Заетостта и социалната ситуация продължават да будят загриженост
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2 Констатации от анализа на набора от показатели за всеки отделен показател 3.2.1 Коефициент на безработица – изменение и равнище
- Фигура I: Коефициенти на безработица – 1 во полугодие на 2014 г. и изменения през 1 те полугодия на 2012—2013 г. и 1 те
- 3.2.2 Коефициент на младежка безработица и дял на младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEET)
- Фигура IIa: Равнище на безработицата — 1-во полугодие на 2014 г., 1 те полугодия на 2012—2013 г. и 1 те
- Фигура IIб: Дял на NEET през 2013 г. и промени през периодите 2011—2012 г. и 2012—2013 г. (възрастова група 15—24 години)
- 3.2.3 Реална промяна в брутния разполагаем доход на домакинствата
- Фигура III: Изменение в реално изражение на брутния разполагаем доход на домакинствата (БРДД): растеж през 2012 и 2011 г.
- 3.2.4 Процент на изложените на риск от бедност сред населението в трудоспособна възраст — изменение и равнище
- 3.2.5 Неравенства (квинтилно съотношение на доходите S80/S20 32 ) — изменение и равнище
- Фигура V: Равнище на неравенството (съотношение S80/S20) за 2013 г. (*2012 г.) и изменения в периодите 2011—2012 г. и 2012—2013 г.
|
Таблица: Обобщение на набора от водещи показатели за заетостта и социални показатели31 Предизвикателствата, установени чрез набора от водещи показатели за заетостта и социални показатели, трябва да се разглеждат в контекста на европейския семестър, по-специално работата на Комисията върху работните документи на службите на Комисията, които са в основата на проекта на специфичните за всяка държава препоръки и многостранното наблюдение, извършвано от Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Наборът от показатели, включени в наблюдението на резултатите в областта на заетостта и в областта на социалната закрила, ще бъде изцяло интегриран, за да се допълни специфичният за всяка държава анализ. 3.2 Констатации от анализа на набора от показатели за всеки отделен показател 3.2.1 Коефициент на безработица – изменение и равнище Като цяло в рамките на Европейския съюз бе спряно драматичното увеличаване на коефициента на безработица, докладвано в предишното издание на набора от показатели. Коефициентът в рамките на ЕС- 28 е намалял с 0,5 процентни пункта, което сочи за леко възстановяване на пазара на труда. Подобренията в еврозоната са по-незначителни (спад от 0,3 процентни пункта). Въпреки това увеличилите се през годините на кризата различия между държавите остават големи и не показват признаци за подобрение. Разликата между двете държави с най-добри и двете държави с най-лоши резултати остава повече от 20 процентни пункта. Коефициентът на безработица сред жените продължава да бъде по-висок, отколкото сред мъжете (съответно с 0,2 процентни пункта за ЕС-28 и с 0,4 процентни пункта за еврозоната през първата половина на 2014 г.) Фигура I: Коефициенти на безработица – 1во полугодие на 2014 г. и изменения през 1те полугодия на 2012—2013 г. и 1те полугодия на 2013—2014 г. по държава (възрастова група 15—74 години) 
Източник: Евростат (наблюдение на работната сила); изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“; сортирани по нива през първата половина на 2014 г. Както се вижда от числата в набора от показатели, в шест държави членки (Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Португалия, Словакия, Италия) коефициентът на безработица все още е тревожно висок (в сравнение със средните нива за ЕС). Въпреки че три от тези държави (Испания, Португалия, Словакия) са постигнали някои положителни промени, положението в Италия става още по-обезпокоително, тъй като коефициентът на безработица се е влошил още повече (т.е. увеличение от 0,5 процентни пункта за период от една година). Освен южноевропейските страни, нова група от държави се изправя пред нарастваща безработица. Люксембург, Нидерландия и Финландия все още имат доста ниски коефициенти на безработица, но наборът от показатели показва някои проблемни изменения на коефициента на безработица в страните, които досега успяваха да защитят относително добре работната си сила по време на кризата. Сравнението с първото издание на набора от показатели показва, че явлението не е съвсем ново, което сочи, че тези изменения могат да се превърнат в по-дългосрочни изискващи внимание тенденции. Що се отнася до аспектите на безработицата, свързани с половете, в южноевропейските държави (Испания, Гърция, Италия) коефициентът на безработица сред жените остава по-висок в сравнение с този сред мъжете; противоположно е положението в Швеция, Финландия, Ирландия и балтийските държави. 3.2.2 Коефициент на младежка безработица и дял на младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEET) През настоящия период на докладване са налице някои положителни изменения на коефициента на младежка безработица, чиито средни стойности намаляват както в ЕС (намаление с 1,2 процентни пункта), така и в еврозоната (0,5 процентни пункта). Въпреки че състоянието на най-лошо представящите се държави се е подобрило, разликите в резултатите на държавите членки все още остават големи. По отношение на дела на NEET средните стойности за ЕС и еврозоната са намалели съвсем незначително и различията в рамките на Европейския съюз остават, като главно в южноевропейските държави се наблюдават високи нива на NEET, натрупани през годините на криза. Фигура IIa: Равнище на безработицата — 1-во полугодие на 2014 г., 1те полугодия на 2012—2013 г. и 1те полугодия на 2013—2014 г. по държава (възрастова група 15—24 години)  Източник: Евростат (наблюдение на работната сила); изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“; сортирани по нива през първата половина на 2014 г.
Фигура IIб: Дял на NEET през 2013 г. и промени през периодите 2011—2012 г. и 2012—2013 г. (възрастова група 15—24 години) 
Източник: Евростат (наблюдение на работната сила); изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“; сортирани по нива през първата половина на 2014 г.; Бележка: Прекъсване в серията за Франция през 2013 г., поради което няма налична информация за промени Положението на младежите на пазара на труда остава драматично в много държави членки; в поне седем държави (Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Португалия, Кипър, Словакия) коефициентът на безработица остава с 9 процентни пункта по-висок от средния за ЕС. Положителен е фактът, че повечето от тези държави са успели да подобрят положението на младите хора, с изключение на Италия, където се забелязва значително отклонение с нарастване на дела на младежката безработица с 4,1 процентни пункта. В допълнение Белгия и Румъния, които вече имаха сравнително високи коефициенти на безработица сред младите хора, отбелязаха допълнително увеличение на тези коефициенти. Подобно на анализа на измененията на коефициента на безработица, и при този показател има една група страни (Нидерландия, Австрия, Финландия), които показват признаци на влошаване на своите сравнително добри начални равнища. Макар че като цяло коефициентът на безработицата сред младите хора не се е увеличил драстично, делът на младите хора, неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), е нараснал значително в почти половината от държавите членки. От вече високи равнища в Хърватия, Италия, Кипър, Унгария и Румъния се наблюдава нарастване на дела на NEET между 2,7 процентни пункта и 0,4 процентни пункта. И в този случай положението с NEET е най-драматично в Италия, тъй като тя не само че има понастоящем най-високи равнища на NEET, но е и на трето място по увеличение на дела на NEET. От друга страна, обнадеждаващ е фактът, че в Гърция бяха прекъснати отрицателните тенденции (поне през настоящия период на докладване): макар че равнището на дела на NEET е все още високо, то не е продължило да нараства. В сравнение с други свързани със заетостта показатели няколко държави — членки на еврозоната (Белгия, Нидерландия, Австрия, Финландия), отбелязаха спад на пазарите си на труда с неотдавнашното увеличаване на дела на NEET от равнища, които бяха все още под средната стойност за ЕС. Делът на NEET сред младите жени е с по-драматични стойности в Чехия, Хърватия, Кипър, Литва и Унгария, докато сред мъжете делът на NEET е видимо висок в Гърция, Хърватия, Италия, Кипър и Финландия.
Доходите на домакинствата в реално изражение продължиха да са в застой или спаднаха значително след 2011 г. в страните, които бяха засегнати най-силно от допълнителното влошаване на икономическите условия. Доходите на домакинствата бяха засегнати предимно от намаляването на пазарните доходи и от отслабването на въздействието на социалните плащания във времето. Освен това затягането във фискалната област в някои държави членки засегна заетостта, а промените в данъчните и осигурителните системи и съкращаването на заплатите в обществения сектор доведоха до значително намаляване на нивото на реалните доходи на домакинствата. Това може да е допринесло за увеличаването на различията в рамките на еврозоната. Фигура III: Изменение в реално изражение на брутния разполагаем доход на домакинствата (БРДД): растеж през 2012 и 2011 г.  Източник: Евростат, национални сметки, изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“; подреждане по общия растеж през 2012 г.
Налице са значителна вариация и растящи различия между държавите членки по отношение на измененията на брутния разполагаем доход на домакинствата в реално изражение. При прегледа на данните от 2012 г. се вижда, че при поне 16 държави членки са наблюдавани значителни отрицателни изменения на брутния разполагаем доход на домакинствата: Гърция е претърпяла спад на годишна база от почти 10 %, а Кипър — от 9 %. Спадът в Гърция, както и в Испания и Италия, настъпи при наличието на вече забележимо влошаване на състоянието при предходния период на докладване. От друга страна, понастоящем има група от държави, при които до 2011 г. заплатите са продължавали да растат и едва през 2012 г. са настъпили отрицателни изменения: Кипър, Унгария, Словения, Естония и България. 3.2.4 Процент на изложените на риск от бедност сред населението в трудоспособна възраст — изменение и равнище Процентът на изложените на риск от бедност сред населението в трудоспособна възраст нараства в много държави членки (вж. фигура IV). В много държави това увеличение настъпи при наличието на вече високи равнища на риск от бедност, съчетано често със спадове в равнището на прага на бедността по време на периода. Фигура IV: Процент на изложените на риск от бедност сред населението в трудоспособна възраст, равнище през през 2013 г. и изменения в периодите 2011—2012 г. и 2012—2013 г. (възрастова група 18—64 години) 
Източник: Евростат, статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот — EU-SILC (изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“), позоваващи се на доходите за 2012 г. Бележка: Испания — прекъсване в серията през 2013 г., няма налична информация за изменения; Австрия, Обединеното кралство — прекъсване в серията през 2012 г., няма налична информация за изменения за периода 2011—2012 г., 2012 г. — Ирландия (изменения през 2011—2012 г. и 2010—2011 г.) Държавите членки с най-голямо увеличение на процента на изложените на риск от бедност сред населението в трудоспособна възраст между 2012 г. и 2013 г. са Гърция, Кипър, Литва, Люксембург, Малта, Португалия и Румъния, като най-голямо увеличение между 2011 г. и 2012 г. се наблюдава в Гърция, Португалия, Хърватия и Испания. В по-голямата част от тези държави продължителният период на отрицателен или близък до нулата растеж на БВП, нарастващата дългосрочна безработица и отслабването с времето на въздействието на социалните плащания доведоха до повишаване на риска от бедност. 3.2.5 Неравенства (квинтилно съотношение на доходите S80/S2032 ) — изменение и равнище Неравенството в доходите между държавите членки и в самите тях се увеличава, особено в държавите членки, в които безработицата нарасна най-много (вж. фигура V). В много държави кризата засили дългосрочните тенденции на поляризация на заплатите и сегментация на пазара на труда, които заедно с преразпределящите в по-ниска степен данъчни и осигурителни системи доведоха до растящо неравенство. Значителното увеличение на неравенствата може да се свърже с високите равнища на безработицата (като най-голямото увеличение се наблюдава на най-ниските равнища на пазара на труда). В някои случаи въздействието на фискалната консолидация също е било фактор33. Фигура V: Равнище на неравенството (съотношение S80/S20) за 2013 г. (*2012 г.) и изменения в периодите 2011—2012 г. и 2012—2013 г. 
Източник: Източник: Евростат, EU-SILC (изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“); Бележка: Испания — прекъсване в серията през 2013 г., няма налична информация за изменения; Австрия, Обединеното кралство — прекъсване в серията през 2012 г., няма налична информация за изменения за периода 2011—2012 г., 2012 г. —Ирландия (изменения през 2011—2012 г. и 2010—2011 г.) Съществуват значителни вариации и растящи различия в неравенството (съотношение S80/S20) между държавите членки. Последните данни за данъчната 2012 г. (които са на разположение за редица държави членки) сочат увеличение на неравенството в доходите (измерено чрез съотношението S80/S20) от 0,5 или повече между 2012 г. и 2013 г. в Литва и България и значими увеличения в Италия, Румъния, Португалия, Кипър, Германия, Унгария, Малта и Словения. През 2013 г. неравенството в доходите е останало особено силно изразено в България, Гърция, Испания, Литва, Латвия, Португалия и Румъния през 2013 г., като делът на доходите на 20-те % от населението с най-високи доходи е най-малко шест пъти по-висок от този на 20-те % от населението с най-ниски доходи. 1ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46, Решение на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (2010/707/ЕС). 2 Това е вярно също така и за граждани на трети държави и лица с увреждания. Коефициентът на безработица при гражданите на трети държави е бил 21,7 % през 2013 г. (14,3 % през 2008 г.), а при лицата с увреждания коефициентът на безработицата е почти два пъти по-висок от този при лицата без увреждания. 3 Вж. „Основни характеристики“ на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ за по-нататъшен анализ (предстоящо). 4 Вж. работен документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за създаване на заетост на ИКТ“, 18.4.2012 г., SWD(2012) 96; работен документ на службите на Комисията „План за действие за работната сила на ЕС в сектора на здравеопазването“, 18.4.2012 г. SWD(2012) 93, и работен документ на службите на Комисията „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“, 18.4.2012 г., SWD(2012) 92. 5 Вж. също съобщението на Комисията „Инициатива за зелени работни места: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места“, 2.7.2014 г., COM(2014) 446. 6 Например принудителната заетост на непълно работно време (като процент от общата заетост на непълно работно време) в ЕС-28, е била 29,6 % през 2013 г., спрямо 25,3 % през 2008 г. 7 Крива на Бевъридж, или UV-крива, е графично представяне на връзката между безработицата и процента на свободните работни места (броят на незаетите работни места, изразен като дял от работната сила). Тя е наклонена надолу, тъй като обичайно по-високият коефициент на безработица е съпроводен с по-нисък процент на свободни работни места. Ако тя се придвижва навън с течение на времето, тогава определен брой свободни работни места биха били свързани с все по-високи и по-високи нива на безработица, което би означавало намаление на ефикасността на осигуряване на съответствие между търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда. 8 „Развитие на пазара на труда в Европа, 2013 г.“, Европейска комисия. 9 Вж. „Основни характеристики“ на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ за по-нататъшен анализ. 10 Вж. например „Бъдещото предлагане и търсене на умения в Европа“, Европейски център за развитие на професионално обучение (Cedefop). 11 През октомври 2013 г. ОИСР и Комисията публикуваха резултатите от ново „Проучване на уменията на възрастните (PIAAC)“, Европейска комисия, ОИСР. 12 Вж. например „От какво се влияе съвкупното търсене — от трудовите възнаграждения или от печалбата? Ефекти на национално и глобално равнище“), Международна организация по труда, издание „Условия на труд и заетост“ № 40 (Conditions of Work and Employment Series No. 40), Женева, 2012 г. 13 Вж. „Тримесечен доклад относно еврозоната“, Европейска комисия, том 12, № 3, 2013 г. 14 Вж. напр. „Борбата срещу недекларирания труд в 27 държави — членки на ЕС, и Норвегия: подходи и мерки от 2008 г. насам“ („Tackling Undeclared Work in 27 European Union Member States and Norway: Approaches and Measures Since 2008“), Eurofound, Дъблин, 2013 г.; Hazans, M. (2011 г.), Недекларирана работна ръка в Европа („Informal Workers Across Europe“), Научно изследване № 5912, Световна банка, Вашингтон. 15 Квинтилното съотношение на доходите или съотношението S80/S20 измерва неравенствата при разпределението на доходите. То се изчислява като съотношение на общия доход, получен от 20-те % от населението с най-високи доходи (горният квинтил) към дохода, получен от 20-те % от населението с най-ниски доходи (долният квинтил). Всички доходи са събрани като приравнени разполагаеми доходи. 16 Вж. повече данни в Трудовата заетост и социалното положение в ЕС, тримесечен преглед, юни 2014 г. 17 Трудова заетост и социално положение в ЕС - тримесечен преглед - март 2014 г. - Притурка относно тенденциите в социалните разходи (2014 г.). 18 Вж. Трудовата заетост и социалното положение в ЕС, тримесечен преглед, март 2013 г. Анализът показва, че корекцията, свързана с намаляването на социалните разходи, отчетена от 2011 г. насам, изглежда по-съществена в сравнение с подобни епизоди на рецесия през последните три десетилетия. 19 Този раздел съдържа актуална информация за ситуацията, представена в предходния съвместен доклад за заетостта, и поради ограничения, свързани с обема на текста, той не е изчерпателен и няма за цел да докладва за всички реформи и мерки на политиката. Като правило мерките, които са били само обявени, но не са представени — за одобрение от Парламента или за колективно договаряне със социалните партньори — не са обхванати в доклада. 20 Решение 2010/707/EС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки. 21 Следва да се отбележи, че в годишния доклад на Комисията относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете се предоставя подробен анализ 22 Последни данни; публикувани през пролетта на 2014 г. 23 За по-подробен преглед на развитието на насоки 8 и 9 вж. Доклад за образование и обучение от 2014 г. 24 СOM(2013) 690, 2.10.2013 г. Вж. по-специално стр. 6—7 „Комисията предлага да разработи набор (таблица) от водещи показатели, които да бъдат използвани в проекта на съвместния доклад за заетостта с цел проследяване на промените в заетостта и социалната област. Те следва да послужат като аналитичен инструмент, който да даде възможност за по-добро и навременно установяване на сериозните проблеми в сферата на заетостта и в социалната област, по-специално на проблеми, чийто ефект има риск да бъде разпространен отвъд националните граници. (...) Таблицата ще бъде включена в проекта на съвместния доклад за заетостта, за да се осигури по-ясна основа за засиленото многостранно наблюдение на политиките за заетост и социалните политики, като по този начин ще се даде възможност за установяване на измененията, за които са необходими по-категорични решения в областта на политиката за заетост и социалната политика. (...) Включените в таблицата показатели за заетостта и социалното положение следва да отразяват основните процеси във всяка държава, като допринасят за установяването на най-сериозните проблеми и изменения още на ранен етап, преди държавата да се е отклонила прекалено от постигнатите резултати или от тези на останалите държави в ЕС.“ 25 COM(2013)801 окончателен, 13.11.2013 г. 27 7476/14, Брюксел, 12 март 2014 г. 28 Заключения на Европейския съвет, 19—20 декември 2013 г., параграф 38. „Европейският съвет отново изтъква значението на тенденциите в социалната сфера и сферата на заетостта в рамките на европейския семестър. Въз основа на работата, предприета в рамките на Съвета, Европейският съвет потвърждава уместността на използването на набора от водещи социални показатели и показатели за заетостта, описан в съвместния доклад за заетостта“. 29 Съвместно становище на КСЗ и КЗ относно набора от водещи социални показатели и показатели за заетостта във връзка с юнското заседание на Съвета EPSCO. В допълнение КСЗ изготви документа „Набор от водещи показатели за заетостта и социални показатели: доклад за привеждането в действие от подгрупата за показателите към Комитета за социална закрила“ 30 Този анализ на трите направления е в съответствие със съвместния доклад за заетостта за 2014 г., в който е отразено съгласието между Комисията и Съвета. Както е посочено във водещите послания на съвместния доклад за заетостта за 2014 г.: „Последиците от кризата доведоха и до по-големи различия между състоянието на заетостта и социалната ситуация в държавите членки, по-конкретно в еврозоната, което се потвърждава в настоящия съвместен доклад за заетостта и новия набор от основни социални показатели и показатели за заетостта. Тези различия се наблюдават по всички пет основни показателя, включени в набора.“ 7476/14, Брюксел, 12 март 2014 г., стр. 3. Освен това, както бе съгласувано в рамките на съвместния доклад за заетостта за 2014 г., наборът обхваща всички държави — членки на ЕС, поради което при използването му се правят сравнения със средните равнища за ЕС. В някои случаи могат да бъдат от значение и статистическите отклонения от средните равнища за еврозоната. 7476/14, Брюксел, 12 март 2014 г., стр. 49. 31 Таблицата представя преглед на измененията в сферата на заетостта и социалната сфера в държавите членки, при които равнищата или тенденциите на водещите показатели биха могли да бъдат считани за проблематични. 32 Съотношението между доходите на 20 % от населението с най-високите доходи и 20 % от населението с най-ниските доходи. 33 Вж. Работен документ № 2/13 на EUROMOD. BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|