За писмен държавен изпит за студенти от специалност предучилищна и начална училищна педагогика
Подходи, принципи и методи на обучение
Изтегляне 225.5 Kb.
|
Свързани:
Реферат-на-Диана-П.-Младенова-2205012132, ТЕМИ-ДЪРЖАВЕН 16634476727 4, План конспект. ЧП. Хранителни вериги. 3 клас, План-конспект на урок по Човекът и природата за 3-ти клас на тема "Зъбите и грижите за тях"
| Подходи, принципи и методи на обучение.Предучилищната педагогика е наука, която търси проблемите на предучилищното възпитание и намирането на практически пътища за тяхното разрешаване. Задача на предучилищната педагогика е да разработи съдържанието и методите на образование и възпитание на децата от предучилищна възраст, така че да осигури проявата на техните силни страни и възможности. За целта трябва да се разработят : модели и системи за ПУВ ; принципи, методи и форми на образователния процес; алгоритъм за съставяне на възрастови и индивидуални програми за възпитателно действие и взаимодействие; методи за диагностика на педагогическите резултати.
Задачите на предучилищното образование се изразяват в: 1/непосредствено възпитаващи и убеждаващи въздействия на педагога върху децата, 2/ организациране на ситуации от педагога, осигуряващи развиващо взаимодействие м/у децата; 3/ създаване на предметна среда от педагога, осигуряваща детското експериментиране и развитие на творческите способности. Дидактиката е част от педагогиката , която изследва закономерностите на учебния процес. Тя има за предмет организираната дейност на подрастващите за усвояване на знания , умения и навици. Дидактиката изследва и проблемите на образованието , като резултат от организиран пряко ръководен процес и от различните форми на самостоятелна дейност. Предметът на предучилищната дидактика е непосредственото усвояване на знания, умения и навици у детето в процеса на двустранното педагогическо взаимодействие(дете и педагог) в ДГ. Предметът на дидактиката се развива в тясна връзка с методиката , същевременно тя поставя основните дидактически закономерности за решаване задачи по разделите в ДГ . Я.А.Коменски, изтъква необходимостта от обучение на децата още в ПУВ. Според него , децата трябва да усвоят система от знания и умения , норми на поведение , за да се развиват пълноценно и да се подготвят за училищно обучение. Обектът на предучилищната дидактика е образователната дейност на детето с цел-стимулиране на познавателната активност на детето от предучилищна възраст. Съдържанието на предучилищната дидактика се изразява в : методологическо съдържание на обучението; осигуряване процеса и съдържанието на преподаване и учене ; технология на обучението. Обучението наричаме организацията на процесуалното единство и взаимодействие м/у функциите на детето и педагога, имащо изцяло възпитаващ и развиващ ефект. Преподаването е специална дейност на педагога за организация и ръководство на ученето на детето, за предлагане на учебна информация и създаване на модели на учене у детето. Ученето в ДГ е специална дейност на детето, насочена към усвояването на учебната информация и превръщането й в система от знания, умения, личностни качества, отношение, норми, способи за познание и мислене. Учебния процес, от своя страна, представлява обективното, пространствено-времево протичане на дидактическото взаимодействие м/у педагога и детето. Тема 11. Учебна дейност в начална училищна възраст – същност, компоненти. Роля на учебната дейност за формиране на основни психични образувания – рефлексия, вътрешен план на действието (действия наум) и анализ. С постъпването на децата в училище учебната дейност води до качествени промени в поведенческото и социалното развитие на учениците. Това става благодарение на учителите. Системно се овладява обществено съзнание (наука, изкуство, нравственост и ﱊрава) и умения за действия със съответните технически изисквания. Всеки вид човешка дейност е насочена към резултати, свързани с промяна на конкретен предмет, обект и действителност. Специфичната същност на учебната дейност е че нейната цел и резултат са ориентирани не към изменнение на предмета, с който човек действа, а към изменение на самия човек като субект на дейност. Ученикът усвоява ново рефлективно поведение, променя се, което му помага да концентрира погледа върху себе си. Същност на учебната дейност – тя е специфична система от умствени и практически дейности за изграждане, уточняване и усъвършенстване на представи, понятия, мисли, умения, навици, начин на работа и психически механизми при преподаването им за решаване на специални учебни задачи при които се развиват способностите и цялостната личност на ученика. Необходимо е да се прави разграничаване между учене и учебна дейност. Ученето е по-широко понятие, тъй-като човек учи непосредствено във всяка ситуациа. Учебната дейност се характеризира с ученето, но при условие, че то е организирано методично и целенасочено. Учебната дейност в началното училище има следните особености: ученето става съзнателен, целенасочен процес; усвояват се системно знания от различни сфери на човешкото битие; формират се основните общи умения, както и специфичните умения, необходими за конкретни дейности. Всяка дейност има определени етапи на възникване, формиране и разпадане. Характеристика на основните компоненти на учебната дейност: 1) Потребности и мотиви – потребностите са в основата на всяка дейност. Учебно-познавателните мотиви са свързани с потребността от усвояване на знания, умения и способности. Учебната мотивация е система от активизиращи фактори, придаващи смисъл на дейността и стимулиращи детето за нейните изпълнения. Характерни особености на мотивите при 1 и 2 клас са по-близка ориентация, а в следващите години с по-далечни преспективи. 2)Учебни задачи – при тях ученикът усвоява по общи подходи за дейността. Те зависят от целите на обучението по конкретни учебни предмети, особености на учениците и задачите за съответния училищен клас. Учебните задачи се реализират чрез система от учебни действия. В процеса на обучението, учениците трябва да осмислят учебните задачи, да направят избор, да осъществят необходимите действия и да достигнат до конкретни резултати. Учебните задачи се представят от учители, но целта е и учениците да започнат да формулират учебни задачи и да търсят пътища за решаването им. 3) Учебни действия – това е работа, произтичаща от учебното съдържание, насочено към разбиране и осмисляне на учебни задачи. Учебните действия биват: специфични и общологически. Специфичните действия зависят от конкретното учебно съдържание. Специално внимание трябва да се отдели на действията, свързани с контрол и оценка, със самоконтрол на всеки етап от учебната дейност. 4) Учебни операции – елемент на учебните действия и всяко действие е система от операции. Тема 12. Преподаването и ученето в обучението. Според педагогическите психолози, в същността на формиране на учениковата личност са: обучение, възпитание, образование, развитие. Първите три изразяват птоцеса на формиране на личността, а личностното развитие отразява вътрешната страна на процеса на формиране. Следователно без тях няма пълноценно личностно развитие. Образованието е натрупан опит от човека, постигната определена образователна степен, владеене на определени възможности. Възпитание – владеене на определени норми на поведение, владеене на компетенции за общуване и взаимодействие, формиране на определени качества и ценности. Процесът, който обединява възпитанието и образованието и изгражда възпитания човек е обучението. Обучението се реализира в определена институция, която отговаря на определна образователна степен, където се провежда учебно-възпитателния процес. Обучението бива игрово – в малките възрасти и теоретично в по-големите образователни възрасти. Ученето е вътршен психологически процес и зависи от възрастта на обучаемитем, затова обучението трябва да се променя в различните възрасти. Обучението е външен процес чрез който се формира личностното развитие. Следователно е необходимо и качествено обучение. Учене има за резултат научаване и представлява субективна учебна дейност, която е резултат от въздействието на друг човек. Ученето представлява боравенето с информация, преработването и запечатването и в съзнанието. Ученето е придобиване, оформяне, съхраняване на определен индивидуален опит и е средство за житейска подготовка. Механизъм на ученето – въздействията попадат върху кората на главния мозък, оставят следи, т.е. условно-рефлекторни връзки.Те се подреждат чрез мислене и чрез речта се образува езикова форма. Следователно всеки човек има възможност да бъде научен, но как се използва ученето като средство за овладяване на информация, зависи от природните дадености. В ученето като средство се събират природното, т.е. заложбите, нервната система и мозъка. Ученето като съдържание – 1) В даден исторически момент са необходими определен тип личности, които са най-мобилни. 2) Обществото формулира съдържанието на опита, който личностите трябва да притежават. 3) В училище задължително съдържанието се дава на учениците. Ученето като творчество – докато учи, детето променя себе си, след бъдеще то ще предава опита си. Равнища на ученето – 1) Рефлекторно – (Преобладава сетивна дейност и впечатление); 2)Когнитивно – (Познание) – детето борави с езика, чрез паметта, запечатва информацията. В мозъчната кора водеща е представата. 3) Интелектуално – Детето разбира същността, смисъла на обектите. Преподаване – Взаимодействие между учител и ученик. Единият е носител на информация, а другият усвояващ. Целта на ученикът е да възприема, манипулира, осмисля информацията.Преподаването е интегрална дейност, комуникативна, евристична, творческа и етнокултурна дейност. Функции: 1) Диагностицираща – (Да се познават учителят с ученикът); 2) Информационна; 3) Активизираща (Учителят стимулира децата); 4) Обратно-информационна (Учителят коригира и оценява). Теории за ученето – 1) Дедуктивна – от общото към частното. В началото се разкрива идеята, след това се доказва. 2) Индуктивна – от познато до непознато. Набелязват се аспектите, след това се правят изводи. 3) Креативна, творческа – стратегия на преподавателя чрез решаване на проблеми. 4) Комуникативна – общуване, изразяване на гледни точки учител-ученик 5) Хуманистична (личностна) – преподаване чрез потребности и интерес. Тема 13. Принципи на обучение. Същност и характеристика. Принципите са основни положения, ръководство за действие, за да се осъществи ефективно преподаване и продуктивна познавателна дейност на учениците. Принципите имат отношение към закономерностите на образователната дейност. По своята същност принципите са изходни положения за функционалната технологична организация на обучението. Реализират се чрез определени правила, които са по-частни положения, имат конкретна насоченост към определени етапи на обучение или съобразно спецификата на учебния материал и субектите. Характеристика – Принцип за нагледност – Най-важния принцип при обучението на малките, тъй като те имат конкретно образно мислене, конкретна памет. Чрез този принцип се обогатява и разширява сетивния опит на учениците, уточняване на представите им, развитие на наблюдателност. Нагледността се свързва и с всички видове възприятия. Нагледното възприемане е начално звенов процеса на обучението и води до напълно опознаванена предметите и явленията. Функции на нагледността: подпомага осмислянето, разбирането. Видове нагледност: зрителна, слухова, практическа, динамична. Целесъобразно е при използването на този принцип да има натурални обекти или да се прилага в естествени условия в природата и социалната среда. Илюстративните материали може да се използват при по-големите. Целесъобразно е използването на различните видове действия в предметите и изработване от различни материали. При училищното оборудване е необходимо да има средства за вариативно онагледяване (магнитни дъски, сметала..). Онагледяването трябва да се извършва по определена система (от конкретното към абстрактното, от простото към сложното, от познатото към непознатото). Онагледява се само тогава, когато се налага и дотогава докато се налага. При онагледяването трябва да се има предвид : онагледяване и словесни инструкции; целесъобразно използване на нагледните средства като време на показване; естетическото оформяне, пространствено разположение. Принцип за активност – Този принцип също е един от най-важните. Чрез него се получава стимулиране на интерес към получавания учебен материал – знания, система от умения и навици, стратегии, похвати. Активността се разглежда като характеристика на дейността на учениците и като качество на личността. Активността бива: външна, вътрешна, интелектуална, вербална, емоционална и сензорномоторна. Принцип за съзнателност – Създаване на възможности в обучението за осмисляне, разбиране на това, което се изучава, за прояви на мотивирани действия и отношения, за целенасочено включване в дейностите. Разбирането зависи от познавателните възможности на учениците, от мотивацията, от постановката на учебната задача. При съзнателността и активността се изисква: при обучението да се отчита личния опит на учениците, както и актуалните проблеми на научната област; стимулиране на положително отношение към учене, учебна дейност, учебни предмети, училище; увеличаване времето на самостоятелната работа в рамките на урока и извън училище; разнообразие от задачи и дейности. Принцип за достъпност – Съответствие между съдържанието, методите на обучение, организацията, средствата на обучение със възрастовите особености на учащите. Трябва да има достъпност в работата на учителя във всички етапи на обучението. Принцип за системност и последователност – Усвоените знания да бъдат в определени логически връзки, в които водещо значение имат съществените признаци на явленията и предметите. Този принцип изисква новите понятия да заемат своето логическо място в системата от понятия. Необходимо е да се използват междупредметни и вътрешно-предметни връзки, необходими са уроци за обобщаване и систематизиране. Принцип за трайност – Усвояването на знанията да бъде трайно в паметта, да може те да се възпроизвеждат и прилагат в различни ситуации. За да бъде трайно усвояването е необходимо повторение в различни форми. Принцип за индивидуален подход – Изучаване и съобразване с индивидуалните особености на всеки ученик с цел максимално използване на положителните му страни и преодоляване на отрицателните. Необходими са самостоятелност и активност. Тема 14. Методи на обучение - същност, свойства, функции, детерминанти. Характеристика на методите на обучението. Интерактивни методи в обучението. Методи и форми за контрол и оценяване на знанията, уменията и отношенията. Източници на субективизъм при оценяването. Методите на обучение имат няколко основни функции: дедактическа, методическа, комплексна, комуникативна, психична.Дидактическа функция се извършва, когато се подбира основния метод в определен урок. Тогава се има предвид какъв вид знания ще се дават в нея и се преценява възможността на метода като средство за този вид знания. Методическата функция е съвкупност от похвати, които провокират дейността на учениците. Комплексна функция – учениците преодоляват по-малки или по-големи затруднения, полагат едни или други усилия – умствени, физически, нравствени, волеви, от което следва развитие на личностни качества. Комуникативна функция – Общуване на учител с ученик, ученик с ученик.По един начин протича общуването в наблюдението, по съвсем друг в беседата и играта.Психичната функция е основна за овладяване на знания, учениците стават активни и съзнателни в преработването на информация. Същността и особеностите на методите на обучение зависи от самите методи. Всеки метод има свои специфични особености, които го правят подходящ за определен урок в определена сфера за усвояване на новите знания. Чрез методът наблюдение се формират нови знания. Използва се предимно в екскурзията и като типичен похват се използва демонстрацията. Наблюдението осигурява непосредствен контакт с обектите, възприемане на реалния вид на обекта, осигурява се начална степен на познание – съзерцание, усещане, представа. Включва се мисловна и словесна дейност. Словото на учителя трябва да подпомага осмислянето, да се задават въпроси, активизиращи възприятието и умствената дейност. Необходима е демонстрация на обекта. Друг метод използван в педагогическата практика е разказът. Той представлява словесно описване или тълкуване на определен фактически материал. В основата е активизирането на мисловната дейност, вникване в съдържанието на разказа. Има разкази за нови знания (устно излагане на информация за обект, който не се вижда); има описателен разказ (коментар върху това, което ученикът възприема); има обяснителен разказ, разказ за разширяване на знания, обобщаващ разказ. Според съдържанието си разказите биват: фактологичен, сюжетен, научно популярен. Необходимо е разказът да е тематично подбран, добре оформен езиково, може да се показват нагледни материали. Друг метод е дидактическата игра. Тя обединява учебни и игрови дейности. Играта е стремежът към активност и желание за участие в учебната дейност, резултат от нея са осмислянето на знанията. Дидактическата игра бива извънурочна (викторини, състезание). Играта има психологическа функция – децата са активни. Няма дете, на което да не му се ограе. Видове дидактически игри: материални (предметни), двигателни, словесни (гатанки, небивалици). Игрите трябва да са свързани с учебния процес. Трябва да се разясняват правилата. Друг метод е беседата . Тя е словесно-диалогически метод, при който въпросите на учителя, насочват учениците към определена умствена обработка на информация за обектите. Използва се при формирането на нови знания, при прилагане на знания и формиране на умения и при обобщаване. Психологически функции на беседата: сетивната дейност е насочена към възприемане на обекта, запечатват се знания.Необходимо е да се мотивира словесната дейност на учениците, не трябва да има претоварване с информация. Въпросите на учителя трябва да предизвикват определени умствени действия, интерес, трябва да са ясни и точни, изискват се повече отговори, да се участва в диалог. Друг метод на обучение е дискусията. Този метод представлява комуникиране и вземане на управленски решения. Провокира изказването на лични мнения и оценки, провокира търсенето на решения, предизвиква взаимно обучение между ученици. Работата може да е групова и индивидуална. Дискусия има и при викторината, при състезания, при обсъждане на произведения. Като метод се разглежда и работата с учебника. Нагледно представена информация, при която се формират определени знания. Илюстративно – източник на информацията са учителите или учениците, интерпретира се информацията. Работата с учебника илюстрира и разширява информацията. На учениците могат да се поставят различни задачи: да четат подробно или цялостно, да разказват по илюстрация. Информационно – формират се нови знания. Учебникът е основен източник на информация. Учениците четат – после се обсъжда с учителя. Участват сетивна, мисловна, словесна, практическа дейност. Трябва да се изяснява материала в учебника, да се стимулира желание за учене, да се остави материал за домашна работа. Интерактивни методи - едновременно се получават знания, формират се умения, изграждат се нагласи чрез поставяне на учениците в ситиации, в които могат да взаимодействат и след това да обсъждат преживяното. Интерактивните методи изграждат образователна действителност, основана на съвместно търсене, диалог,обсъждане. 1)Визуализиране – Идеята е да се намери връзката между слово-образ, стимулират се нагледни образи. Използват се рисунки, символи, снимки, думи, пословици – те се свързват с асоциации, след това става визуализиране. 2)Брейнсторминг – при този метод се поставя проблем и учениците трябва да представят свои идеи. Основната характеристика е бързото намиране на решения, краткост, динамичност на процеса, основно споделяне на това, което мислят, след това има анализ и оценяване. 3)Решаване на казуси – На учениците се описва реална или измислена ситуация, съдържаща определен проблем. Те трябва да обсъдят и предложат варианти за решаване. Ситуацията не се разиграва, а се обсъжда. Може да се работи писмено, устно, групово индивидуално. Най-удачни са задачи, в които трябва да се направи порален избор или да се предвидят последствията от определено поведение. 4)Ролеви игри – изисква се участниците да конструират и да обогатят развитието на ролите, които са им възложени. Играейки децата се учат едно от друго, като се наблюдават и откриват значимостта на определено поведение. 5)Метод на проектите – В началното училище се използват мини проекти. Учениците работят самостятелно, подготвят материалите, следва презентация и достигане до определени изводи, възможности. Особено важно е насърчаването усилията на всеки ученик. Тема 15. Урокът - основна форма за организация на обучение – същност, структура, изисквания. Типове уроци. Подготовка на учителя за урока. Възможности за усъвършенстване на урока. Формата е начин за организиране на определена система или дейност. Формите придават на обучението определена структурна целесъобразност и съдържателно-процесуална завършеност. Организационните форми на обучението се класифицират обикновено в три групи: 1) класни-урочни организационни форми на обучението 2) извънкласни организационни форми 3) извънучилищни организац. форми на обучение. Урокът може да се охарактеризира като ръководено от учителя занятие с постоянен състав от ученици, протичащо в рамките на определено време , чрез което се решават едни или други учебно-възпитателни цели върху основата на конкретно учебно съдържание и специфични методи на обучение. Всеки урок допринася за осъществяване на определени конкретни цели, чрез които се решават основните цели на обучението. Урокът следва да се разглежда като цялостна динамична система, като органично цяло с единна дидактична цел, което определя всички останали негови елементи. Урокът се състои от взаимосвързани компоненти: - Цели, съдържание на учебния материал, методи на обучение, начини на организация на дейността на учителя и на учениците. Всеки един от компонентите на системата е органически свързан с останалите. Най-общата структура на урока включва следните етапи: 1) Ясна цел и кратко убедително мотивиране на тази цел. 2) Последователно, точно и ясно поставяне на задачите, които произтичат от целта 3) Планиране на конкретните дейности на учениците за решаване на поставените задачи 4) Решаване последователно на поставените задачи – самостоятелно, но под ръководството на учителя. 5)Системен контрол – проверка за работата над задачите и утвърждаване на правилните действия 6)Обобщаване на резултатите от решаването на отделните задачи и творческото им синтезиране за стигане до решаването на главни проблеми. Урокът трябва да има ясно определени цели, които се обуславят от целта на възпитание и спецификата на учебното съдържание, съобразени са с възможностите на учениците. Съдържанието на урока е непосредствено свързано с целта. То трябва да отговаря на изискванията за научност, идейност. Изискванията към методическата страна на урока се отнасят преди всичко до умелото съблюдаване от учителя на дидактическите принципи и сполучливия избор на методите на обучение. Организационната страна на урока трябва да отговаря на неговите цели, на особеностите на съдържанието и методите на обучение. Успешното провеждане на урока твърде много зависи от непрекъснатата подготовка на учителя за него. Обикновени се различват два вида подготовка: подготовка за учебната година и подготовка за отделния урок. Подготовката за учебната година се нарича обща подготовка или предварителна подготовка . Тя се извършва до започване на новата учебна година, изразява се в изучаване от учителя на специализирана педагогическа и методическа литература; проучване на учебните програми, учебниците, класа в който ще преподава. Върху основата на тази подготовка той разработва годишно разпределение на учебния материал. Подготовката за отделния урок се извършва един или няколко дни преди урока. Определят се образователните, възпитателните и развиващите цели и задачи на урока. Подбират се методите, средствата за обучение. Изработва се и урочен план. Тема 16. Самостоятелната работа на учениците. Условия за успешна самостоятелна работа. Организиране и планиране на самостоятелната работа. В последните години има повишен интерес към самостоятелната работа, което се обуславя от съвременните социални изисквания, психологическите и дидактическите основания. Изследванията доказват, че развитието на учениците, резултатите от обучението зависят от характера на тяхната познавателна и практическа дейност. В днешно време изключително нараства необходимостта от умения за самостоятелно ориентиране в знанията, уменията за затвърждаване и систематизация чрез използване на специални стратегии. Модернизацията на българското образование се свързва с увеличаване на дела на самостоятелна работа, както в урока, така и в извънурочно време.
Според целта бива: за възприемане, за затвърждаване, за проверка и оценка Според мястото на провеждане бива: в урока, в къщи, в други институции; Според начина на провеждане бива: устна, писмена, практическа; Според начина на организация бива: фронтална, групова, индивидуална; Според степента на съзнателност и самосъзнателност бива: от провеждана под ръководството на учителя до изцяло самостоятелна; Според типа самостоятелност бива: възпроизвеждаща по образец, реконструктивно-вариативна, творческа Етапи при самостоятелна работа: 1) Подготвителен етап – възприемане на задачата, проучване на условията, съставяне на план за действие, анализ на етапите, инструктаж за начини на изпълнение. 2) Изпълнителски – реализиране на плана чрез самата дейност 3) Проверовъчен – преценява се доколко е успешна работата, търсят се причини за пропуски или затруднения. Условия за успешна самостоятелна работа: да се осъзнава предназначения смисъл; достъпност, постепенност; формиране на умствени и практически умения за самостоятелна работа; учителят трябва да даде инструктаж; диференциация на самостоятелната работа, обем, трудност, вариране на помощ от учителя. Самостоятелната работа трябва да бъде последвана от анализ на ученика, учителя. Тема 17. Предучилищен и начален училищен етап в образователната система. Обща и специална подготовка на децата за училище. Диагностика на готовността на децата за училищно обучение. Приемственост “детска градина – училище”. Необходимост от приемственост – Всеки етап от развитието на децата е основа и подготовка за следващия. Децата от яслена възраст трябва да получат подготовка, която улеснява прехода към предучилищното възпитание в детска градина , а подрастващите от 3-6 годишна възраст да достигнат степен на развитие, необходима за обучение в училище. Примствеността осигурява съответен интерес към учението, организираност, развитие на учебната дейност, което позволява в първи клас да се пристъпи към методи и форми, активизиращи психическите процеси. Проблемът на приемствеността не елиминира възрастовите особености на децата. Съществуващите различия в познавателната дейност на децата от предучилищна възраст налагат различия и в характера на усвояваните знания и умения. В първи клас при отсъствие на приемственост у децата не се създава познавателна активност, трудно се постига необходимото теоретично равнище на обучение. Подготовката на децата за училище има два аспекта: 1) Първия се отнася до общата психологическа готовност на децата за училище; 2) Втория до готовността, насочена към приемственост по четене, писане, смятане. Общопсихологическата подготовка обхваща интелектуалното и умственото развитие, нравствено-волевата мотивационна и емоционална сфера. У децата се възпитават качества и умения, които определят мястото и позицията на детето в ученическия колектив. Развитието на социално-психологическата подготовка за училище улеснява децата при прехода в училище. Този преход протича резултатно, когато специалната подготовка за четене и писане се свързва с общото развитие на децата и главно с развитието на аналитико-синтетичното мислене. Тогава децата бързо се ориентират в новите изисквания и лесно овладяват частните изисквания по четене и писане. Специална готовност за четене и писане се осъществява чрез развитие на фонетичен слух. В училище детето изменя мястото си в системата на обществените отношения. То става ученик и учебния труд като основно задължение започва да определя моралната насоченост на детската личност. С развитие на учебната дейност се изменят взаимоотношенията на децата с възрастните, изменят се вътрешните позиции на детето. Познавателната и мисловната дейност се развиват и се подготвят по-висши форми на мисловна дейност в училище. Умственото развитие и възпитание се извършва най-пряко в организирания учебен процес. Необходимо е да се извърши преход от непосредствената любознателност към преднамерено, съзнателно учене. Това може да стане чрез игрови и емоционално-образни средства. Във връзка с подготовката за училище те привикват да подчиняват своите действия на правила, придобиват умения да оперират със знания, като решават несложни задачи, посредством използването на модели, схеми, словесна инструкция. В процеса на игровата, трудовата и учебната дейност у децата се създава организираност, самостоятелност и колективизъм. У децата се формират умения да действат от различна позиция в колектива , ръководят се от нравствени норми. Децата, които постъпват в училище трябва да имат : необходимите знания, умения, навици, трябва да имат развити сензорни процеси – усещания, възприятия, представи, наличие на еталони за цвят, форма, величина, пространствено разположение, умения да осмислят елементарни зависимости, да предава текст логически свързано, да участва в творческата дейност, поставяне на въпроси, качества на ума – наблюдателност, любознателност, настойчивост, находчивост. Децата трябва да имат умения да общуват и да притежават качествата самостоятелност, инициативност, целенасоченост, организираност. Специалната подготовка обхваща решаването на задачи за съзнателно четене и писане. Тя обхваща съзнателния анализ на думите с оглед на смислоразличителните функции на звуковете в състава на думите. Определяйки тяхната последователност, децата осмислят значението и мястото на всеки звук в системата от звукове и ролята му за изменяне значението на думите. Тема 18. Семейството като социализираща среда и възпитателен фактор. Процес на семейното възпитание. Съдържание, методи и средства при реализиране на възпитателните функции на семейството. Възпитанието в семейството е първатаи най-важна школа, която полага основите на бъдещата човешка личност, на нейния характер,темперамент,социално и нравствено поведение.Ролята на семейството е толкова значима и специфична, че никоя друга социална институция неможе да я изпълни.През семейството се пречупват влиянията на други социални фактори-училище, обществени организации,средсва за масова информация.Тяхно влияние зависи от това пречупване,.В семейството не само се изгражда социалния опит на детето, но и в него се изгражда представата за бъдещото собсвено семейство.В първите години детския организъм е най-податлив на възпитателно въздействие и то най-оптимално се осъществява в семейното гнездо.Всяко семейство се управлява от законите и нормите на обществото.И колкото е по-отворено е семейството към обществото, толкова повече нормите и ценостите на обществото ще бъдат норми и ценности на семейството.Но染от друга страна всякко семейството отразява по свой начин социалните въздействия и приема по своемо социалните норми.то може изцяло да ги приеме и изцяло да ги отхвърли или да създаде свой семеен вариант.Взависимост от социалната ориентация на семейството се определя и това доколко целта на семйното възпитание съвпада или се разминава с целта на възпитанието в обюеството,Взаимоотновениеята в семейството са специфични за всяко семейство, те се определят от личностните особености на всеки член от семейството, от структурата на семейството, но като цяло семейството се срещат взаимоотношенията с най-доверителен близък и интимен характер.В отновшенията с семейството играе различни роли: социални( на деете ,брат, внук) , психологически, полово.Разнообразните по характер семейните отношения дават основание за типологизиране на семействата взависимост от принципите, методите, формите и средствата, чрез които родителите осъществяват възпитателната си функция.Отношенията в семсйствата са пръв модел на големия свят за детето и поради това те определят начина на възприемане на света.Нпример:при деца с благополчни семейни отношения-адекватен и оптимистичен ,при деца които са превърнати в център на вниманието и се изолирани от заобикалящите ги трудности-неоснователно оптимистични;при деца с небалгополучни семейства-пестимистичен.Семействата за разлика в училището не разполага с специално подговени кадри за реализиране на възпитанието, за това често то се осъщесвява по модела прилагано в собсвеното родителско семейство.Той се предпочита защото вече е изпитан на практика и е познат.Теденцията към увеличаване на разводите, към намаляване на относителния дял на времето за общуване между децата и възрастните в семейството се очертава широк кръг от проблеми, свързани с укрепването му и запазването му.Основни функции на семейството-възпроизводсвена , сексуална,икономическа, възпитателно-социализираща функция.У нас бързо се достигна до разпадането на традиционното патриархално семейство, в което съжителстват деца родители,прародители.На негово място започнало да се оформя, така нареченото нуклеарно семейство съставено от родители и едно-две деца.От педагогическа гледна точка това има противоречиво значение-от една страна върху децата оказват въздействие само родителите и това намалява значителността от възможността от кконфликти.От друга страна възпитателната позиция на родителите става трудно подаваща на изменения ,убедени в своята правота, те рядко се обръщат към училището,дори когато неговата помощ е очевидно необходима.В днешно време тенденцията на повечето семейства е да имат едно до две деца , така те разполагат с повече материални, духовни и времеви възможности за изпълняване потребностите на децата.Но възпитанието на единственото дете в сенейството има своя специфика и трудности , често нерзумната родителска любов води до егоизъм и егоцентризъм.При много детните сенейства същесвтвува проблема за взаимоотношенията на децата в семейството.В никакъв случй нетрябва да се предпочита едно от двете деца и към него нетрябва да се демострира повече любов.Днес все по актуаална става непълната семейна структура, а именно семейства само с един родител.В тези семейства емоциалния свят на детето е деформиран,ценностите са промеменени.децатат в тези семейства се учат по-лошо от останалите,по груби са , имат лошо поведение в училище ипроявяват по-раненн интерес към връстниците към другия пол.Важно място в семейното възпитание заема и образованието на родителите.Образованието на родителиете е свързан с успеха на учениците.От голямо значение е позитивното възпитание,което означава че детето трябва да се приема такова каквото е и да се обича заради това което е.Обичта на родителиет нетрябва дасе определя от това доколко детето отговартя на техните очаквания и ги реализира ,а от това че то съществува,има нужда от тях и ги обича.Любовта на родителите трябва да е постоянна , а не само когато детето изпълни техните очаквания,това обаче съвсем не значи че родителите винаги трябва да са доволни от детето си независимо от поведението му.Позитивното възпитание се характеризира също така с потребноста на родителите да общува сдетето.Тя може да се реализара чрез диалог , игра , четене или някаква обща семейна дейност.Общуване с детето трябва да носи радост именно това показва любовта-любов да общуваш с любим човеk. Тема 19. Психолого–педагогическа характеристика на учителската професия. Професионални компетентности на детския и началния учител. Успехът на преподавателя в неговата работа се изразява както в подготовката и знанията, които има, така и в образа, авторитета, който изгражда в очите на своите възпитаници. Учителят, неговото поведение и нагласа имат основно значение за образованието и възпитанието на учениците. От образът, който преподавателят ще си изгради пред своите ученици, в голяма степен зависи и мотивацията и успеваемостта на вторите. Добрият учител знае, че има „властта” да мотивира възпитаниците си, да ги научи да харесват предмета му, а може би дори да го обичат. Взаимоотношенията между учителя и ученика имат основна роля при желанието за изучаване на определен предмет. В този смисъл поведението и отношението на преподавателя трябва да служат за пример и да будят уважение. Авторитетът трябва да се гради непрекъснато и да се отстоява през учениците. Много е важно учителят да показва защо заслужава да бъде уважаван и със същата сила да уважава и да зачита учениците си, защото престижът се заслужва и не може да бъде наложен над никого. Успехът в професионалния труд на учителя изисква педагогическо майсторство.Важна страна на педагогическото майсторство е отличното владеене на предмета от учителя до степен да си играе с материала. Владеенето на предмета означава не само точни, дълбоки и трайни знания, но и умение за творческо комбиниране на преподавания матриал, като се допълва с данни от живота, науката, литературата, изкуството. Показатели за умелото преподаване са не само културата, ерудицията на учителя, но и живото и изкусно прилагане на педагогически принципи в практиката. Учителят-майстор успява да организира и мобилизира класа и да включи всеки ученик в активна и самостоятелна дейност за съзнателно ускоряване на учебното съдържание, като за целта използва разнообразни похвати на педагогическо въздействие. Той владее до съвършенство методите за преподаване и възпитание. Умее да предвижда ефекта от педагогическите действия и взаимодействия, да прогнозира поведението на учениците. Няма проблеми с диспицлината в класа и учебната работа на учениците си. Съществен компонент в педагогическото майсторство е педагогическата техника. В съдържанието на това понятие се включват различни похвати и практически умения на учителя – погледът, мимиката, жестовете, походката, постановката на гласа. Устната реч на педагога се отличава с яснота, логическа последователност, изразителност, емоционална обагреност.Съществени елементи в педагогическата техника са жестът, походката, умението на учителя да стои, да бъде винаги стегнат, да излъчва от себе си оптимизъм и бодрост. Овладяването на педагогическата техника и проявата на творчество дават възможност на учителя да изяве по-цялостно своята личност, да преодолява еднообразието, шаблона, скуката в дейността си и да увеличи възпитателното въздействие върху учениците. Учителят-майстор е своеобразен диригент на цялостния процес на усвояване на знанията. Той управлява дейноста на учениците, развивайки умението им самостоятелно да работят и активно да овладяват учебния материал. За него е характерен по-висок темп на речта и изобщо по-стегнат стил на работа, без което е невъзможна истинска интензификация на възпитателно-образователния процес. Има чувство за хумор, по-често е в добро настроение и оценява справедливо учащите се. Педагогическият такт е отношението на възпитателя към възпитаника и колектива, при което принципите на научния мироглед и действителен хуманизъм се осъществяват с отчитане на индивудалните и възрастови особенности на учащите се, техните временни психически състояния, жизнени обстоятелства и конкретна ситуация. Основните функции на учителя са: 1) Планиране и подготовка на учебния процес – тази функция включва планиране на образоватлената дейност и използване на методи, средтва и материали; изготвяне на годишно разпределение; планиране на дейността на класа, както и собствената си дейност; планиране на взаимодействие с родители и социални партньори; планиране на дейности, свързани с професионалната квалификация на учителя. 2) Провеждане на обучението в класа, в който преподава: определяне на конкретни цели и структуриране на учебния процес, използване на подходящи образователни методи и техники; да се съобразяват изискванията с възрастовите особености; да се стимулират учениците с цел максимална изява и показване на личностен потенциал; създаване и поддържане на благоприятен психически климат и атмосфера на сътрудничество 3) Изграждане на общи знания, умения, отношения и ценности у ученика: комуникативни и комуникационни умения, умения за самостоятелна работа, за работа в екип, умения за разрешаване на проблеми, умения за критично и конструктивно мислене, умения за работа с информационни технологии 4) Диагностика, оценяване и отчитане постиженията на учениците: да оценява равнището на умения и знания, да използва различни форми на оценяване; да информира системно родителите за резултатите; да води системно учебната документация. Учителят носи отговорност и за опазването и здравето на учениците, като следи здравословното им състояние и ги инструктира за безопасност по пътищата. Учителската професия носи много отговорности и задължения, защото той възпитава, образова и обучава бъдещите граждани на страната. Изтегляне 225.5 Kb. Сподели с приятели:
|