Педагогика, предучилищна педагогика и психология като науки. Основни понятия.Интегративни тенденции.
Психологиите изучават човека и човешкия живот. Човек е затворен в себе си, но отворен към средата, взаимодейства си с нея. Има свой вътрешен свят – съзнание- вкл. генетични дейности, заложби, инстинктти, качества, апособности, психични процеси.
Психологиите, които изследват съзнанието са: психофизиология, невропсихология, психоанализа, психология на чувствата, на възприятията, на възрастните и др.
Човек има и свое определено поведение, външно проявление. Психологиите, които изучават поведението са: поведенческа психология, психология на дейността, социална психология, психология на общуването, на играта и др.
Смесените психологии, които анализират и съзнанието и поведениетоса: психология на личността, експериментална психология, психодиагностика, педахогическа психология.
Педагогическата психология се занимава с училищната реалност. Според нея учителят трябва да бъде пример,да борави с определена информация, да разчита настоения, да бъде комуникативен.
Педагогиката не е толкова практико-приложна наука като педагогическата психология. Тя изследва възпитанието и обучението на психологическите обекти, докато психологиите анализират конкретни закономерности за формиране на личността.
Педагогическата психология изследва формирането на учениковата личност и социално-нравственото му изсрастване.
Психолого-педагогическа характеристика на детето от предучилищна и начална училищна възраст.
Това е период на интензивно развитие на психическите процеси. Учебният труд става основна дейност – чрез него се разширява познавателния и социален опит.
Основни етапи в този период са:
Предучилищен – водеща роля има играта;
Постъпване в първи клас – преход към нови условия, установяват се нов тип взаимоотношения с връстниците, адаптация към училищната среда;
2 и 3 клас – системно усвояване на учебния материал, засилена възпитателна дейност, стимулиране на соц. Развитие;
4 клас – по-богат соц.опит, разнообразни взаимоотношения.
Когнитивното (познавателно) развитие на учениците – характеристика:
Усещания и възприятия – усещанията са отражения в съзнанието на обективната действителност и субективния свят. Характеризират се с по-голяма аналитичност, систематичност. Развиват се сензорните възприятия – слухови, зрителни.
Въображение – свързано е със създаване на нови образина базата на предишни възприятия и усвоени знания. В началото то е по-скоро творческо и фантастическо.
Памет – психичен процес, свързан с възприемане, запомняне, съхранение на информацията. Паметта може да бъде механична и логическа; краткотрайна и дълготрайна (чрез повторение).
Мислене – отразява свойства на предмети и явления, ккато и взаимовръзки помежду им. Бива : нагледно-действено (характерно за предучилищна възраст); нагледно-образзно (характерно за начална училищна възраст) и абстрактно-логическо (отразява причинно-следствени връзки).
Езиково развитие – има две функции: комуникативна (отразява връзката между субектите) и сигнификативна (разкриване на смисъла, значението). Разглежданият период се характеризира с обогатяване на речника, синтактично развитие на речта, овладяване на писмената реч.
Общуване – появява се нов субект на общуване: съученик и учител. Осъществяват се различни функции: приемо-предване на информация, взаимодействие (интеракция) и др.
Особеностите на децата от предучилищна и начална училищна възраст – спонтанност, силна възбудимост, любознателност, емоционалност, подвижност често използване на много средства на невербалната комуникация. Установяват се нови норми на поведение, но е важно играта да продължи да се използва като средство за възпитание и обучение.
Сподели с приятели: |
