Антимикробната резистентност е въпрос и на национална сигурност

Антимикробната резистентност е въпрос и на национална сигурност

- Да, тъй като има вече микроорганизми, устойчиви почти на всички антибиотици. И не някъде далече по света, а и у нас! Експертите по биологична сигурност още преди 10 години прогнозираха, че полирезистентни и пан-резистентни бактерии могат да бъдат използвани един ден като биологично оръжие. Тук е мястото да напомним и на регулаторите в здравеопазването за ултимативните мерки, които трябва да бъдат спазвани и контролирани при изолиране на такива щамове за недопускане на по-нататъшното им разпространение.

- Ограничаването на антибиотичната резистентност е приоритет на световното здравеопазване и правителствата на много държави. Р България е част от Европейската и световната общност с немалък принос в усилията за разшифроване на генетичните и биохимични механизми на резистентност, както и в теорията и практиката на правилното, подходящо предписване на антибиотиците.

Законът за здравето формулира основните положения, че антибиотиците могат да бъдат предписвани само от лекари и продавани от аптеките само срещу рецепта. Стандартите на МЗ по вътреболнични инфекции (ВБИ) и микробиология дефинират основните изисквания за правилното им предписване в болниците, както и за ограничаването на ВБИ, залегнали в акредитационните изисквания.

Но още много остава да бъде направено: всеки лекар трябва да предписва антибиотик само за доказана или поне високо предполагана бактериална инфекция и да документира лекарствения план, да преоценява антибиотика на 72 часа на база на състоянието на пациента и на резултата от микробиологичното изследване. На всеки пациент трябва да бъде предоставен най-подходящият антибиотичен режим. Достъпът до антибиотици е важен. У нас отдавна липсват важни антимикробни препарати като някои пеницилини. Или нитрофурантоин, който е основен химиотерапевтик-уроантисептик (включително и при продуциращи широкоспектърни бета-лактамази щамове), отсъства от българския пазар.

Важно изискване е въвеждането на бързи методи в микробиологичната диагностика на инфекциите, такива като MALDI-toff и real-time PCR, от които се ползват пациентите от други европейски държави.

Рационалната антибиотична политика в болниците изисква учредяване на ежедневно действащ екип по антибиотична политика (микробиолог-клиницист-фармацевт), който да консултира професионално и да провежда одит на предписаните антибиотици с обратна връзка към клиницистите.

Необходими са много усилия за промяна на поведението на предписващите антибиотици, за обучение на медицинските специалисти, започващо от университетската скамейка и продължаващо на работното място, обучение на обществото за полезните и вредните ефекти на антибиотиците и за антибиотичната резистентност. Провеждането на национална рационална антибиотична политика изисква политическа ангажираност, висока обществена и лична отговорност, финансово и ресурсно осигуряване.

- Необходимо ли е осъвременяване на клиничните препоръки за лечение с антибиотици на национално ниво? От кого зависи това?

- Категорично е необходимо, и то в спешен порядък. В препоръките на повечето клинични дисциплини се ползват остарели стандарти, които не са съвместими със съвременното високо ниво на антибиотичната резистентност. Например цефалоспорините от трета генерация много отдавна бяха препоръчвани като резервни антибиотици за лечение на сериозни бактериални инфекции - сепсис, пневмония, пиелонефрит. Поради въвеждането на евтин генерик, често той беше прилаган повсеместно и това съдейства за разпространението на ентеробактерии с широкоспектърни бета-лактамази. Техният относителен дял в нашите болници е средно около 30%, и дори по-висок при инвазивни инфекции. Нещо повече, такива щамове днес са повсеместно разпространени и в амбулаторни условия, в обществото. Тези микроорганизми са устойчиви към много класове антибиотици. Следователно, прилагането им трябва задължително да бъде след предварително микробиологично изследване и установяване на запазена антибиотична чувствителност.

- Главен регулатор е МЗ. Много бързо, спешно, трябва да се приеме Национален план за рационална антибиотична политика и ограничаване на антибиотичната резистентност. Да не забравяме, че това условие е поставено от СЗО и Европейския център по профилактика и контрол на заболяванията.

Друг съществен елемент в провеждането на рационална антибиотична политика е обучението, образованието по антимикробна химиотерапия и антибиотична резистентност, които следва да са много по-широко застъпени в университетското и следдипломното медицинско образование.

Охраняват обекти на МЗ за близо 911 хил. лева

Министерството на здравеопазването е обявило обществена поръчка за охрана на свои обекти за близо 911 лв. с ДДС. Офертата за въоръжена 24-часова охрана на сградата на министерството на пл. "Св. Неделя" 5 и невъоръжена на други обекти на ведомството в столицата за 3 години ще струва 424 080 лв. (без ДДС). За главната сграда на ведомството се изисква един 24-часов въоръжен пост всеки ден и 1 невъоръжен от 8 до 18 ч. в работни дни. За другата сграда на МЗ на бул. "Стамболийски" 39 се изисква 1 невъоръжен пост на входа на сградата от 6 до 24 ч. в делнични дни и от 8 до 18 ч. в празнични и почивни дни. По 1 невъоръжен пост денонощно и всеки календарен ден от годината трябва да има и в района на Медицинска академия, където се намират два незавършени обекта - на Научния институт по педиатрия и на Научния институт по вътрешни болести.

За над 223 хил. лв. се изисква всекидневно невъоръжена физическа охрана на Детския балнеосанаториум в Сандански. За 111 600 лв. ще се осъществява 3-годишната невъоръжена физическа охрана на Дома за медико-социални грижи в Шумен.

Офертите за участие ще бъдат отворени в 11 ч. на 5 декември.