Задание за обхват и съдържание на екологичната оценка


Национални планове, програми и стратегии



страница5/14
Дата06.01.2017
Размер0.9 Mb.
#11946
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

1.4.3. Национални планове, програми и стратегии


ИОУП има връзка със следните стратегии, планове и програми на национално ниво:

  • Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022г.;

  • Национална програма за действие за устойчиво управление на земите и борба с опустиняването в Република България (актуализация за програмен период 2014-2020 г.);

  • Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г.;

  • Национален план за уплавление на отпадъците 2014-2020 г.;

  • Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2030 г.;

  • Национална програма за защита при бедствия 2014-2018 г.;

  • Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г.;

  • Стратегия за намаляване на риска от бедствия 2014-2020 г.;

  • Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия 2014-2020 г.;

  • Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;

  • Национален план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България;

  • Национална стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013-2020 г.;

  • Регионален план за развитие на Югоизточен район от ниво 2 за периода 2014-2020 г.;

  • Актуализиран Национален план за действие за управление на устойчивите органични замърсикели в Република България 2012-2020 г.;

  • Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници;

  • Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.;

  • Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г.;

  • Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.;

  • Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012-2022 г.;

  • Национална програма за развитие: България 2020;

  • Трети Национален план за действие по изменение на климата за периода 2013-2020 г.;

  • Енергийна стратегия на Република България до 2020 г.;

  • Национална здравна карта на Република България ;

  • Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

Анализът на конкретните взаимовръзки на изброените документи с проекта на ИОУП ще бъде направен в ЕО. Към т.5 на ЕО ще бъде направен и задълбочен анализ на начина по който в ИОУП се предвижда/следва да се предвиди съобразяване на целите по опазване на околната среда и човешкото здраве, поставени в някои от изброените документи.

2. Текущо състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на ИОУП


Община Царево заема най-югоизточната част на Област Бургас. С площта си от 513,402 km2 заема 7-мо място сред 13-те общини на областта, което съставлява 6,63% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

  • на север – Община Приморско;

  • на запад и югозапад – Община Малко Търново;

  • на юг – Република Турция;

  • на изток и североизток – Черно море.

ИОУП се разработва за територията на цялата община.

2.1. Текущо състояние на околната среда в района на Община Царево



Текущото състояние на околната среда в района на ИОУП ще бъде подробно разгледано, анализирано и оценено в ЕО по отношение на всеки компонент и фактор на средата, в т.ч. по отношение на населението и човешкото здраве. За целта на заданието е представена само основна/резюмирана информация за състоянието на околната среда в териториалния обхват на изменението на устройствения план.

2.1.1. Климатична характеристика

Климатичните условия в община Царево се формират под въздействието на разнородни фактори, като първостепенна роля оказва географското положение и свързаното с това разпределение на слънчевата радиация, преобладаващата атмосферна циркулация, релефът, характерът на постилащата повърхност и Черно море.

Съгласно климатичното райониране на България (Станев и др., 1963 г.), община Царево попада в двете подобласти на Континентално-средиземноморската климатична област: Южнобългарска климатична подобласт със Странджански климатичен район – неговата южна част и Черноморска подобласт с район на Южното Черноморие, обхващащ 20 - 25 km по Черноморското крайбрежие, южно от Созопол.

Открояват се особености, които определят спецификата на района и различия спрямо другите райони с преходно-средиземноморски климат. Тук валежите са по-високи, със специфично разпределение по месеци. По-осезателно се чувства влиянието на студените североизточни ветрове. Отделни участъци се характеризират с чести мъгли. Поради липса на ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад в тази част на страната се проявяват и доста чести застудявания. В най-общ план, черноморската част е с подчертан зимен валежен максимум и е подложена на влиянието на Средиземноморието, докато във високите части на планината и в тези на северозапад по границата с Турция се очертава втори максимум през май-юни, следствие от континенталното влияние.

Освен климатичните различия между крайбрежната зона, вътрешна Странджа и периферните северни и западни части на планината, определени климатични различия са характерни и за вътрешния район с промяната на надморската височина на запад към главното било.

Температура на въздуха и слънчево греене

Община Царево се характеризира с най-високи стойности на годишния радиационен баланс в страната – 57 kcal/cm2. Средните годишни температури на въздуха показват известни различия за крайбрежната и вътрешностранджанската зона. Най-високи януарски температури на въздуха се отчитат в Царево и Резово (3.2°С), а на запад се понижават до 1.4°С. Измерените абсолютни минимални температури на въздуха са едни от най-високите за страната - до минус 17.6°С за Царево. Максималните температури достигат високи граници за Царево – над 40°С. В резултат на по-особената топография тези температури са с по-ниски стойности при Резово. Установена е тенденция на понижаване на температурите по склоновете на високите хребети в централната част на средна Странджа, над 350 m н.в. Това оказва влияние върху други климатични елементи – по-чести и по-дълготрайни мъгли, по-обилни снеговалежи и по-голяма продължителност на задържане на снега, по-ранни слани и по-късно развитие на растителността. Честото задържане на мъгли във високите части на Странджа през зимните месеци създава условия за натрупване на скреж и обледяване на горите при надморска височина над 500 m н.в.



Валежи

Южната Черноморска водосборна област се отличава със значителни годишни валежи за крайбрежието и Странджанската област. Средната годишна сума на валежите се увеличава от крайбрежието към вътрешността на общината. Различна е месечната динамика на валежите. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през пролетта и средномесечен майско-юнски максимум и минимум на валежите през есента. Докато при Резово се наблюдава плавно намаляване от януари до август, то за района на село Кости се наблюдава втори малък максимум през месеците май и юни.

По официални данни средният годишен брой на дните със снежна покривка по крайбрежието е под 20 дни, докато във вътрешността се колебае между 20 - 50 дни. За Царево максимална височина на снежната покривка е регистрирана през февруари – 70 cm при средна за същия месец – 11 cm. Първата дата на появяване на снежната покривка е на 15 - 16 ноември, а последната дата на нейното изчезването е между 3 и 20 април.

Влажност на въздуха

Общината се характеризира с висока средна годишна влажност на въздуха (Царево – 78 %, Резово – 77 %). Относителната влажност на въздуха през пролетните и летните месеци е по-висока по крайбрежието под въздействието на бризовата циркулация. Данните за общата облачност показват липса на съществени различия между Черноморското крайбрежие и вътрешността на общината. По официални данни броят на дните с мъгла в този район е един от най-ниските за страната (26.7 дни за Царево). Този факт е важен за специфичния температурно-влажностен режим, който се създава в долините, доловете и цялостната ниска част на планината, затворена между селата Българи и Резово.



Ветрове

Ветровият режим в общината се характеризира с преобладаващи северни ветрове. В крайбрежните части, от ноември до март, преобладават северните ветрове, от април до август – източните, а през септември и октомври – североизточните. Бризовата циркулация през летните месеци е основна причина за по-голямата честота на източните ветрове през лятото. Вътрешността на общината се характеризира с по-голямо разнообразие на месечната посока на преобладаващия вятър. Там северните ветрове преобладават през януари, февруари, март и октомври. Средната годишна скорост на вятъра в Царево е 2.7 m/s, а в Резово – 3.9 m/s. За Резово най-силен е февруарският вятър – 5.4 m/s, а за Царево през март – 3.2 m/s.



Изводи:

Характерът на климата в района на община Царево е преходно-средиземноморски с черноморско климатично влияние и наченки на елементи от влажния субтропичен климат: зимата е мека, пролетта – хладна, лятото е слънчево, сухо, но не е горещо, есента е топла. Режимът на валежите се характеризира с най-големи валежни количества през пролетта и средномесечен майско-юнски максимум и минимум на валежите през есента. В района често падат тежки, мокри снегове, а по билата се образуват поледици.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница