За тайната мощ на женската енергия. За силата на женските слабости. За най-сладката власт на земята

- Дори ако усещам, че това ще бъде провалили неминуем крах- Ако ти вярваш в мъжа, дори безнадеждното на пръв поглед дело може да приключи успешно Само твоята сляпа вяра дава сили и енергия да постигне всичко (да премести планини, колкото и глупаво да изглежда. И дори ако нещо не се получи заради обективни и непредвидени причини, том ъж ът ще се справи някак си, но недоверието няма да прости никога. Твоята вяра му дава крила, но твоите съмнения връзват ръцете му. Тази вяра трябва да показваш публично - вярата в това, че обича само теб и ти е верен, дори ако всичко говори за обратното Дори ако не сее прибрал да спи вкъщи- Но това е глупаво, да го хванеш с друга ида се правиш, че нищо не сее случило възмутих се аз- Това е мъдро. Със своята вяра в невинността му ти го обезоръжаваш и в същото време показващ вярата в себе си, своята увереност. Показваш, чене се съмняваш, че някоя може да бъде по-добра от теб, че може да те затъмни или замени. Да, другите жени се опитват да направят това, та нали ти си избрала най-добрия мъж, но докато ти вярваш в него и в себе си, теса обречени на неуспех.
Вярата вдъхновява и поддържа, потребността от вяра е главната емоционална потребност на мъжа - завърши Софя Ни- колаевна пламенната си реч.
Замислено погледнах преминаващите покрай нас мъже и осъзнах, че тези, в които вярват, са единици- И как да показваме, че вярваме в мъжа и в неговите налудничави проекти - Исках конкретни указания. Но не успях да довърша - в кафенето влезе висок господин с дълги руси коси, събрани в опашка. Макар раменете му да бяха отпуснати, личеше си, че е бил поддържани успял мъж. Само си помислих, че страшно приличана художник, когато той, щом видя
Софя Николаевна, се насочи към нас- Радвам се дави видя, Софя Николаевна! Колко отдавна не сме се срещали - радостно възкликна младият мъж и като се обърна към мен, се представи - Александър Бартеев, архитект- Варвара Василиевна! - отговорих с усмивка.
143

- Колко навреме се срещнахме, Александър Викторович! - Леля ми хвърли предупредителен погледи се обърна към архитекта - Току-що обсъждахме проекта на новия й доми кого да поканим да го построи. Чух, че завършвате вила в Сестрорецк за полковник Огньов. Изгарям от нетърпение да видя вашето творение. Уверена съм, че всичко, което правите, го правите гениално - възторжено се произнесе княгинята- Вие ме ласкаете, Софя Николаевна - смути се Александър Викторович.
- А ние можели да видим тази вила - запалих се аз. Беше ми адски любопитно да видя работата на Бартеев, макар че идеята за строителството на къща зашемети имен. Явно в главата на леля се беше родил план- Ще се чувствам поласкан Удобно ли вие тази неделя Ще го съчетаете и с разходка из залива - любезно ни покани архитектът.
Погледнахме се със Софя Николаевна и едновременно кимнахме- Тогава ще мина дави взема в неделя следобед. - Александър погледна часовника си, извини сече бърза, и си тръгна- Защо си измислихте това за къщата - нахвърлих се върху Софя Николаевна. - Нямам никакви намерения да строя- Засега. Аз исках да имаш възможност да пообщуваш сне го ида се понаучиш как да даряваш мъжа с вяра. Преди той беше известен архитект, но при строителството на къща на една дръпната и богата особа се случи неприятност. Доставчикът в отсъствието на архитекта докарал гнила дървесина за гредореди работниците започнали да я използват, когато дошъл управителя. Особата вдигнала невероятен скандали мнозина се отдръпнаха от талантливия архитект, макар той да нямал вина - просто тя била влюбена в него, а той ней отговорил с взаимност- Но най-ужасното е, че жената на Бартеев, свикнала с успеха и преклонението на обществото, също го изоставила - каза леля. - Той сега като никога се нуждае от нечия подкрепа и вяра, че ще се справи и отново ще има успех- Но какво ще си помисли Маркиза какво мие сега Бар ­
теев? Нямам намерение да кокетнича с него - опитах се да възразя.
144

- Не се срещай, а общувай - поправи ме леля. - С вярата ги ти ще го вдъхновиш и ще му помогнеш. Приеми го като олаготворителност, като добро дело. И освен това, скъпа моя, па мъжете име необходима конкуренция, ако ти съсредоточиш вниманието си върху Марк, ще му стане скучно. Той трябва да усеща ида вижда, чети се харесваш на мнозина, макар че принадлежиш само на него.
В същото време ти самата трябва да показваш или, ако не се получава, да създаваш илюзията, че мъжът също може да харесва много жени, ноти знаеш, че той е верен единствено на теб. Това също е демонстрация на вярата ти в него, че дори не 'ги минава през главата мисълта, че ако мъжът закъснява, или, дори ако не си омъжена, не е дошъл да нощува, то той прекарва времето си с друга жена. Не, с целия си вид трябва да показваш, че разбираш, че има всякакви ситуации, но осъзнаването, че по-добро няма да намериш, не ти позволява да показваш ида изразяваш съмнения в неговата вярност. Ти си длъжна да вярваш в непогрешимостта му и всячески да показваш това- Каква глупост - искрено се възмутих. - Дори ако имам доказателства, че наистина мие изневерил- Още повече ако ти е изневерил Ако искаш да го изгубиш, направи му скандала ако искаш да победиш и като награда да получиш любовта му, най-напред трябва да разбереш какво в теб го е накарало дати изневери Спасяват се не при някого, а от теб!
2003
„Спасяват се не при някого, а от теб - звучеше като припев в главата ми. Събудих се посред нощ, защото зад стената се чуваше разговор, някаква двойка правеше любов. Този път всичко сякаш тръгна наопаки. Измина почти половин година в бизнес училището. Живеех от модул до модул, отсреща до среща с Матвей... Струваше ми сече последният модул е променил отношенията ни, че сме станали по-близки, но явно се утешавах с илюзии. Парчетата разбити илюзии изграждат пътя към нови възможности.“
145

През тези два месеца имах доста работа и рядко пишех писма на Матвей. В един момент започнах да пиша повече за себе си, засвоите чувства, планове, което въобще не съответстваше на състоянието на момиче, чието внимание изцяло е насочено към мъжа. И както трябваше да се очаква, отговорите също станаха по-сухи и сдържани. Опитвах се да оправдая Матвей, че също е прекадено зает, че за мъжа времето тече по друг начин. Но фактите бяха красноречиви, въпреки че отказвах да им повярвам. Много се надявах като се срещнем, всичко да се промени.
Както винаги в петък посрещнах на летището Марина и
Матвей. По пътя към Нова заря си поприказвахме. Стокхолм­
ското училище по икономика беше решило да проведе модула наново място ида смени родния „Балтиец“ с по-пригоден за учене пансион. Докато пътувахме и търсехме новото място на дислокация, толкова огладняхме, че решихме аз и М атвей да отидем за продукти. Двамата седнахме в колата, но разговорът не вървеше. Шофираше Матвей, аз се измъчвах от въпроса какво става?
Най-накрая стигнахме магазина, накупихме плодове и сладкиши и тръгнахме обратно. По пътя забелязах уютен ресторант с осветена кула иго показах на Матвей стайната надежда, че ще ме покани навечеря- Да, приятно ресторантче - съгласи се Матвей, - но ни очакват гладни приятели.
За утешение той направи толкова плах опит да ме целуне, че на мен ми заприлича по-скоро на издевателство - Матвей дори не се опита да спре колата. Но се надявах, че в пансиона всичко ще се промени.
Сляпата съдба в лицето на нашия учебен секретар този пътни настани в съседни стаи. Като казах лека нощ, тайно очаквах покана от Матвей да остана в стаята му или предложение той да дойде при мен.
Ето защо на опита му дами даде останалото грозде и шоколад аз отказах, като се пошегувах, че ако огладнея дори и през нощта, ще го вдигна за храна.
Матвей се усмихна, млясна ме по бузата и ми пожела лека нощ. Като наивна глупачка аз запалих свещи налях коняк в

чашите. Чувах през стената крачките на М атвей и си мечтаех как ще вземе гроздето, ще почукана вратата и ще ме попитане умирам ли от глади не трябвали да ме нахрани. Очакванията ми бяха напразни. Ходех из стаята и се опитвах да чета, да гледам телевизия, да преговоря нещо от учебната програма, но нищо не помагаше. Най-накрая, измъчена от очакване, задрямах, внезапно се събудих, когато чух през стената гласове и познати звуци. Мятах се из стаята като ранен звяр. Болката от изневярата и болезненото желание да разбера с кого е Матвей, ме лишаваха от разум. Налях чаша вода и я допрях до стената с надеждата да узная кой е на моето място. Страшно ми се искаше да вляза в съседната стая ида вдигна скандал.
След няколко минути разбрах, че ако остана в стаята още малко, просто ще полудея. Като не измислих нищо друго, набрах номера на стаята на Глеб от нашата група, който флиртуваше с мен. Грабнах бутилка коняк и хукнах към стаята му. Глеб като видя мъртвешкото ми лицеи задушаващите ме ридания се постара да бъде вежлив, което не беше никак лесно, когато те събудят в четири сутринта, и елегантно се отказа от коняка и от мен. Изгаряйки от срам, се затътрих обратно в стаята си. Не стига, че Матвей ми изневери, ами и провалих лекия флирт с Глеб“ - укорявах себе си. Беше почти пет сутринта, зад стената беше тихо - или нощната гостенка си беше заминала, или сладко спеше в обятията на Матвей.
До седем часа сутринта превъртах в главата си целия ни роман, като се надявах да разбера какво става, припомнях си думите на Цветаева; Аз съм всяка жена от всяко време, ридаеща - мили мой, какво ти причиних и се мъчех да си измисля някаква линия на поведение. Според дневника на прабаба трябва да показвам, че нищо не сее случило, но ми беше толкова болно - все едно изтръгваха сърцето мина парченца и аз се съмнявах, че ще ми стигнат силите да си придам вид, чене знам нищо. Включих телевизора и усилих звука докрай, пооправих се, лепнах си една усмивка и излязох в коридора, където веднага се натъкнах на Матвей, който излизаше от стаята си. С лъчезарна усмивка той ме поздрави, сякаш нищо не сее случило- Добро утро, как спа?
147

" Н- Можеше да имаш нещо по-добро, а се задоволи с каквото ти попадна - загадъчно и злобно в същото време отговорих с първите думи, дошли в главата ми, нарушавайки всичките инструкции на прабаба. На закуската демонстративно седнах на друга маса и приказвай си глупости с момичетата, се запътих към аудиторията. Всички забелязаха колко съм бледа име питаха какво сее случило. Аз, като се мъчех да се шегувам, се взирах в до болка познатите ми лица и търсех коя е тя. Глеб също не се шегуваше с мен, както обикновено, което още повече ме разстройваше. В края на краищата - мислех си - толкова ли е важно с кого са ме сменили В този момент влезе Кира. Невисока, с момчешка къса подстрижка, с проницателни кафяви очи, тя гордо понесе пълната с грозде чиния, със същото грозде, което аз избирах с Матвей в магазина...
Всяка нейна крачка сякаш забиваше нож в мен. Дори не си представях, че може да боли толкова. Бях готова да си удрям главата в стената, да си скубя косите - всичко това неми изглеждаше глупави измишльотини, а напълно естествено и необходимо. Слушах лекциите в някакво вцепенение и мънках неясно, когато ме питаха дали не се разболявам. Едва изчаках края на лекциите, метнах сена колата, за да се прибера вкъщи. Охраната на паркинга като ме видя, се изплаши, че в това състояние ще катастрофирам, и се опита да ме убеди да не шофирам. Но аз като ранен звяр се стремях към къщи, за да ближа раните сив родната бърлога.
Щ астлива случайност беше, чене катастрофирах - сълзите се лееха от очите ми. Молех се някой да ме освободи от тази болка.
1903
- Освободи ме от тази болка - крещях на леля, като ту се успокоявах, ту отново се обливах в сълзи. Отдавна не бях плакала така. М арк наистина умееше да извиква силни емоции. В такова състояние се върнах от Сестрорецк.
Когато се готвех за срещата, не предполагах, че нещо може да помрачи безоблачната природа и безметежното ми настроение. Слънцето грееше ярко - рядко явление за Петербург -
148

ги затова градът изглеждаше особено красив. Архитектът дойде да ме вземе и ние, наслаждавайки сена слънцето в откритата каляска, потеглихме към Сестрорецк.
- Най-ужасното в цялата тази неприятна история с клиентката беше, че жена ми заяви, чене съм способен на нищо и повече никога няма да се издигна. Исках някой да ме подкрепи, да ме убеди, че въпреки неприятностите ще издържа и ще стана по-силен, а вкъщи всяка вечер ме чакаха скандали - разказваше Александър- Какво ти помогна да минеш през всичко това и отново да повярваш в успеха - попитах заинтересувана.
Александър внимателно ме погледна и се усмихна- Друга жена- Друга жена- Да, един прекрасен ден влязох в същата тази сладкарница, където се срещнахме с вас, и там видях очарователно създание. Тя купуваше пасти за своята господарка. Толкова ми харесаха нейната усмивка и усещането за въздушност в нея, че аз, макар да съзнавах, че смес различно положение в обществото, се обърнах за съвет към нея кой десерт да избера. Тя с радост се включи в избора и след няколко минути общуване с нея ми се стори, че облаците се разсеяха и всичките ми неуспехи са временни- И започнахте да се срещате - Увлякох се от разказана Александър- Дано това бяха невинни срещи аз й разказвах за живота и за себе си. Тя беше необразована, нов нея имаше някаква женска мъдрост. Когато й разказах за нещастния случай, тя само ме погледна и каза, че се случва какво ли не разбира се, аз всичко ще преодолея, ще стана по-силен и ще постигна повече.
Най-поразителното е, че тя ми върна вярата в мен. Толкова искрено превъзнасяше моя талант, моя ум, моите делови качества, че аз постепенно сам започнах да вярвам в това - гласът на Александър стана по-топъл.
- И после Вие и досега сте заедно- За съжаление, не. Благодарение на нея намерих нови поръчки и нови клиенти. Бях готов, независимо от разликата в социалното положение, да се оженя. Моята бивша жена с нейно-
149

то прекрасно образование, изискани маниери, разкошна външност не можеше да стъпи на малкото пръстче на това момиче. Но момичето се оказа по-мъдро. Каза ми, че моят живот нея привлича, че тя иска обикновено спокойно съществуване. И просто изчезна от живота ми. Но все се надявам, че някой ден ще ми донесе паста, ще седне и ще се свие на кравайче в краката ми, ще слуша за мечтите ми и ще вярва, че всичко това обезателно ще се сбъдне!
Аз си мислех за Александър и това момиче и разбирах колко е важно за мъжа да чува, че ние вярваме в него, особено в трудни времена. Тази, която произнася думи на подкрепа, засенчва тази, която критикува, дори ако това е оправдана критика. Като напомняме нам ъж а за неуспехите му, ние го лишаваме от последните мусили. Дори ако е много уверен в себе си човек, той също е подвластен на въздействието на женските думите притежават прекалено голяма сила. А ние толкова често не придаваме значение на това.
В разговори времето отлетя неусетно и ние почти стигнахме довилата. Къщата беше в стил модерни се оказа толкова изискана, че и на мен ми се прииска да си построя такава.
Наближаваше обяд и Александър ме покани да хапнем на брега на залива. Продължавахме да си бъбрим ида се наслаждаваме на слънчевите лъчи, когато чух радостно приветствие - обърнах се и видях дъщерята на една от приятелките на Софя
Николаевна. Тя беше с десет години по-млада от мен, с огромни небесносини очи, чипо носле и светли къдрици. Очарователна усмивка и прелестна синя рокля довършваха облика й- Варя, колко се радвам дави видя - чуруликаше Настя.
Представих й Александър и я поканих да се присъедини към нас. Ние обсъждахме модерна, балетните премиери в Ма- риинския*, моята любима леля. Настя флиртуваше с Александър, всички се наслаждавахме на необичайното за сезона слънце. Един познат повика Александър. Той се извини и се оттегли. Настя се наклони към мен, погледна ме с огромните си очи и прошепна Световноизвестен театър в Санкт Петербург. - Б. пр.
150

- Варя, необходим мие вашият съвет!
Одобрително се усмихнах и показах готовност да я изслушам- Имам обожател - притеснено ми каза Настя.
- Но това е прекрасно - усмихнах се аз- Може би. Последния месец ме затрупа с възторжени писма и букети, кани ме да отида с него туна театър, ту иа празник и аз не знам как да постъпя - на един дъх произнесе Настя име погледна с очакване- А какво казват родителите ти - поинтересувах се- Те смятат, че г-н Голбер е чудесна партия за мен- Марк? - попитаха вътре в мен нещо се сви.
-Д а , но той е стар, около четирийсетте - смръщи носле Настя.
„Да чуеше Марк как се произнася за него осемнайсетго­
дишна девойка - помислих си злобно, но на глас казах:
Но той може да те научи на много неща. Опитах се да бъда безпристрастна и спокойна, въпреки че в мен всичко бушуваше от обида и възмущение- Например - заинтересува се Настя.
- На флирт, на обноски, просто на умението да общуваш - изброявах достойнствата на Марк, като се стараех да не се издам- Смяташ, че си струва да се запозная по-отблизо с него -
Настя потъна в размишления- Ти решаваш, Настя! - бях готова да се разрева и затова се постарах да приключа меко този разговор. Александър се приближи точно навреме и се приготвихме за тръгване.
Казах, че съм уморена и мълчах през целия път обратно.
Вкъщи изтичах в стаята си и позволих на риданията да излязат навън. Аз плачех, изпадах в истерия и крещях на леля да направи нещо- Все едно сами забили нож в гърдите, не е справедливо - ридаех аз. - Защо той спа с мен, прави ми подаръци, говореше ми комплименти, а в същото време е мечтал за младата Настя?
- Стани, изтрий си сълзите и повтаряй след мен. - Софя
Николаевна строго ме погледна. - Стига си хленчила, светът не сее свършил. Марк действа като типичен женкар, на всички фронтове едновременно, и не трябва да се утешаваш с илюзии, чети си единствената. Трябва да се бориш, а не да се надяваш,
151