За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Изтегляне 2.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Черночелата сврачка ( Lanius minor )
- Червеногърба сврачка ( Lanius collurio
- която обаче е с много ниска плътност в защитената зона и е вид, включен в Червената книга на България.
- Я стребогушо коприварче ( Sylvia
- Оценка за степента на въздействие при рекултивацията Разред гмурецоподобни ( Podicipediformes )
- Разред пеликаноподобни ( Pelecaniformes )
- Разред Щъркелоподобни ( Ciconiiformes
- Разред гъскоподобни ( Anseriformes )
- Разред дневни хищни птици
- Разред Жеравоподобни ( Gruiformes )
- Разред Дъждосвирцоподобни ( Charadriiformes )
- Разред Козодоеподобни ( Caprimulgiformes )
- Разред совоподобни ( Strigiformes )
- Разред Синявицоподобни ( Coraciiformes )
- Разред Кълвачоподобни ( Piciformes )
- Разред Врабчоподобни ( Passeriformes )
Градинската овесарка (Emberiza hortulana) обитава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене. Среща се и в обработваеми земи с разположени по периферията синури и храсталаци, стари лозя и други обработваеми земи, ливади и пасища с хасталаци и широколистни дървета. Гнездата са разположени най-често на земята като са прикрити от туфа трева ири друга растителност, камък или др. Не сме отбелязали гнездящи двойки, но използва терена като хранителна база.Горската чучулига (Lullula arborea) се среща се в голяма част от страната. Обитава пасища и ливади в близост до ивици от дървета и храсти или в покрайнини на гори. Гнезди по земята, често в близост до храсти Храни се с насекоми и семена, които намира по земята. Не сме отбелязали гнездящи двойки, но използва терена като хранителна база.Черночелата сврачка (Lanius minor) Обитава пасища и обработваеми земи с единични дървета и храсти. Гнезди по дървета. Храни се основно с едри насекоми, но лови и дребни гущери, птици и бозайници. Не сме установили гнездене, но е възможно да използва за това дървесната растителност по деретата. Плътността на популацията й в зоната е ниска и не сме я отбелязвали на терена. Възможно е да прелита при миграции. Червеногърба сврачка (Lanius collurio) е най-широкоразпространеният вид сврачка в Европа. В България видът се среща само в размножителния период, като първите птици се появяват в началото на май и отлитат към Африка в края на август и началото на септември. Гнездата са най-често в ниските части на бодливи храсти, но понякога и на леснодостъпни места по ниските клони на дърветата. битава открити пространства с разпръснати храсти и ниски дървета, които използва за укритие и гнездене, както и по време на лов. Предпочита терени със слаб наклон и особено южните склонове на хълмове и възвишения в близост до реки и езера/язовири. Червеногърбата сврачка е един от най-широко разпространените видове птици в селскостопанските райони, който силно се влияе от използването на инсектициди и премахването на естествената растителност по периферията на обработваемите площи. Храни се с насекоми, основно бръмбари, но също и с други безгръбначни, малки бозайници, птици и влечуги. Търси жертвите си от върха на храст, жица, стълб и др. след което улавя жертвите си в полет или сграбчвайки ги на земята. Не гнезди в проучвателната площ и не сме я отбелязвали на терена. Възможно е да прелита при миграции и да използва площта като хранителна база. С близка биология е белочелата сврачка (Lanius nubicus), която обаче е с много ниска плътност в защитената зона и е вид, включен в Червената книга на България. Не гнезди в проучвателната площ и не сме я отбелязвали на терена. Възможно е да прелита при миграции.За откритите пространства е характерна и полска бъбрица (Anthus campestris), приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид. Размерът на българската популация е малък и тя е с ниска плътност. Варира между 1200 – 3500 двойки. Гнезди по сухи припечени места и каменисти терени с рядка тревиста растителност до 500 м н.в. За зоната са отбелязани 6-11 двойки. Не гнезди в проучвателната площ и не сме я отбелязвали на терена. Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) е приоритетен за опазване и застрашен от изчезване вид. Гнезgи основно на по-горещи и cyxu места с умерен климат – на места в храсталаци от Paliurus spiпa-christi, Rosa sр., Cгataegus тoпogiпa, Juпiperus oxycedrus, Carpiпus orieпtalis, Rubus зр. u gp. до 800 м н.в., понякога и по-високо. За зоната са отчетени над 100 двойки. Вероятен за площта вид. Площ „Пчелари” е подходяща за източносредиземноморския вид голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum). За зоната са отчетени 24-25 двойки. Територията на разпространение в България е около 6000 km2. Популацията е фрагментирана и много находища са с по няколко двойки. Численост 950-1100 гнездещи двойки на 1200-1400 km2 е възможна за вида при средна плътност 0,8 двойки/km2. Средна максимална плътност за страната е 1,6 двойки/km2. Гнездото най-често се прави в драка, също на кукуч и дървовидна хвойна. Обитава сухи каменисти склонове, долини и ждрела с храстова растителност и светли ниски гори от средиземноморски тип в хълмистия и предпланинския пояс, както и по морския бряг. Не сме отчели гнезда на терена, но е възможно използването на територията като хранителна база. Теренните дейности, предвидени в проекта, са силно ограничени по площ, времетраене и интензитет. Ще се засегне минимално оскъдната естествена растителна покривка, характерна за настоящия момент. Тя ще се възстанови след рекултивацията. За прокарването на канавите и разчистките са избрани изключително голи терени, а проучвателната кариера е върху старо кариерно гнездо, от където е добиван материал за местното население. Няма да се засегнат места, подходящи за гнездене – дървесната растителност по деретата, храстите и терени с по-плътно тревисто покритие, където наземно гнездящите птици могат да прикрият гнедата си. Времетраенето на теренните проучвателни работи е само няколко дни, заедно с рекултивацията. Ще се извърши в сухите летни месеци, когато размножителния период е отминал и птиците скитат в търсене на подходящия хранителен ресурс. В този смисъл не можем да очакваме загуба на местообитания за нито един вид, въпреки евентуалното присъствие на терена. Ограниченият характер на геологопроучвателните работи е сравним с въздействията от селскостопанските дейности и не предполага причиняване на фрагментация на популациите или промяна в техните качествени и количествени характеристики. Не се очакват и загуби на индивиди предвид силно подвижния характер на представителите на класа. Не се прекъсват или дори нарушават миграционни коридори. Може да се очаква незначително обезпокояване, което няма да доведе до отдръпване на популациите. Очакваното или вероятно въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване на защитена зона „мост арда”, сме определили на база представения вече статус, след проведени теренни наблюдения и отчети. Представено е в следната таблица, където то е отразено както по време на провеждането на геологопроучвателните дейности, така и по време на рекултивационните мероприятия:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||