За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Изисква се умение и грижовност за поднасянето на добър хляб. В изработването му има много повече свещенодействие, отколкото мнозина си мислят. Добрите готвачи са много малко. Някои млади жени смятат, че е унизително да готвят и да се занимават и с друга домашна работа. Не е чудно, че млади момичета, когато се омъжват и трябва да се грижат за семейство, имат съвсем слабо понятие за задълженията на жената и майката.

Готварството не е просто нещо и в реалния живот е едно от най-необходимите умения. Трябва да я овладеят всички жени и особено по-бедните, за да могат и те да се ползват от нея. Изисква се умение да се приготви едно апетитно и същевременно просто ястие. То трябва да се приготвя по прост и здравословен начин и то така, че поради простотата си да е по-вкусно и по-полезно.

Всяка жена, която се грижи за семейството, а още не е овладяла изкуството на здравословното готвене, трябва да реши да научи всичко необходимо за благополучието на дома си. За тази цел в много градове има курсове за природосъобразно готвене и хранене. Ако за някоя жена са недостъпни, ще трябва да се свърже с добра готвачка и чрез постоянство и старание да стане майстор в готварското изкуство.

Редовното хранене

Редовното хранене е жизненоважно. Трябва да се яде в точно определено време и всеки да консумира онова, от което се нуждае организмът му. До следващото хранене не бива да се яде нищо.

Много хора ядат, когато организмът им не се нуждае от никаква храна, в най-различни интервали между храненията, защото нямат достатъчно воля да противостоят на желанието си. По време на път някои непрекъснато дъвчат нещо. Този навик е особено вреден. Ако ядяха редовно проста и питателна храна, не биха изпитвали голяма умора и не биха страдали толкова от различни болести.

Друг вреден навик е да се яде точно преди лягане. Дори когато са вечеряли в определеното време, някои хора сядат повторно, понеже били почувствали премаляване. Повторено няколко пъти, това се превръща в навик, който често се засилва дотолкова, че става невъзможно да се заспи, без да се яде. Поради късната вечеря храносмилането се извършва по време на сън. Макар стомахът да работи непрекъснато, то не е пълноценно. Сънят е смущаван от неприятни сънища, човек се събужда на сутринта неотпочинал и закуската не му е вкусна. Когато си легнем, стомахът ни трябва да е свършил работата си, за да може и той, подобно на другите ни органи, да си почине. За хора със заседнал начин на живот късната вечеря е особено вредна, често води до заболяване, понякога твърде сериозно.

В много случаи премаляването, което кара човека да яде, става поради това, че храносмилателните органи през деня са били в голямо напрежение. Стомахът се нуждае от почивка след всяко ядене ­ от пет до шест часа. Много хора, опитали тази схема, намират, че двукратното ядене през деня е по-добро от трикратното.

Неправилни навици на хранене

Храната не бива да се приема нито много гореща, нито много студена. Ако е студена, се изразходва стомашна енергия за затоплянето є, преди да започне смилането є. Студените напитки са вредни по същата причина. Но и обилната употреба на горещи напитки изтощава стомаха. Всъщност колкото повече течности се приемат с храната, толкова по-трудно се смила тя. Защото преди да започне смилането, трябва първо да бъде абсорбирана течността.

Не употребявайте много сол, избягвайте туршии и подправки; яжте повече плодове и дразненето, което предизвиква жаждата при хранене, до голяма степен ще изчезне.

Трябва да се яде бавно и да се дъвче прецизно. Това е необходимо, за да може храната да се смеси с достатъчно слюнка и стомашните сокове да започнат дейността си.

Вредно е и храненето в неподходящо време, например след уморителна и усилена работа, след преумора или ако сте загрели. Веднага след приемането на храната се усилва напрежението на нервната дейност. И ако тялото или умът също са били напрегнати, храносмилането се затруднява. Ако човек е възбуден, изплашен, развълнуван или бърза, по-добре е да не яде, докато не си почине и успокои.

Стомахът е в тясна връзка с мозъка и когато заболее, нервна енергия отива на помощ на отслабналите храносмилателни органи. Когато тези разстройства стават по-често, мозъкът се обременява. И ако мозъкът постоянно се претоварва, а липсват физически движения, то и леката храна трябва да се приема умерено. По време на ядене забравете всякакви грижи и мрачни мисли. Не бързайте. Яжте бавно, в добро настроение и с изпълнено с благодарност към Бога сърце ­ благодарност за всичките Му благословения.

Преяждането

Като избягват месна храна и други тлъсти и вредни ястия, много хора смятат, че с простата и здравословна храна могат да се тъпчат неограничено, до прекаляване. Това е погрешно. Храносмилателните органи не бива да бъдат претоварвани с количества храна, с каквито организмът не може да се справи.

Възприето е ястията да се поднасят на масата едно след друго. Ако не се знае менюто, има опасност да се изяде голямо количество от първото поднесено, което да не е най-подходящото. Когато се поднесе следващото ястие, човек често си позволява да премине границите, да вземе и от съблазнителния десерт, който съвсем не е добър за него. Ако обядът е поставен на масата изцяло още в началото, всеки ще има възможност да избере най-доброто за себе си.

Понякога последиците от преяждането се усещат още веднага. В други случаи не се усещат никакви болки; но храносмилателните органи губят от силата си и основите на здравето биват подронени.

Излишната храна обременява организма. Предизвиква концентриране на голямо количество кръв в стомаха, при което крайниците изстиват. Храносмилателните органи се натоварват и когато са изпълнили задачата си, се изпитва чувство на слабост и отпадналост.

Хора, които постоянно преяждат, наричат това усещане “глад”. То обаче е причинено единствено от претоварването на храносмилателната система. Понякога се появява замайване, придружено с отслабване на умствената и физическа дейност.

Тези неприятни симптоми настъпват, защото организмът е изразходвал излишно количество жизнена енергия и е напълно изчерпан. Стомахът казва: “Дай ми почивка”, но мнозина възприемат това премаляване като чувство на глад. И още повече натоварват стомаха, вместо да му дадат почивка, което води до увреждане на храносмилателната система.

Храната в съботен ден

За събота не трябва да приготвяме нито повече, нито по-разнообразна храна, отколкото за останалите дни. Напротив, тя трябва да бъде още по-проста и да се яде по-малко, за да остане умът бистър и бодър, още по-възприемчив за духовното. Обремененият стомах обременява и мозъка. Могат да бъдат чути и най-ценните думи, а да не бъдат възприети и оценени поради неправилно хранене. Поради преяждане в събота мнозина се лишават от светите привилегии, тъй като не са в състояние да приемат съботните благословения.

Готвенето трябва да се избягва в събота, но не е необходимо поради това да се ядат студени храни. При студено време приготвената от предния ден храна трябва да се притопля. Макар и проста, тя трябва да бъде вкусна и привлекателна. Особено в семейства с деца е добре за събота да се приготвя нещо, което семейството не си позволява в делнични дни.

Промени в храненето

Там, където съществуват неправилни навици на хранене, трябва да се предприеме незабавна промяна. Ако поради злоупотреба със стомаха храносмилането е нарушено, трябва да се положат особени старания да се запази останалата жизнена сила, като не се допуска повече никакво нарушение. Когато дълго време е било злоупоребявано със стомаха, има вероятност никога да не се възстанови напълно; но може поне да се избегне влошаване. Трудно е да се предписват правила за всички случаи; но когато се спазват принципите на здравословното хранене, могат да се постигнат сериозни подобрения и не ще има нужда домакинята непрекъснато да се старае да възбужда апетита.

Въздържанието при храненето се възнаграждава с духовна и морална сила. Допринася и за овладяването на страстите. Преяждането е вредно, особено за ленивите хора. Те трябва да ядат умерено и да се натоварват повече физически. Мъже и жени с прекрасни природни дадености не могат да вършат и половината от онова, на което са способни, ако не овладеят апетита си.

Много творци допускат груба грешка. След като са се нахранили обилно, сядат да четат, учат или пишат, без да отделят някакво време за физически движения. В резултат на това се спъва свободното протичане на мисълта и словото. Те не могат да пишат или говорят със силата на проникновението, необходими, за да спечелят сърцата; и усилията им се оказват безплодни.

Хора, които носят тежки отговорности, преди всичко духовни служители и пастори, трябва да бъдат личности с остър ум, с проницателност и бързи реакции. Те трябва повече от другите да регулират храненето си. На тяхната трапеза не трябва да намират място пищните ястия.

Хората на отговорни длъжности трябва всеки ден да вземат решения, чиито последици са от голяма важност. Трябва да мислят особено бързо и ще могат успешно да го правят само при строго въздържание. Умът укрепва при правилното съотношение между физическите и умствените сили. Когато има равновесие, когато напрежението не е твърде голямо, нов приток на сила ще идва при всяко натоварване. Често тяхната работа е неплодотворна в резултат на неправилно хранене. Разстроеният стомах води до разсеяност, забавени реакции и чувство на несигурност. Понякога са налице раздразнителност, грубоватост и несправедливо отношение. Много планове, които биха били благословение за света, са били изоставяни, а са били провеждани несправедливи, потиснически и дори жестоки мерки в резултат на болезнени състояния, предизвикани от лоши навици на хранене.

Ето един съвет за всички, които се занимават с умствен труд. Които имат достатъчно кураж и воля, нека да го опитат. При всяко ядене употребявайте само два или три вида проста храна и не яжте повече, отколкото ви е необходимо за задоволяване на глада. Правете достатъчно движения всеки ден. Ползата ще почувствате бързо.

Ангажираните с тежка физическа работа не е нужно да бъдат толкова внимателни към количеството и качеството на храната, колкото хората със заседнал начин на живот. Но и те могат да имат по-добро здраве, ако не прекаляват с яденето и пиенето.

Някои желаят да им бъде предписана точна диета. Често преяждат, а после се разкайват и постоянно мислят върху онова, което ядат и пият. Никой не може да предпише точни правила на хранене и диета за друг. Всеки трябва да има достатъчно разум и самоконтрол, за да се ръководи сам от свои принципи.

Нашето тяло е изкупена собственост на Христос и не бива да постъпваме с него така, както ни се иска. Всички, които познават принципите на здравето, трябва да знаят и своето задължение ­ да се съобразяват със законите, заложени от Бога по отношение на тялото им. Послушанието към здравните норми трябва да стане предмет на личен дълг. Ние сами носим последиците от престъпването им. Сами ще отговаряме пред Бога за навиците си и за начина си на живот. Затова не трябва да се влияем от това, което правят другите, но да се отнасяме разумно и отговорно с даденото ни от Бога тяло.

Месото като храна

“Но отначало не е било така.”

Определената в началото храна за човека не включва животински продукти. Едва след потопа, когато всяка зеленина на земята е унищожена, човекът получава позволение да се храни с месо.

Когато избира храната на човека в рая, Господ му показва коя е подходяща за него. Същото прави и когато определя храната на Израил. Той извежда израилтяните от Египет и започва да ги обучава, за да станат Негов избран народ. Чрез тях иска да благославя и поучава света. Дава им за храна онова, което най-добре би отговаряло на тази цел ­ не месо, но манна ­ небесен хляб. Само в резултат на недоволството и роптанието на израилевия народ за египетските котли с месо тази храна е позволена, но само за кратко време. Консумирането на месо причинява много болести и смъртта на хиляди. И все пак израилевият народ никога не възприема от сърце безмесната диета. Тя продължава да предизвиква недоволство и роптание, явно или тайно, и не се прилага продължително време.

При установяването му в Ханаан месната храна е позволена, но с голямо ограничение, поради което лошите последици са намалени. Свинското месо е забранено, а също и месото на някои животни, птици и риби, обявени за нечисти. При позволените месни храни има строга забрана да се яде мазнината и кръвта.

За храна могат да бъдат използвани само абсолютно здрави животни. Не е позволено да се ядат такива, които са били разкъсани, умрели от някаква болест или чиято кръв не е била старателно изцедена.

Израилтяните понасят големи загуби, като се отклоняват от Божия план за храненето си. Искат да ядат месо и жънат последиците. Не успяват да постигнат издигнатия от Бога идеал за човешкия характер, нито изпълняват Неговата цел. “Той им даде това, което искаха, прати обаче мършавост на душите им” (Пс. 106:15). Те предпочитат земното пред духовното и не постигат онова освещение, което Бог желае за тях.

Основания за премахването на месната храна

Хората, които консумират месо, приемат зърнените храни и зеленчуците вече веднъж употребени, от втора ръка, защото животното е поело от тях хранителните вещества, необходими за своя растеж. Животът, който се е съдържал в зърнените храни и зеленчуците, е преминал в животното, което ги е изяло. А ние ги получаваме, като ядем месото му. Но колко по-добре е да приемаме всичко направо от източника, както Творецът ни е определил.

Месото никога не е било най-добрата храна. Против неговата употреба могат да се включат и нарастващите болести у животните. Месоядците едва ли знаят какво влиза в организма им заедно с месото. В много случаи, ако можеха да видят живо животното и знаеха качеството на месото му, биха се отказали от него с отвращение. Ядат го пълно и препълнено с туберкулозни и ракови бацили. Така се пренася зараза от туберкулоза, рак и други смъртоносни болести.

Тъканите на свинята гъмжат от паразити. За нея Бог казва: “Тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте” (Втор. 14:8). Тази заповед е дадена, защото свинското месо не е годно за храна. Свинете се хранят с отпадъците. Никога и при никакви обстоятелства свинско месо не бива да бъде храна за хората. Невъзможно е да е здравословно месото на животно, чийто естествен елемент е мръсотията и което се храни с най-отвратителни боклуци.

Често на пазара се изнасят и продават животни, толкова болни, че собствениците им се страхуват да ги задържат и час. А и самият процес на угояване за продан предизвиква болест у животните. Изолирани от светлина и чист въздух в оборите, а може би и угоявани с развалени отпадъци, колкото и здрави да изглеждат, те са опасни за храна.

Често животните се извозват на големи разстояния и естествено са подложени на най-различни стресове, докато стигнат до пазара. Натоварени направо от зелените ливади, с часове влачени по горещи прашни шосета или наблъскани в мръсни железопътни вагони, трескави и изморени, дълго време лишени от храна и вода, горките твари стигат до скотобойната, за да се приготви от месото им храна за човешки същества.

На много места и рибите, заразени от нечистотията, с която се хранят, причиняват заболявания, особено когато са били в допир с отпадните води от каналите на големите градове. Опасни са дори и след това да са се преселили в далечни води, чисти и бистри. Бъдат ли използвани за храна, носят болест и смърт на неподозиращи опасността хора.

Лошите последици от употребата на месо може и да не се почувстват веднага, но това не е доказателство, че то не е било вредно. Много малко хора се оставят да бъдат убедени, че месото, което са консумирали, е отровило кръвта им и е станало причина за заболяването им. Мнозина, които са държали на месоядството, са заболявали, без те или близките им да са подозирали истинската причина.

Моралните вреди от месоядството са не по-малко от физическите. Месната храна е вредна за здравето, а всичко, което засяга тялото, засяга съответно и душата, и духа. Нека да си представим жестокостта, проявена спрямо животните поради нашето месоядство, и нейното отражение върху убиващите ги, както и върху гледащите. В какво противоречие е всичко това с нежността, с която би трябвало да се отнасяме към тези Божии създания!

Интелигентността на много животни е близка до човешката, а при някои видове ­ учудващо близка. Животните виждат, чуват, обичат, страхуват се и страдат. Служат си със своите органи много по-внимателно, отколкото доста човеци. Проявяват съчувствие и нежност към другарите си по страдание. Някои животни се привързват към грижещите се за тях много повече, отколкото доста представители на човешкия род. Привързаността им към хората често е толкова силна, че истински страдат, когато трябва да се разделят с тях.

Кой човек с християнско сърце, грижил се някога за домашни животни, може да погледне в очите им, изпълнени с доверие и обич, и да ги предаде доброволно на ножа на касапина? И как може изяждането на месото им да бъде удоволствие за него?

Промяна на храната

Твърдението, че мускулната маса и сила зависели от животинската храна е заблуда. Нуждите на организма могат да бъдат задоволени далеч по-добре и човек да се радва на много по-добро здраве без нея. Различните видове пшеница и зърнени култури с плодове, с ядки и зеленчуци съдържат всички вещества, необходими за образуването на чудесна кръв. Необходимите є елементи не могат да се получават в такъв съвършен вид от месната храна. Ако месото беше толкова важно за човешкото здраве и сила, щеше да бъде включено в определената в началото за човека храна.

Когато се преустанови яденето на месо, често се усеща слабост, липса на енергия. За мнозина това е доказателство, че месото е необходимо на организма им. Те смятат, че нещо им липсва в храната, но липсата се изразява в това, че подобни храни действат възбудително на организма ­ причиняват трескаво състояние на кръвта и дразнят нервите. Понякога отказването от месната храна може да се сравни с отказването на пияницата от алкохола, но тъкмо за такива ще е от полза да променят храната си.

Когато месната храна бъде изключена, на нейно място трябва да се включат различни видове зърнени храни, ядки, зеленчуци, плодове, които са и хранителни, и вкусни. Особено необходимо е това при по-слаби или занимаващи се с тежък физически труд хора.

В някои бедни страни месото е най-евтината храна и подобна промяна в храненето ще причини големи затруднения. Но и там те са преодолими. Трябва обаче винаги да се взима предвид положението на хората и силата на дългогодишния навик. Необходимо е да бъдем внимателни, да не натрапваме грубо дори и най-добрите принципи. Никой не бива да бъде каран насила и изведнъж да променя начина си на хранене. Здравословни и евтини храни трябва постепенно да заемат мястото на месните. В това отношение твърде много зависи от приготвящия храната. Грижливо и с умение могат да се приготвят питателни ястия, които да възбуждат апетита и да бъдат достойни заместители на месните.

Във всички случаи, ако възпитавате нравите, подкрепяте волята и доставяте добра, здравословна храна, промяната ще бъде извършена с готовност и желанието за месо скоро ще изчезне.

Не е ли време всички да си поставят за цел да се откажат от месото? Как могат хора, които се стремят към пречистване, благородство и святост, за да могат да живеят с ангелите, да продължат да употребяват за храна неща, които вредят на душата и тялото? Как могат да отнемат живота на Божии творения и да смятат месото има за деликатес? Не е ли по-добре да се върнат към здравословната и вкусна храна, дадена на човека в началото, да се постараят да свикнат с нея и да научат децата си да я предпочитат, да бъдат милостиви към животните, които Бог е създал и поставил под тяхно владичество.

Крайности в начина на хранене

“Кротостта ви да бъде

позната на всички човеци.”

Не всички, които изповядват, че вярват в дадената реформа на храненето, са истински реформатори. При повечето тя се състои само в това, че се отказват от някои нездравословни храни. Те не осъзнават ясно принципите на здравето. Трапезите им, отрупани с вредни лакомства, са далеч от образеца на християнско въздържание и умереност.

Други пък, изпълнени с желание да дадат пример, се увличат и прекаляват. Вместо да се хранят с неща, които най-добре биха им компенсирали липсата на месо и други неподходящи храни, прибягват към крайно оскъдна диета. Организмът им престава да получава хранителните вещества, необходими за образуването на добра кръв. Здравето им се влошава, работоспособността им намалява и примерът им говори повече против, отколкото в полза на реформата на храненето.

Според някои човек може и да не обръща внимание на избора или на приготвянето на храните, тъй като здравето изисква съвсем проста храна. Трети се ограничават със съвсем оскъдна или твърде еднообразна храна, от което здравето само би пострадало.

Тъкмо онези, които се пристрастяват само към отделни принципи на реформата, обикновено ги натрапват грубо на своите семейства и съседи. Последиците, естествено, са неприятни за собственото им здраве, а заобикалящите ги едва ли някога ще ги последват. Така, без да искат, отблъскват много хора от реформата.

Хората, осмислили здравните закони и ръководещи се от съответните принципи, ще избягват крайностите както в угаждането, така и в ограничението. Тяхното хранене е насочено не към задоволяване на апетита, а към изграждането на нов начин на живот. Те се стремят да поддържат всичките си сили в най-добро състояние, за да могат да служат най-добре на Бога и хората. Апетитът им се контролира от разума и волята. Наградата е здраве на тялото и духа. Макар да не натрапват насилствено своите разбирания в полза на правилните принципи, такива хора имат огромно положително влияние.

Истинската реформа в начина на хранене е разумна. Нейната същност трябва да бъде основно и подробно изучавана и никой не бива да критикува друг за това, че начинът му на действие не във всичко съответства на неговия. Невъзможно е да има едно неизменно правило, според което да се формират навиците на всички. И никой не бива да мисли, че всички трябва да се съобразяват с него. Храни, които за един са вкусни и полезни, за друг може да са съвсем неприятни и дори ­ вредни. Някои не могат да пият мляко, а за други то е много здравословно. Някои организми не могат да смилат грах и боб, а други ги понасят много добре. За някои по-грубите пшенични храни са добри, други не могат да ги ядат.

Там, където плодовете и ядките са недостъпни, не бива от храната да се изключват млякото и яйцата. Вярно е, че хора, на които не липсват килограми и у които ниските страсти са силни, трябва да избягват употребата на пикантни храни. Особено в семейства с деца, предразположени към еротични възбуди, не бива да се употребяват яйца. Но при хора, чиито кръвообразуващи органи са слаби, особено когато други храни за заместване на необходимите елементи не могат да се набавят, млякото и яйцата не бива да се изключват напълно. Но трябва да се полагат големи грижи за доставянето на мляко от здрави крави и яйца ­ от здрави кокошки, добре хранени и гледани; яйцата трябва да са сварени така, че да са най-лесно смилаеми.

Реформата в храненето трябва да се провежда постоянно. Тъй като болестите по животните постоянно се увеличават, употребата на мляко и яйца става все по-рискована. Трябва да се стараем заместителите им да са здравословни и евтини. Хората трябва да бъдат поучавани да приготвят храната си без мляко и яйца, но да е и полезна, и вкусна.

Навикът да се яде два пъти дневно е много добър за здравето; но при известни обстоятелства може да има нужда и от трето хранене. То обаче (ако го има) трябва да бъде съвсем леко и от лесносмилаема храна. Сухи бисквити или сухар и плодове, или житно кафе са много подходящи за вечеря.

Някои са в постоянна тревога, че храната им, колкото и проста и здравословна да е, би могла да бъде вредна за тях. На такива хора бих искала да кажа: Не мислете, че храната ще ви навреди, изобщо не мислете за нея. Яжте онова, което смятате, че е най-добро за вас, и когато сте помолили Господа да я благослови за подкрепа на тялото ви, вярвайте, че е чул молбата ви и бъдете спокойни.