За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Разработване на кариера

V.5. Земи и почви

V.5.1. Съществуващо състояние

Находището, заемащо площ от 2,53 km², се намира в залесен скалист (с доломити и доломитни варовици) хребет, в южните склонове на връх Малък чукар, в землището на с. Люляк, в източния край на Сърнена гора, с надморска височина между 450 и 660 m.

Това местонахождение на обекта, под влияние на преходно-континентален климат, горско-степна растителност и стопанската дейност в миналото, е предопределило образуването на излужени канелени горски почви (Leached Luvisols – по ФАО-ЮНЕСКО), средно и силно ерозирани.

Там, където почвите не са ерозирани (извън границите на кариерата), те притежават пълен почвен хоризонт от типа А – В(t) – Ск.

Хумусно-акумулативният хоризонт А е с дебелина 30–50 см. Характеризира се с тъмночервеникаво-кафяв до сиво-канелен цвят, плътен строеж, с дребнобуцеста до буцеста структура, с тежко песъчливо-глинест механичен състав (иловата фракция варира от 35 до 40 %, а физичната глина – от 50 до 55 %), с ясно изразен преход към хоризонта под него.

Метаморфният хоризонт В(t) е с дебелина от 50 до 80 см, червеникаво-кафяв, с много плътен строеж, с буцесто-призматична структура и глинест механичен състав (с ил 40–45 % и физична глина 60–65 %.

Лежащият най-отдолу Ск-хоризонт представлява почвообразуваща скала с карбонатно съдържание – в различна степен изветрели доломити, доломитни варовици и други.

Профилът на тези почви е текстурно диференциран и е свързан с вътрешно почвено глинясване.

Съдържанието на органична материя в почвите е 2–3 % (повечето в повърхностния хоризонт). Запасеността им с усвоими форми на макроелементи от растенията е следната: с азот – задоволителна, с фосфор – средна и с калий – добра.

Добре изразеният процес на излужване е довел до сравнително дълбоко изнасяне на карбонатите в профила – под 1 м.

Почвената реакция е слабо кисела до неутрална (рН във вода е 6–7).

Сорбционният капацитет, диференциран по дълбочина на профила, варира от 25 до 35 mequ/100 g почва.

Почвите са наситени с бази, от които преобладаващи са калциевите.

Водните свойства на излужените канелени горски почви варират в дълбочина на профила. Като цяло се отличават със сравнително много добра водозадържаща способност и задоволителна до ниска филтрация.

По 5-степенната класификация на почвите в България по устойчивост (буферност) на химическо замърсяване, тези почви попадат в 3-ти клас.

В границите на находището излужените канелени горски почви са с много скъсен профил, което се дължи на тяхното първоначално нарушение. А нарушението е резултат от изсичане на горите от наклоненият терен и последвалата неправилна обработка на площите, при което се е развила водна и по-слабо ветрова ерозия. Затова почвите тук са предимно средно и силно ерозирани, с изнесен напълно повърхностен хоризонт и голяма част от подповърхностния. След затревяване и залесяване на терена се е образувал вторичен хумусен хоризонт с дебелина 15–30 см. Тези ерозирани земи попадат в 9-та и 10-та категория и са почти негодни за земеделско ползване.

Второто, допълнително и мащабно нарушение, е резултат от извършената до сега разкривка и експлоатация на част от находището преди няколко години, което включва: отнемане (отстраняване) на хумусния хоризонт от терена и депонирането му в южния край на обекта; отнемане, транспортиране и депониране на негодната за експлоатация земно-скална маса; отнемане, разтрошаване и извозване извън границите на обекта на качествената скална маса; изграждане на пътни отсечки за достъп до работната площадка.

Нарушени земи, по отношение на преовлажняване, засоляване, вкисляване и замърсяване с вредни вещества и отпадъци на територията на обекта и в граничещите с него земи, няма. Една от причините за това е и отдалечеността на находището от промишлени предприятия.

Б. В района на ТМСИ

Почвите в района на бъдещата трошачно-миячна сортировъчна инсталация са също излужени канелени горски, граничещи с наносни (делувиално-ливадни) почви в терасата на р. Коленска. Тук канелената почвена покривка е почти с цялостен (пълен) профил (описан по-горе), тъй като ерозионният процес е незначителен.

На самата площадка обаче (26 дка) повърхностният терен е нарушен, защото досега е бил използван за асфалтова база, т.е. почвената покривка е почти напълно и безвъзвратно унищожена.

V.5.2. Прогноза и оценка на очакваните изменения

По време на експлоатацията на обекта се очакват допълнителни нарушения на земите, отнасящи се до:

• 
  Изземване на откривка с общ обем 20 000куб. м, в т.ч. 9416 куб. м почвени материали и 10 584 куб. м делувиални глини и напукани и екзогенно променени доломити.
  
• 
  След механично отнемане на хумусния слой от неразработената част на находището – извозване, депониране (около 95 000 куб. м в периода на концесията) и оползотворяване за рекултивация на кариерата в края на експлоатационния й период.
  
• 
  Отстраняване на неизползваеми (за пазара) некачествени земно-скални маси и тяхното депониране.
  
• 
  Отстраняване чрез разкъртване на качествени скални блокове, тяхното раздробяване (разтрошаване) и извозване извън площадката.
  
• 
  Прокарване на допълнителни пътни отсечки за най-удобен достъп до кариерните пунктове на експлоатация.
  

В зависимост от местонахождението на обекта и неговата специфична експлоатация (при спазване на технологичните и екологичните нормативни изисквания от работещите в кариерата) не се очакват както физически деградационни процеси (вкисляване, значимо алкализиране, преовлажняване, заблатяване, засоляване и други), така и с токсични органични и неорганични химични вещества (вредни аерозоли, залпови замърсявания и пр.).

Възможно е незначително алкализиране на почвите в близките околности на кариерата от прахови частици, съдържащи варовик. Това обаче не само че не е вредно за почвите, а дори е и полезно, защото подобрява тяхната структура.

За категория на почвите след експлоатацията на обекта не може да се говори, тъй като те ще бъдат напълно унищожени (отстранени) от терена (Табл. 6). Може обаче да се твърди, че при правилно боравене с хумусния слой до момента на разстилането при рекултивацията, неговите качества, включително и плодородието, ще се запазят непроменени.

Таблица 6

Площи на нарушения терен

Б. В района на ТМСИ

Почвите при ТМСИ са почти напълно унищожени. При изграждането на ТМСИ не трябва да се нарушават терените извън границите на площадката.