За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Христос дава само знания, които могат да бъдат полезни. С поученията Си към народа Той е целял да задоволи нуждите на реалния живот. Не задоволява любопитството на всички задаващи Му въпроса, а обикновено се възползва от случая, за да отправи важни, сериозни действени апели. На жадуващите да откъснат плода от дървото на познанието предлага плода от дървото на живота. Така пред тях се открива един-единствен път ­ пътя към Бога. Всички останали източници освен този на вечния живот са затворени.

Нашият Спасител не е насърчавал никого да посещава равинските училища по онова време, и то тъкмо поради това, че там развитието на ума би пострадало поради постоянното повтаряне на “казват” или “казано е”. Защо трябва да се приемат непостоянните човешки мисли за велика истина, когато имаме на разположение най-великата и най-сигурната мъдрост?

Онова, което видях за вечните неща, и онова, което съм видяла за човешката слабост, ме впечатли дълбоко и се отрази на цялата ми по-нататъшна дейност и живот. Не виждам нищо, за което човек трябва да се хвали и величае. Не виждам никаква причина мненията на световно известни учени и тъй наречени велики мъже да се ползват с такова доверие и слава. Как могат човеци, лишени от Божествено просветление, да знаят Божиите планове и пътища? Те или изобщо отричат Бога и не се съобразяват с Неговото съществуване, или представят силата Му според своето човешко въображение.

Нека предпочетем училището на Великия Учител, Който е създал небето и земята, и да се поучаваме от Този, Който е поставил съзвездията на небосвода и Който е показал на слънцето и на луната тяхната работа.

Познанието, което може да бъде оползотворено

Правилно е младежите да се стремят да постигнат най-високо развитие на своите умствени сили. Не искаме да ограничим образованието, на което сам Бог не е поставил граници. Но всичко постигнато не ще ни бъде от полза, ако не го употребим за прослава на Бога и за доброто на човечеството.

Няма защо да претоварваме ума със знания, трупани с неимоверни усилия, но неизползваеми на практика. Такова образование означава само загуба на време и средства за оня, който го е получил. Защото тези познания ще потиснат желанието и влечението към истинските знания, които ще го направят годен за ползотворен живот и ще му помогнат да се справи с отговорностите си. В никакъв случай не е достатъчно само да се притежават знания; те би трябвало и да се използват правилно.

Времето, средствата и трудът, които толкова много млади хора влагат за едно сравнително безполезно образование, би трябвало да се пренасочат за постигането на другото образование, което би ги направило практични мъже и жени, годни да носят отговорностите на живота. Подобно възпитание би имало висша стойност.

Възпитаване на сърцето

Онова, от което се нуждаем, е познанието, укрепващо ума и душата, правещо ни по-добри. Възпитанието на сърцето е много по-важно от едни чисто книжни знания. Добре е и дори необходимо е да имаме познание за света, в който живеем. Но ако изоставяме настрана вечността, ще извършим непоправима грешка!

Един студент може да вложи всичките си сили в натрупване на знания; но ако няма познание за Бога, ако не се вслушва в законите, които управляват собственото му същество, ще погуби себе си сам. Чрез лоши навици той ще изгуби самоуважението си, ще изгуби и способността да се владее. Не би могъл да стигне до същността на нещата, които го засягат най-дълбоко. Ще се отнася лекомислено и неразумно с душата и тялото си. Занемарявайки основни принципи, ще погуби и този, и бъдещия си живот.

Ако младите хора разбираха собствената си слабост, биха намерили своята сила у Бога. Ако се стремят да бъдат поучавани от Него, ще станат мъдри чрез Неговата мъдрост и животът им ще бъде богато благословение за света. Но ако занимават ума си само със светски и спекулативни учения и по такъв начин се отчуждават от Бога, ще изгубят всичко, което обогатява истински живота.

Необходимостта да се търси истинско познание

“Приклони ухото си... разтвори

сърцето си за Моето познание!”

Трябва много по-ясно, отколкото досега, да вникнем в онова, около което се води голямата борба ­ а ние всичките сме участници в нея. Трябва много по-задълбочено да осмисляме стойността на истините в Словото Божие, както и дебнещата ни опасност, ако позволяваме големият измамник да отклонява мислите ни от него.

Огромната цена на жертвата, нужна за нашето изкупление, показва какво зло е грехът. Поради него целият човешки организъм се разцентрова, мислите се объркват, а въображението се покварява. Грехът убива душевните способности. Изкушенията отвън намират отзвук в сърцето и нозете незабелязано се отправят към злото.

Както принесената за нас жертва беше съвършена, така и нашето възстановяване от опетняването с греха трябва да бъде съвършено. Божият закон не ще извини никое зло дело; никоя неправда не ще избегне Неговата присъда, нравственото учение на евангелието не признава друго освен съвършенството по подобие на Божия характер. Христовият живот беше пример за съвършено изпълнение на всяко предписание на Закона. Исус казва: “Както Аз изпълних заповедите на Отца Си” (Йоан 15:10). Неговият живот е за нас образец за послушание и служене. Само Бог може да обнови сърцето. “Бог е, който според благоволението Си действа във вас и да желаете това, и да го изработвате” (Фил. 2:13). Нам е заповядано: “Изработвайте спасението си!” (Фил. 2:12)

Делото, което изисква сериозен размисъл

Неправдите не могат да се отстранят, нито лошото поведение ­ да се промени чрез незначителни, епизодични усилия. Изграждането на характера не става за ден-два, нито за година, то трае цял живот. Борбата със собственото “аз” за святост и Божествени добродетели е доживотна. Без дълготрайно усилие и постоянство не може да има напредък в живота, посветен на Бога, не може да се придобие победната корона.

Най-силното доказателство, че човек е изгубил голяма част от доброто в себе си, е фактът, че за връщането към него трябва да минем през толкова мъки, и то само чрез упорита борба, стъпка по стъпка и час по час, защото можем чрез едно прибързано, необмислено деяние за миг да попаднем във властта на лукавия; а е нужно много търпение, за да разкъсаме оковите и да постигнем свят живот. Може да сме взели решение за това и да сме започнали делото; обаче изпълнението му изисква труд, време, издръжливост, търпение и жертва.

Не бива да допускаме да ни движат моментни подбуди. Трябва непрекъснато да бъдем нащрек, тъй като сме заобиколени от безброй изкушения, и трябва да устояваме твърдо или ще бъдем победени. А стигнем ли до края на живота си, без да сме завършили делото си, това ще е вечна загуба за нас.

Животът на апостол Павел е постоянна борба със собственото му Аз. Той казва: “Всеки ден умирам” (1Кор. 15:31). Неговата воля и желание ежедневно се сблъскват с дълга и с Божията воля, но вместо да следва своите склонности, той намира сили да върши Божията воля, колкото и чувствително да е съпротивлението.

Затова в края на своя изпълнен с борба живот, поглеждайки назад към борбите и победите си, може да каже: “Аз се подвизавах в доброто войнстване, попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден” (2Тимотей 4:7, 8).

Животът на християнина е битка и поход. Никой не е освободен от тази борба; усилията трябва да продължават докрай. Само чрез упоритост ще постигнем победа над сатанинските изкушения. С непобедима енергия трябва да се стремим към християнска чистота и да я пазим с решителна твърдост.

Не ще бъде взет горе човек, който не е показал твърдост, но е допуснал да бъде сломен. Всеки трябва лично да участва в тази борба; никой не може да се бори заради друг. Всеки лично отговаря за изхода от тази борба; макар да бяха спасени, Ной, Даниил и Йов не можеха да спасят чрез своята правда нито сина, нито дъщеря си.

Науката, която трябва да владеем

Има една наука християнството, която трябва да овладеем ­ наука, която е толкова по-дълбока, по-широка и по-висока от която и да е човешка наука, колкото е по-висока разликата между небето и земята. Разумът трябва да се възпитава, да се упражнява и развива; защото трябва да служим на Бога по начин, който не е в хармония с нашите вродени склонности. Унаследените и придобитите склонности за лошото трябва да се побеждават.

Често трябва да се отхвърли възпитанието и образованието от цял един живот, за да може човек да стане ученик в Христовото училище. Нашите сърца трябва да бъдат обучени на твърдост в Бога. Трябва така да оформяме навика си да мислим, че да бъдем в състояние да устояваме на изкушението. Трябва да се научим да гледаме нагоре. Трябва да се научим да разбираме принципите на Словото Божие ­ принципи, възвишени като небето, които обхващат вечността ­ да ги разбираме, съотнасяйки ги към нашия всекидневен живот. Всяка постъпка, всяка дума, всяка мисъл трябва да бъдат в хармония с Христос и да му бъдат подчинени.

Скъпоценните благодатни дарби на Светия Дух не се развиват за миг. Куражът, издръжливостта, кротостта, вярата, непоклатимото доверие в Божията мощ да спасява се придобиват чрез опита на годините. Божиите чеда запечатват участта си чрез живот на свети старания и придържане към правото дело.

Няма време за губене

Нямаме никакво време за губене. Не си даваме сметка колко скоро ще завърши благодатното ни време ­ имаме най-много нашия кратък земен живот тук, докато към нас бъде отправен зовът да оставим света и всичките си интереси. И пред нас ще се окаже вечността. Завесата, която я е закривала, ще бъде дръпната. Няколко кратки години и всеки, който е между живите, ще чуе заповедта: “Който е нечист, нека бъде и занапред нечист!... И светият нека бъде и занапред свят!” (Откр. 22:11).

Готови ли сме? Получили ли сме достатъчно познание за Бога, Господаря на небето, Законодателя, и за Исус Христос, Когото Той е изпратил като Свой представител в света? Когато животът ни завърши, ще можем ли и ние да кажем като Христос, нашия пример: “Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти ми даде да върша... Изявих името Ти на човеците” (Йоан 17:4-6).

Ангели Божии се опитват да ни отклонят от самите нас и от земните неща. Нека не допускаме техните старания да останат напразни.

Умове, които са имали нечисти помисли, трябва да се променят. “Препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос. Като послушни чеда не се съобразявайте с първите страсти, които сте имали във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държание; защото е писано: “Бъдете святи, понеже Аз съм свят!” (1Петрово 1:13-16).

Нашите мисли трябва да бъдат съсредоточени в Бога; трябва да полагаме сериозни усиля, за да побеждаваме лошите склонности на естеството си. Старанията, самоотвержеността и издръжливостта ни трябва да съответстват на неизмеримо високата цел, която преследваме. Можем да получим венеца на живота само тогава, когато побеждаваме, както Христос победи.

Нужда от себеотрицание

Най-голямата опасност за човека е личната самоизмама, подхранването на егоизма, което води до отделяне от Бога, от Източника на неговата сила. Ако нашите природни наклонности не са сред одобряваните от Божия Дух, те носят в себе си семето на морална смърт. Ако не влезем в жива връзка с Бога, не можем да устоим на лошите влечения на егоизма, себелюбието и изкушението да грешим.

Но за да получим помощ от Христос, трябва да осъзнаем към какво се стремим. Трябва добре да се опознаем. Христос може да спаси само онзи, който съзнава, че е грешник. Само когато проумеем пълната си безпомощност и се откажем от упованието в себе си, ще можем да получим божествена сила

Отказът от упование в себе си е нужен не само в началото на християнския живот. Този отказ трябва да се подновява при всяка крачка напред по пътя към небето. Всичките ни добри дела зависят от Силата, намираща се извън нас; затова сърцето трябва да е непрекъснато устремено към Бога, постоянно и сериозно да се изповядва грехът и да се смирява душата пред Господа. Ние сме заобиколени от опасности; и сме сигурни само когато чувстваме собствената си слабост и се държим здраво за своя Спасител с ръката на вярата.

Христос ­ основният източник на истинското познание

Трябва да се отдръпваме от хилядите неща, които могат да отклонят вниманието ни. Някои неща, които ангажират много от нашите време и старания, но от които няма никаква полза. Най-висшите интереси изискват цялото ни внимание и енергия, а те често биват посвещавани на сравнително маловажни неща.

Приемането на нови теории само по себе си не дава нов живот на душата. Дори научаването на действително важни факти и теории е от малко значение, ако не носи практическа полза. Трябва да се чувстваме отговорни за осигуряването на храна за душата си, която укрепва духа.

“Да приклониш ухото си към мъдростта и да предадеш сърцето си към разума... Ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога... Тогава ще разбереш правда, правосъдие, правдивост, да, и всеки добър път. Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти, разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля” (Пр. 2:2-11).

Въпросът, който трябва сериозно да си изясним, е: Що е истина ­ истината, с която трябва да се съобразяваме, която трябва да бъде пазена, обичана, зачитана и следвана? Посветилите се на науката са претърпявали поражения и са бивали обезсърчавани в старанията си да изследват Бога. Онова, което е необходимо за тях днес, е да изследват истината, чрез която ще бъдат в състояние да спечелят спасението на душите си.

“Какво мислите за Христос?” ­ е най-важният въпрос. Приемате ли го вие за свой личен Спасител? На всички, които Го приемат, Той дава сила да станат синове на Бога.

Христос е разкрил на учениците Си Бога по начин, който е оставил особен отпечатък в сърцата им. Той би желал същото да се получи и в нашите сърца. За мнозина животворната сила на Христовия пример се е отдалечила съвсем, тъй като се занимават твърде много с човешки теории. Те са заличили в съзнанието си примера на смирения, самопожертвователния Исус. Онова, от което се нуждаят, е да Го видят. Нуждаем се всекидневно от ново и ново откровение на Неговото присъствие. Трябва да следваме по-точно Неговия пример на себеотрицание и посвещение.

Нуждаем се и от опитността на ап. Павел, когато пише: “Съразпнах се с Христос, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:20).

Познанието за Бога и за Исус Христос, което се изявява в характера, е извисяване, надминаващо всичко ценно на небето и на земята. Това е най-висшето образование. То е ключът, отварящ портите на Небесния град. Божието желание е всички, които приемат Христос, да притежават това познание.

Познанието, получено чрез Словото Божие

“Изясняването на Твоето слово

просвещава, вразумява простите.”

Цялата Библия е откровение на Божията слава в Христос. Когато човек я приеме, повярва в нея и є се покори, тя става главен инструмент за преобразяването на неговия характер. Подтиква го, дава му енергия, която съживява неговите физически, умствени и духовни сили и извежда живота му на прав път.

Причината, поради която толкова млади, а и по-възрастни хора биват така лесно подвеждани към изкушение и грях, е, че не изучават Божието слово и не размишляват върху него, както би трябвало да бъде. Липсата на твърдост, на целенасочена воля се дължи на занемаряването на светите учения на Словото Божие. Не се полагат сериозни старания за насочване на мислите към онова, което ще ги направи чисти и святи и ще ги отклонява от всичко нечисто и неистинно. Малцина са избирали добрата част, седнали като Мария край Исус, за да се учат от Божествения Учител. Малцина са съхранявали Неговите думи в сърцата си и са ги прилагали в живота си.

Библейските истини извисяват ума, духа и душата. Ако Словото Божие се знаеше така, както би трябвало, млади и стари щяха да притежават онази вътрешна искреност и твърдост в принципите, с които биха се противопоставили на изкушението.

Нека хората се поучават в духа на скъпоценните истини на Свещеното писание. Нека мислите, способностите, най-добрите умствени сили бъдат посветени на изучаването на Божиите слова. Не търсете философията на човешки предположения, а философията на Онзи, който е Истината. Никоя друга литература не може да бъде сравнена по ценност с тази.

Плътският ум не намира удоволствие в изучаването на Божието слово; но обновеният чрез Светия Дух открива в светите страници Божествена красота и небесна светлина. Онова, което за земния ум е било само пустиня, за обновения от Бога е земя, изпълнена с живи потоци.

Познанието за Бога, разкрито в Неговото Слово, е познанието, необходимо на нашите деца. От момента на проблясването на искрица разум в тях трябва да бъдат запознавани с името и живота на Исус. Първите им уроци трябва да ги учат, че Бог е техен Баща. Първото, което трябва да усвоят, е послушанието от обич. Нека Божието слово да им се чете със страхопочитание и с чувство да им се повтаря на части, подходящи за тяхното ниво и адаптирани така, че да събудят интереса им. Но преди всичко нека узнаят за Божията любов, изявена в Христос, а също и великата истина: “Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго” (1Йоаново 4:11).

Нека младите направят Словото Божие храна за ума и душата си. Нека Христовият кръст бъде центърът на всяко възпитание и образование. Фокусът на всички учения и на всяко знание нека бъде вплитан във всекидневните изживявания на практическия живот. Така Спасителят ще стане другар и приятел на младите. Мислите им ще бъдат насочени в послушание на Христос и те ще могат да кажат с апостол Павел: “А далеч от мен да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света” (Гал. 6:14).

Познание от личен опит

Така чрез вяра те опознават на практика Бога. Проверяват за себе си истинността на Неговото слово и верността на Неговите обещания. Докосват се до Него и разбират, че Господ е благ.

Любимият ученик Йоан получава познание от личен опит. Той можа да свидетелства: “Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам) ­ това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас. А нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос” (1Йоаново 1:1-3).

Така всеки може от личен опит “да потвърди с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33). Може да свидетелства за това, което сам е видял, чул и опитал относно Христовата сила. Може да каже: “Аз се нуждаех от помощ и я намерих в Исус. Всяка моя нужда бе задоволена, гладът на душата ми бе утолен. За мене Библията е едно откровение на Христос. Вярвам в Исус, защото Той е за мен Божествен Спасител. Вярвам в Библията, защото съм намерил, че тя е Божият глас, който говори на душата ми.”

Помощ при изучаване на природата

Който е получил чрез личен опит познание за Бога и за Неговото Слово, е подготвен да се занимава с изучаването на природните науки. За Христос е писано: “В него беше животът и животът стана светлина за човеците” (Йоан 1:4). Преди навлизането на греха в рая Адам и Ева са били заобиколени от ярко красиво сияние, от светлината на Бога. Тя е озарявала всичко, до което са се доближавали. Нищо не е помрачавало тяхната способност да възприемат характера или думите Божии. Но когато отстъпили пред изкусителя, тази светлина изчезнала от тях. Лишавайки се от закрилата на славата, те изгубили светлината, осветляваща природата. Вече не можели да я разбират правилно. Не можели да виждат Божия характер в Неговите дела. Затова и днешният човек не може сам да разбира правилно поуките на природата. Ако не бъде ръководен от Божествената мъдрост, той издига природата и природните закони над Бога, нейния Създател. По тази причина човешките мнения често противоречат на ученията на Словото Божие относно природата. Но за онези, които приемат светлината на Христовия живот, природата бива отново просветлена. В светлината, изхождаща от кръста, можем да тълкуваме правилно поуките на природата.

Който от личен опит е получил познание за Бога и за Неговото Слово, има твърдо установена вяра в Божествеността на Свещеното писание. Има в себе си доказателството, че Словото Божие е истина и знае, че истината никога не може да си противоречи. Той не проверява Библията чрез човешки научни идеи, но проверява тези идеи чрез съпоставянето им с непогрешим образец. Знае, че в истинската наука не може да има нищо, което да противоречи на ученията на Словото Божие, тъй като и двете имат един и същ Автор. Правилното осмисляне на двете показва, че са в хармония. Всичко, което в така наречените научни догми противоречи на твърденията на Словото Божие, е само човешко предположение.

За такъв човек научните изследвания представляват широко поле за размишления и информация. Разбирайки повече за нещата в природата, той ще получава нови разбирания и за истината. Книгата на природата и Свещеното Писание се осветляват взаимно. Дават по-добри познания за Бога, като му откриват Неговия характер и законите, по които Той действа.

Духовният опит на псалмиста

Опитността на псалмиста трябва да получат всички, като приемат Божието слово чрез природата и чрез откровението:

“Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си, ще се радвам в делата на ръцете Ти” (Пс. 92:4).

“Господи, Твоето милосърдие стига до небето, верността Ти ­ до облаците; правдата Ти е като великолепните планини, съдбите Ти са бездна голяма!” (Пс. 36:5, 6).

“Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чеда прибягват под покрова на крилете Ти. И от реката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина” (Пс. 36:7-9).

“Блажени ония, които са правдиви в пътя, които ходят в закона на Господа. Блажени, които пазят изявленията Му и Го търсят от все сърце.”

“Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето Слово.” “Пътя на истината избрах; Твоите съдби поставих пред себе си” (Пс. 119:1, 2, 9, 30).

“В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам” (Пс. 119:11).

“Ще ходя на широко, защото потърсих Твоите правила” (Пс. 119:45).

“Отвори очите ми, за да гледам чудесните неща в Твоя закон!”

“Твоите свидетелства наистина са моя наслада и мои съветници.”

“Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро.”

“Колко обичам Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.” “Чудесни са Твоите свидетелства! Затова душата ми ги пази” (Пс. 119:18, 24, 72, 97, 129).

“Твоите повеления ми станаха песен в дома, дето странствам.”

“Твоето слово е добре пречистено, затова слугата Ти го обича.”

“Същността на Твоето слово е истина и Твоите праведни съдби до една траят до века.”

“Нека живее душата ми и ще Те хвали; и нека ми помагат съдбите Ти!” (Пс. 119: 54, 140, 160, 175).

“Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват. Надявах се за Твоето спасение, Господи, и изпълнявах Твоите заповеди. Душата ми опази Твоите свидетелства и аз ги любя твърде много!” (Пс. 119:165-167).

“Изясняването на Твоето слово просвещава, вразумява простите” (Пс. 119:130).

“Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, защото те са винаги с мене. По-разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства. По-разумен съм от старите, защото опазих Твоите правила.”

“Чрез Твоите правила станах разумен; затова мразя всеки лъжлив път.”

“Възприех Твоите свидетелства за свое наследство довека, защото те са радост на сърцето ми” (Пс.119:98-100, 104, 111).