За степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на министерство на здравеопазването за 2015 г. Съдържание

• 
  Министерство на здравеопазването - дирекция „Медицински дейности”, Комисия за лечение в чужбина, Акредитационен съвет;
  
• 
  Второстепенни разпоредители с бюджет - Център „Фонд за лечение на деца”, Изпълнителна агенция по трансплантация, Център за асистирана репродукция, НЦОЗА.
  

В рамките на програмата се осигурява финансиране на системата за спешна медицинска помощ в Република България, която включва 28 центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), съответстващи на областите, съставляващи административното деление на страната, с разкрити към тях 198 филиала (ФСМП) и спешни отделения в лечебните заведения за болнична помощ.

Целите на програмата съответстват на заложените цели и приоритети в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ 2014-2020 г. и Национална здравна стратегия 2020 г., а именно:

Визия

До 2020 г. България да е държава с развита модерна спешна медицинска помощ, съпоставима с европейските модели и съобразена с националните особености, която има своя значителен принос за повишаване на качеството на човешкия капитал и постигане на европейските цели за интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.

Стратегическа цел

Осигуряване на равнопоставен достъп на гражданите до спешна медицинска помощ в съответствие с най-добрите европейски практики и изисквания за своевременност, достатъчност, качество и безопасност.

Приоритети:

• 
  Подобряване на структурата и материално-техническа обезпеченост на елементите на интегрираната система за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Осигуряване на устойчиво развитие на човешките ресурси в системата за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Осигуряване на ефективна организация, координация и управление на интегрираната система за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Гарантиране на финансовата устойчивост на интегрираната система за спешна медицинска помощ;
  
• 
  Осигуряване на готовност на интегрираната система за спешна медицинска помощ за реакция при бедствия и развитие на европейската координация и трансгранично сътрудничество;
  
• 
  Осигуряване на прозрачност и обществен консенсус, участие на гражданите и медицинските специалисти в процеса на развитие на системата за спешна медицинска помощ.
  

Неустойчивата държавна политика в системата за спешна помощ доведе и до сериозен кадрови дефицит, влошаване на качеството на осъществяваната дейност и нарастващо обществено недоволство.

Настоящото Правителство на Република България през м. декември 2014 г. прие Концепция за развитие на системата за спешна медицинска помощ в Република България 2014-2020 г., с ясна визия, приоритети и план за действие, съдържащ конкретни мерки за устойчиво развитие на съвременна система за спешна помощ. Концепцията се базира на въвеждането на интегриран модел за обслужване на спешни пациенти в равнопоставени структури за извънболнична и болнична помощ чрез укрепване на сега съществуващите центрове за спешна медицинска помощ и чрез функционално обособяване на специализирани спешни структури към определени болници, гарантиращи непрекъснатост и високо качество на спешната медицинска помощ.

Като основен приоритет през 2015 г. Министерство на здравеопазването определи опазването и рзвитието на човешките ресурси в системата чрез създаване на сигурност, благоприятни условия на труд, добро заплащане, обучение и ясни възможности за кариерно развитие.

В изпълнение на заложените в Концепцията за развитие на системата за спешна медицинска помощ поетапно увеличение на възнагражденията на персонала в ЦСМП до 100% до края на 2020 г., от 01.01.2015 г. възнагражденията на работещите бяха увеличени с 20%, като бе осигурена стартова основна заплата на начинаещ лекар в системата на спешната помощ от 1000 лв. За целта бяха осигурено допълнително 16 млн. лв. от държавния бюджет. В резултат на тази мярка в момента се наблюдава значително увеличение на новоназначените кадри в ЦСМП.

От 01.01.2015 г. бе осигурено и увеличение на средствата за финансиране на спешните отделения в болниците с 3 млн. лв.

Едновременно с това МЗ стартира комплекс от мерки за въвеждане на система за непрекъснато обучение и оценка на знанията и уменията на работещите в системата, в т.ч. обучение и интегриране в дейността на спешните екипи на парамедицински персонал.

Тези мерки ще надградят приключилият наскоро проект ПУЛСС, по който бяха обучени 5 580 души от Центровете за спешна медицинска помощ – лекари, медицински персонал и шофьори и 442 души от Спешните приемни отделения на Многопрофилните болници в областните градове. За първото полугодие на 2015 г. обучение персонал по проект ПУЛСС е 284 души.

Министерство на здравеопазването търси и други механизми за повишаване на мотивацията на работещите в системата за спешна помощ, в т.ч. чрез облекчения за специализация на лекарите, започващи работа в ЦСМП, осигуряване на работно облекло, безплатна храна и тонизиращи напитки и др.

Осигуряването на адеквата материално-техническа база и оборудване на системата за спешна помощ е друг основен приоритет на политиката в спешната помощ.

В началото на 2015 г. бяха доставени 56 нови санитарни автомобили за нуждите на спешна медицинска помощ в страната. Автомобилите са оборудвани със необходимата апаратура, в т.ч. и апарати за телемедицина, която вече е монтирана по места и персонала е минал обучение за работа с нея. Осигурени бяха средства и подготвена документация за закупуването на 12 високопроходими оборудвани санитарни автомобила за нуждите на филиали за спешна медицинска помощ в труднодостъпните райони на страната.

През първото полугодие на 2015 г. бяха финализирани преговорите с Европейската комисия за включване на самостоятелна приоритетна ос за финансиране на инфраструктурен проект за модернизацията на системата за спешна помощ по оперативна програма „Региони в растеж“ с бюджет от 163 млн. лв. С тези средства ще бъдат закупени 400 санитарни автомобила с пълно медицинско и комуникационно оборудване, ще бъдат напълно реновирани или изградени наново и оборудвани всичките 198 филиала на центровете за спешна медицинска помощ, както и ще бъдат изградени и напълно оборудвани 34 спешни отделения към болници, които ще отговарят на съвременните медицински стандарти за качествена спешна помощ.

Във връзка с подготовката на този проект МЗ е в процес на финализиране на подготвителните дейности по детайлното описание на собствеността на филиалите на ЦСМП, проблем останал нерешен повече от 25 години, като със съдействието на областните и общинските администрации в повечено места бяха стартирани процедури за предоставяне на собственост или учредяване на дългосрочно право на ползване. Липсата на собственост върху помещенията, в които се намират филиалите, както и на активна политика в тази област са и причина за лошата материална база и битови условия, при които работят спешните екипи.

В изпълнение на приетата концепция са предприети и действия за подобряване на организация на дейностите по оказване на спешна медицинска помощ.

Един от основните проблеми в системата за спешна медицинска помощ е липсата на интеграция и ясен „път на движение“ на спешния пациент по различните нива на обслужване – от екипа на ЦСМП до най-високо-технологичното болнично звено, където да бъде оказана високоспециализирана спешна помощ, както и правила за диагностично-терапевтично поведение при пациенти със спешни състояния.

Работна група, назначена със заповед РД-02-10 от 16.01.2015 г. на министъра на здравеопазването, под ръководството на националния консултант по спешна медицина, разработи проект на нов стандарт за спешна медицинска помощ, както и спешен пакет медицински дейности, които регламентират обема и обхвата на спешната помощ, предоставяна на всеки български гражданин и обезпечена със средства от държавния бюджет. Със стандарта се въвежда система за триаж на спешноболните и норми за време за изпълнение на спешните повиквания. Регламентира се за пръв път участието в спешните екипи на нов вид професионалисти в системата за спешна медицинска помощ – парамедици. В тази връзка Министерство на здравеопазването активно съдейства за разработването на Държавни образователни изисквания за обучение по професията „Парамедик“, които предстои да бъдат утвърдени с наредба на министъра на образованието и науката.

Едновременно с това се подготвя пакета от протоколи и алгоритмите на поведение, касаещи спешния пациент, както в извънболничната, така и в болничната спешна медицинска помощ и методика за картиране и териториално разпределение на спешните екипи.

С приетите промени в Закона за лечебните заведения, Картата на спешната медицинска помощ е утвърдена като част от Националната здравна карта, както и акредитация на Центровете за спешна медицинска помощ. Картата на спешната медицинска помощ включва центровете за спешна медицинска с техните филиали и мобилни спешни екипи, разположени на определени точки, осигуряващи своевременен достъп на населението в обслужваната територия.

Всички тези организационни мерки са насочени към скъсяване на времето за достъп до спешна помощ и подобряване на нейната своевременност и качество. Като успех по отношение оценката на качеството на работа в системата на спешната медицинска помощ се счита акредитационната процудера на ЦСМП – София и получената „отлична“ акредитационна оценка за цялостна медицинска дейността и „много добра“ оценка за обучение на студенти и специализанти – лекари.

С цел обмен на опит и добри практики между България и Румъния бе подписано споразумение за сътрудничество в областта на спешната медицинска помощ, на базата на което вече са проведени две изключително ползотворни срещи между експерти в тази облст от двете страни и са постигнати договорености за съвместни дейности и проекти.