За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”
Изтегляне 2.59 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ /ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ/ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА.
- Защитена местност „ Големия сипей
- Природна забележителност „ НАХОДИЩЕ НА РОДОПСКИ СИЛИВРЯК” , з
- 5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитената зона.
- СЕМЕЙСТВО / Family
|
На територията на защитената зона са установени са 142 вида птици, от които 31 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 65 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 19 вида, в SPEC3 - 41 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 49 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 43 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Моста на Арда място със световно значение, тъй като е представителен пример за Средиземноморския биом. Седем от срещащите се в България 9 биомно ограничени вида, характерни за този биом, се срещат тук: испанското каменарче (Oenanthe hispanica), големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), белочелата сврачка (Lanius nubicus), червеногушото коприварче (Sylvia cantillans), малкото черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), скалната зидарка (Sitta neumayer) и черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala). Моста на Арда е едно от малкото места в България, които са от световно значение за опазването на черния лешояд (Aegypius monachus), тъй като този вид редовно се среща в района в значителни количества, както и за опазването на гнездящия тук царски орел (Aquila heliacal). Мястото е едно от най-важните в страната от значение за Европейския съюз за опазването на царския орел, совоокия дъждосвирец (Burhinus oedicnemus), черния щъркел (Ciconia nigra) и египетския лешояд (Neophron percnopterus). На европейско равнище районът е важен за опазването на чухала (Otus scops) и синия скален дрозд (Monticola solitaries). Белошипата ветрушка (Falco naumanni), която е застрашена от изчзване в света, вероятно все още гнезди тук в малки количества. Други видове с представителни популаци в района са големия маслинов присмехулник, градинската овесарка (Emberiza hortulana), ястребогушото коприварче (Sylvia nisoria) и др. Според вносителите на предложението за обявяване на зоната тя е врайон, който се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването на отглежданите домашни животни, както и на умрелите в природата животни, предизвикано от постепенното обезлюдяване на района, ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отрови против вълци оказва пряко отрицателно влияние и гибел на грабливи птици, особено на лешоядите. Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и щъркелите. Преки заплахи за птиците са вземането на малки от гнездата на грабливите птици и безпокойството, предизвикано от катерачеството, делта- и парапланеризма. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с не присъщи на района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките. Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, са сериозна заплаха за мястото, която може да предизвика разрушаване и фрагментация на местообитанията на значителна територия, безпокойство на птиците, а така също и замърсяване на водите. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. През последното десетилетие започна по интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран по подходящ начин.
Описаните в точка 4 защитени природни територии, припокриващи се със защитените зони, съхраняват представителни и консервационно значими екосистеми с концентрация на местообитания и видове, включени в предметите на защита. В границите и в близост до площ „Пчелари” няма обявени или предложени за обявяване защитени природни територии по Закона за защитените територии - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности. Най-близко – на отстояние около 4 км югоизточно е разположена Защитена местност „Големия сипей”, код в Държавния регистър 148, обявена със Заповед № РД-471 от 11.07.2001 на МОСВ на площ от 653.9 ха в землищата селата Бял кладенец и Рабово, община Стамболово, област Хасково с цел опазване на редки и защитени видове растения и животни, в т.ч. белоглав и египетски лешояди, черен щъркел, колония сива чапла, белоопашат мишелов, син скален дрозд, скална зидарка, шипобедрена и шилоопашата костенурки и опазване на забележителен природен ландшафт по долината на река Арда. Природна забележителност „НАХОДИЩЕ НА РОДОПСКИ СИЛИВРЯК”, записана с код в Държавния регистър 384., е обявена е със Заповед № 233 от 04.04.1980 г. на КОПС на площ от 0.5 ха в землището село Рабово, община Стамболово, област Хасково с цел опазване на находище на родопски силивряк. Отстои на около 5 км югоизточно. Предвидените дейности и отстоянията на защитените природни територии от геологопроучвателната площ не дават основание да се допусне въздействие върху тях, в т.ч. и природните местообитания и местообитанията на видовете, включени в предмета на опазване на защитената зона. Изследваният район попада в Южнобългарския биогеографски район, Източнородопски подрайон (Груев & Кузманов, 1994). Кратката му биологична характеристика се съдържа в т.4 при представянето на двете защитени зони. Подрайонът съвпада с описаният по А. Асенов /2006/ Източнородопски биогеографски район от Балканската биогеографска провинция. 5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитената зона. 5.1.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона „Родопи Източни”. Площадкта не е проучвана цялостно по отношение на биологичното разнообразие. Теренът е сравнително равнинен с лек наклонът на юг и югозапад към основното дере, пресичащо площа и останалите по-малки и слабо изразени деретата, около които се развива дървесна и храстова растителност. Преобладаващата част от геологопроучвателната площ се използва и в момента като ниви. Полските пътища я опасват изцяло от всички страни и са се съхранили и в площите между деретата, оформени като блокове, заетите от житни и фуражни монокултури. Зеленчукови градини на малки площи до декар се наблюдават само над пътя. Теренът е без развитие на видими ерозионни процеси, за което са допринесли начинът му на ползване, ограниченото използване на тежка почвообработваща и транспортна техника и липсата на масови сечи по деретата. Освен по основното дере, пресичащо коментираната територия в посока северозапад – югоизток, естествена растителна покривка в обекта се е запазила и по брега на микроязовира и покрай третокласния път № 593 от РПМ, както и много ограничено по периферията на полските пътища. По склоновете над пътя, извън проучвателната площ, се развива също ксерофитна дървесна растителност След така описаният характер на терена можем да представим следния състав на висшата растителност, установен от нас след теренни проучвания:
Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Nature -> Natura%202000 -> DOSV Natura%202000 -> Влажни зони с международно значение (Рамсарски места) Natura%202000 -> Програма „ околна среда 2007-2013 г. Европейски съюз Natura%202000 -> Влажни зони с международно значение (Рамсарски места) Natura%202000 -> Повишаване на обществената информираност за новото Рамсарско място в България „Карстов комплекс Драгоманско блато” DOSV -> Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая” Natura%202000 -> Повишаване на обществената информираност за новото Рамсарско място в България „Карстов комплекс Драгоманско блато” Natura%202000 -> Индентификационен код Изтегляне 2.59 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||