сме достойни за всичко и му благодарим за щедростта. Светьгп разтваря над нас рога на изобилието - съединяваме пръстите па ръцете като обърнат към нас рог на изобилието и ясно си представяме какво ни изпраща всички дарове, всички подаръци. Сплитаме пръсти и като поглаждаме главата си и се къпем в изобилието на света, си представяме как той ни обсипва с диаманти.2003Стоях по средата на стаята и си представях как Матвей ме обсипва с диаманти, когато телефонът зазвъня. Дори се стреснах, като чух гласа на Матвей.
- Какво прави най-очарователната девойка на света- Представя си как най-щедрият мъж на света я обсипва с диаманти- Аз познавам ли го- Да, и то добре В Питер лиси- отклоних разговора, защото си спомних, че програмата за
подаръци трябва да се заложи, когато си близо до мъжа, а не когато сина хиляди километри от него- Не, засега в Москва. Утре летя Ще ме посрещнеш ли следобеда- Щети струва скъпо - опитах да се пошегувам- Всичките диаманти на света - ужаси се Матвей.
-Щ е обсъдим, когато кацнеш - отговорих, страшно доволна от себе си. Оставих слушалката и започнах да си правя планове как да създам удобен случай. Исках всичко да бъде спонтанно и естествено, а се налагаше да пресмятам всяка крачка.
Към обяд на следващия ден планът беше разработен до най-малките подробности. На мъжа не
трябва да се казва иди там, не знам къде, донеси това, не зная какво. Само в руските приказките се справят с тази задача, в живота неопределеността ги спира. Отбих се в магазини поисках каталога с пръстените. Харесвах много модели, затова правото на избор реших да предоставяна Матвей. Цялата вечер след позвъняването посветих на геройско правене на пелмени,
които знаех, че обича.
181
1
- Къде ще обядваме - беше първият въпрос, който ме зададе Матвей.
„Гладен мъж - това е страшно - помислих си аз- Приготвила съм ти вкусен сюрприз, така чеда отидем вкъщи- Да, усещам, че ще ми бъде трудно да се разплатя - оплака се Матвей.
- Можеш да си го позволиш - парирах с прочетена някъде фраза.
Ние наближавахме Василиевския*, когато мобилният на
Матвей зазвъня- Ларка, „Болшая морская“ далече ли е Трябва спешно да взема едни документи. След това ще отидем да хапнем твоя сюрприз. Надявам се да не умра от глад- Ще се наложи да направим малко отклонение!
Спряхме около бизнес центъра по средата на ул. „Болшая морская“.
Матвей тръгна за документите, а аз оглеждах сградите наоколо. Изведнъж погледът ми спряна старинно здание с надпис ф аберж е на фасадата и със съвременен магазин
„Яхонт“*
**. Не устоях на порива, а и си спомних описанието на този магазин в дневниците на прабаба - реших да вляза в него.
Все едно се върнах столетия назад, докато разглеждах витрините. Изведнъж вниманието ми привлече колие от сребро и тюркоаз. Застинах поразена от изяществото и осъзнах точно това би подхождало най-добре на моите тю ркоазени дрехи. Очарована се върнах при колата. Матвей вече ме чакаше- Изглеждаш така, все едно си видяла въплъщението на своята мечта - коментира Матвей появата ми- Почти отгатна. Видях колие, за каквото винаги съм мечтала. Сигурно ще си го купя - произнесох
машинално и веднага се усетих, че направих типичната грешка на съвременните момичета. Аз дори не дадох шанс на Матвей дами предложи подаръка реших всичко сама. Все пак страстта към самостоятелност трудно се преодолява, изненадвате в най-неподходя- щия момент. Толкова старателно подготвяният ми план се про-
‘ Василисвски остров - най-големият остров в делтата нар. Нева. -
Б. пр.Сподели с приятели: