Същност и структура на игровата дейност.
Играта- физическа или умствена дейност без уталитарна цел, извършвана единствено заради удоволствието, което доставя. Като особен вид дейност, която е типична предимно, но не само за ранните етапи от развитието, тя се ахрактеризира със специфична структура на действията.
Едно от определенията за играта е на холандския историк Йохан Хъойзенха- „Хомолуденс”-1988г.
„Играта е свободно действие или занимание , което се осъществява при осъзната и определена граница на времето и ямстото по посока на приети, но задължително спазващи се правила, чиято цел лежи в самата нея и се съпровожда от чувство за напрежение и радост с осъзнаване на различно съществуване в сравнение с обикновения живот.”
Доц. Весела Гюрова определя играта като: „ детско светооткривателство” в свободно иницирано и самостоятелно изразяване на опит без преследване на резултат. Играта има различни мотиви и това е удоволствие от извършваните действия. Играта е и социална по характер, защото отразява исторически опит, защото е начин за опознаване на заобикалящия детето свят, обучаване и взаимодействие.
Структура на игровата дейност.
Ролята- в ролята се отразява поведение на човек, чиито статут в момента е определен от социално-игровата ситуация. В този смисъл ролевата игра е индивидуално или групово взаимодействие при съгласуваност на гледните точки на замесени субекти за пресъздаване на света в неговото многообразие. Така чрез нея могат да се обособят сферите на игровата тема и игровия сюжет.
Правила- те са отделени самостоятелно и условно или са слети с ролята. Принципни основания за осъществяването на игровото взаимодействие като единство на поведение, общуване, дейност. В този смисъл игрите с правила са индивидуално или групово взаимодействие при съгласуваност на гледни точки за пресъздаване на света в неговата единност.така чрез тях могат да се обособят игров замисъл и познавателно съдържание . разликата между игрите с правила и игрите с роли е в характера на ролята и правилата. В игрите с роли правилата са прикрити, т.е. те се усещат в характера на имитираната по игров начин всекидневна среда. В игрите с правила ролите, т.е. свободата на действие е ясно предварително определена. Всъщност игровата дейстителност има винаги параметрите на преднамерена игрова ситуация, в която се намира детето, но много по важно е вътрешното му реализиране в нея, във вида на преживяването и в индивидуален план като собствен игров свят.
Според Армин : „Играта в живота на детето не изпълнява една определена жизнена функция и не мойе да се помести в тясна формула. Играта е и труд, и мислене, и изкуство, и реалност, и фантазия, и отдих, източник на радост.
Тема 9. Класификация и характеристика на видовете игри. Етапи за овладяване на игровата дейност. Възпитателната роля на видовете игри в детската градина.
Сподели с приятели: |
