V.7. Растителен и животински свят

V.7. Растителен и животински свят

V.7.1. Растителност

Обектът се намира във флористичен район Източна Средна гора. Коренната растителност е от смесени дъбово-габърови гори – цер Quercus cerris, космат дъб Quercus pubescens, обикновен габър Carpinus betulus и източен горун Quercus polycarpa.

Сега съществуващата растителност е производна и се състои от формации на келяв габър Carpinus orientalis, мъждрян Fraxinus ornus, източен горун Quercus polycarpa и цер Quercus cerris. Освен тях се срещат още гроздовидна къпина Rubus thyrsanthus, космат зановец Chamaecytisus hirsutus, обикновен дрян Cornus mas, трънка Prunus spinosa, глог Crataegus monogyna и драка Paliurus spina-christi.

От тревистите растения на територията на кариерата при посещението ни на 18.02.2009 г. установихме валезийска власатка Festuca valesiaca, ежова главица Dactylis glomerata, шуров тънкокрак Koeleria schurii и японска овсига Bromus japonicus. От бобовите растения се среща тревисто звездиче Dorycnium herbaceum. От разнотревието има решетка Carlina vulgaris, пелин Artemisia absinthium, коница Conyza canadensis, мъдрица Sisymbrium altissimum, звъника Hypericum perforatum, див морков Daucus carota, повет Clematis vitalba, дребна динка Sanguisorba minor, синя жлъчка Cichorium inthybus, стрелолистна гъшарка Arabis sagittata, италианско плюскавиче Silene italica, ацинос Acinos suaveolens, часовниче Erodium cicutarium, къдрав лапад Rumex crispus, сибирска камбанка Campanula sibirica, японска торилис Torilis japonica, ладиевидно великденче Veronica cymbalaria, риган Origanum vulgare, зловонен здравец Geranium robertianum, камшик Agrimonia eupatoria, ветрогон Eryngium campestre, червен божур Paeonia peregrina, германски ранилист Stachys germanica, жълт минзухар Crocus flavus, сгърбун Lapsana communis, кукуряк Helleborus odorus, вратига Tanacetum vulgare, дългоплодна гъшарка Arabis turrita, виолетова белоочица Buglossoides purpurocaerulea, райхенбахова теменуга Viola reichenbachiana и ушици Lapula squarrosa.

В издънковата церова гора над кариерата се срещат птиче грозде Muscari comosum, гръцка кръстатка Crucianella graeca, двуцветен минзухар Crocus biflorus, зизифора Ziziphora capitata, подрумиче Anthemis tinctoria, родакс Rhodax canus, кръгъл лук Allium rotundum, планински чай Sideritis montana, бяло подъбиче Teucrium polium, щитовидно прозорче Potentilla obscura, триниелистна самогризка Scabiosa triniaefolia, сбитовлакнест равнец Achillea coarctata и седефчеволистна метличина Centaurea rutifolia.

Б. Прогноза за въздействието върху растителния свят

При реализиране на инвестиционното предложение ще бъде унищожена издънкова широколистна гора от източен горун Quercus polycarpa, цер Quercus cerris, смесена с мъждрян Fraxinus ornus и келяв габър Carpinus orientalis. От растителните видове на територията на кариерата няма такива с природозащитен статут.

V.7.2. Животински свят

Разглежданата територия на находище „Лори” попада на границата между два зоогеографски района - Старопланински район и Тракийски район. Старопланинският район включва територията на Стара планина, Предбалкана и Средна гора. Землището на с. Люляк и територията на кариерата са разположени в най-източните части на Сърнена Средна гора, като фауната обединява елементи от двата зоогеографски района. Тя е с преобладаващо евросибирско и европейско разпространение, средиземноморските видове са значително по-малко. Съотношението между тези две групи при насекомоядните бозайници е приблизително 81:11 %, при гнездещите птици 60:19 %. В Старопланинския район се срещат значителен брой ендемити, главно безгръбначни: охлюви, скакалци, твърдокрили, многоножки. Долините на реките Марица и Тунджа са своеобразен естествен коридор за проникване на средиземноморски елементи от фауната. За разлика от Старопланинския район, ендемизмът в Тракийския район е много слабо изразен. Причината е, че през плиоцена Горнотракийската низина и Хасковска област са били покрити с обширни езера. Терциерни реликти също не са се запазили. Типични за района са змиеокият гущер, някои видове змии, тракийския кеклик. В Тракийския район се срещат и европейски и евросибирски видове, навлезли от запад през планините на Югозападна България.

Растителността в района на находището е представена от дъбово-габърови гори, което определя и характера на фауната. От Гръбначните животни най-засегнати ще са птиците (клас Aves) и бозайниците (клас Mammalia). Поради липса на водоеми в района, които могат да бъдат засегнати, отсъстват видове от надклас Риби (Pisces), а разпространението и на земноводните е ограничено.

Земноводни (Amphibia)

От земноводните в района се срещат предимно сухоземни жаби, свързани с по-открити пространства и дъбовия горски комплекс. Обикновен и често срещан вид е зелената крастава жаба (Bufo viridis). Районът е подходящ за кафявата крастава жаба (Bufo bufo), дъждовникът (Salamandra salamandra), жабата дървесница (Hyla arborea). Всички видове са защитени от закона за биологичното разнообразие, а балканската чесновница (Pelobates syriacus balkanicus), която е възможно да бъде установена в района, е в Червената книга на България. Във временни локви около пътя, водещ към кариерата, се среща жълтокоремната бумка (Bombina variegata). Този вид попада в Приложение ІІ на Директива 92/43 на Съвета на Европейската икономическа общност.

Влечуги (Reptillia)

Тази група е по-разпространена, като нейни представители могат да се срещнат както в долните открити и експлоатирани части на кариерата, така и в горските и припечни места. В района са установените следните влечуги: медянка (Coronella austriaca), ливаден гущер (Lacerta agilis). Стенния (Podarcis muralis), македонския (Podarcis erhardii) и зеления гущер (Lacerta viridis) са вписани в Бернската конвенция. От змиите в тази конвенция е включена медянката и смокът мишкар (Elaphe longissima), който е и в Червената книга на България. Слепока (Anguis fragilis) предпочита по-влажни места и е възможно да бъде установен в горските, по-усойни участъци. Той също е в приложение 3 на ЗБР. От класа на Влечугите не установихме видове, които са включени в Приложение ІІ на Директива 92/43 на Съвета на Европейската икономическа общност.

Птици (Aves)

Това е най-многобройната и мобилна група гръбначни животни. По време на гнездене птиците са тясно свързани със състоянието на растителната покривка, а също и с антропогенното присъствие в района. В района на инвестиционното намерение се срещат птици от две основни групи. Видове свързани с горския растителен пояс и такива гнездящи в по-откритите, храстово-тревни комплекси. По време на миграция може да се срещнат и допълнителни видове, макар че района е без значение по отношение на мигриращи и зимуващи видове птици.

Масови и често срещани видове в района са: чинката (Fringilla coelebs), коса (Turdus merula), големия синигер (Parus major), сойката (Garrulus glandarius), горската зидарка (Sitta europaea), елов певец (Phylloscopus collybitus), пойния дразд (Turdus philomelos), конопарчето (Carduelis cannabina), червеногръдката (Erithacus rubecula) и др. На мястото на съществуващото сечище, обрасло с храсти гнездят птици свързани с дървесно храстовия комплекс, които ще бъдат принудени да се преместят. Такива видове са: червеногърбата сврачка (Lanius collurio), славея (Luscinia megarhynchos), сивата овесарка (Miliaria calandra), коса и др.

Голяма част от птиците установени в района са защитени от националното ни законодателство (приложение 2 и 3 от ЗБР). Изключение правят ловните обекти (приложение 4 и 6 от ЗБР), домашното врабче (Passer domesticus) и някои вранови птици. Някои птици, главно дневни грабливи са застрашени видове с намаляващи европейски популации. От Червената книга на България са осояда (Pernis apivorus), малкия (Accipiter nisus) и голям ястреб (Accipiter gentilis). В Приложение І на Директива 79/409 на Съвета на Европейската икономическа общност попадат няколко вида птици. От тях по-често срещани са горската чучулига (Lullula arborea) и червеногърбата сврачка. Към редовно срещащите се мигриращи птици, които не са включени в това приложение са двата вида ястреби, мишелова (Buteo buteo) и керкенеза (Falco tinnunculus).

Бозайници (Mammalia)

Определен интерес за района представляват и добре застъпените популации на редица ловни животни като: дивата свиня (Sus scrofa), сърната (Capreolus capreolus), лисицата (Vulpes vulpes), сивият заек (Lepus capensis = europaeus).

Катерицата и Обикновеният сънливец, не са защитени видове, но към списъка може да се прибавят и Лешниковият сънливец (Muscardinus avelanarius). Останалите представители на разр. Гризачи (Rodentia) са обикновени и многочислени видове за които реализацията на инвестиционното намерение не представлява заплаха. Характерни видове от насекомоядните бозайници за района са сравнително редката типично планинска земеровка, каквато е малката кафявозъбка (Sorex minutus) и по често намираната обикновена кафявозъбка (Sorex araneus), къртицата (Talpa europaea) и таралежа (Erinaceus concolor).

Нито един от посочените по-горе видове не е застрашен от реализацията на инвестиционното предложение. Едни от тях имат широко разпространение, други са подвижни с обширни индивидуални участъци, а на прилепите местообитанията са пещери, галерии, хралупести дървета. В разглеждания район подходящи убежища за тази група животни не съществуват, както и подходяща трофична база.

От гледна точка на природозащитния статус, гръбначните животни са много по-добре изучени. Това е така защото антропопресата върху тях е много по голяма, а популациите им са по малобройни и следователно повече уязвими от тези на безгръбначните.

Характеристика на безгръбначните животни

Досега за Средна гора безгръбначните са недостатъчно проучени. С най много видове са представени паяците следвани от едноклетъчните, а от насекомите това са разнокрилите ( Heteroptera ) и твърдокрилите ( Coleoptera ). Отделен е въпросът, че много таксони от безгръбначните животни или не са изследвани, или са слабо проучени не само в района на находището, но и в другите части на планината.

Б. Прогноза за въздействието върху животинския свят

Очакваните въздействия върху представителите на животинският свят при реализацията на инвестиционното намерение за разработване на находище «Лори», са както преки, така и косвени, предизвикани от промяната в хабитата и ландшафта, шум, човешко и техногенно присъствие.

Прякото въздействие върху фауната на територията на бъдещата кариера е свързано с унищожаване на растителната покривка и увреждане на местообитанията на площ от 274 декара.

Тъй като в случая нарушената територия не представлява консервационно значимо място или място в висок биологичен потенциал въздействието ще бъде незначително и в ниска степен върху популациите на засегнатите видове. Предвид и неголямата територия се счита, че прякото въздействието върху фауната е в разумно допустими граници.

В действителност при експлоатацията на обекта местообитанието ще бъде коренно променено, а територията неподходяща за автохтонните представители на животинския свят. Взривните работи допълнително ще окажат отрицателно въздействие и прогонващ ефект върху видовете, което ще бъде периодично (около 10 месеца годишно). Косвеното въздействие върху фауната е в промяна на съседни територии и трофични хабитати за някои видове, главно птици и бозайници.

Теренът ще бъде неизползваем през проектния срок за експлоатация и до поетапното му рекултивиране. Взривните работи чрез въздействието на шума имат отрицателно въздействие върху животинския свят. Въздействието върху местообитанията на видовете ще бъде значително, на ограничена територия, дълготрайно по продължителност и частично възстановимо след рекултивацията.

В района на ТМСИ не се очаква въздействие върху животинския свят, тъй като площадката представлява бивша асфалтова база.