Южноцентрално държавно предприятие – смолян тп държавно горско стопанство – пазарджик

Настоящото проучване е извършено през 2011 година, във връзка с определяне на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Държавно горско стопанство (ДГС) „Пазарджик” и в изпълнение на принцип 9 от стандарта за сертификация управлението на гори по схемата на FSC. Инвентаризацията и проучванията са направени съгласно указанията на Националното ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност, изготвено от WWF - DCP.

В Националното ръководство е дадена дефиниция за ГВКС, включваща в себе си шест различни характеристики на гората или комбинации от тях, които определят нейната консервационна стойност. В общ план Ръководството дава и насоки за управление и стопанисване, които ще запазят или повишат тези консервационни стойности. При разработката на настоящия документ, екипът се е водил изцяло от определенията, праговете и оценките посочени в Националното ръководството. Съответните дефиниции са адаптирани конкретно за земите и горите от горския фонд, управлявани от ДГС „Пазарджик”. Посочените указания за стопанисване и мониторинг са разписани конкретно и съобразно спецификата на горите и начина им на управление на проучваната територия. Разработени са всички консервационни стойности, установени на територията на горското стопанство. Инвентаризацията на ГВКС, свързани с наличието на редки, застрашени и изчезващи видове е продължителен процес излизащ извън рамките на един сезон. Препоръчва се базата данни за разпространението на тези ВКС да бъде постоянно актуализирана от персонала въз основа на периодични техни наблюдения.

Държавно горско стопанство „Пазарджик” носи името си на град Пазарджик, който е административен център, седалище и на самото стопанство. В границите на стпанството попадат три общини – община гр.Пазарджик, община гр.Септември и община с.Лесичово. На север стопанството граничи с ДГС ”Панагюрище”, на изток с ДГС ”Пловдив”, на югоизток с горски стопнаства ”Кричим” и „Пещера”, на юг с горски стопнаства ”Ракитово” и „Алабак”, на запад с горски стопнаства „Белово”, „Костенец” и „Ихтиман”. Формата на стопанството е неправилна, удължена в посока северозапад-югоизток. Първото цялостно устройство на горите в ДГС ”Пазарджик” е направено през 1950 година. Горите и горските площи от района на ДГС ”Пазарджик” в преобладаващата си част са разположени в Ихтиманска Средна гора и северните склонове на Западни Родопи, в долния равнино - хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори /0-700м.н.в/ и в средния планински пояс на горите от бук и иглолистни /700-2000м.н.в/. Характерна особеност за цялото стопнаство е отсъствието на естествена иглолистна растителност, което се дължи на изолираността на Средна гора. Малка част от горите са разположени по течението на реките Марица, Тополница, Луда Яна и Ели дере в Горнотракийската низина. Най-високата точка е в Родопския горски масив – 1593 m н.в /връх Милеви скали/, а най-ниската – 176 m н.в, където р.Марица напуска териорията на стопанството.

Територията на стопанството попада изцяло в Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област.

Общата площ на стопанството е 28867,8 хектара. Залесената площ е 26417,9 ха, незалесената дървопроизводителна площ е 814,0 ха, а недървопроизводителната - 1635,9 ха. Горите са с различна собственост, като най-голям процент заемат държавните (24381,8 ха) - 84,5% от общата площ, следвани от собственост на физически лица - 9,4% - 2706,8 ха, общинските гори са с площ 1246,6 ха - 4,3%; собственост на религиозни общности са 247,9 ха - 0.8%; собственост на юридически лица са 275,6 ха –1,0% от общата площ и съсобственост са 9,1 ха.

Разнообразието на релефа, почвените характеристики и климата обуславят значително биологично разнообразие. Горските екосистеми в района са ценни в икономически, екологичен и социален аспект, тъй като поддържат разнообразен растителен и животински свят и имат важни водорегулиращи, противоерозионни, рекреационни и естетически функции.

Основната част от горите на територията на ДГС „Пазарджик” са включени в различните категории ВКС. В някои случаи един и същи подотдел попада в повече от една консервационна стойност. Това прави гората в този подотдел особено значима за поддържане и повишаване на всички идентифицирани консервационни стойности. В такива случаи се прилагат препоръките и ограниченията за стопанисване и мониторинг, които имат най-строг режим по отношение на прилагането на горскостопанските дейности.

По време на процеса на идентификация на ГВКС за територията на ДГС „Пазарджик”, екипът работи в тясно сътрудничество с ръководството на горскостопанската единица. Ръководният състав е преминал теоретично обучение за основните принципи по прилагането на методиката на Националното ръководство по определяне, управление и мониторинг на гори с висока консервационна стойност.

През периода на проучванията са проведени консултации с представители на местните власти и сдружения за определяне на значимите за местните общности горски територии и съгласуване на режимите за стопанисване. По време на срещите те са информирани за проучването и за основните принципи на горите с висока консервационна стойност и е потърсено тяхното мнение относно възможностите за прилагане.

Препоръчително е при промени в новия лесоустройствен проект на ДГС „Пазарджик” да се интегрират резултатите от изследването и препоръчаните горскостопански мероприятия в него. Това ще допринесе за по-добро и екологосъобразно стопанисване на горските екосистеми в района.
ГОРИ С ВИСОКА КОНСЕРВАЦИОННА СТОЙНОСТ