За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

валяше пред очите ми. Вече не исках от него подарък пръстен от розово злато. Всичко това се въртеше в главата ми, но Мат- вей нищо не забеляза.
Пелмените се получиха и Матвей, почти мъркайки от удоволствие, се отпусна на дивана. Седнах до него от лявата му страна и също започнах да мъркам, че наближава Денят на свети Валентин и би ми се искало да имам нещо за спомен- И какво би искало да има моето момиче - снизходително се поинтересува Матвей.
- Нали помниш, казах ти, че видях колие, докато ти вземаше документите- Да, опасно е да оставяш девойката сама. Погледът й непременно ще бъде привлечен от нещо. - Матвей явно се забавляваше, но аз реших да бъда твърда докрай- Аз, разбира се, бих могла да си го купя сама, но ще ми бъде приятно да го получа от теб. В честна Деня на свети Валентин. Толкова се радвам, че срещнах такъв щедър мъж.
„Какви ги плещя - мислех си.
Матвей се замисли и не каза нищо. Не знаех за какво си мисли, но аз реших, че програмата за подаръци е заложена.
1903
„Програмата за подаръци е заложена - мислех си, стоплена в обятията на Марк.
В почивните дни заминахме за превземането на снежното градче в Петергоф. В средата на парка от снежни късове беше построена крепост, която блестеше на слънцето. Всички новопристигнали веднага се разделиха на два отбора. Ние се паднахме при отбранителите на снежната крепост. Смях, женски писъци при удар със снежна топка - всичко създаваше лека и безгрижна атмосфера. Страстите се разгаряха и град от снежни топки се изсипа върху крепостта. Ние се извъртяхме и се опитвахме да атакуваме. Според правилата при три попадения полето на боя се напуска. Редиците ни оредяваха. Аз опитвах да се предпазя отлетящите топки, но неочаквано силен удар в лицето буквално ме повали на земята. От очите ми неволно бликнаха сълзи. На Марк му бяха нужни няколко секунди, за да осъзнае
183

какво се случи. Веднага прекрати веселото сражение и се втурна към мен- Момичето ми, всичко наред ли е - попитаме обезпокоен той. Галеше ме по косата име притискаше към себе си като малко момиченце. Аз хлипах лекичко, вече забравила за снежната топка и повече се наслаждавах на прегръдката му- Варя, какво щете утеши?
Спомних си съветите на леля и като се усмихнах през сълзи, прошепнах- Целувка и. - замислих се, - нещо, което би ми напомняло за този дени кристал, който приличана втвърден сняг. - Надявах сече М арк има достатъчно добро въображение и ще разбере намека миза диамант. Оставаше да чакам дали програмата ще сработи.
2003
Аз чаках да сработи програмата Матвей замина за Москва и не беше ясно дали има намерение дами купи колието. Вече реших, че все пак трябваше да си го купя сама, а не да чакам милост от природата. Освен това наближаваше годишнина от нашето запознанство, но като чели Матвей, като истински мъж, беше забравил това. Поразмислих и седнах да напиша писмо, като между другото попитах дали няма някакви идеи или планове за 14 февруари. Отговорът ме зарадва със своята предсказуемост и въпроса какво ще се случи на 14 февруари Наложи се деликатно да напомня за Деня на свети Валентин и че с нетърпение очаквам подарък, както и че аз подготвям такъв.
Празника на всички влюбени решихме да отбележим в ресторант „Гинза“ в Петербург. Със замряло сърце очаквах тази вечер. Звучеше тих джаз, горяха свещи. Облякох рокля от сребрист плат, върху който бяха пръснати миниатюрни тю ркоазе­
ни незабравки, които проблясваха на светлината на свещите. Прибраната и вдигната коса още повече подчертаваше дългата мишия, на която нямаше украшения. Вдигнахме чашите и пихме за деня на всички влюбени. Матвей извади малка кутийка.
184

Стана ми приятно, че все пак е помислил за подарък и вече не беше важно какво има в кутийката. Вдигнах капачето и ахнах - изисканото сребърно украшение с четири тюркоаза беше по- красиво от това, което бях видяла- Представяш лиси, моят шофьор през нощта посрещаше самолет от Свердловск. Работата е там, че когато отидох в магазина дати купя подарък, се оказа, че колието, което ти хареса, са го продали отдавна. Предложиха мида поръчат ново. Избрах от каталога по мой вкусите обещаха всичко да е готово миналата неделя. Но както винаги нещо не взели под внимание и ми позвъниха вчера, като се извиниха, че няма да успеят да доставят колието от Свердловск. Наложи се спешно да потърся познати в Свердловск ида ги помоля да изпратят подаръка ти по самолета, а през нощта да посрещна рейса.
Слушах, затаила дъх, и само прошепнах- Ти си невероятен Представям си какво ти е струвало да организираш всичко това. Как си запомнил, че мечтая точно за тюркоазеното колие?
Матвей само снизходително се усмихна- Това е най-изисканият подарък в моя живот, самоти с твоя безупречен вкус би могъл да избереш такава красота - продължавах да се възхищавам- Стига - смути се Матвей. - Когато мъжът не скъпи времето и парите си за жена, това означава, че е влюбен.
1903
- Когато мъжът не скъпи времето и парите си за жена, това означава, че е влюбен - тържествено каза Марк. Камината гореше, миришеше на коледна елха, ние седяхме на масата и посрещахме Нова година. Часовникът удари дванайсет и Марк ме помоли да затворя очи. Усетих докосването на камък до кожата си и как Марк ми закопчава колие. Хилядолетия наред мъжете окачват колиета на своите възлюбени и хилядолетия наред сърцето на хиляди жени замира в този момент.
Преди пътуването измъчих леля с въпроси как да се държа, ако Марк ми направи подарък. Трябвали да го приема като разбиращо се от само себе си ида кажа сдържано „благода-
185

ря или, обратно, да се хвърляна шията му от радост. Желанието да направя всичко безупречно вече ми омръзна, но ми се искаше да избегна съдбоносни грешки. В стремежа си да се презастраховам, обсъждах с леля буквално всяка крачка- Емоционална отплата - това очаква всеки мъж, когато прави подарък. И не е важно дали това е дреболия или къща. Мъжът иска да види, да чуе ида почувства, че е успял да достави радост, че е удовлетворил желанията на любимата жена.
Признание - това очакват мъжете от цял свят. Признание на техните заслуги Овации и ръкопляскания дори в лицето само на една жена. Колко често във вихъра на всекидневието ние забравяме за кой ли път да кажем или да покажем, че ценим това, което прави мъжът Ние ценим неговата грижа, неговите усилия, ценим неговите опити да ни зарадва, да избере ида ни купи подарък. Не се страхувай да кажеш още един път благодаря, да изразиш кучешки възторг от неговото внимание!
Наставленията на леля още звучаха в ушите ми, когато пристигнах при Марк да празнуваме Нова година. Марк реши да посрещнем Нова година заедно, а след това да отидем на бала в Юсуповския дворец. Леко смутени тържествен, той ме посрещна на входа на къщата.
Седяхме в трапезарията, облицована с дъбови дъски, безшумни слуги поднасяха все нови ястия.
И ето с удрянето на часовника Марк ми сложи колие. Аз очаквах пръстени отначало се притесних и не смеех да си отворя очите- Варя, вече може да си отвориш очите - засмя се Марк. - Приличаш надете, което очаква чудо!
Отворих очи и се втурнах към огледалото Огромен диамант с триъгълна форма около десет карата, прекрасно шлифован, проблясваше на светлината на свещите Загубих дар слово от изумление и само трескаво мислех дали мога да приема толкова скъп подарък Леля ми казваше да се радвам на всеки подарък. Все още зашеметена от красотата и ценността, аз се обърнах към Марк. Гледах го с погледна човек, на когото то­
ку-що са прочели решение за помилване Смес от възторг, възхищение, благодарност се четеше в моите очите ми.
186

1
- Марк, толкова е красиво, чене мога да го изразя с думи
- И се хвърлих на шията му. Може би в друга ситуация това би изглеждало неестествено, нов дадения момент беше напълно уместно Марк се разля в доволна усмивка и прошепна- Приличаш па дете, което най-накрая е получило желаната играчка Разбрах какво чувства Дядо Коледа, когато изпълнява желания И дори ми хареса това чувство, така че съм готов дати подаря целия свят- Светът засега неми е нужен, ти си ми достатъчен - отговорих, като се смеех. - Макар че ще помисля над предложението ти- Чувствам, че нямаш търпение да се похвалиш с подаръка. Така че време е да се стягаме за бала!
„По-скоро ти нямаш търпение да демонстриращ своята щедрости да чуеш хвалебствия по свой адрес - помислих си - и още един път да се убедиш, чете ценят!“
187

Изтегляне 7.2 Mb.

Сподели с приятели: