Таблица 4. Метеорологични данни от станция Хасково.
Средна месечна и годишна температура на въздуха (0С) |
І
| ІІ | ІІІ | ІV | V | VІ | VІІ | VІІІ | ІХ | Х | ХІ | ХІІ | годишно |
0.2
|
2.6
|
6.2
|
12.3
|
17.2
|
21.0
|
23.6
|
23.4
|
19.1
|
13.4
|
8.1
|
3.0
|
12.5
| Средна месечна и годишна сума на валежите в (mm) |
63
|
47
|
50
|
57
|
67
|
69
|
40
|
37
|
34
|
61
|
67
|
75
|
667
| Средна месечна и годишна влажност на въздуха (%) |
83
|
78
|
75
|
70
|
68
|
65
|
69
|
59
|
57
|
64
|
81
|
84
|
71
| Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m/s) |
1.6
|
2.1
|
2.3
|
2.1
|
1.9
|
1.9
|
1.8
|
1.7
|
1.7
|
1.7
|
1.6
|
1.6
|
1.8
|
Температура на въздуха
В съответствие с извънредно разнообразния терен и големите различия в надморските височини частта от Егейския басейн, която влиза в пределите на нашата страна, има твърде разнообразен температурен режим. С най-мека зима се отличава ниската равнинна част на Източен Егейски район. Тук средната температура на най-студения месец — януари е средно между 00С и 1,50С над нулата. Изобщо в ниската равнинна част през зимата преобладават периоди със средни температури над 00С, прекъсвани от отделни, сравнително недълготрайни периоди на застудявания, при които температурата пада най-често до около 5—60С под нулата. Обаче в изключително студени зими при най-силните застудявания минималните температури могат да спаднат до минус- 25—300С. При най-силните затопляния в някои години през януари температурата може да стигне до +200С. Зимата в хълмистите и припланинските райони (н. в. от 300 до 500—600 м) е също сравнително мека, със средна температура на януари около 0—1,50С под нулата. В района около Средните Родопи зимата е още по-мека, със средна температура на януари около 1,5—20С над нулата. Въпреки че средните температури на най-студения месец са малко по-ниски от тези в равнинната част дори при изключително силните застудявания главно поради хълмистия и наклонен терен тук, температурата не спада по-ниско от 20—250С под нулата. Най-рано настъпва пролетта в ниската равнинна част на Егейския басейн. Така например в низините на Марица и Тунджа средните температури над 100С настъпват трайно средно към началото на април. В хълмистите и припланинските райони трайното задържане на средни температури над 100С настъпва малко по-късно средно към средата на м.април. Тук средната температура на април е около 10-110С.
Температурният режим през лятото в ниската равнинна част се характеризира с преобладаването на твърде високи температури. Най-топъл месец е м.юли със средна температура 23,50С —250С, като при изключително силни затопляния максималната температура може да достигне до 40—420С. Есента в ниската равнинна част е малко по-топла (средно с около 0,5—10С) от пролетта. Средната температура на м.октомври тук е около 13—140С. Към края на м.октомври и началото на м.ноември средната температура вече по-трайно се задържа под 100С . В хълмистата и припланинската част есента е също малко по-топла от пролетта — средната температура на м.октомври тук е от 11 до 130С, т.е. с около 1,50С по-висока от тази на м.април. Поради това средната денонощна температура по-трайно се задържа под 100С едва през втората половина на месеца.
В котловинните полета средната температура започва по-трайно да се задържа под 100С около средата на м.октомври. Тук средната температура на м.октомври е около 9—110С, а при най-силните застудявания минималната температура може да спадне до 8—90С под нулата.
Таблица 5. Метеорологични данни от станция Хасково.
Сподели с приятели: |