който участва в горскостопанските мероприятия. Обучението трябва да запознава с ограниченията предизвикани от наличието на ВКС и мерките за опазване и повишаване на тези стойности.
  

ПРЕПОРЪКИ И УКАЗАНИЯ ЗА МОНИТОРИНГ НА ВКС 1.2

1. Трябва да се разработят индикатори и план за провеждане на мониторинг и те да се прилагат на практика. Примери за ключови индикатори за мониторинг: Специфични популации на диви видове и тенденции на разпространението им в горското стопанство; Запазване на обхвата, качеството и свързаността на местообитанията; Проверка на планирането преди предприемането на действия; Други количествени данни, например получаване на информация за ловуването от горските стражари.

2. Горският стопанин трябва да е запознат с промените в опазването на ВКС на ландшафтно и национално ниво.

3. Когато ВКС включва части от естествени екосистеми, които се намират в значително променен ландшафт, трябва да се провежда мониторинг на признаците, които помагат за запазване на тези ВКС в границите на ландшафта (например коридори и буферни зони).

Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> До (Бенефициент- наименование)
2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)