За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Разработване на кариера
Изтегляне 1.46 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- V.3.2. Характеристика на водоизточниците
- V.3.3. Източници на отпадъчни води
- V.3.4. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима и качеството на повърхностните води
- V.4. Подземни води
- V.4.2. Прогноза за въздействието върху подземните води
V.3. Повърхностни водиV.3.1. Характеристика на хидроложките условия и факториПлощта на концесията попада в Източнобеломорския район с басейново управление. Разположена е на вододелно било, образувано от Малък чукар (662,0) и Богданова могила (641,9), между р. Новомахленска и нейния ляв приток р. Изворска. Двете реки формират оттока си в южните склонове на Сърнена Средна гора. Река Новомахленска минава западно от концесионната площ, а р. Изворска – източно. Съединяват се на около 500 m южно от с. Люляк и на около 2 km се вливат в яз. Колена, частна собственост. И двете реки в района на находището са във високите части на водосборните си области. Не са включени в хидрометричната национална мрежа и няма данни за протичащите водни количества. Не са включени и в националната мрежа за мониторинг на водите и няма данни за тяхното качество. В района няма източници на замърсяване и може да се предполага, че са водоприемници І-ва – ІІ-ра категория. След язовира реката приема неговото име и на около 3 km минава в близост до площадката на ТМСИ (Гр. приложение 1). Река Коленска се влива в яз. Раднево на около 3 km в югоизточна посока. Нито през концесионната площ, нито през площадката на ТМСИ преминават повърхностни потоци, а преминават само скатови води. В района на находището скатови води се образуват от местното възвишение Малък чукар. Гравитиращата към концесионната граница водосборна площ е незначителна - 44 dka ( Фиг. 6). В района на ТМСИ скатови води се образуват от местното възвишение Медвен. Гравитиращата към площадката водосборна площ е 32 dka (Фиг. 7). Хидроложките характеристики в района се формират в условията на преходноконтинентален климат – сравнително мека зима и малка годишна амплитуда на температурата на въздуха, два максимума на валежите и два минимума и ежегодна сравнително неустойчива снежна покривка. Средната годишна сума на валежите е 628 mm (станция Ст. Загора, разположена на 10 km почти южно от находището), като се очертават два максимума (август 78 mm и май 71 mm) и два минимума (септември 32 и февруари 35 mm). Средната продължителност на снежната покривка е 70 дни. През зимата падат около 21 % от средногодишната сума на валежите, около 26 % - през пролетта, около 32 % - през лятото и около 21 % през есента. Максималният годишен денонощен валеж е 44 mm. Интензитетът на петминутния проливен дъжд възлиза на 95 l/s.ha. Речният режим в тази област се отличава с подчертано ранно пролетно пълноводие с максимум през май.
Фиг. 6. Гравитиращата към концесионната граница на нах. „Лори” водосборна площ 
Фиг. 7. Гравитиращата към площадката на ТМСИ водосборна площ V.3.2. Характеристика на водоизточницитеВ района на концесионната площ на находище „Лори” няма водоизточници от повърхностни води. За питейни нужди ще се доставя минерална вода. При разработване на кариерата няма да се използва вода за производствени нужди. В района на площадката на ТМСИ също няма водоизточници от повърхностни води. По предварителни проучвания в района няма водопровод за питейно-битово водоснабдяване. Предвижда се за питейни нужди да се доставя минерална вода. За производствени и хигиенни нужди ще се доставя вода от външен водоизточник срещу заплащане. V.3.3. Източници на отпадъчни водиА. В района на находището Разработването на находището не е свързано с образуване на отпадъчни води. Към концесионната площ гравитира незначителна водосборна област, дъждовният отток от която трябва да се изведе преди концесионната граница и да се отведе към малкото южно дере, приток на р. Изворска (Гр. приложение 1). Предвидено е в основата на почвеното насипище да се изпълнят водосточни канавки, които да отвеждат дъждовните води към същото дере. Повърхността на насипището ще се подравнява с наклон 4-5% към страната на канавките. На експлоатационните хоризонти се създават подходящи наклони за отвеждане на дъждовните води към съседните дерета Б. В района на площадката на ТМСИ ще се образуват: - Производствени отпадъчни води, които ще се образуват от инсталацията за трошачно-миячното сортиране на добития материал. Те ще бъдат замърсени с неразтворени вещества. Предвижда се отпадъчните води да преминават през утаители. Избистрената вода ще се използва оборотно в инсталацията, а задържаната утайка с едрина до 150 микрона ще се използва в собственото производство на вибробетонови изделия. - Битови отпадъчни води, които ще бъдат малки по количество. Предвижда се изграждане на изгребна яма и нейното почистване от лицензирана фирма срещу заплащане. - Дъждовни води. Очаква се те да бъдат незначителни по количество. Предвижда се отводняването на площадката да бъде решено при разработването на работния проект за ТМСИ, с цел предпазване на дъждовните води от площадката от замърсяване с неразтворени вещества. V.3.4. Прогноза и оценка на очакваните изменения в режима и качеството на повърхностните водиОт дейността на кариерата „Лори” не се очаква изменение на количеството, режима на оттичане и състава на повърхностните води в района. При спазване на всички изисквания и предвидените мерки няма да бъдат засегнати реките Новомахленска и Изворска, разположения на около 5 km югоизточно от концесионната граница микроязовир Колена, река Коленска и яз. Раднево, в който реката се влива. С предвидената схема за оборотно използване на избистрените води след утаителя на площадката на ТМСИ не се очаква замърсяване на водите и изменение на хидроложките условия на р. Коленска в района. V.4. Подземни водиV.4.1. Хидрогеоложки условияСъгласно приетото за страната хидрогеоложко райониране, разгледаното находище попада в най-източната част на Средногорския район на Междинната хидрогеоложка област (Фиг. 8). Този район се характеризира с разнообразен геоложки строеж с разкритие на седиментни и вулкано-седиментни скали, които са били подложени на интензивна тектонска преработка. Това е предпоставка за формиране предимно ненапорни пукнатинни и в по-малка степен пукнатинно – карстови подземни води. Условията за тяхното формиране, както и за количествата и качествата им, зависят освен това и от физикогеографските условия и фактори. В геоморфоложко отношение районът попада в южните склонове на Сърнена Средна гора и се характеризира като нископланински с най-висок връх Малък чукар с кота 661.4 m. Валежите са основен източник на подхранване на повърхностните и подземните води и са от порядъка на 600 mm. 
Фиг. 8. Хидрогеоложко райониране на България с местоположение на находище „Лори” Участъкът, в който се намира ТМСИ е разположен на южната граница на Средногорския район с Източномаришкия район. В тази част на Средна гора са отделени 2 водни тела (Табл. 4, Фиг. 9), а в Източномаришкия район – 1 тяло Таблица 4 Главни водни тела в разглеждания район
Фиг. 9. Водни тела в района около находище „Лори” Разглежданото находище попада изцяло във водно тяло BG3G00000T2032 - Карстови води - Сърнена гора. То е изградено от триаски варовици и доломити, които оформят отделни разпокъсани разкрития, всяко от което с различна степен на окарстяване. Общо за цялото водно тяло е характерно сравнително по-слабо окарстяване. Почти не са установени повърхностни карстови форми, а в Българска федерация по спелеология са регистрирани около 10 неголеми пещери със сравнително тесни галерии. Повечето от тях са около Старозагорски минерални бани, като единични пещери има при Остра могила и с. Братя Кунчеви. Слабата степен на окрастяване се дължи на разпокъсаността на разкритията, малките водосборни площи и сравнително скорошното (в геоложко време) размиване покриващите ги кредни скали. Това дава основание да се предполага, че тук скалите имат по-скоро свойства на пукнатинен колектор, с отделни изолирани карстови канали. Формираните във тях води имат спорадичен характер и са привързани към зоната на изветряне на скалите или към разломни структури със съпътстващите ги отворени пукнатини. С най-висока степен на окарстяване е площта на разпространение на триаските варовици и доломити около Старозагорски минерални бани, които не са свързани с карбонатното тяло, в което се намира разглежданото находище. В тази зона са формирани и най-големите карстови извори от това тяло – минералните извори на Старозагорски бани. Те са разположени в най-ниската част на водното тяло, където карбонатнте скали са покрити от турон-сенонските мергелни лиски и пясъчници, тектонски брекчи и милонитизирани глини, алувиални и делувиални плътни глини и подземните води са напорни. Част от тези води освен от естествени извори се дренират и от няколко допълнително прокарани сондажа. Проводимостта на триаските карбонатни скали тук достига до 140 m2/d. Сумарният дебит на термоминерално находище Старозагорски минерални бани е оценено на около 13 l/s, с температура 36-43ºС. По химически състав термоминералните води на Старозагорските минерални бани са хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви до хидрокарбонатно-калциево-магнезиево-натриеви с незначително съдържание на микроелементи - Li, Sr, Be, Ba и др. Минерализацията им варира от 0,350 g/l до 0,590 g/l. Около находището на минералните води с Решение № 569 от 18.09.1973 на Министерски съвет на НРБ са утвърдени санитарно-охранителни зони. В останалите участъци на разкрития на триаски карбонатни скали, предвид слабото окарстяване и малките водосборни площи не се установяват големи извори, което е характерно предимно за пукнатинни колектори. Установени са много извори с дебити под 1 l/s, всеки от които със самостоятелна водосборна площ. Южно от находището е разпространено водно тяло BG3G00000K2030 - Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона, в която също подземните води се формират главно в изветрителната зона на скалите. Водообилността му е различна в зависимост от водовместващите скали. Относително по-слабо водонаситени са мергелите на Мергелната задруга, разкриващи се южно от находището. Във връзка с това в двете тела се е формирал се е единен ненапорен подземен поток, който преминава от едното тяло в другото, с генерална посока на движение на юг. Общо и за двете водни тела локалната посока на движение съвпада с релефа. Подхранването на подземните води се осъществява от валежи, като то е частично затруднено от почвения слой и заглинени участъци в най-горната част от изветрителната зона. Дренирането се осъществява в деретата, както в извори с малки дебити, така и в зони на натрупване на делувиално-пролувиално-алувиални наслаги. Предвид на значителната разчлененост на релефа и дълбокото врязване на деретата, оформящи местния ерозионен базис, се предполага наличие на значителна зона на аерация на подземните води. За количествата на подземните води може да се съди по данните за ресурсите от подземни води в тях, посочени на сайта на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (Табл. 5). Значително количество ресурси от подземни води в водното тяло BG3G00000T2032 - Карстови води - Сърнена гора се пада на термалните извори при Старозагорски бани. Друга причина за относително високия модул на подземен отток за това тяло - 3,9 l/s.km2, се дължат на това, че при определянето му не са взети предвид зоните, в които триаските варовици и доломити са покрити от други скали. Модулът на подземния отток на пукнатинните води във водно тяло BG3G00000K2030 - Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона е значително по-нисък – 0,8 l/s.km2. Таблица 5 Данни за ресурсите от подземни води по водни тела (в l/s)
В района на кариерата не са провеждани специализирани хидрогеоложки изследвания. Тя е разположена във високата част на релефа, в зоната на неголямо разкритие (около 6 km2) на триаски карбонатни скали принадлежащи към водно тяло „Карстови води – Сърнена гора”. В изготвения геоложки доклад няма данни за достигнато водно ниво в проучвателните сондажи. Поради отсъствие на вода не са провеждани и опитно - филтрационни изследвания, т.е. отсъства информация за хидрогеоложки параметри. По данни от проведените сондажни работи се установява, че скалите са сравнително здрави и слабо окарстени. Само в сондаж 7 е установено пропадане на сондажен лост свидетелстващ за съществуване на окарстена зона или по-голямо тектонско нарушение. Относително по-напукани са скалите в горната, приповърхностна изветрителна зона от геоложкия разрез, където е възможно формиране на пукнатинни води. Находището попада изцяло в зоната на аерация на подземните води. Падналите върху него валежи се оттичат по повърхността и в по-малка степен в дълбочина, там където се разкриват отворени тектонски пукнатини, по които има условия за проникване на вода в дълбочина. Възможно е при силни валежи част инфилтриралите се валежи да се появят и в откосите на кариерата. От общото количество валежи съществена част се изпарява и поглъща от растенията (евапотранспирация). В процентно отношение тя се определя по формулата на Турк:
където: Е - величина на евапотранспирацията [mm], Н - средномногогодишната сума на валежите [mm], L = 300 + 25Т + 0.05Т3, Т - средномногогодишна температура - 12.9С - за станция Стара Загора. Получава се стойност за евапотранспирация 490 mm или 78% от средната сума на валежите. За повърхностен и подземен отток остават 139 mm. Това количество представено като модул на оттока е средно около 4.36 l/s.km2. При площ на концесията 377 декара, средната стойност на оттичащите се в нея валежи (повърхностно и подземно) е незначителна - около 1.65 l/s или около 50684 m3 за година. По-голямата част от това водно количество се оттича повърхностно, т.е. величината на подхранването на подземните води е незначително. В непосредствена близост до южната граница на находището е границата на водно тяло „Карстови води - Сърнена гора”, с това на ”Пукнатинни води - Брезовско - Ямболска зона”, която е разположена на хипсометрично по-ниско ниво и водите формирани в изветрителната зона на триаските карбонатни скали преминават него и се насочва към изворите разположени в ниските части на релефа. В непосредствена близост до находището няма установени съществени водоизточници. Най-близко до разглеждания обект 2 каптажа, дрениращи едновременно водите на тяло „Пукнатинни води – Брезово-Ямболска зона” и „Карстови води – Сърнена гора”. Едното от тях е разположено на около 800 m югозападно от границите на находището и се използва за водоснабдяване на с.Люляк (текст. прил.7). Другото е на около 1.9 km западно от него. Находище „Лори” е извън обсега на санитарно-охранителните зони на тези водоизточници, но попада в регламентирания с Решение № 569 от 13.09.1973 на Министерски съвет на НРБ зона „С” (зона на наблюдение) на санитарно-охранителни зони около находище „Старозагорски минерални бани”, макар че изходищата на термалните карстови води са разположени на повече от 16 km югозападно от концесионната площ, в друга зона на разкритие на карбонатни скали. Районът на ТМСИ е разположен на границата на водно тяло „Пукнатинни води – Брезово-Ямболска зона” с „Порови води в Кватернер - Марица Изток”. Последното водно тяло е едно от големите в България със значителни естествени и експлоатационни (включително привлекаеми) ресурси (табл.5). То се характеризира със значително разнообразие на филтрационните условия. ТМСИ е разположено в периферията на последното водно тяло, което е представено от алувиалните наслаги на р. Коленска и пролувиално-делувиалните материали в подножието на склоновете на Сърнена Средна гора с ненапорни порови води в тях. Те са представени главно от грубозърнести песъчливо-глинести наслаги, разслоени от глинести прослойки. Подхранването им се осъществява от валежи, подземни и временни повърхностни води, спускащи се от южните склонове на планината, както и с формираните плитко залягащи води в изветрителната зона на прилежащото водно тяло „Пукнатинни води – Брезово-Ямболска зона”. Дренирането става в речно-овражната мрежа, т.е. посоката на движение на подземните води е от склоновете на Сърнена Средна гора на юг. Положението на водните нива се определя от нивото на р. Коленска. Филтрационните показатели вероятно са сравнително високи. ТМСИ също попада в обсега на НРБ зона „С” (зона на наблюдение) на санитарно-охранителни зони около находище „Старозагорски минерални бани”, като е на разстояние около 20 km на изток от водоизточниците и в непосредствена близост до нея не се разкриват скали на Искърската карбонатна група, в която са се формирали термални води. Общо за поровите, пукнатинните и пукнатинно-карстовите води в разглеждания район е характерно, че са пресни, с минерализация под 1 g/l, нормално рН и преобладаващи хидрокарбонати и калций. В района отсъстват съществени източници на замърсяване По отношение на количествено и химично състояние подземните водни тела не се намират в риск (МОСВ, БДДР, 2007). V.4.2. Прогноза за въздействието върху подземните водиВ общ план, потенциални източници на замърсяване на подземни води от работата на кариери са:
Добивът на скален материал се осъществява в горната част на зоната на аерация на подземните води, високо над предполагаемото водно ниво, т.е. няма пряка връзка между разработването на кариерата и подземните води. Във връзка с това въздействието върху подземните води може да е само непряко – чрез повърхностни води, които проникват в дълбочина. Бъдещите дейности по добив на суровина ще засегнат основно зоната на аерация на подземните води, т.е. над статичното водно ниво на водно тяло „Карстови води – Сърнена гора”. Поради малкия водосбор не се очаква съществено увеличаване на временни води от дъжд и топящи се снегове в котлована на кариерата, т.е. величината на подхранването на подземните води в обсега на котлована е незначително. Технологията на добива не е свързана с поява на вредни и опасни вещества. При взривяване основно се генерират газове, които се отделят в атмосферата. Предполага се повишаването на количеството неразтворени вещества във водите вследствие на разтрошаване на скалния материал, който ще се задържа в пукнатините в скалите. Имайки предвид това и съществуващите хидрогеоложки условия може да се предполага, че въздействието върху подземните води не е пряко. Отрицателни последици може да има само при инфилтрация на замърсени повърхностни води, което при правилна и безаварийна експлоатация на находището е недопустимо. Т.е. възможни са само временни въздействия, при възникнали аварийни ситуации и неспазване нормите за безопасност на труда (по отношение на невзривените заряди) Поради малкия водосбор и свързаните с това незначителни водни количества, както и това, че подземните води в района на въздействие на концесионната дейност не се установяват, въздействието се определя като несъществено. Вследствие високото положение в зоната на аерация на засегнатата от концесионната дейност част от масива и отсъствието на съществени замърсители въздействието върху подземните води ще е несъществено. Не се очаква въздействие и върху съществуващите водоизточници от водно тяло „Пукнатинни води – Брезово-Ямболска зона”, използвани за питейно-битови цели. Около тези водоизточници има регламентирани (в смисъла на Наредба №3) санитарно-охранителни пояси. Техните граници са предоставени от Басейнова дирекция Източнобеломорски район с писмо от ЕООД „В и К” Стара Загора (Текст. приложение 7). На приложената към споменатото писмо карта се вижда, че находището и прилежащите му територии попадат извън границите на пояс 3 на СОЗ на двата водоизточника. В района на ТМСИ са разпространени порови води, формирани в грубокъсови кватернерни наслаги, които са уязвими по отношение на замърсяване при значителни аварийни ситуации – напр. изпускане на нефтопродукти. Попадането им в подземните води може да се осъществи само непряко, при евентуално замърсяване на повърхностни води, след проникването им в дълбочина. Основната дейност на обекта може да доведе само до увеличение на неразтворени вещества в поровите подземни води. В района на ТМСИ замърсяване на подземните води във водно тяло „Порови води в Кватернер - Марица Изток” може да има само при аварийни ситуации. Увеличението на неразтворени вещества в подземните води би могло да се осъществи също непряко – чрез замърсени с неразтворени вещества повърхностни води, ако в проекта за ТМСИ не са предвидени мероприятия за предпазването им. Както бе отбелязано концесионната площ и ТМСИ попада в обсега на ІІІ-ти пояс на санитарно-охранителната зона на Старозагорските минерални бани. Тези зони са определени през 1973 г., когато не е била в сила НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.) и пояс ІІІ (зона „С”) се е определял не на базата хидрогеоложко моделиране е на основата на повърхностния водосбор на находището и затова заемат значително по-големи от необходимите от хидрогеоложка и хидроекологична гледна точка площи. Независимо от това, съгласно ограниченията и забраните, посочени в Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1, добивът на полезни изкопаеми в обсега на ІІІ-ти пояс (зона „С”) може да бъде ограничен само при доказана необходимост. Такива ограничения не е необходимо да се налагат поради:
Предвид на това, че в района на находище „Лори”и ТМСИ няма източници на вредни и опасни вещества (с изключение на аварийни ситуации) и евентуалното замърсяване на подземни води може да става само непряко – чрез проникване на замърсени повърхностни води, не е необходимо провеждане на мероприятие за опазване и контрол на подземни води. Освен това в района на находище „Лори” отсъстват водоизточници от подземни води. При прокарване на евентуален мониторингов сондаж, предвид слабата и неравномерна окарстеност вероятността да се разкрият подземни води е малка. Каталог: ovos Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
