За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

От друга страна, понеже здравните принципи изискват от нас да се откажем от неща, които дразнят стомаха и подкопават здравето, не бива да забравяме, че твърде оскъдната храна уврежда кръвта. Организмът не се храни достатъчно и в резултат се получава лошо храносмилане и обща слабост.

Не винаги онези, които ядат малко, го правят от бедност, но често ­ от невежество или небрежност, или поради погрешни разбирания за реформата в храненето.

Не прославяме Бога, като занемаряваме своя организъм или го увреждаме така, че да стане неспособен да Му служи. Грижата за тялото чрез приготвянето на вкусна и питателна храна е едно от първите задължения на домакинята. Много по-добре е да се задоволяваме с по-евтино облекло и мебели, отколкото да ограничаваме храната си.

Някои домакини ограничават семейната трапеза, за да могат да си позволят по-добро посрещане на гостите. Това не е разумно. Посрещането на гостите трябва да става с простота и естественост. Нека на нуждите на семейството да бъде съсредоточено най-голямото внимание. Неразумната пестеливост и неестествените нрави и обичаи често ни пречат да показваме гостоприемство там, където то би било необходимо и благословено. Обикновеният запас от храни за трапезата ни трябва да бъде такъв, че да можем винаги добре да посрещнем някой неочакван гост, без да става нужда от специално приготовление.

Всички трябва да се научат какво да ядат и как да си го приготвят. И мъжете, както и жените, трябва да умеят да си приготвят проста, но здравословна храна. Понякога обстоятелствата ще ги отвеждат там, където няма да могат да я получат. Навсякъде умението да се готви добре е преимущество.

Обръщайте голямо внимание на храната си! Изследвайте всичко, свързано с нея ­ от причина до следствие. Култивирайте у себе си и упражнявайте въздържание, дръжте апетита си под контрола на разума. Никога не измъчвайте стомаха си с преяждане, но не го и лишавайте от здравословна и вкусна храна, която е необходима за здравето.

Ограничените схващания на някои мними здравни реформатори са нанасяли големи вреди на здравеопазването. Онези, които искат да живеят природосъобразно, трябва да помнят, че за реформата в храненето обикновено се съди според ястията на трапезата. Поведението и примерът трябва да демонстрират принципите така, че здравият разум да може да ги приема. Много хора се противопоставят на всеки опит за промяна, колкото и разумна да е тя, щом трябва да ограничат яденето. Предпочитат да се съветват с вкуса си, вместо с разума или със законите на здравето. За тях всички, напуснали широкия път на общоприетите навици, са екстремисти, колкото и прав да е пътят им. За да нямат подобни личности никакви основания за критикуване, хората, които живеят природосъобразно, не трябва да се изтъкват, а да се сближават с тях, без да жертват принципите си.

Не е чудно, че стигащия до крайности защитник на реформата много често действа отблъскващо на хората. Те го смятат за представител на здравните принципи и поради това отхвърлят цялата реформа. Такива крайности обикновено нанасят за кратко време огромна вреда и разрушават постигнатото чрез дългогодишен разумен начин на живот.

Хигиената на хранене почива върху широкообхватни принципи и не бива да я омаловажаваме чрез тесногръди възгледи и постъпки. Но и никой не бива да допуска противопоставянето, подигравките, желанието да се угоди или повлияе на другите да го отклонят от природосъобразните принципи или да ги омаловажат в очите му. Който се ръководи от принципи, ще стои твърдо и решително за правото и все пак винаги ще проявява благороден, Христоподобен дух и истинска умереност.

Стимуланти и наркотици

“Не се докосвай, не вкусвай, не любопитствай!”

Към групата на стимулантите и наркотиците могат да се причислят най-различни неща, които, приети като храна или питие, дразнят стомаха, тровят кръвта и възбуждат нервите. Тяхната употреба е едно зло. Много хора ги търсят, защото създават за известно време приятно усещане, но години след това се чувства отпадналост. Употребата на неестествени стимулиращи средства винаги води до невъздържание, което причинява физическо израждане и изтощение.

Подправките

Колкото по-малко пикантна и възбуждаща е храната ни в този забързан век на голямо напрежение, толкова по-добре. Различните подправки са по естеството си вредни. Горчица, пипер, разни есенции, туршии и други подобни дразнят стомаха и замърсяват кръвта. Често възпалението на стомаха на един пияница е резултат от алкохола. Подобно възпаление се предизвиква и от дразнещи подправки. Започнат ли да се употребяват, обикновената храна вече не задоволява вкуса. Организмът изпитва желание за нещо по-силно.

Чаят* и кафето

Черният чай действа като стимулант, а до известна степен и упойващо. Подобно е и действието на кафето и на много други напитки. Отначало те действат ободряващо; стомашните нерви се възбуждат, предават възбудата на мозъка, който я предава на сърцето, и така целият организъм за кратко време сякаш получава допълнителна енергия. Умората е забравена, силите нарастват, разсъдъкът е по-пъргав и въображението ­ по-живо.

Затова мнозина вярват, че чаят и кафето са причина за доброто им състояние. Но не е така. Чаят и кафето не хранят организма. Тяхното действие настъпва преди да е започнало храносмилането и усвояването на храната. Онова, което е симулирало сила, е било само нервна възбуда. Когато действието на възбудителните средства е преминало, неестествената сила изчезва и в резултат настъпва съответстваща на възбудата отпадналост и слабост.

Последици от постоянната употреба на подобни дразнители на нервната система са главоболието, слабостта, сърцебиенето, лошото храносмилане, треперенето и много други, защото се рушат жизнените сили. Уморените нерви се нуждаят от почивка и тишина, а не от стимулиране и претоварване. На природата е необходимо време, за да възстанови изчерпаните сили. След употреба на стимуланти за известно време човек би могъл да извършва нещо повече. Но когато от постоянното им поглъщане организмът се изтощи, става все по-трудно да се повиши енергията до желаната точка. Все по-трудно се контролира желанието за възбуждащи средства, докато волята се сломи и човек започне да смята, че вече няма никаква сила, която да спре неестественото желание. Възбуждащите средства стават все по-силни и по-силни, докато изчерпаният организъм стане неспособен да оказва съпротива.

Тютюнопушенето

Тютюнът е бавна, но сигурна отрова. В каквато и форма да се употребява, той действа върху цялото тяло. В началото въздействието е почти незабележимо. Възбужда нервната система, а после я парализира; отслабва и замъглява мозъчната дейност. Често поразява нервите по-силно, отколкото упойващите напитки. Последиците са много трудно отстраними. Тютюнопушенето буди жажда за силни напитки и в много случаи е основа за пиянството. Тютюнът е скъпоструващо удоволствие, което замърсява човешкия организъм ­ както на пушача, така и на заобикалящите го. Поклонниците на пушенето са на всяка крачка ­ не можеш да минеш покрай група хора и да не усетиш отровния дъх на някой от тях. Неприятно и вредно е да се стои в купе на влак или в стаята, където въздухът е изпълнен с тютюнев дим или с алкохолни изпарения. Макар пушачите да твърдят, че тяхно право е сами да се тровят, какво право имат да тровят въздуха, който и други дишат?

На деца и млади хора пушенето причинява неописуеми вреди. Вредните навици на минали поколения упражняват своето въздействие върху следващите. Умствена неспособност, телесна слабост, разбити нерви и извратени, противоестествени желания се предават в наследство от родители на деца. Същите навици, продължавани от децата, увеличават злото и го разпространяват нататък. На тази причина в не малка степен се дължи физическата, духовната и моралната разруха, която дава толкова поводи за безпокойство.

Момчета започват да пушат от най-ранна възраст. Този навик се практикува във време, когато и тялото, и душата им са особено уязвими за последствията. Подкопава се физическата сила, изтощава се организмът, умът се притъпява и се стига до морално падение.

Но какво може да се направи, за да се убедят децата и младежите колко опасен може да бъде един навик, след като родители, учители и духовни лица им дават пример? Можете да срещнете и съвсем малки дечица, които вече пушат. Когато им кажете, че това е вредно, те отвръщат: “И татко пуши!” Или сочат към проповедника, или към учителя от неделното училище с думите: “И той пуши! Защо точно на мене да вреди?” Много съратници на въздържателното дело също пушат. Каква власт могат да имат такива хора за отстраняването на порока!

Апелирам към претендиращите, че вярват в Словото Божие и са му послушни: Можете ли вие като християни да поддържате навик, който парализира разсъдъка ви и ви отнема способността да мислите за вечните неща? Възможно ли е да ограбвате всеки ден Бога от службата, която Му дължите? А също и ближните си, които се нуждаят от вас и от силата на вашия пример?

Оценили ли сте своята отговорност като Божии разпоредители на средствата, които са ви поверени? Колко от Божиите пари харчите за тютюн? Направете си сметка! Колко сте похарчили по този начин през целия си живот? В какво съотношение се намират тези прахосани за един вреден навик пари и сумите, които давате за подпомагане на бедни и за разпространяване на евангелието?

Никой човек не се нуждае от тютюн, но хиляди загиват от липса на средства. Не сте ли използвали погрешно Господните блага? Не сте ли се провинили и ограбили Бога и ближните си? “Или не знаете, че... не сте свои си, защото сте били с цена купени? Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии” (1Кор. 6:19, 20).

Упойващи напитки

“Виното е присмивател и спиртното питие ­ крамолник; и който се увлича по тях е неблагоразумен” (Пр. 20:1).

“Кому горко? Кому скръб? Кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи ­ на ония, които се бавят около виното, които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното,че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко; защото то после хапе като змия и жили като ехидна” (Пр. 23:29-32).

Никога човешко перо не е описвало по-сполучливо унижението и робството на жертвите на алкохола. Поробени, потиснати, дори когато осъзнават окаяното си състояние, те нямат сила да се избавят от примките на това зло ­ “ще го търсят пак” (Пр. 23:35).

Не са нужни доказателства, за да се изтъкнат тежките последици от употребата на спиртни напитки. Зашеметени, полупобъркани човешки развалини ­ души, за които Христос е умрял и за които ангели плачат, се срещат навсякъде. Те са петно за нашата цивилизация, позор, проклятие и гибел за всяка страна.

А кой може да си представи мизерията, страховете и отчаянието, криещи се в дома на пияницата? Помислете за жената, често от добре възпитано семейство, чувствителна, образована и привикнала към по-добър живот, но свързана с мъж, когото пиенето е превърнало в развалина или в демон. Помислете и за децата, лишени от всякакъв домашен уют, възпитание и образование и живеещи в страх от онзи, който би трябвало да бъде тяхна гордост и закрила. И дори когато излязат в света, те ще продължат да носят петното на позора, че са обременени с унаследеното проклятие и жаждата на пияницата.

Помислете за ужасните нещастни случаи, ставащи всеки ден в резултат на пиянството. Железопътен служител не обръща внимание на сигнал или разбира погрешно заповед; влакът продължава да лети по пътя си ­ катастрофа ­ и много хора загубват живота си. Или ­ параход потъва и пътници и екипаж загиват във водния гроб. Когато случаят се разследва, установява се, че поставеният на отговорен пост е бил под влияние на алкохол. Доколко може да се повери сигурността на човешкия живот в ръцете на личност, която пие? Можем да сме сигурни само в човек, който е пълен въздържател.

По-слаби упойващи средства

Лица, унаследили склонност към противоестествени упойващи средства, при никакви обстоятелства не бива да имат пред очите си или да влизат в допир с вино, бира или с какъвто и да е друг алкохол, защото това е постоянно изкушение за тях. Като мислят, че сладкото ябълково или плодово вино е безвредно, много хора не се смущават да го купуват в големи количества. Но то остава само за кратко време сладко и скоро започва да ферментира. Резливият вкус, който получава, го прави по-приятно и те не искат да признаят, че вече е ферментирало.

Дори сладкото ябълково вино, както обикновено се приготвя, носи опасност за здравето. Ако хората видят под микроскоп състава му, малко от тях ще пожелаят да го пият. Често производителите на плодови вина за продажба не обръщат внимание на състоянието на плодовете. Те изстискват сок от червиви и загнили ябълки. И ето че хора, които никога не биха и помислили да употребяват под каквато и да е форма отровни загнили ябълки, пият направеното от тях ябълково вино, и то с наслада. А микроскопът показва, че това приятно питие, изпито дори направо от пресата, не е годно за употреба.

Виното и бирата причиняват същото опиянение, както и по-силните напитки. Употребата им води към по-силни и така се полага основата на пиянството. Умереното пиене е “училището”, в което хора се обучават за попрището на пияниците. Действието на тези по-слаби упойващи средства е особено измамно. Жертвата тръгва по пътя на пиянството, преди да е осъзнала ясно опасността.

Хора, които никога не са били смятани за пияници, могат да изпаднат под постоянното влияние на по-слаби алкохолни напитки. Те са хаотични, с нестабилен ум, неуравновесени и колебливи. Въобразяват си, че са сигурни и продължават, докато всяка граница бъде премината и всеки принцип бъде нарушен. Най-твърдите решения се погребват, най-силното доказателство не е достатъчно, за да задържи покварения апетит под властта на разума.

Библията никъде не одобрява употребата на алкохолни напитки. Виното, което Христос е направил на сватбата в Кана, е чист гроздов сок. Това е “сокът на лозата”, за който Писанието казва: “Не го повреждай, защото в него има благословение” (Исая 65:8).

В Стария завет израилевият народ е предупреден: “Виното е присмивател и спиртното питие ­ крамолник; който се увлича по тях, е неблагоразумен” (Пр. 20:1). Сатана кара хората да се увличат от неща, които замъгляват разсъдъка и притъпяват умствените способности; но Христос ни учи да побеждаваме низките инстинкти. Той никога не предлага на човека нещо, което би могло да бъде изкушение за него. Целият Му живот е пример за себеотрицание. Заради нас е понесъл четиридесетдневен пост в пустинята и с него ­ и най-тежкото изкушение, понесено някога от човек ­ да сломи властта на чревоугодничеството. Не друг, а Христос е заповядал Йоан Кръстител да не пие вино и спиртни напитки. Пак Той е наредил на Маноевата жена да спазва подобно въздържание. Нашият Спасител никога не е действал против Своето собствено учение. Неферментиралото вино, което е приготвил на сватбеното празненство, е здравословно и освежително питие. Такова е и виното, което Спасителят и учениците Му са употребили на първата Господня вечеря. Такова трябва да е и виното на трапезата за Господнята вечеря като символ за кръвта на Спасителя. Светопричастната служба е предназначена да освежава душата и да дава живот. В нея не бива да има нищо, което да причинява зло.

Как могат християни в светлината, която Писанието, природата и разумът им дават относно употребата на упойващи средства, да се занимават с отглеждането на хмел за бира или да произвеждат вина за пазара? Ако обичат ближните си както себе си, как могат да поставят по този начин капани на пътя им.

Отговорността на родителите

Често невъздържанието започва от семейството. Храносмилателните органи отслабват поради употребата на силно подправени нездрави храни и тогава се появява желание за нещо възбуждащо. Така вкусовите рецептори започват да искат все по-силни неща. Нуждата от стимулиране става все по-голяма и е все по-трудно да є се противостои. Организмът се отравя повече или по-малко. И колкото повече се изтощава, толкова по-голяма става жаждата му. Една крачка в погрешната посока подготвя пътя за следващата. Мнозина, които не биха се провинили в това да поставят на трапезата си вино или по-силни спиртни напитки под каквато и да е форма, я отрупват с храни, предизвикващи такава жажда за силни питиета, че почти е невъзможно да се противостои на изкушението. Лошите навици в храненето и пиенето подготвят пътя за пиянството.

У младежта би трябвало да се възпитават правилни принципи по отношение на въздържанието. Родителите в собствените си домове би трябвало да започнат да култивират у децата си здравните принципи още от ранно детство, за да има надежда за успех по-късно.

Пред майките стои задачата да оформят правилно навиците и вкусовете на децата си. Учете ги да се отвращават от стимулантите. Възпитавайте ги да бъдат морално устойчиви, за да противостоят на злото, което ги заобикаля. Помагайте им да не се оставят да бъдат увличани от други, да не се поддават на лоши влияния, а сами да влияят на другите за добро.

Личната отговорност

Големи усилия се полагат, за да се премахне невъздържанието, но много от тях са в неправилна посока. Защитниците на въздържателната реформа трябва да обърнат внимание на злото, произхождащо от употребата на вредни храни, на подправки, чай и кафе. Пожелаваме Божието благословение на всички, които работят за въздържанието, но същевременно ги приканваме да погледнат по-дълбоко, за да видят причината за злото, срещу което се борят, и да се уверят, че са последователни при провеждането на тази реформа.

На хората трябва да се разясни, че равновесието на духовните и моралните сили зависи до голяма степен от състоянието на организма. Всички наркотици и изкуствено стимулиращи средства отслабват интелекта и тонуса на нервната система. В основата на моралната поквара на света лежи невъздържанието. Чрез угаждане на покварения си вкус човек изгубва силата си да противостои на изкушението.

Привържениците на въздържателната реформа трябва да възпитават в тази насока. Поучавайте, че здравето, характерът, а дори и животът са застрашени от употребата на стимулиращи средства, които възбуждат изтощените сили за неестествена, трескава дейност.

По отношение на чая, кафето, тютюна и спиртните напитки едничкият сигурен път е този ­ не докосвай, не вкусвай, не започвай! Чаят, кафето и другите подобни напитки не са толкова различни от алкохола и тютюна. В много случаи отказването от тях е също толкова трудно, колкото за пияницата ­ да се откаже от пиянството си. Онези, които се опитат да се откажат от тези стимуланти, известно време ще чувстват, че им липсват и ще понасят тежко тази липса. Но с течение на времето желанието ще намалява. Природата ще изисква време, за да се възстанови от понесената злоупотреба; но дайте є възможност ­ и тя със сигурност ще се отърси от злото, ще се съвземе и ще продължи да върши работата си добре и с удоволствие.

Търговията с алкохол и забраната є

“Горко на тебе, когато поднасяш

на ближния си питие и го опиваш!”

“Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и стаите си с кривда... Който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи, в които си отваря прозорци и я покрива с кедър, и я боядисва с алено. Понеже гледаш да си натрупаш, ще царуваш ли?... А твоите очи и твоето сърце не са в друго, освен в нечестната ти печалба и в проливане невинна кръв, и в извършване насилство и угнетение” (Еремия 22:13-17).

Делото на търговеца на спиртни напитки

Този библейски текст представя делото на хора, които произвеждат и продават упойващи питиета. Тяхната дейност е грабеж. За парите, които получават, те не дават равностойно благо. Всяка монета, която прибавят към печалбата си, носи проклятието на даващия.

Бог е излял щедро Своите благословения над човеците. Ако даровете Му се оценяваха мъдро, колко по-малко мизерия и страдания щеше да има по света! Безбожието на хората е това, което превръща Божиите благословения в проклятия. Алчността за печалба и лакомията превръщат житото и плодовете, давани ни за храна, в отрови, причиняващи мизерия и смърт.

Всяка година се консумират милиони и милиони литри упойващи спиртни напитки. Невъобразими средства се харчат за закупуване на нещастие, бедност, болест, низки страсти, престъпления и смърт. Заради печалби търговецът на алкохолни напитки раздава на жертвите си онова, което покварява и разрушава ума и живота и навлича на семействата им бедност и окаянство.

Дори когато жертвата на алкохола е вече мъртва, претенциите на търговеца на алкохол не спират ­ той ограбва вдовицата и довежда децата и семейството є до просешка тояга. Не се колебае да отнеме на ощетеното семейство и най-необходимото за живота му, за да се изплатят пиянските дългове на съпруга и бащата. Плачовете на страдащите деца, сълзите на изплашената майка само го ожесточат повече. Какво от това, че тези нещастници умират от глад? Какво му е, ако те пропаднат и бъдат тласнати към деградиране и гибел? Той се обогатява с малкото, отнето от онези, които води към гибел.

Публични домове, вертепи на порока, изправителни заведения, затвори, лудници, болници ­ всички те са изпълнени в голяма степен с жертви на търговците на алкохолни напитки. Подобно на тайнствения Вавилон от Откровението, те търгуват с “роби и човешки души”. Зад продавача на спиртни напитки стои мощният погубител на душите и всяко изкуство, което земята или пъкълът могат да измислят, се прилага, за да се подведат човешки същества под неговата власт. В града и на село, по влаковете, на големите параходи, в магазини, в увеселителните заведения, в аптеките, дори и на святата трапеза на Господнята вечеря в църквите той е хвърлил своите примки. Направено е всичко възможно, за да се създава и подхранва желанието за алкохол. Почти на всеки ъгъл са изложени зад ослепително осветени витрини примамливо наредени алкохолни напитки, приканващи работника, богаташа или наивния младеж да посегнат.

В частни салони и модни заведения на дамите се поднасят алкохолни напитки с красиво звучащи наименования. На болни и немощни често се предлагат широко рекламирани специалитети.

За да се събуди още у невръстните деца вкусът към алкохола, той се прибавя към различните сладкиши, които се продават по магазините. Давайки тези сладкиши на децата, търговецът на алкохол ги привлича към своето заведение.

Всичко това се върши ден след ден, месец след месец, година след година. Бащи, съпрузи и братя ­ опората, гордостта и надеждата на нацията посещават постоянно заведенията, предлагащи алкохол, за да се върнат по домовете си нещастни и пропаднали.

Това проклятие още по-страшно засяга сърцето на семейството. Все повече и повече жени започват да се отдават на пиянство. Често съвсем малки и безпомощни дечица и дори кърмачета са изложени всеки ден на опасност поради нехайството и неадекватността на пияната майка. Синове и дъщери израстват под сянката на това ужасно зло. Какви изгледи има за тяхното бъдеше, освен да затънат още по-дълбоко от родителите си?

От така наречените християнски страни това проклятие е пренесено и в езическите. Бедните, невежи диваци се научават да пият алкохол. Дори и сред тях по-разумните съзнават ужасяващото зло и протестират срещу него. Виждат в него смъртоносна отрова. Но напразно се опитват да запазят страните си от опустошението. Цивилизованите държави налагат насилствено употребата на тютюн, алкохол и опиум на езическите народи. Необузданите страсти на дивака, още повече стимулирани от пиенето, го довеждат до непознато дотогава деградиране и изпращането на мисионери там се превръща в почти безнадеждно начинание.

Чрез допира си с народи, които би трябвало да им донесат познанието за Бога, езичниците биват въвличани в пороци, причиняващи унищожението на цели племена и раси из затънтените места на земята.

Отговорността на църквата

В сферата на алкохола се пресичат много интереси в света. И в църквата има хора, печелещи парите си чрез пряка или непряка търговия с алкохол. И не само са нейни членове, но са и на почит. Даренията им подпомагат различните инициативи в църковната организация и издръжката на проповедниците, поради което се отдава дължимата почит към силата на парите им. Църкви, приели подобни хора за членове, фактически подкрепят търговията с алкохол. Често проповедникът няма кураж да застане на правилна позиция. Той не обявява пред поверените му души какво е казал Бог относно търговията с алкохол, защото ясните му обяснения могат да се окажат оскърбителни и да го лишат от популярност и издръжка.