За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Разработване на кариера

V.6. Земни недра

V.6.1. Геоложка среда

А. В района на находище Лори

Литостратиграфия

Според Геоложка карта на България М 1:100000 районът на находището е изграден от скали на кредата и палеогена и кватернера.

Районът на находището е изграден от палеозойски, неозойски скали и кватернерни образувания.(Гр. приложение 3).

Палеозой

Южнобългарски средногорски гранитоиди - Казански плутон - представен е от равномернозърнести и порфирни гранити с постепенни преходи между тях. Скалите са силно тектонски преработени до катаклазирани.

Разкрива се в северната и северозападна част на разглеждания район.

Дебелината на свитата е от порядъка на 150-200 m.

Долната граница представлява постепенен, но бърз и литоложки преход над скалите на Стенетовската свита. Горната граница е ерозионна. Те се разкриват в централната част на района.

Дебелината на свитата се изменя от 50 до 150 m.

Именно тази скали ще бъдат предмет на експлоатация в находище „ЛОРИ” (Гр. приложение 3).

Дебелината на свитата е променлива - от 30 до 130 m.

Долната граница е бърз преход от Русалската свита, а. горната - поява на аргилити и пясъчници. Свитата се разкрива в най-южната част на района. Дебелината на свитата е 0-20 m.

На геоложката карта кватернерните образувания не са отразени, но те се наблюдават като отделни петна по склоновете. Представени са предимно от два генетични типа – елувий, делувий и са разположени върху пъстра скална основа. Изградени са от различно заоблени късове от доломити, пясъчници и други литоложки разновидности, примесени с глинесто-песъчливи материали. Дебелината на тези кватернерни образувания е от 30-40 cm до 1-1,5 m.

Тектоника

Разглежданият район, съгласно по-старите традиционни виждания (Бончев, Карагюлева и др. 1961 и Кънчев, 1971), попада в Старозагорската ивица - част от т.нар. Средногорски антиклинорий.

Според Цанков, Филипов и Кацков (1995), районът е разположен в пределите на Сърненогорската тектоностратиграфска единица, представляваща късноалпийска алохтонна ламела. Тя е навлечена от юг на север върху Тунджанската единица, а върху нея също от юг е навлечена Старозагорската единица.

Б. В района на ТМСИ

Площадката на ТМСИ е разположена върху кватернерни пролувиални образувания – наносни конуси, състоящи се от слабообработени пясъци, чакъли и валуни, примесени с глинесто-песъкливи материали.

В сеизмично отношение районът е в зона с интензивност от VIІI- ма степен по скалата на Медведев – Шпонхаер – Карник и е с коефициент на сеизмичност Кс = 0,15.

V.6.1.2. Прогноза и оценка на очакваните въздействия

А. В района на находище Лори

Въздействието върху земните недра при бъдещата експлоатацията на находище „Лори” по кариерен способ ще се състои в изземването на суровината (варовиците) от естественото и място в обсега на контура на изчислените запаси и ресурси. Експлоатацията ще се провежда на 7 хоризонта - 550 (дъно на кариерата), 565, 580, 595, 610, 625 и 640 m. Измененията ще обхващат продължителен период от време, няма да се възстановят след приключване на добива и ще продължат през годините на концесия и след тях. В следствие на това, въздействието ще е продължително по времетраене, постоянно по честота на въздействие, локално по териториален обхват и значително и невъзстановимо по степен на въздействие. Не се очаква замърсяване на земните недра с вредни вещества.

В района на находището няма обекти, върху които реализирането на инвестиционното предложение да окаже негативно влияние. Изменената геоложка основа ще окаже влияние върху ландшафта, което се коментира в т. V.9. от настоящия доклад.

Б. В района на ТМСИ

В проекта не е посочено какво включва ТМСИ. Изборът на окончателен вариант на схемата на трошене ще зависи от едрината на изходната суровина, производителността на инсталацията и исканата степен на трошене.

При дейността на ТМСИ не се очаква въздействие върху геоложката среда.

V.6.2. Подземни природни богатства

Нах. „Лори е разположено върху скалите на Искърската карбонатна група, чийто разрез в региона е неподелен.

Към нея се причислява скален комплекс от доломити и доломитни варовици.

Дебелината на отделните пластове варира в широки граници: от няколко сантиметра до няколко метра. Преобладават среднопластовите разновидности. В повечето случаи положението на слоистостта е трудно установимо поради интензивното напукване и масивния изглед на скалите.

Ясните повърхнини на наслояване, свидетелстват за умерено стръмни, моноклинални залягания на пластовете на Ю-ЮЗ с наклони от порядъка на 25 – 35^° и до 10 – 20° на север – в най-северните части на находището.

По цялата си площ доломитите са интензивно напукани по две взаимно спрегнати пукнатинни системи на срязване, формирани от тектонски напрежения сред масивна скална маса, при доминираща посока на тектонско свиване в направление Ю-С. Това са преди всичко на праволинейни, неотворени пукнатинни системи. Гъстотата на пукнатините на линеен метър е различна. Могат да се наблюдават участъци с пукнатини през няколко милиметра, а също и такива само с развитие на спорадични пукнатини през 20 – 30 cm, а в някои случаи и повече.

При формирането на пукнатинните системи минералната скална маса между тях не е деструктивно засегната, което позволява запазване на здравината на отделните доломитови късчета и късове обособени между отделните пукнатини.

В резултат на ерозионни процеси или при допълнителни механични усилия доломитите сравнително лесно се разпадат на различни изометрични до ромбоедрични късове.

Площта на находището попада в челото на алoхтонния сегмент (Старозагорска тектоно-стратиграфска единица), изграден от карбонатните пластове на Искърската карбонатна група, които само на няколкостотин метра на север са възседнали върху Средногорската тектоностратиграфска единица – изградена в този участък от старопалеозойски гранитоиди. Формирането на тези алохтонни ламели и съпътстващите ги структурни елементи е предопределено от младоалпийската и по-точно от субхерцинската и ларамийска тектогенези. Скалите са разсечени от разломни зони с посоки ЗСЗ-ИСИ и СИ-ЮЗ, които придават на района мозаечен характер.

За изясняване на качествената характеристика на доломитите от находището са взети проби за определяне на физикомеханичните показатели и валова техноложка проба.

Според качествените изисквания в кондициите (Текст. приложение 8) суровината е окачествена по:

БДС 2282-83 (Камък трошен за пътни основи и асфалтови покрития)

БДС 169-81 (Материали добавъчни, едри за обикновен бетон)

БДС 171-83 (Пясък за обикновен бетон)

БДС 15783-83 (Пясък за пътни настилки)

БДС 2271-83 (Пясък за строителни разтвори)

В резултат на изследванията е установено, че доломитите от находище “ЛОРИ” са подходящи за различни видове производство и осигуряват богат производствен асортимент.

По качествени показатели, полезното изкопаемо отговаря на следните изисквания:

- пътни основи необработени със свързващо вещество, за долен и горен пласт на основата на пътища с много лека, лека, средна, тежка и много тежка категория на движение;

- асфалтови смеси за основи, марка I и II.

- асфалтобетонови смеси за покрития на горен пласт II и III марка и за долен пласт на покритието I и II марка.

- за да отговаря за асфалтобетонни смеси за покрития на горен пласт I-ва марка, при бъдещия добив и преработка на доломитите следва да се осигури:

• 
  прецизиране начина на натрошаването на материала, за получаване на по-малко количество плочести и иглести зърна в по-фината фракция;
  
• 
  материала да бъде подложен на допълнително промиване и пресяване, за да се намали количеството на отмиваемите частици;
  
• 
  кариерният начин на добив (виж техноложката проба) би следвало да осигурява допустимия показател за износване по Лос Анжелис – от 25 %
  

-материали добавъчни едри за обикновен бетон за група на бетона I-ва, II-ра и III-та до марка 30 МРа, след промиване.

- за III-та и IV-та група обикновени бетони, както и за всички останали бетони по БДС 7268 -83 след допълнително промиване, претрошаване и пресяване.

- за марка на разтвора по БДС 9340 -76 до 10 и от 10 до 75 включително след допълнително промиване, претрошаване и пресяване.

- Инертен пълнител за пътни основи от баластра и трошен камък, обработени или необработени с органично свързващо вещество.

Определянето на количеството на запасите и ресурсите е извършено по метода на геоложките блокове. Съгласно приетите и утвърдени кондиции (Текст. приложение 8) са оконтурени 4 блока със запаси и ресурси в три категории (Гр. приложение 4)

С Протокол № НБ-72/04.12.06 г. на МОСВ за разглеждане на „Доклад за резултатите от проведените през 2005 и 2006 г. търсещо-проучвателни работи на доломити за трошен камък за бетон и пътни настилки на площ „ЛОРИ” и детайлни геоложки проучвания на находище „Лори” с. Люляк, общ. Стара Загора, област Стара Загора, с изчисляване на запасите по състояние към 01.08.2006 г.” запасите са утвърдени и заведени в НБЗ на Р България в следните количества (Текст. приложение 9):

Площта на находището в контура на изчислените запаси и ресурси е 274022 m².

В района, но извън проучената площ са установени различни типове полезни изкопаеми:

• 
  Метални полезни изкопаеми – В района са констатирани полиметални рудопроявления (при с.Ягода), медни рудопроявления (при с. Хрищени) и оловни, цинкови и медни рудопроявления (при с. Шаново и с. Хрищени). Медно-железни и медно-молибденови орудявания са установени съответно при с.Змейово и при с. Долно Паничарево.
  
• 
  Неметални полезни изкопаеми – Североизточно от гр. Стара Загора през 1935 г. е открито баритно находище, където е провеждан добив добив на баритна суровина през 50^-те години на миналия век. В района са разработвани или се разработват кариери за строителни материали - гнайси, гранитоиди, варовици и доломити, андезити, андезитови туфи и брекчи, мергели, чакъли, пясъци и глини, повечето от които с местно значение.
  
• 
  Горивни полезни изкопаеми – При с. Николаево до 1967 г. е провеждан добив на кафяви въглища от палеогенската въгленосно-битумолитна задруга. Около с. Ветрен в неогенската въгленосно-глинеста задруга са установени 2 пласта от кафяви въглища с дебелина 0,4-3,6 m, които са оценени като неперспективни за експлоатация. В горните части на въгленосно-битумолитна задруга е установен нефтошистен хоризонт, който също е оценен като неперспективен.
  

Предвижда се кариерата да се развие до границите на оконтурените блокове със запаси. Границите на концесионна площ включват площта на доказаните запаси плюс предпазната берма, съобразно генералния откос, площи за съоръжения за минни отпадъци и пътища.

Минно-техническите условия и създадената инфраструктура са благоприятни за развитие на добивните работи по открит начин. За изземването на предвидените минни маси ще се развият 6 работни стъпала на хоризонтите 550 – дъно на кариерата и 565, 580, 595, 610, 625 и 640 m.

В проекта за разработка на находище “Лори” е предвиден 183 000 m³ годишен добив от доломити и доломитизирани варовици или около 300000 m³ взривена скална маса при коефициент на разбухване 1.6. Експлоатационните загуби ще бъдат около 3%.

Откривката на находището се състои от почвен слой с малък обем и некондиционни скални материали с мощност средно 1.8 m.

При съществуващите геоложки и минно-технически условия, предвиденият в проекта начин за добив на варовици е оптимален.