За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни”

Установените от нас представители на висшата флора са 82 от 20 семейства.

Така подробно описаният характер и състав на фитоценозите в геологопроучвателната площ „Пчелари” изключва възможността за наличие или възможности за развитие на някои от типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие.

Такива са разположени по склоновете на планината над площта и в поречието на река Арда, отдалечени от изследвания терен и не се засягат по никакъв начин пряко или косвено от реализацията на ограничените проучвателни дейности.

В геологопроучвателната площ „Пчелари” и в близост до нея не сме отбелязвали находища на орхидеята обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), включена в предмета на опазване на защитена зона „Родопи Източни”. Тя е вид орхидея, включен в Приложение № 3 на ЗБР. Цъфти в периода май-август. Висока е 40 - 60 см. В България макар и рядко е установявана в цялата страна. Предпочита по-богати почви и по-влажен микроклимат. Всички представители на семейство Салепови обикновено се развиват като част от фитоценозата в местообитанието „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (важни местообитания на орхидеи) (6210*), каквото липсва на терена. Липсват и хабитати, включващи хвойна, при които в тази част на планината също се развиват видове от семейство Orchidaceae.

Представеният състав на фитоценозата показва, че на площадката няма и локалитети на защитени от Закона за биологичното разнообразие други растителни видове. Няма находища на лечебни растения със стопанско значение и такива, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Дейността не засяга и не влияе на водните обекти в района. В този смисъл не може да има никакво въздействие върху ихтиофауната и други хидробионти, в т.ч. на включените в предмета на опазване на Защитена зона „РОДОПИ-ИЗТОЧНИ”:

• 
  риби – распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) и балкански щипок (Sabanejewia aurata),
  
• 
  влечуги - обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и южна блатна костенурка (Mauremys caspica),
  
• 
  безгръбначни - ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus).
  

От разред Твърдокрили (COLEOPTERA) в предмета на опазване са включени 5 вида. Местобитанията на двата представителя на семейство Сечковци (Cerambycidae) са свързани с горски местообитания – на обикновен сечко (Cerambyx cerdo) с дъбови гори, а ларвите на буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета.

Типично горски са и бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) от семейство Бръмбари бегачи (Carabidae), като ларвите им се развиват също съответно в дъбови и букови гори. Данни за установяването на Probaticus subrugosus, в района липсват и в научната литература. Не се очаква въздействие върху местообитанията и популациите му в защитената зона

Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е представител на шипогръдите скакалци - семейство катантопиди (Catantopidae) и обитава сухи тревни и естествени обитания. Няма съобщения за района, но е вероятен вид за околните терени със съхранено тревно покритие. Теренните мероприятия не засягат негови местообитания.

Ценагрион /Ручейно пъстриче/ (Coenagrion ornatum) е вид водно конче, тясно свързан с наличието на стоящи водоеми със слаба проточност. Обитава и крайбрежните растителни участъци на по-големи реки или вточната и отточна част на стоящите водоеми. Не се среща в района на инвестиционното предложение.

От разред пеперуди (LEPIDOPTERA) в предмета на опазване са включени 5 вида.

Ареалът му е обширен - цяла Евразия с умерен климат. Застрашен или рядък в голяма част от Европа. Внесен в Допълнение II на Бернската конвенция. У нас видът е разпространен, но локален, и популациите му обикновено са малки. Видът е свързан с влажни, по-рядко сухи тревисти места в близост до езера, канавки, изкопи, потоци, реки и др. източници на влага. Липсва на терена на инвестиционното предложение.

За петия вид пеперуда ще използваме публикуваните данни на Станислав Абаджиев, Стоян Бешков и Иван Алексиев /www.nmnhs.com/ с картен материал на установените локалитети. Еуфидрас (Euphydryas aurinia) от семейство (NYMPHALIDAE) е локално разпространен в страната вид, главно в планините достигащ до надморска височина от 2000 м. Известен е от Сливенска Стара Планина, Витоша, Рила, Пирин, Родопите и южното Черноморие. Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Развива едно поколение от април до юли според надморската височина. Гъсениците се хранят с обикновено синьоглавче (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum) (Tolman & Lewington 1997). Присъства в Приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на ЕС и в Приложение II на Бернската конвенция. Включен като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди (van Swaay & Warren, 1999: 167).

Херпетофауната в разглежданите имоти е сравнително бедна.