За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Изтегляне 2.59 Mb.
|
Пъстър смок /ивичест по стандартния Натура 2000 формуляр/ (Elaphe quatuorlineata) е характерен за равнините и ниските части на планините в Южна България източно от Пазарджик, Дунавската равнина, зточните части на Предбалкана, Добруджа и Черноморието в открити терени със степна растителност; разредени широколистни гори и храсталаци. Дневен вид. Храни се с гризачи, земеровки, дребни птици и яйца, а много рядко яде и гущери. Ловува в дупки на гризачи или на повърхността и често се катери по дърветата. Вероятен е за терените около деретата, но поради силното човешко присъствие няма съобщения за последните години. Проучвателните мероприятия не засягат негови потенциални местообитания в района. Двата вида сухоземни костенурки - шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) имат сходна биология. Обитават открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостъблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност. Те са дневни видове, като активността е най-висока през пролетта. По време на летните горещини мигрират от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Хранят се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. За зимуване се заравят в почвата обикновено на южни склонове. Вероятен е за прошарените гористи и храстови терени над пътя, които не са обект на проучване. Предимно обработваемият и гол характер на земите не предоставя благоприятни възможности за развитие на техните поптулации. Възможно е при определени условия костенурките да пресичат територията на проучвателната площ и да използват биокоридорната функция на деретата, но те са прекъснати от третокласния асфалтов път. Реализацията на инвестиционното предложение няма да засегне местообитания на редки и защитени бозайници, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ-ИЗТОЧНИ”.
В проучвателната площ и в нейните околности липсват местообитания на кафява мечка (Ursus arctos), които са свързани с наличието на по-добра лесистност и на *европейски вълк (Canis lupus). Лалугерът (Spermophilus citellus) е световно застрашен вид, но се среща повсеместно в цялата страна, която е южна граница на ареала му, достигащ до Беломорска Тракия. Разпространението му е петнисто, с най-голяма плътност до 500 м н.в. Обитава открити необработени места с ниска тревиста растителност, пасища, покрай пътища, жп линии и близо до културни лощи. Предпочита черноземни почви (карбонатни, типични и отчасти излужени), на места заселва и канелени горски почви (полите на южните склонове за Стара планина), планинско-ливадни, алуавиало-ливадни, тъмносиви, сиви оподзолени горски почви с подходяща физическа структура. Изпада в зимен сън. Активният период е от последната десетдневка на март (от началото на май в планините) до септември - октомври. По други данни заспива в края на август - началото на септември. Дневно животно, което сутрин излиза от дупките след като се вдигне росата (през топлите слънчеви дни - 8 - 8,30 ч.). Денонощната му активност има два пика - сутрешен 9 - 10,30 ч. и следобеден - 16 - 17 ч. В края на лятото или есента лалугерите копаят хоризонтални (полегати) ходове, завършващи с жилищна (гнездова) камера. Дължината и дълбочината на галериите зависят от естеството на почвата. Жилищната камера и гнездото се намират обикновено на дълбочина 40 - 60 см, а понякога и повече - до 170 см, а дължината на наклонения ход е 150 - 220 см, а в някои случаи - до 315 см. Тези дупки по-късно (преди заспиване) се преустройват за зимуване - над жилищната камера се изкопава вертикален ход, който не достига до повърхността, като с получената пръст се запълва полегатия ход. Рано през пролетта (след събуждане от зимен сън) животните излизат на повърхността, като доизкопават вертикалния ход. Имат също и временни ходове с просто устройство. Пред отворите на ходовете винаги има купчина пръст. В хранителния спектър преобладават зелените части на тревисти растения - Роа bulbosa L., Festuca ovina L., Trifolium repens L., Medicago lupulina L., както и семена от Тritiсum vulgare V i ll., Hordeum vulgare L., Trifolium repens, Trifolium pratense L., Melilotus albus (L.) Ме d i с., Circum arvense (L.) S с ор., Festuca elator L., Phleum pratense L., Lolium perenne L. и др. През лятото (след жътва) се заселва и в житни ниви, където се храни с пшенични и ечемични семена, главно по време на зреенето. Използва и току-що поникнала царевица, семена на слънчоглед, семена и покълнеци на тикви, дини, пъпеши и др. Зимни запаси прави в редки случаи. Количеството изядена зелена растителна маса, приравнена към сухо сено, достига 6 - 7 kg за активен сезон. При плътност 4 - 5 екземпляра на декар, през засушливи години, лалугерът унищожава 15 - 20 % от растителната продукция. Предвид описаната биология на вида става ясно, че теренът, предвиден за проучване, не е подходящ за неговите биологични изисквания и не сме отчели колонии в рамките на площ „Пчелари”. Описаните за защитената зона 11 вида прилепи не обитават биотопите в геологопроучвателната площ и са малко вероятни, но биха могли да използват територията като ловен район и при миграции.
Събужда се в периода март – април, в зависимост от температурата. Води уседнал начин на живот - прелита най-много 10 км между летните и зимните убежища. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) е сравнително рядък вид, обитаващ по - ниските части на цялата страна - пещери през цялата година, често заедно с други видове от рода, както и с обикновения нощник, остроухия нощник и пещерния дългокрил. Формира големи колонии – до 800 - 2000 екземпляра. След 2003 година не са установявани негови находища в Източни Родопи. Остроух нощник (Myotis blythii). За България е описан подвидът M.b. oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина 1400 m, най-често в карстови райони. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15°C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Дългопръст нощник (Myotis capaccinii) - живее главно в гористи карстови местности, в близост до водоеми. Известни са 73 убежища, повечето между 100 и 600 m н. в. Общата лятна численост е около 18 500 индивида. През зимата, когато у нас мигрират индивиди от околните страни, числеността е около 45 000 индивида. Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери, със сравнително ниска температура (4-6°C). Най-близкото установено находище е на над 25 км западно от проучвателната площ. Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii), включен също в предмета на опазване, с когото имат сходни изисквания към средата. Трицветен нощник (Myotis emarginatus) е разпространен в цялата страна в планините до 1500 м. н.в. Известни са 73 находища, разположени в цялата страна, като 31 от тях са съобщени преди 1985 г. Най-много убежища и колонии са установени в ниско-планинския пояс (до 400–500 m н. в.). Единични индивиди са регистрирани до около 1600 m н. в. в Централна Стара планина,. в Рила и в Западните Родопи. В известните около 30 размножителни колонии броят на индивидите е от 300 до 600. При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, пракове и градини. рани се с дребни безгръбначни, които събира от листната повърхност на дървета и храсти. Обитава пещери, тавани на жилищни постройки и по-.рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата темпепратура в тях (36-40 градуса). Летните колонии са компактни и плътни. Често обитава заедно, както с подковоноси, така и с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник. Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки групи при температура 5-10 грдуса. Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Най-дългата установена у нас миграция е около 100 км. Известни са колонии в Източни Родопи, отдалечени на над 30 км западно и в Сакар източно от обекта. Голям нощник (Myotis myotis) е характерен за карстовите райони в страната до 1200 m надморска височина, като е един от най-разпространените пещерни видове. Извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища. Установената най-дълга подобна миграция в България е от 40 km. Обитава хралупи, подпокривни пространства, пещери и изкуствени подземни галерии. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Не е установяван в близост до района. Дългоухият нощник (Myotis bechsteini) живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Не е установяван в близост до района. Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) се среща главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или в подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери, със сравнително ниска температура, малко над 0°C. Всички цитирани видове прилепи са малко вероятни за района, но опазването им е с важно значение за поддържане стабилността на техните популации в защитената зона и в ареалите им. Описаните характерни особености в биологията на прилепната фауна показват, че не са налични обстоятелства тя да бъде засегната от реализацията на инвестиционното предложение. Не се засягат местобитания на прилепи и не се отнемат ловни райони. С малка степен на вероятност може да се допусне присъствие при прелети на проявяващите известна синантропност видове прилепи - голям нощник (Myotis myotis), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), остроух нощник (Myotis blythii) и трицветен нощник (Myotis emarginatus), но без въздействие върху техни популации. При оценката на въздействието върху видовете, предмет на защита в защитена зона „Родопи Източни”, ще използваме матрица за оценка на степента на въздействие за типовете местообитания и местообитания на видове (Дир.92/43):
При прилагането й могат да бъдат диференцирани 4 интервала:
Очакваното или вероятно въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване на защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, сме определили на база представения вече статус, след проведени теренни наблюдения и отчети. Представено е в следната таблица, където то е отразено както по време на провеждането на геологопроучвателните дейности, така и по време на рекултивационните мероприятия:
5.1.3. Описание и анализ на въздействието на проекта върху видовете птици - предмет на опазване в защитена зона „Мост Арда”. В проучвателната площ гнездящите видове птици са малко. Установените или вероятни са характерни предимно за откритите терени и проявяващи синантропност. Броят и видовия състав са ограничени поради близостта на двете села, обработваемия характер на голяма част от земите, ерозираността им на места, каменистата структура, присъствието на хора и домашни животни, както и на подивели кучета и котки, занижената трофична стойност на терена. При теренните проучвания сме установили гнезда само на дървесната растителност по деретата на повсеместно разпространение сива врана (Corvus cornix) и сврака (Pica pica), а по съхранените храсти по откосите на полско врабче (Passer montanus) и кос (Turdus merula). Предметът на опазване на защитена зона „Мост Арда” включва 54 вида птици. Описаният характер на геологопроучвателната площ и отдалечеността от река Арда - около два километра, изключва възможността за наличие на местообитания на терена или той да е част от трофичните връзки за много видове. Видовете птици, включени в предмета на опазване на защитена зона „мост арда”, с техния статус спрямо проучвателната площ и в таксономичен ред, представяме в следната таблица:
Описаните в т. 5.1 характер на терена и фитоценозата и отдалечеността от река Арда правят площ „Пчелари” неподходяща за водолюбивите видове птици от предмета на опазване - малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), голям корморан (Phalacrocorax carbo), малък воден бик (Ixobrychus minutes), голяма бяла чапла (Egretta alba), сива чапла (Ardea cinerea), крещалец (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), турилик (Burhinus oedicnemus), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), ням лебед (Cygnus olor). Антропопресата, свързана с наличието на две близки села, асфалтов път и множество оработваеми ниви е причина площта да не се посещава от черен щъркел (Ciconia nigra). При летни скитания сме отбелязали присъствието на бял щъркел (Ciconia ciconia). Теренът е оголен в миналото и липсва дървесна растителност, а тази по деретата е предимно в млада възраст, поради периодичните сечи. Това прави терена неподходящ за бухал (Bubo bubo) и козодой (Caprimulgus europaeus), както и за черен кълвач (Dryocopus martius). Останалите три вида от разред Piciformes - сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и сив кълвач (Picus canus) сме отбелязвали да ползват макар и епизодично ресурсите на позасъхнали дървета като върби и орехи. Прелитат над свободните площи в търсене на хранителна база при близки хоризонтални миграции. Деретата са сухи през по-голямата част от годината и това е причината да не се среща земеродно рибарче (Alcedo аtтhis). Наблюдаваните пчелояди (Merops apiaster) са от колонии, разположени по бреговете на река Арда. Птиците прелитат при осъществяване на хранителни миграции, без в проучвателната площ да съществуват условия за гнездене. Синявицата (Coracias garrulous) обитава равнинни и хълмисти терени с единични стари дървета, оврази, суходолия, земни и льосови стени. Гнезди в хралупи на дървета (орех, дъб, върба) на височина 3–7 m или под земята в песъчливи или льосови брегове, като изкопава "тунел" с дължина до 2 m, който завършва с гнездова камера. На терена липсват гнездови местообитания и той е явно неподходящ за вида с липсата на хралупести дървета и песъчливи брегове. Вероятно облита района или ловува дребни безгръбначни, насекоми, червеи, влечуги, земноводни... Част от цитираните хищници - белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), черна каня (Milvus migrans), малък ястреб (Accipiter nisus) и голям ястреб (Accipiter gentilis), сме отбелязвали в района, но винаги реещи се. Вероятно използват трофичните ресурси на площта. Няма наблюдения за сигурно присъствие на орел рибар (Pandion haliaetus), белошипа ветрушка (Falco naumanni), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), сокол скитник (Falco peregrines) и трите вида блатари - тръстиков блатар (Circus aeruginosus), степен блатар (Circus macrourus) и полски блатар (Circus cyaneus). Останалите видове, отбелязани в зоната, също е възможно при миграции да облитат площта или да ползват ограничено хранителната база в нея - египатски лешояд (Neophron percnopterus), черен лешояд (Aegypius monachus), малък орел (Hieraaetus pennatus), скален орел (Aquila chrysaetos), орел змияр (Circaetus gallicus), осояд (Pernis apivorus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), орко (Falco subbuteo), малък креслив орел (Aquila pomarina), кръстат (царски) орел (Aquila heliacal). Не сме установили колонии на брегова лястовица (Riparia riparia).
Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Nature -> Natura%202000 -> DOSV Natura%202000 -> Влажни зони с международно значение (Рамсарски места) Natura%202000 -> Програма „ околна среда 2007-2013 г. Европейски съюз Natura%202000 -> Влажни зони с международно значение (Рамсарски места) Natura%202000 -> Повишаване на обществената информираност за новото Рамсарско място в България „Карстов комплекс Драгоманско блато” DOSV -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Natura%202000 -> Повишаване на обществената информираност за новото Рамсарско място в България „Карстов комплекс Драгоманско блато” Natura%202000 -> Индентификационен код Изтегляне 2.59 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
