СЗО: Всяка четвърта бременност завършва с аборт

Всеки пети българин е с високо кръвно

Дори човек да си мисли, че всичко с кръвното му е наред, не е лошо от време на време да го проверява. На 17 май отбелязахме Световния ден за борба с хипертонията - едно от социално значимите заболявания в съвременния свят, носещо риск от тежки усложнения. В 11 града в страната бяха разположени пунктове, където гражданите можеха безплатно да се консултират с медици по въпросите на хипертонията и предизвикваните от нея усложнения. Безплатно се измерваха тегло, талия и кръвно налягане със специализирана техника. По време на измерването тя засичаше наличието на предсърдно мъждене, което е най-опасната аритмия, предизвикваща друго тежко усложнение - мозъчен инсулт.

"Нормалното кръвно налягане - здраве за бъбреците". Това бе девизът, под който премина Световният ден за борба с хипертонията. Така лекарите поставиха акцент върху бъбречната функция. Причината е, че нарушенията в тази физиологична дейност са сериозен фактор за едни от най-тежките усложнения при хипертония.

Според статистики на Българското нефрологично дружество честотата на хроничните бъбречни заболявания сред европейското население е между 5 и 10%. За България тя е около 12%.

Най-честата причина за хроничните бъбречни заболявания е захарният диабет - в 35% от случите, на второ място е артериалната хипертония - около 30%.

За изминалата 2015 година броят на хипертониците, получаващи антихипертензивни лекарства по НЗОК, надхвърля 1,2 млн. души, но съществуват и такива, които не използват предписването им по Здравна каса. Това на практика означава, че всеки 4-5-и българин е хипертоник, като голяма част от хората с високо кръвно са в млада и на средна възраст.

Артериалната хипертония е заболяване не само на сърцето, а засяга 4 органа - сърцето, бъбреците, очите и мозъка. Това е една от най-разпространените и същевременно най-коварни болести поради множеството неблагоприятни последствия, до които води безсимптомно. В резултат на артериалната хипертония настъпват тежки, а в много случаи и смъртоносни усложнения като мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, нарушения на бъбречната функция, проблеми, свързани с бременността, увреждания на очите и др. Лекарите смятат, че хипертонията се е появила у пациента средно около 3 години преди той да започне прием на лекарства. Хората с наднормено тегло също са много уязвими към хипертония, дори в по-млада възраст. Хипертониците са длъжни да спазват няколко основни правила. Първото е

да си мерят кръвното налягане сутрин и вечер

Широко мащабно британско изследване показва, че хората, които правят това, живеят по-дълго от тези, които не следят кръвното си. Най-опасни за хипертониците са нощните часове. След полунощ, от 1 часа нататък, организмът започва да се подготвя за следващия ден и активира приспособителните си системи. Една от тях е сърдечно-съдовата система, чиято адаптация е свързана с увеличаване на кръвното налягане. Разумно е пациентите да си взимат лекарствата, дори когато достигнат стойности под нормата. Самоволният отказ от определена доза от медикамента често води до хипертонична криза. Много хора се плашат от страничните ефекти, изброени в листовките към всеки препарат. Обикновено фирмите се презастраховат и посочват всички възможни рискове, но реално те се случват рядко. Все пак, ако пациентът усети проблеми, трябва да позвъни на лекуващия го кардиолог, който при необходимост ще промени терапията.