Хомогенизиране и смесване на входящите материали

Най-важното в затворените системи е поддържането на достатъчно съдържание на вода както и избягване на сухото стабилизиране на ранен етап.

В допълнение всяка седмица до две седмици компоста се обръща, за да се преструктурират куповете/редовете с компост.

Водата се добавя най-вече от пръскачки.

В повечето съоръжения след фазата на обеззаразяване и интензивно разграждане материал се извлича от реактора или тунела за разграждане и се компостира върху твърда повърхност с принудително аериране.

Поливането се извършва за предпочитане, чрез пръскане по време на обръщането с инжектори, монтирани на оборудването за обръщане.

Контролът на влажността се осъществява визуално или чрез тест за изстискване в ръка.

Контролът на температурата се осъществява с калибрирани температурни сонди или чрез наблюдение на температурата в реално време посредством безжичен пренос на данните до компютърната система за мониторинг.

По желание: чрез сонди се измерват стойностите на кислород (O₂) или въглероден диоксид (CO₂).

В случай на съоръжения с изградени навеси, или ако куповете/редовете с компост са покрити с геотекстилно покритие се осигурява независимост от валежите.

Покритието може да се постави ефективно със специално оборудване за механично навиване

В площадките за компостиране на открито, без навес, инфилтрата и повърхностните води, трябва да се събират и съхранява в басейн за задържане или в специален съд.

Отпадъчните води, до голяма степен, се използват за поливане, по време на процеса на компостиране. Излишната вода може да се разпространи върху земята (в случай на одобрение от компетентния орган), или да се достави в пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ).

Значителен проблем при затворените системи е това, че се нуждаят от огромно потребление на енергия за осигуряване на необходимите окислителни условия в атмосферата на залата.

По този начин се намаляват строгите изисквания по време на втората фаза на разграждане и узряване.

Ако е налице достатъчно пространство е възможно прилагането на по-малко интензивни и по-умерени процеси. Честотата на обръщане на редовете с компост може да бъде намалена на 7 до 10 дни. В този случай, смесването на входящите материали трябва да бъде направено особено внимателно и размера (височината) на куповете/редовете с компост, трябва да се намали до около 120 cm.

Вижте Глава 6.1

Отработеният въздух или се използва за аериране на редовете с компост по време на фазата на узряване (ефект на биофилтър, снабдяване с топлина и влага) или се третира в биофилтър с или без предшестваща система с мокър скрубер.

Избягването на преждевременното охлаждане или изсушаване (суха стабилизация) е решаваща предпоставка за добре проектирано и ефективно разграждане, по време на основната, интензивна фаза на компостиране).

В противен случай се появят значителни проблеми с емисии на миризми, след извличане на суровия компост от затвореното помещение.

Вижте Глава 4

По правило са необходими по-малко обемисти и надробени (шредирани) градински отпадъци. Принудителното аериране позволява по-малък обем на порите и по-голямо пространство за зареждане на сухо органично вещество, в сравнение с редовете на открито.

• 
  възможно осигуряването на непрекъснат материален поток;
  
• 
  редовно и гъвкаво обръщане на компоста;
  
• 
  по-малка площ;
  
• 
  възможна е рециркулацията на отработения въздух.
  

• 
  по-високи инвестиционни разходи в сравнение с обикновените машини за обръщане;
  
• 
  по-високи експлоатационни разходи (енергия, абразия);
  
• 
  проблеми с корозията и условията на труд в компресираните системи за аериране;
  
• 
  по-малко гъвкавост, в случай на повреда в устройството за обръщане;
  
• 
  без контрол на процеса и управление на специфичната смес от входящи материали (биоотпадъци);
  
• 
  неадекватен контрол на влажността;
  
• 
  големи загуби на енергия и вода в системите за аериране с отрицателно налягане
  

• 
  разумно третиране на партидите с компост;
  
• 
  контролът на процеса може да бъде адаптиран към специфичните свойства на входящите материали (биоотпадъци);
  
• 
  механичните машини и съоръжения са подложени на корозия;
  
• 
  възможна е модулна конструкция и планиране на съоръжението
  
• 
  едновременно третиране на различни входящи материали (биоотпадъци) и суров компост
  
• 
  високи нива аериране с контрол на кислорода (> 14% (о / о) O2); възможна е рециркулация на въздуха;
  
• 
  рециклиране на инфилтрата;
  
• 
  работа с товарач в спешни случаи;
  
• 
  съкратено време на компостиране;
  
• 
  процес без отпадъчни води, тъй като водата се разпространява чрез отработеният въздушен поток
  
• 
  при добро управление, се намалява експозицията на прах и биоаерозоли
  

• 
  изисква високо квалифициран персонал
  
• 
  механично обръщане по време на активната фаза на компостиране е възможно само, когато материалът се извлече от контейнера или тунела;
  
• 
  изисква се усъвършенствана технология за пълнене и екстракция на материала;
  
• 
  проблеми с емисиите на миризми и биоаерозоли, ако стабилизирането на компоста е недостатъчно в момента на извличане от реактора.
  

• 
  ниски инвестиционни разходи;
  
• 
  ниски изисквания за квалификация на работниците.
  

• 
  високи нива на емисии от газ;
  
• 
  отсъствие на контрол на процеса;
  
• 
  много малък контрол на влажността;
  
• 
  изисква управление на отпадъчните води.
  

• 
  подходящо за децентрализирани структури за третиране;
  
• 
  третиране/рециклиране близо до мястото на употреба и приложение;
  
• 
  най-ниски инвестиционни разходи в сравнение с всички други възможности за компостиране;
  
• 
  ниски изисквания за квалификация,
  
• 
  рециклиране/оползотворяване на отпадъчните води обратно в процеса или употреба върху земеделска земя
  
• 
  производителят на компост се идентифицира с продукта, който произвежда и употребява.
  

• 
  ако се третират свежи и влажни биоотпадъци (кухненски отпадъци и подобни), са нужни добавки и по-висок дял на обемисти структурни материали (слама, надробени дървесни отпадъци и храсти, прах от камъни и др.);
  
• 
  без улавяне и третиране на отработения въздух (това може да доведе до големи емисии на миризми по време на обръщането на редовете с компост);
  
• 
  без или много ограничено автоматизирано управление на процеса;
  
• 
  ако площадката за компостиране е без навес, количеството на отпадъчните води зависи от валежите;
  
• 
  изисква се минимално разстояние от 300 m до жилищните сгради, къщите, работните места,