- Да, права си Винаги е по-лесно да се чака, най-лесно е да не предприемаш нищо ида не поемаш отговорност за отношенията. Но този,
който не поема отговорност, получава по-мал
ко, трохите от празничната маса. Ако ти си готова да се задоволяваш с това, стой си и чакай, но не плачи после, че твоята съдба е самотата - нахокаме леля.
Изстенах и реших, че трябва да се боря докрай, пък да става каквото ще. Отново се обърнах към леля- И какво да правя, ако Марк не казва какво му харесва- Наблюдавай и слушай какво разказва задругите, припомняй си какво му харесвана какво се възхищава, събирай информация. Да,
съвсем забравих, утре сме канени на обяд и на спектакъл у Михайлови в Павловск. Те всяко лято организират обяд, посветен на първото сладко, и представят забележителен домашен водевил. А вечерта ще има танци, може да отидем на
Павловската гара в концертната зала - там се събира младежта. И въобще трябва да се покажеш в обществото - да видят теб и ти да видиш другите. - Софя Николаевна се усмихна, нареди мида се наспя хубаво ида приготвя тоалета си за утрешното пътуване. Докато се качвах на втория етаж в стаята си, тя така, между другото добави, че и Марк ще бъде там.
На сутринта отворих очи от ярката слънчева светлина. Денят обещаваше да бъде чудесен. Ефирната муселинова рокля в прасковен цвят с открити по лятному рамене и дълбокото деколте още повече повишиха настроението ми. След леката закуска и пазаруването на сувенири за домакините на празника тръгнахме към Павловск.
Разкошната вила на Михайлови смайваше със своя духна веселие. Макар Пьотър Михайлов да беше известен адвокати един от
най-богатите хора в града, в дома му цареше непринудена атмосфера. Разминаваха се деца, кучета, слуги. Голямата дъщеря
F ia
Михайлови - Анечка, и нейните университетски приятелки се готвеха за представянето на водевила. Едни дорису- ваха декорите, други довършваха костюмите. Аз с радост се включих в общата бъркотия и дори не забелязах кога е пристигнал Марк. Ние се поздравихме топло, много исках да си придам вид, все едно не е имало среща с Настя и аз нищо не знам, нов последния момент не се сдържах и язвително подхвърлих:
155
1че всичко ще стане от само себе си Сега ще се
освободиш от болката и обидата, а след това ще обсъдим какво да правим по- нататък.
Леля застана срещу мени като сгъна ръце в лактите, показа, че всичко е наред палецът нагоре, останалите пръсти - събрани в юмрук-
И така, всичко беше прекрасно, сега ти реши, че си се обидила, отпусни ръце - при обида енергията се губи, и седни на земята. Ненапразно казват На обидените носят вода. "
Загубата на енергия води до болести и бедност. Всички обидчиви хора поправило са бедни и болни. Вземи решение за себе си, че ще си избавиш от обидата и болката. Прокарай палците си три пъти около стъпалата и завърши в точката на вътрешната страна на крака от външната страна на костицата и все едно чертаеш, придвижи палците по краката до коленете.
Направи отвътре навън три кръга около коленете и продължи да прокарваш палците по вътрешната страна на бедрата към лоното, съедини пръстите над клитора и нарисувай латинската буква V, като водиш пръстите към ребрата. Жената, която не се обижда, винаги печели - тя не губи сили и време за дребни обиди. От ребрата отиди към средата на гърдите.- Приличана каро - забелязах аз- Да, дама каро - винаги млада. - Леля беше сериозна. - Обидите състаряват жената и се превръщат в болести. Ти не можеш да си позволиш да се разрушиш само защото си решила да се обидиш- Не съм решавала, наистина съм обидена и мие болно.
Отново се разплаках. Леля изчака малко и повторихме всичко отначало.
И така, сега палците ти са опрени в центъра на гърдите ти - вдишай дълбоко, представи си забучения кол в гърдите ти. Издишай и с вик А-С-С-А го изтръгни. Изхвърли своята обида!Първия път не можех да извикам, звукът застана в гърлото ми, като топка. Нов края на краищата се ядосах на себе сина Марк, на Настя, на своята наивности най-накрая извиках А-
С-С-А, изтръгнах обидата и болката от гърдите си и почувствах, че наистина ми стана по-леко.
152