Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно действащите в страната нормативна база, критерии и стандарти

Очаквано въздействие:

• 
  По време на строителството.
  

• 
  По време на експлоатацията.
  

Към времето на обследване на обекта, в имотите почти липсва дървесна и храстова растителност. След завършване на строителството ще се извърши озеленяване на свободните терени с подходящи видове, характерни за района.

Голяма част от атмосферните замърсители ще бъдат поети от предвиденото озеленяване в района на обекта и от съседните имоти, които са със селскостопанско предназначение.

Емисиите, получени при експлоатацията, не дават основание както по количество, така и по състав да се счита, че ще повлияят върху климата, както в локален така и в регионален мащаб.

Eксплоатацията на Свинефермата няма да доведе до допълнително натоварване на атмосферния въздух и прилежащия район.

Оценка на значимостта на въздействията върху атмосферния въздух, атмосферата и приземния атмосферен слой:

Териториален обхват – локален; Значимост – незначително;

Вид – непряко; Продължителност – средно трайна;

Честота – временна; Кумулативен ефект – не се очаква;

Възможност за възстановяване – да

С цел избягване на негативен комулативен ефект /при евентуален пренос/ върху състоянието и качеството на атмосферния въздух, е необходимо да се спазват следните условия:

- Използване на система за навлажняване на комуникационната пътна мрежа;

- Изпълнение изискванията на чл.70 от Наредба № 1, за условията при товаро-разтоварни работи;

- Извършване на ежедневен мониторинг по технологичните процеси, транспортиране, състояние на пътната артерия и метеорологичните условия.

Основни изводи

Всички определени приземни концентрации ще са под допустимите норми както в работната зона, така и в обхвата на населените места – Клокотница и Хасково. Максималните нива на замърсителите във въздуха няма да окажат негативно въздействие върху природните екосистеми. При този вид обекти не се отделят вещества, които да оказват вредно въздействие върху околната среда. За помещенията е предвидена принудителна вентилация чрез осови вентилатори за покривен монтаж и отваряеми клапи за приток на свеж въздух .

2. 
   Повърхностни и подземни води.
   
   1. 
      Повърхностни води – характеристика на съществуващото състояние.
      

Поречието се характеризира с богат повърхностен и подземен отток. Горното течение обхваща Рилската част на басейна и тази на Ихтиманска Средна гора до гара Белово и има изцяло планински характер. Средното течение е от гара Белово до края на Харманлийския пролом и обхваща по-голямата част от Горнотракийската низина. Долното течение започва от Харманлийския пролом и в пределите на България се третира до Свиленград. Река Марица има към 100 по-значителни притока, разположени почти симетрично, като най-значимите са Сазлийка, Тополница, Въча, Стряма, Чепеларска... Притоците в западната част на поречието са по-водообилни от тези в източната.. Река Марица (фиг.6) е с площ на водосборния басейн до Димитровград – 14 616 км² и средногодишен отток – средно 96,2 м³/сек.

Общият обем на преминаващите през града водни маси е средно 2 160,6 млн.м³ Главен източник на формиране на речния отток са дъждовните води – над 80%, като участието на снежните води в речното подхранване нараства до 20% в по-високите южни части на района. На територията на област Хасково реката тече в почти субпаралелна посока – от запад на изток-югоизток, от село Скобелово до село Райново с дължина на участъка около 40 км. По-големите й леви (северни) притоци са реките Старата, Меричлерска, Мартинска и Юручка като, а десни (южни) - Каялийска, Банска и Харманлийска. В таблица 13 са отразени данни за хидрометричните станции в разглеждания регион, а в таблица 14.– основни статистически характеристики на Марица и притоците й в района.

Таблица 13. Списък на хидрометричните станции от поречие Марица, регион Хасково.

№ на ХМС		река	Местона-хождение на ХМС	Водосбор площ	Водосбор – ср.н.в.	Разстояние от устието (границата)	Откриване/ Закриване
нов	стар			F (km2)	Hср.(m)	L (km)
72850	304	Марица	Първомай	12728	808	138	12-
73370	344а	Банска река	Димитровград, м-ст Дурхан	326	324	2.2	53-56 56-75
	344б			326	324	2.45	76-93
	344А		село Добрич	318	324	9	94-
	317	Харманлийска	село Конуш	230	383	59	50-53
			село Малево	281		43	53-61
73550	308	Харманлийска	град Харманли	954	276	2.35	32-66
	308А			948	-	5.35	66-73
	308Б			952	-	3.83	73-79 80-
73590	349	Голяма река	Свиленград	154	351	12.4	53-63-79 80-91
73750	307	Марица	град Харманли	19693	603	52.25	12-38-48 48-58 59-91 92-
73850	309	Марица	Свиленград	20840	582	19.7	14-72
	309А			20857	582	18.2	72-79 80 -

Основни статистически характеристики на река Марица и притоци за периода 1961-1998 г, в проектен регион Хасково.

В разглеждания регион естествени езерни и блатни образования отсъстват. Изградени са множество язовири и водоеми на притоците на река Марица, които се използват предимно за напояване (Таблица 15).