Мерки за защита на работниците (и чувствителни зони в съответния квартал)

5.1.8Мерки за защита на работниците (и чувствителни зони в съответния квартал)

1. 
   Експлоатационни мерки
   

• 
  по време на изграждане, обръщане и разтоварване на редовете/куповете с компост, трябва да се използват респираторни предпазни средства (P3 филтри). Освен това, оборудването за обръщане на компоста, трябва да бъде снабдено с оборудване за покриване и навлажняване на праха, за да се намали отделянето на прах - особено когато материалът е твърде сух. Временното координиране на преобладаващите ветрове и внимателното използване на земята в района може да помогне за намаляване на излагането въздействие на населението около съоръжението;
  
• 
  незабавното третиране на биоотпадъците от домакинствата, заведения за обществено хранене и т.н., трябва да се извършва с цел да се предотврати привличането на гризачи, птици и насекоми;
  
• 
  трябва да се извършва редовното почистване и обеззаразяване на зоните в съоръжението, които са изложени на свежи материали/биоотпадъци (т.е. които не са били обеззаразени,), за да се намали нежелания микробен растеж;
  
• 
  работните процеси трябва да бъдат разработени така, че служителите да не работят постоянно в зоните за интензивно компостиране;
  
• 
  почистването и сервизното обслужване на оборудването, използвано в интензивната зона за компостиране трябва да бъде преместено в незаразени зони;
  
• 
  по време на интензивна фаза на разграждане, в площта на затворено помещение трябва да се влиза само за контрол на процесите и с цел почистване и обслужване. Работниците трябва да носят средства за респирационна защита (снабдено с филтър P3) или маска за дишане;
  
• 
  вентилационната система трябва да бъде почиствана и обслужвана редовно, в съответствие с инструкциите на производителя и доказуемо да се проверява, най-малко веднъж годишно. Вратите и прозорците трябва да се държат затворени по време на работа. Контролната кабина трябва да се поддържа чиста;
  
• 
  при почистване и сервизно обслужване, където се генерират значителни количества микроаерозоли (например биофилтърен обмен), винаги трябва да се носи защитно средства за дихателните пътища (снабдено с P3 филтри);
  
• 
  с изключение на зоната за компостиране, пътищата и експлоатационните зони трябва да се подържат без прах, колкото е възможно и трябва да се почистват редовно. Почистването с метла трябва да се избягва;
  
• 
  пътищата трябва да се навлажняват и почистват редовно;
  
• 
  зоната за съхраняване на узрял компост, трябва да се навлажнява и покрива (например с геотекстилно покритие) и
  
• 
  избягване на контакт на нетретирана вода от процеса с третираните/ компостираните материали (биоотпадъци) за предотвратяване на замърсяването.
  

1. 
   Технически мерки
   

Техническите мерки за защита на работниците са основно мерките за подобряване на качеството на въздуха. Те засягат стационарните работни места и мобилните работни места в превозните средства, когато трябва да се доставя въздухът отвън. Техническите мерки включват:

• 
  третиране на входящите материали (биоотпадъците) (събиране / приемане, третиране и отделяне на замърсителите), следва, когато е възможно, да се извършват посредством техническо оборудване, а не ръчно от страна на работниците;
  
• 
  въвеждане на система за отрицателно налягане във всички вътрешни части на съоръжението, където се съхраняват или третират органични материали, така че прах, биоаерозоли, емисии на миризми, и други газообразни емисии да бъдат премахнати;
  
• 
  превозните средства и контролните зони, които са използвани за третиране на кухненските отпадъци и компост, трябва да бъдат снабдени с една затворена, климатизирана кабина с подаване на въздух, независим от външния въздух (например сгъстен въздух) или подходяща филтърна система (филтър клас „S“ и филтър с активен въглен). Такива кабини трябва да бъдат поддържани в чисто състояние и климатичните и филтърните единици трябва да бъдат обслужвани по подходящ начин. Служителите трябва да бъдат инструктирани да не отварят прозорците по време на експлоатация;
  
• 
  всички служители трябва да бъдат инструктирани, да спазват мерките за защита на работниците;
  
• 
  зоните, които са изложени на входящи материали (биоотпадъци), трябва да бъдат проектирани за лесно почистване и включително противоплъзгащи пътеки;
  
• 
  транспортните ленти трябва да са проектирани, така че да се избегне замърсяване между отделните материали. Стационарния вътрешен конвейер, трябва да бъде затворен за свеждане до минимум на праха и аерозолните емисии и точките на заустване трябва да бъдат оборудвани с допълнителни вакуумни системи;
  
• 
  всички съоръжения, инструменти и оборудване, трябва да отговарят на всички съответни разпоредби (напр. CE сертификат) и
  
• 
  вентилационните системи трябва да бъдат инсталирани в затворените пространства, определени за доставка, кабини за сепариране, пресяване или смесване на компоста, където средно на едно лице не трябва да работи повече от два часа на ден.
  

1. 
   Лични мерки
   

• 
  всички обекти трябва да отговарят на всички необходими законодателни изисквания за защита на работниците;
  
• 
  трябва да се прилагат медицински грижи, както и всички други грижи, свързани с безопасността на работниците;
  
• 
  всички работници трябва да бъдат ваксинирани срещу дифтерия, тетанус и полиомиелит. Имунизацията срещу хепатит A и B е силно препоръчителна. В случай на работници, които ръчно боравят със зелени отпадъци от градините и парковете, е препоръчително да се ваксинират допълнително за менингит. Работодателите трябва да гарантират, че всички служители, на които се предоставят услугата за ваксинацията, са информирани за предимствата и рисковете от ваксинирането и без ваксинация;
  
• 
  носенето на лични предпазни средства (защитно облекло, ръкавици, защита на дихателните пътища, маски, снабдени с филтър P3), трябва да бъде в съответствие със законодателните изисквания в областта. По време на сортирането на входящите материали (биоотпадъците), работниците трябва винаги да носят ръкавици за защита на ръцете срещу порязвания и убождания. Предпазни обувки (ботуши съдържащи метално бомбе и стелка) винаги трябва да се носи в цялата работна зона;
  
• 
  пушенето, храненето и консумацията на храни е разрешено единствено в специално определени за това зони (напр. столова);
  
• 
  от всички работници трябва да се изисква да сменят работното облекло, преди напускане на съоръжението;
  
• 
  санитарните помещения следва да бъдат достъпни за лични хигиенни цели (например тоалетни, мивки и душове). Те трябва да са оборудвани с отделни почистени зони;
  
• 
  работодателят трябва да гарантира, че всички работни дрехи се почистват редовно;
  
• 
  производствените правила, следва да забранят всякакъв достъп на всякакви незащитени лица да остават в затворените помещения за компостиране. Това включва също и зоните с принудително аериране, по време на обръщане на компоста и
  
• 
  трябва да се извършва редовно информиране и обучение на работниците и служителите по отношение на безопасността на работното място и здравето.
  

4. 
   Намаляване на образуването и разпръскването на биоаерозоли
   

Прилагат се следните ефективните мерки:

• 
  подходящо отстояние трябва да се спазва между съоръжението и жилищните райони (чувствителни зони). Изследванията показват, че при разстояние от 150 до 200 м., в зависимост от релефа и доминиращата посока на вятъра се постигат естествени фонови концентрации (източник: Амлингер и др. 2005 г.);
  
• 
  в закритите/затворените системи (реактор / тунел) присъстват изключително високи нива на замърсяване с биоаерозоли - биофилтрите намаляват тези нива, но емисиите непрекъснато се освобождават в атмосферата. Овлажняването на отработените газове може значително да намали натоварването с аерозоли;
  
• 
  по време на обръщане на редовете с компост в откритите системи, временните високи емисии се улавят и третират, чрез биофилтри. Осредненото време (като се вземат предвид обръщанията и периоди на почивка) на емисиите от откритите системи не се различават от закритите реакторни системи;
  
• 
  всички работните зони за третиране на материалите и маршрутите за движение, трябва да се поддържат чисти и влажни (въпреки, че не трябва да се позволява застой на водата, тъй като това ще създаде източник на емисии на миризми);
  
• 
  следните оптимални условия на разграждане в затворените/закритите системи могат да доведат до увеличаване на емисиите на биоаерозоли (напр. „Aspergillus fumigatus“, мухъл и др.) след изваждането на предварително разградените материали на открито за узряване:
  

• 
  хетерогенно разпределяне на влага, разграждане на материалите и температура;
  
• 
  сухо стабилизиране или псевдо-стабилизиране, чрез изсушаване на материала с помощта на интензивно аериране или
  
• 
  време на задържане по-малко от 14 и 21 дни, без нито едно обръщане на материала.
  

• 
  при откритите системи за компостиране обръщането и третирането на материалите, трябва да се извършва само на влажни редове;
  
• 
  за да се намали образуването на биоаерозоли, следните съществени мерки могат да бъдат прилагани:
  

• 
  овлажняване на редовете с компост преди и по време на всяко обръщане. Разпръскватели на мъгла могат да бъдат ефективни по време на третиране, докато някои други съоръжения използват спрей системи;
  
• 
  поддържане на подходящо ниво на влага във всички материали за компостиране и биофилтрите:
  

• 
  в случай на критичните места (когато разстояние до чувствителните зони е по-малко от 200 м):
  

• 
  при третиране на материалите трябва да се вземе предвид ежедневните климатични условия;
  
• 
  машините за обръщане, трябва да бъдат оборудвани с гумени уплътнения за намаляване на емисиите на прах;
  
• 
  покриването малки редове с форма на триъгълник (<1,2 до 1,5 m височина) с геотекстилно покритие, за да се избегне изсушаването като по този начин се намаляват емисиите на прах и биоаерозоли;
  

• 
  трябва да се спазват всички разпоредби, отнасящи се до здравето и безопасността на работниците и служителите.
  

5. 
   Управление на други емисии – парникови газове, амоняк и летливи органични съединения
   
   1. 
      Общи бележки и фактори на емисиите
      

Следните рамкови условия могат да повлияят за намаляване на емисиите на парникови газове и амоняк по време на биологичното третиране:

• 
  структурни материали, предоставящи свободно поресто пространство и хомогенно смесване на материалите;
  
• 
  съотношение въглерод/азот (C/N);
  
• 
  честота на обръщане, както и процедура за аериране;
  
• 
  управление на водите, контрол на влажността и разпространение и
  
• 
  контрол на температурата и разпределение в рамките на материала за компостиране.
  

Също така термичното окисление на отпадъчния въздух не намалява концентрацията на азотен оксид. От друга страна, допълнително в биофилтрите се формира райски газ, чрез окисление на амоняка.

Проучванията, проведени от Гръонер и др.1997г., заключават, че: "компостирането на открито“ не се класира по-ниско от закритите/затворените системи за компостиране, с принудително аериране".

Най-важните фактори за намаляване на емисиите на парникови газове са смесването на входящи материали (биоотпадъци) и подходящия процес на управление, в това число дори и постоянно снабдяване с кислород и влажност през фазите на разграждане и узряване.

• 
  въглероден диоксид (CO₂ ): 120 до 250 кг /тон компостируеми материали. Той не се счита за парников газ, тъй като е образуван от естествени органични отпадъци, еквивалентни на естественият краткосрочен въглероден цикъл;
  
• 
  метан (CH₄): 100 кг/тон (добро изпълнение) за 250/400 кг/тон (реалистичен) до> 800 до 2,000 кг/тон (ниско изпълнение) компостируеми материали. Добивът на метан в биофилтъра е средно само 5% до 15%.
  
• 
  диазотен оксид (N₂O): обхватът на емисии на N₂O до голяма степен зависи от съотношението въглерод/азот (C/N), при ниско съотношение C/N (т.е. комбинация с излишък от азот (N), се образуват повече емисии, отколкото при високо съотношение C/N в сместа, където азотът е ограничен. Тези емисии обикновено се появяват по време на мезофилното компостиране и етапите на зреене, при температури под 40 °С. Емисионните фактори варират между 20 и 180 грама /тон, но при лошо управлявани условия, стойността може да бъде по-голяма. Допълнително, N₂O може да се образува по време на трансформирането на амоняка в биофилтъра, когато не може да се разгражда повече амоняк.
  
• 
  амоняк (NH3): емисиите обикновено са в диапазона между 500 и 600 грама /тон. Образува се главно по време на интензивната фаза на разграждане и по-скоро успоредно на образуването на метан, при температура > 40 до 50 °С.
  

2. 
   Метан (CH₄), азотен оксид (N₂O) и амоняк (NH₃): техники за оптимизиране на процеса и намаляване на емисиите
   

• 
  съотношение въглерод/азот (C/N): при ниско съотношение (C/N), емисиите на NH₃ се увеличават, когато температура на компостиране и аерирането нарастват. Съотношение C/N > 25, минимизира емисиите на амоняк (NH₃) и диазотен оксид (N₂O), обаче, при нарастване на съотношението (до над 35) нивото на компостиране ще се забави, тъй като азота (N) ще бъде ограничаващ, по отношение на скоростта;
  
• 
  богати на азот (N) материали: (утайки от отпадъчни води, отпадъци от ферментация, специфични промишлени отпадъци, оборска тор, битови биоотпадъци, особено когато кухненските отпадъци и биоотпадъци, като и свежа трева са > 30 до 40%) трябва да се смесват хомогенно с достатъчно количество материали богати на въглерод, до баланс на съотношението (C/N);
  
• 
  съдържание на вода: в идеалния случай съдържанието на влага не трябва да бъде над 65-70% (v/v) в началото на процеса на компостиране и трябва да се поддържа в границите между 50 до 60% (v/v) по време на по-нататъшните етапи на процеса;
  
• 
  обемисти/структурни материали: (необходими са за поддържане на адекватна пореста структура, за да се позволи циркулация на въздуха): съотношението на структурните материали (надробени дървесни отпадъци и нестандартна фракция от пресяването и т.н.), трябва да бъде приблизително 40 до 60% (v/v.);
  
• 
  узрял компост - за да се улесни ефективното образуване на хумусни вещества (образуване на хумус) и включването на летливи съединения като въглерод и азот, в по-сложни съединения, се добавя около 10 до 15% (v/v) зрял компост.
  

Съществуват няколко различни експлоатационни процедури, които могат да се прилагат за намаляване на образуването на диазотен диоксид (N₂O) в биофилтрите. Следният пример за затворено/закрито съоръжение с биофилтър, е показателен:

1) Изпарението на амоняк, трябва да бъде подкрепено по време на ранните високотемпературни етапи на компостиране, особено с високи скорости на въздушния поток. По този начин се увеличава съотношението (C/N) и се минимизира образуването на диазотен оксид (N₂O), на по-късен етап;

2) Поддържане на температурата на процеса от> 40 ° С до <55-60 ° С, за да се потисне нитрификация;

3) Когато е налице висока концентрация на амоняк в суровия газ, същият може да се отстрани, чрез киселинно измиване / скрубер, преди въздухът да се третира в биофилтър;

4) След първоначалната фаза на високотемпературно компостиране могат да бъдат приложени допълнителни мерки:

• 
  намаляване на интервалите на обръщане, по време на фазата на узряване, за да се намали загубата на топлина;
  
• 
  третиране на узрелия компост възможно най-скоро, за да се гарантира употреба върху почвата.
  

Емисии на парникови газове - препоръки за експлоатация на системата с ниски емисии

• 
  съществува основна тенденция, че ниското съотношение на въглерод/азот (C/N), означава, че има излишък на азот в първоначалната смес, което увеличава потенциала за образуването и отделянето на диазотен оксид (N₂O). Затова е важно да се гарантира достатъчно високо съотношение (C/N) в оригиналната смес от материали (биоотпадъци), която се третира по време на процеса (например, чрез добавяне на надробени дървесни отпадъци);
  
• 
  от друга страна е установено, че ако частта на дървесните отпадъци е твърде голяма, емисиите на диазотен оксид N₂O - могат да се увеличат, тъй като не е възможно включването на минерализиран азот в микробната и хумусна биомаса. Затова внимателното коригиране на съотношението въглерод/азот (C/N) - между (20) 25 и 35 (40) е важна мярка за свеждане до минимум на емисиите на диазотен оксид (N₂O);
  
• 
  обръщането на редовете всяка седмица, като същевременно се гарантира подходяща комбинация от структурни материали (например 40-60% дървесни отпадъци смесени с кухненски отпадъци), намалява образуването на метан (CH₄). Въпреки това, емисиите на диазотен оксид (N₂O) намаляват при по-ниска интензивност на обръщане на материалите;
  
• 
  процесите на освобождаване на метан (CH₄) и диазотен оксид (N₂O) са свързани обратно пропорционално на дейностите и следва да бъдат насочени към намаляване на образуването на метан (CH₄) по време на ранните термофилни етапи на компостиране, докато по време на по напредналите стадии на процеса, усилията трябва да бъдат насочени към намаляване на образуването на диазотен оксид (N₂O). Това означава по-висока честота на обръщане, по време на термофилната фаза (> 45 °С) и намаляване на механичното третиране, по време на последващата фаза на узряване (<40-45 °C);
  
• 
  оптимизацията винаги ще бъде компромис при закритите системи за компостиране, където комбинация от оптимизирани структурни условия, съотношение (C/N) и честотата на обръщане, в зависимост от размера на редовете с компост;
  
• 
  по време на термофилната фаза, големите редове с компост, по-големи от 1,50 до 2 м, следва да се обръщат най-малко на всеки три дни, за да се намалят емисиите на метан;
  
• 
  няма доказателства за предпочитане на закрити/затворени системи за компостиране на основа на емисиите на парникови газове, обаче, в случай на неблагоприятни местни условия предимствата по отношение на емисиите на миризми, прах могат да бъдат признати;
  
• 
  в допълнение към ефектите на амоняка, като замърсител на въздуха, високите концентрации на амоняк в суровия газ могат да увредят или да инхибират действието на биофилтъра, което води до повишаване на емисиите на амоняк. Ето защо, в случай на системно отчитане на емисии на миризми, със стойности> 500 OU/m³ в третирания газ, задължително трябва да се изследва причината. Ако след промяна на сместа на входящите материали, обръщането, влагата и температурния режим, проблемът продължава, трябва да бъде инсталирана скрубер система (евентуално с кисели реагенти за да се повиши разтворимостта на амоняка) за отделяне на амоняка от суровия газ.
  

3. 
   Емисии на летливи органични съединения (ЛОС) – техники за оптимизиране на процеса и намаляване на емисиите
   

Мерките за контрол на процеса (температура, съдържание на вода, обръщане, кислород) могат значително да повлияят на размера на емисиите на ЛОС:

• 
  наличните данни показват, натоварване с въглерод, без съдържание на метан, между 290 и около 1 000 g C t^-1 при компостиране на входящите материали (биоотпадъци);
  
• 
  емисиите на ЛОС в затворените/закритите съоръжения за компостиране, с биофилтри са между 50 - 100 g C t^-1 на входящите материали (посочвайки фактор на намаляване от биофилтри за ЛОС на около 80 - 90%) и не съдържат токсикологично значими вещества;
  
• 
  освобождаването на наличните ЛОС се осъществява в рамките на първите няколко дни от процеса компостиране, по време на процеса на самонагряване. Това важи и за образуването и освобождаването на природните метаболити от компостиращите микроорганизми (микробни ЛОС);
  
• 
  индикаторните компоненти на летливи органични съединения (ЛОС), присъстващи в процеса на компостиране на биоотпадъците, както и в процеса на механично-биологично третиране (МБТ), са например:
  

• 
  етанол;
  
• 
  2-пропанол;
  
• 
  етилацетат;
  
• 
  оцетна киселина;
  
• 
  ацеталдехид;
  
• 
  2-бутанон;
  
• 
  ацетон;
  
• 
  лимонен;
  
• 
  пинен;
  
• 
  терпен и
  
• 
  други късоверижни въглеводороди.
  

До голяма степен те са идентични с тези вещества, отделяни от растенията. Например биогенните емисии на ЛОС от иглолистни дървета, се оценяват на между 20 и 100 kg ha^-1 a^-1;

• 
  честото аериране и високите температури са склонни да увеличат емисиите на ЛОС;
  
• 
  използването на принудително аериране може да увеличи изпарението на много съединения, затова от тази гледна точка, не може да се извлече полза от системите за принудително аериране;
  
• 
  отпадъчният въздух третиран, чрез биофилтър намалява НМЛОС (C_общо, без метан) с до максимум от 80% до 90%. Обемният капацитет на биофилтрите не трябва да надвишава 100 m³ на отпадъчен въздуха m-³ биофилтърен субстрат h^-1;
  
• 
  повреди при функционирането на биофилтъра, могат да бъдат причинени от високо съдържание на амоняк (NH₃) в суровия газ (виж изискванията, в предишния раздел 6.5.2);
  
• 
  за разлика от процесите на MБT, процесът на компостиране на биоотпадъци не отделя хлориран въглеводород или флуорирани въглеводороди или други потенциални опасни антропогенни вещества;
  
• 
  по време на процеса компостиране се освобождават само малки количества (подобно на фоновите концентрации) на алкани и ароматни въглеводороди. Емисии на бензен, алкил-ароматни и алкални съединения са били отчетени, което се дължи на емисиите от превозните средства (товарачи, превозните средства за доставка и т.н.);
  
• 
  заключенията по отношение на защитата на работниците са следните:
  

• 
  работно време в замърсените зони, трябва да бъдат сведено до минимум;
  
• 
  по време на извършване на необходимите дейности, вратите да се отворят за да се позволи обмен на отработеният въздух с чист въздух и да се позволи циркулация на въздуха (обаче, трябва да се имат предвид възможните емисии на миризми);
  
• 
  третираният въздух трябва да бъде отстранен от работните зони на съоръжението, използвайки принудително аериране с отрицателно налягане;
  
• 
  трябва да се носят средства за дихателна защита, включващи филтър с активен въглен.
  

Като пример: общият потенциала на емисии от процеса компостиране в Австрия (490-670 t а-1 NMVOC емисии) за изпълнение на националните антропогенни емисии на НМЛОС, в Австрия (232 000 т а-1) е минимален по-малко от 0.3%¹².

Основните технически и експлоатационни мерки, които могат да бъдат използвани за намаляване на емисиите на миризми, образуващи ЛОС при открити и затворени/закрити системи за компостиране са описани в глава 6.1.

6. 
   Емисии на шум
   
   1. 
      Общи изисквания
      

Поради тази причина трябва да се обърне внимание на защитата на работниците и околните жители от шума, образуван по време на експлоатация на съоръжението.

• 
  на работното място шумовото натоварване не може да надвишава показателя 85 db, за повече от 8 часа на ден, при 40 часова работна седмица.
  
• 
  при емисии на шум над тази граница трябва да бъдат взети защитни мерки от работодателя и трябва да бъдат осигурени лични предпазни средства (напр. за защита на слуха). Предпазната екипировка, трябва да се носи правилно от служителите и да се проверя, чрез адекватен надзор.
  

• 
  оценката трябва да отчита: шума, излъчван от съоръжението и нивата на околния шум (основен шум, енергиен еквивалент на шума, и нива на шумовия интензитет).
  
• 
  по принцип, трябва да се спазва нормално работно време от понеделник до петък 6-22 часа и събота 8-17 часа. Според местните условия и близостта до жилищни райони, може да се наложи работното време да бъде ограничено.
  

0. 
   Управление на качеството в съоръженията за компостиране – насоки „стъпка по стъпка“
   

1) Единични експлоатационни и функционални зони в съоръжението, в рамките на целия процес на производството на компост, включително управление на дейностите по опазване на околната среда;

2) Технологии за компостиране, които засягат главно интензивни системи за компостиране и фазата на узряване и

3) Технически съоръжения, включително на устройства, машини и оборудване, които обслужват различни процеси, по време на целия производствен процес (напр. машини за надробяване, смесване, обръщане, пресяване, магнитни сепаратори, въздушни сепаратори и т.н.).

• 
  1.1 Общи изисквания към съоръженията за компостиране
  
• 
  1.2Зона на разтоварване и входящ контрол
  
• 
  1.3 Предварително третиране
  
• 
  1.4 Активна фаза на разграждане
  
• 
  7.5 Окончателно третиране на компоста
  
• 
  1.6 Окончателно третиране на компоста
  

• 
  основни функции;
  
• 
  основни технически и строителни системи;
  
• 
  техническото проектиране и оборудване;
  
• 
  основни изисквания за експлоатация и документация.
  

1. 
   Общи изисквания към съоръженията за компостиране
   

• 
  защита на съоръженията за компостиране от неоторизиран достъп (съоръженията трябва да са оградени);
  
• 
  в съоръженията за компостиране, с капацитет за третиране на биоотпадъци под 300 m³, като минимум трябва да бъде поставена предупредителна табела на входа с работното време и надпис "Входът е забранен за неупълномощени лица";
  
• 
  ако съоръжението за компостиране не е напълно оградено и не работи непрекъснато, трябва да бъде поставена врата, която да се заключва за времето, за което е затворено съоръжението. Трябва да се постави знак, като се посочи работното време и следният надпис "Доставяне на биоотпадъци, само в рамките на работното време”.
  

2. 
   Зона на разтоварване и входящ контрол
   

Специално внимание, трябва да бъде насочено към качеството на доставените биоотпадъци по време на приемането им. Входящите материали (биоотпадъци) трябва да бъдат идентифицирани недвусмислено, за да се провери дали те отговарят на списъка на допустимите суровини (биоотпадъци). Това включва възможността за проследяване на качеството, както и произхода и технологичните процеси, от които произтичат материалите (биоотпадъците).

1. 
   Основни функции
   

Дейности, извършвани в зоната за разтоварване включват:

• 
  приемане на входящите материали (биоотпадъци) от транспортното средство;
  
• 
  входящ контрол: определяне на вида на отпадъците, в съответствие със списъка на разрешените входящи материали (биоотпадъци);
  
• 
  идентифициране, и ако е необходимо разделяне и отхвърляне на неподходящите входящи материали (биоотпадъци), като в случай на колебание се извършва сепариране на замърсителите;
  
• 
  междинно съхранение на различните видове доставени входящи материали (биоотпадъци);
  
• 
  предаването на добавки и помощни средства (почва, пепел от дървесина и др.);
  
• 
  регистриране на количествата (маса в тонове).
  

2. 
   Основни технически и строителни системи
   

• 
  площадката трябва да бъде физически отделена от останалата площ на съоръжението за компостиране;
  
• 
  подът трябва да представлява водонепропусклива повърхност (освен в случаите на приемане само на зелени (дървесни) отпадъци.
  
• 
  в регионите с валежи над > 1400 mm годишно, зоната за междинно съхранение, трябва да бъде под навес (освен за дървесните отпадъци);
  
• 
  бункер със странични стени, или
  
• 
  вдлъбнат бункер (само препоръчително, когато доставените материали се третират на база ден за ден). Инфраструктурните варианти са:
  

• 
  открита площадка, с или без навес;
  
• 
  закрита/затворена система с екстракция на въздуха.
  

1. 
   Техническо проектиране и оборудване, използвано в зоните за разтоварване и временно съхраняване на биоотпадъците
   

• 
  в съответствие с Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.), трябва да бъде оборудвано с кантар. Въпреки това, следните съоръжения са изключени от това задължение:
  

• 
  съоръжения за компостиране, с годишен капацитет на третиране на <1 000 тона само зелени отпадъци; масата на доставените зелени отпадъци се изчислява;
  
• 
  за производство на компост с годишен капацитет на третиране 5 000 тона, на други видове отпадъци, различни от зелените, ако масата на получени биоотпадъци или утайки от отпадъчни води е претеглена предварително на кантар, разположен на друго място
  

• 
  настилка и събиране на отпадъчните води:
  

• 
  твърдата / павирана повърхност за зоната за приемане на биоотпадъци, ако произхода им е биоотпадъци от домакинствата и подобни предприятия, образуващи хранителни отпадъци, кухненски отпадъци, мокри отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, свежа трева, други недървесни материали, с високо съдържание на влага, като например утайки от отпадъчни води или други утайки;
  
• 
  отпадъчните води (инфилтрат, валежи, чиста вода) трябва да се събират във водонепропусклив резервоар или басейн за задържане или лагуна.
  
• 
  павираната повърхност не е задължителна за дървесните отпадъци, слама и надробени структурни материали или дървесна кора.
  

• 
  изграждането на навес или затваряне на зоната за разтоварване е задължително, ако се прилага всяко от следните условия, едновременно:
  

• 
  годишни валежи > 1.400 mm,
  
• 
  доставка на биоотпадъци през цялата година - производителност > 3 000 т/година;
  
• 
  повече от 30% от входящите материали (биоотпадъци) са съставени от богати на азот материали, с високо съдържание на влага (напр. разделно събрани от домакинствата хранителни отпадъци, свежа трева, влажни отпадъци от хранително-вкусовата промишленост, утайки и подобни);
  

• 
  в случай на затворени/закрити помещения, трябва да се използва система с отрицателно налягане за отвеждане на въздуха, в комбинация със система за третиране на въздуха.
  
• 
  изграждането на навес не се изисква при разделно приемане и междинно съхранение само на дървесни материали и съхранение на структурни материали;
  
• 
  зоните за приемане и междинно съхранение, трябва да бъдат проектирани по начин, позволяващ пълното им изпразване и почистване;
  
• 
  трябва да има достатъчно капацитет за разтоварване (включително буферна зона, в случай на функционално разпределение);
  
• 
  трябва да се предвидят отделни зони за зелените и за биоотпадъците и други не дървесни материали, с по-високо съдържание на азот и вода. Това условие е необходимо, за да се осигури отделно предварително третиране и да се даде възможност за специфично смесване на първоначалните партиди компост;
  
• 
  отделни зони, следва да бъдат предвидени за промишлените утайки и утайките от градските пречиствателни станции за отпадъчни води;
  
• 
  в случай на междинно съхранение на разделно събрани при източника биоотпадъци от домакинствата, се осигурява физическа защита срещу разнасяне на леките фракции (замърсители като пластмаси) от вятъра;
  
• 
  контейнери за междинно съхранение на сепарирани замърсители или неотговарящи партиди, които се обезвреждат или третират допълнително. Тези контейнери трябва да бъдат обозначени по подходящ начин;
  
• 
  закрито помещение за междинно съхранение, включително третиране на отпадъчния въздух се изисква, когато са изпълнени следните условия:
  

• 
  за разделно събрани при източника биоотпадъци, включително хранителни отпадъци от домакинствата, ако (предварителното) третиране (напр. хомогенизиране, смесване на суровини) не се извършва всеки работен ден или най-малко в рамките на 24 часа след приемане;
  
• 
  за хранителните отпадъци от ресторанти и централни кухни, храни с изтекъл срок на годност от търговци на дребно, ако (предварително) третиране (напр. хомогенизиране, смесване на суровини) не се извършва веднага след приемане;
  

• 
  в случай на градски утайки от отпадъчни води, междинното съхранение е възможно, за да се постигне оптимално управление на материала и за съединяване на периодите когато партидата компост може да се смесва с подходящи подобрители, преди компостиране.
  
• 
  земната повърхност за съхранение трябва да бъде непропусклива и да е водоустойчива. Подземни (груби) бункери не се считат за подходящи, за съхранение на биоотпадъци. Повърхността трябва да има наклон от около 2-5% за осигуряване на ефективно отводняване на инфилтрата, чистата и дъждовната вода, както и
  
• 
  трябва да бъдат ясно определени отделните зони за съхранение.
  

1. 
   Основни изисквания за експлоатация и документиране на входящите материали (биоотпадъци)
   

• 
  упълномощено лице трябва да бъде на площадката за да получи отпадъчните входящи материали (биоотпадъци);
  

• 
  наличието на упълномощено лице за приемане на биоотпадъците, в рамките на работното време на съоръжението за компостиране по принцип е задължително, за да се гарантира правилното управление на процеса на получаване на биоотпадъците;
  
• 
  изключение може да бъде доставката на общински биоотпадъци и зелени отпадъци, които се събират от името на общината. В този случай входящите материали (биоотпадъци):
  

• 
  трябва да бъдат разтоварени и съхранявани на отделно определено за целта място;
  
• 
  трябва да бъдат третирани от производителя на компост, в рамките на 24 часа след доставяне;
  
• 
  сроковете на доставяне, трябва да бъдат предварително определени в договор;
  
• 
  изпълнителят (общината) трябва да предостави предназначението, вида, количеството и произхода на биоотпадъците, като се използва електронна система (чип карта) или по друг подходящ начин;
  

• 
  разделно съхраняване на различните видове биоотпадъци е необходимо за да се създаде възможност за получаване на отделни продукти (напр. компост от зелени отпадъци, компост от биоотпадъци, компост от утайки и т.н.);
  
• 
  доставката се дефинира за осъществена в правен смисъл, само след официалното получаване, контрол и одобряване на съответствието от упълномощеното лице. Не може да бъде извършвано разтоварване на входящи материали (биоотпадъци), извън рамките на официалното работно време, без съгласието на производителя на компост;
  
• 
  приемането на входящите материали (биоотпадъци) трябва да се документира, в съответствие с Наредбата за третиране на биоотпадъците, включително:
  

• 
  вид/наименование, количество и произход на входящите материали / биоотпадъци;
  
• 
  разпределение на партидата с компост (недвусмислен партиден номер, вид и количество на отпадъците) или междинно съхранение;
  
• 
  отхвърлени биоотпадъци или утайки от отпадъчни води;
  

• 
  периодично почистване;
  
• 
  отстраняване на замърсители и други странични съставки. Найлоновите торбички, съдържащи органични материали трябва да бъдат открити и отстранени;
  
• 
  нарастването на количествата зелени (дървесни) отпадъци може да има значителен сезонен характер. Междинните зони за съхранение следователно, трябва да бъдат оразмерени за съхранение на тези количества от сезонните колебания.
  

3. 
   Предварително третиране
   
   1. 
      Основни функции на процеса предварително третиране
      

• 
  осигури непрекъснато разграждане на материалите с ниски материални загуби (т.е. за запазване на органичния въглерод и азот) ( съотношението на въглеродните и азотни източници, които са на разположение за микробната общност);
  
• 
  поддържа обмяната на газовете и преноса на топлина в цялата смес от материали за компостиране, с помощта на адекватно съотношение на структурните материали в сместа ( свободно поресто пространство);
  
• 
  осигури ниско ниво (за предпочитане отсъствие) на замърсители, балансирано съдържание на хранителни вещества в компоста, с оглед на предвидените области на употреба на компоста и формирането на стабилни хумусни съединения (глинесто-хумусни комплексни съединения).
  

• 
  отстраняване на замърсителите;
  
• 
  надробяване (шредиране) на дървесните отпадъци и храстите с шредер;
  
• 
  смесване и хомогенизиране на входящите материали (биоотпадъци);
  
• 
  регулиране на параметрите на процеса компостиране:
  

• 
  влага (смесване на мокри със сухи материали (биоотпадъци)
  
• 
  съотношение въглерод/азот (C/N)
  
• 
  наситен с въздух, обем на порите (структура; смесване със структурни материали),
  
• 
  смесването на добавки и помощни вещества, за оптимизиране на условията на процеса компостиране и подобряване на крайното качество на продукта.
  

• 
  разделно събрани хранителни и биоотпадъци от домакинствата;
  
• 
  свежо окосена трева;
  
• 
  хранителни отпадъци от кетъринг услуги, ресторанти и други заведения за обществено хранене;
  
• 
  разопаковани отпадъци от хранително-вкусовата промишленост и храна с изтекъл срок на годност.
  

2. 
   Описание на различните видове предварително третиране
   
   1. 
      Сепариране и сортиране на замърсителите
      

2. 
   Техники, използвани за отстраняване на замърсителите, по време на процеса предварително третиране
   

Основните параметри, които определят технологиите за сепариране са плътността, размера и формата на замърсителите.

Следните методи се използват често в съоръженията за компостиране:

• 
  ръчно сепариране (с ръце или с използването на вила), веднага след получаването на битовите биоотпадъци;
  
• 
  ръчно сепариране от сортираща конвейерна лента, разположена в затворено помещение, оборудвано с климатик;
  
• 
  пресяване на обемистите фракции с помощта на сито, с размери между 50 и 80 mm,
  
• 
  магнитно сепариране на черни метали,
  
• 
  сепаратор (на база плътността) на цветни метали,
  
• 
  въздушен сепаратор.
  

• 
  Защитно облекло (виж също глава 6.4)
  

• 
  в (частично) затворени помещения работниците трябва да носят филтър маски (снабдени с филтър P3), в случай на образуване на прах;
  
• 
  в (частично) затворени помещения работниците трябва да носят също защитни работни ръкавици, за защита срещу прободни / порезни наранявания, причинени от остри предмети.
  

• 
  Функции
  

• 
  Техническо и строително проектиране
  

Вратите на кабините за сепариране, трябва да се държат затворени и за предпочитане трябва да се затварят автоматично. Въздухът над транспортната лента, трябва да се изсмуква по протежение на цялата линия за сортиране. Капацитетът на вентилационното устройство, трябва да гарантира, че въздухът вътре в кабината няма да доведе до влошаване на здравето на работниците. Вентилационното съоръжение, трябва да се почиства и поддържа в съответствие с инструкцията на производителя, най-малко веднъж годишно.

Всякакви други видове процеси на автоматично сортиране или пресяване, трябва да бъдат инсталирани извън кабината за сепариране.

Някои от минималните изисквания включват:

• 
  максимална работна ширина: 0.6 m;
  
• 
  максимална широчина на транспортната лента: 1 m;
  
• 
  за предпочитане е разполагането на две противоположни работни места;
  
• 
  скорост на конвейера:
  

• 
  едно работно място: 0.1 - 0.2 м / сек (идеален: 4 - 10 м / мин) независимо от размера на частиците, производителността и плътността на материалите;
  
• 
  две работни места: на практика най-често се използва скорост 0,5-0,8 м / сек,
  

• 
  само един слой материали;
  
• 
  осветеност: минимум 500 Lux.
  

• 
  Емисии на биоаерозоли
  

Въпреки, че не е установено отношение между поетата доза биоаерозоли и реакцията на човешкия организъм се предполага, че концентрациите на бактерии и гъби във въздуха, не трябва да надвишава границите между 5000 и 10 000 единици за образуване на колония (CFU) m -³. Ако тези стойности се достигнат, трябва да бъдат предприети допълнителни мерки, за да се намали концентрацията (източник: Pretz, 2002; Böhm et al.,1998г.).

В съответствие с германските технически правила за биологични вещества (TRBA 211), стойността за технически контрол на мезофилни гъбички е 5x104 CFU / m³. Тази стойност трябва да се установява, чрез редовни измервания.
Предварително пресяване на грубите, обемисти фракции и обемистите примеси
Обикновено пресяването на основната фракция се извършва със сито 60 до 80 мм, а може да се осъществи на няколко етапа, по време на третирането на материалите (биоотпадъците):

• 
  незабавно след разтоварването на входящите материали (биоотпадъци);
  
• 
  след ръчно сепариране на примесите или сепарирането в сепарираща инсталация;
  
• 
  след надробяване и / или хомогенизиране,
  
• 
  след първата интензивна фаза на компостиране – след около 4 до 6 седмици (междинно пресяване).
  

В случая на междинно пресяване, след около 4 до 6 седмици компостиране, се използват сита с размери на отворите между 25 и 40 mm. На този етап от процеса компостиране не е препоръчителен размер на ситото под 25 mm, тъй като могат да бъдат неволно отстранени ценни структурни материали. Оптималният размер на ситото обикновено е между 25 до 35 mm. Пропускателната способност е между 50-100 m³ h^-1.

Препоръчително е междинното пресяване да се комбинира с магнитен и въздушен сепаратор.

Магнитен сепаратор

Използването на магнитен сепаратор в съоръженията за компостиране с голям капацитет на третиране на биоотпадъци, намалява възможността за съдържание на тежки метали като хром и цинк в компоста, тъй като с тези елементи често се галванизира желязото, за производство на различни продукти.

Въздушните сепаратори рядко се прилагат за свежи отпадъчни материали, поради общото високо съдържание на вода в битовите биоотпадъци и прилепването на леките пластмаси, което намалява ефективността на процеса сепариране. Резултатите могат да бъдат значително подобрени, когато въздушният сепаратор се използва след 4 до 6 седмици от процеса компостиране.

Въздушните и магнитните сепаратори трябва да се инсталират, в случай, че се третират битови биоотпадъци и средното замърсяване обикновено е > 5% /w/w. По този начин се предотвратява обогатяването на извънгабаритните фракции с примеси.

3. 
   Надробяване (шредиране)
   
   1. 
      Цел на процеса надробяване (шредиране)
      

Втората цел на надробяването на дървесните материали, е създаването на структурни елементи, за получаването на подходящи смеси от входящите материали в началото на процеса компостиране. Както е описано по-горе, структурните материали се използват за създаване на достатъчно, наситено с въздух, поресто пространство и в резултат продължителен процес на аеробно разграждане. Порестото пространство, наситено с въздух, в началото на процеса компостиране, трябва да бъде приблизително 50% (v/v).

Идеалните шредери, трябва да надробяват дървесни отпадъци (вместо да нарязват клоните), тъй като по този начин се увеличава наличната площ за компостиране. Бавно въртящите се шредери са за предпочитане (винтови шредери, чукови мелници).

В зависимост от общия състав на третираните входящи материали (биоотпадъци), разбира се, винаги трябва да се държат в наличност шредери за груби и фини дървесни отпадъци.

Процесът на надробяване на дървесни отпадъци може да причини огромни емисии на прах, а също и потенциални емисии на биоаерозоли. Поради тази причина служителите, които трябва да работят с дадена машина, трябва да носят маски за защита от прах, оборудвани с филтър P3.

Кабината на водача на оборудването за третиране на биоотпадъците, трябва да бъде оборудвана с климатична инсталация, както и с вентилационна система, която работи независимо от външния въздух, или трябва да се монтира подходящ филтър (филтър клас S, филтър с активен въглен).

Ефективно намаляване на емисиите на прах и биоаерозоли може да се постигне, чрез пръскане с вода или замъгляване при процеса на надробяване. Въпреки това, ако шредерът е инсталирана в затворено помещение, въздуха трябва да се отвежда, чрез вентилационна система с отрицателно налягане.

Камъни и други предмети, може да се изхвърлят от задната страна на шредера при много високи скорости. Затова е много важно никакви лица да не се допускат в близост до дадена машина, по време на работа.