За оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за



страница5/21
Дата22.08.2016
Размер3.36 Mb.
#7099
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

Таблица 4. Метеорологични данни от станция Хасково.

Средна месечна и годишна температура на въздуха (0С)


І

ІІ

ІІІ

ІV

V

VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

годишно


0.2

2.6

6.2

12.3

17.2

21.0

23.6

23.4

19.1

13.4

8.1

3.0

12.5

Средна месечна и годишна сума на валежите в (mm)


63

47

50

57

67

69

40

37

34

61

67

75

667

Средна месечна и годишна влажност на въздуха (%)


83

78

75

70

68

65

69

59

57

64

81

84

71

Средна месечна и годишна скорост на вятъра (m/s)


1.6

2.1

2.3

2.1

1.9

1.9

1.8

1.7

1.7

1.7

1.6

1.6

1.8


Температура на въздуха

В съответствие с извънредно разнообразния терен и големите различия в надморските височини частта от Егейския басейн, която влиза в пределите на нашата страна, има твърде разнообразен температурен режим. С най-мека зима се отличава ниската равнинна част на Източен Егейски район. Тук средната температура на най-студения месец — януари е средно между 00С и 1,50С над нулата. Изобщо в ниската равнинна част през зимата преобладават периоди със средни температури над 00С, прекъсвани от отделни, сравнително недълготрайни периоди на застудявания, при които температурата пада най-често до около 5—60С под нулата. Обаче в изключително студени зими при най-силните застудявания минималните температури могат да спаднат до минус- 25—300С. При най-силните затопляния в някои години през януари температурата може да стигне до +200С. Зимата в хълмистите и припланинските райони (н. в. от 300 до 500—600 м) е също сравнително мека, със средна температура на януари около 0—1,50С под нулата. В района около Средните Родопи зимата е още по-мека, със средна температура на януари около 1,5—20С над нулата. Въпреки че средните температури на най-студения месец са малко по-ниски от тези в равнинната част дори при изключително силните застудявания главно поради хълмистия и наклонен терен тук, температурата не спада по-ниско от 20—250С под нулата. Най-рано настъпва пролетта в ниската равнинна част на Егейския басейн. Така например в низините на Марица и Тунджа средните температури над 100С настъпват трайно средно към началото на април. В хълмистите и припланинските райони трайното задържане на средни температури над 100С настъпва малко по-късно  средно към средата на м.април. Тук средната температура на април е около 10-110С.

Температурният режим през лятото в ниската равнинна част се характеризира с преобладаването на твърде високи температури. Най-топъл месец е м.юли със средна температура 23,50С —250С, като при изключително силни затопляния максималната температура може да достигне до 40—420С. Есента в ниската равнинна част е малко по-топла (средно с около 0,5—10С) от пролетта. Средната температура на м.октомври тук е около 13—140С. Към края на м.октомври и началото на м.ноември средната температура вече по-трайно се задържа под 100С . В хълмистата и припланинската част есента е също малко по-топла от пролетта — средната температура на м.октомври тук е от 11 до 130С, т.е. с около 1,50С по-висока от тази на м.април. Поради това средната денонощна температура по-трайно се задържа под 100С едва през втората половина на месеца.

В котловинните полета средната температура започва по-трайно да се задържа под 100С около средата на м.октомври. Тук средната температура на м.октомври е около 9—110С, а при най-силните застудявания минималната температура може да спадне до 8—90С под нулата.



Таблица 5. Метеорологични данни от станция Хасково.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница