Заетостта и социалната ситуация продължават да будят загриженост
Предлагането на умения трябва допълнително да се подобри
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Потенциалът за растеж на Европа е застрашен от структурни слабости в нейната база от умения.
- Измененията в трудовите възнаграждения започнаха да отразяват нуждата от уравновесяване.
- Фигура 7: Изменения на номиналните разходи за труд за единица продукция в ЕС-28, средна стойност на годишните изменения, 2003—2008 г. и 2009—2013 г.
- Намаляването на разходите за труд за единица продукция и задържането на трудовите възнаграждения се отразиха бавно и непълно на понижаването на цените.
- Данъчната тежест остава висока в много държави членки.
- Фигура 8: Промяна в общата данъчна тежест между 2011 г. и 2013 г. по компоненти (67 % от средната работна заплата за несемейно лице без деца)
- Борбата с недекларирания труд представлява предизвикателство в някои държави членки.
- Въпреки че икономическите процеси по принцип засягат различни групи от населението по различни начини, равнищата на неравенство се увеличиха в много държави членки.
- Фигура 9: Неравенства при разпределението на доходите (S80/S20; квинтилно съотношение на доходите), 2008—2012 г.
- Процентът на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване (ИРБИ), се е увеличил значително, с все по-големи различия между държавите членки.
- Фигура 10: Изменения в процента на изложените на риск от изпадане в бедност или социално изключване (ИРБИ) през периода 2008—2012 г.
- Измененията в равнищата на бедност варират значително между отделните възрастови групи.
- Децата са изправени пред нарастващ риск от бедност или социално изключване от 2008 г. насам, тъй като положението на техните родители (повечето в трудоспособна възраст) се е влошило.
- Фигура 12: Принос на компонентите на брутния разполагаем доход на домакинствата (БРДД) за неговия растеж
- Преразпределителните въздействия на промените в данъчните и осигурителните системи през последните години са се различавали значително в отделните държави
- Фигура 13: Принос на паричните и непаричните помощи за растежа на реалните публични социални разходи в ЕС (2001–2012 г.)
- Структурата на разходите за социална закрила също е била изменена вследствие на кризата.
- Фигура 14: Промени в разходите за социална закрила на глава от населението в периода 2007—2011 г.; чрез функцията за социална закрила
- В някои държави членки лицата в уязвимо положение и с ниски доходи са продължили да изпитват затруднения по отношение на достъпа до здравни грижи.
- Фигура 15: Неудовлетворена потребност от здравни грижи, квинтил на лицата с най-ниски доходи за периода 2008—2012 г.
- 2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАСОКИТЕ ЗА ЗАЕТОСТ: РЕФОРМИ В ЗАЕТОСТТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
- Равенство между половете: пазарът на труда все още се характеризира със значителни неравенства
Предлагането на умения трябва допълнително да се подобри. Няколко тенденции, по-специално глобализацията и ориентираните към уменията технологични промени, доведоха до постепенни промени в относителното търсене на различни нива на квалификация. В допълнение също така е налице промяна в относителната важност на различни видове умения, като уменията, свързани с ИКТ, и „меките“ умения, като например уменията за комуникация, придобиват все по-голямо значение за голям брой професии. Въпреки че средното равнище на образование се e увеличило във времето, уменията, които работниците притежават, не съответстват на търсенето на умения. В резултат на тези промени в относителното търсене и предлагане на умения възможностите за заетост за висококвалифицираните лица са по-благоприятни, отколкото за средно- и нискоквалифицираните. Прогнозите за пазара на труда потвърждават тази тенденция за следващите години10. Потенциалът за растеж на Европа е застрашен от структурни слабости в нейната база от умения. По последни данни11 около 20 % от населението в трудоспособна възраст е с много ниска квалификация, а в някои държави (Испания, Италия) този дял е дори още по-висок. Само в няколко държави (Естония, Финландия, Нидерландия, Швеция) процентът на лицата с много добри умения е висок и повечето европейски държави не се доближават до показателите на най-добре представящите се държави извън Европа (като Япония и Австралия). Данните за бюджетните разходи потвърждават нарастващ риск от пропуски в инвестициите в човешки капитал. Европа не инвестира ефективно в образованието и уменията, което представлява заплаха за нейната конкурентоспособност в средносрочен план и за пригодността за заетост на нейната работна сила. Деветнадесет държави членки намалиха разходите за образование в реално изражение, а 14 държави членки намалиха относителния дял от БВП, който инвестират в образование. Измененията в трудовите възнаграждения започнаха да отразяват нуждата от уравновесяване. В периода преди кризата в някои държави членки бе забелязано значително увеличение на номиналните разходи за труд за единица продукция, а именно в Латвия, Румъния и в по-малка степен Естония, Литва, България и Ирландия (Фигура 7). В отговор на кризата измененията в номиналните разходи за труд за единица продукция, настъпили в тези държави, са били значително по-умерени от 2009 г. насам, с изключение на България, и в действителност са станали отрицателни в Ирландия, Литва и Латвия, и малко над нулата в Румъния. В Гърция и Испания също така, след увеличението в годините преди кризата, номиналните разходи за труд за единица продукция са намалели след кризата. В Германия се проявява различна тенденция, тъй като тя е единствената държава членка, в която номиналните разходи за труд за единица продукция са намалели (макар и в малка степен) преди кризата и са се увеличили през последните години. Умерени изменения на номиналните разходи за труд за единица продукция (в по-голяма степен преди кризата) са наблюдавани също по-специално в Белгия, Швеция, Нидерландия, Австрия и Финландия. От една страна, обратът в тенденциите в „проблемните“ държави членки, а от друга — „държавите с излишък“, са допринесли за външното уравновесяване, което е било необходимо, особено в рамките на еврозоната. Важно е измененията на трудовите възнаграждения да продължат да съответстват на нуждите за коригиране на външните дисбаланси и за намаляване на безработицата, и в дългосрочен план да съответстват на нарастването на производителността. Ако тенденцията е устойчива, неотдавнашното нарастване на трудовите възнаграждения в държави с „излишък“ може да доведе до засилване на недостатъчното съвкупно търсене12. Фигура 7: Изменения на номиналните разходи за труд за единица продукция в ЕС-28, средна стойност на годишните изменения, 2003—2008 г. и 2009—2013 г. 
Източник: Евростат, изчисления на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ Намаляването на разходите за труд за единица продукция и задържането на трудовите възнаграждения се отразиха бавно и непълно на понижаването на цените. Това непълно прехвърляне може да се обясни отчасти с едновременното нарастване на непреките данъци и административно регулираните цени в резултата на бюджетната консолидация13. Намалението в номиналните разходи за труд за единица продукция на фона на нееластичните цени доведе до намаление в дела на трудовите доходи в няколко държави членки, по-специално в Гърция, Испания, Ирландия и Португалия. Свързаното с това увеличение в маржовете на печалбата (все още) не е съпроводено изцяло от ръст на инвестициите. Данъчната тежест остава висока в много държави членки. Високата, и в някои случаи нарастваща, данъчна тежест продължава да бъде важен проблем в голям брой държави членки, особено за лицата с ниски заплати и за вторите работещи членове на домакинството. Така например в случая на нископлатените лица (получаващи възнаграждение в размер на 67 % от средната работна заплата) намаляването на данъчната тежест в повечето държави между 2008 г. и 2010 г. беше последвано от нарастване в почти всички държави членки в следващите три години. Равнищата за 2013 г. варираха от 20 % или по-малко в Малта (2012 г.) и Ирландия до над 45 % в Белгия, Германия, Франция и Унгария. Промените в общата данъчна тежест произтичат главно от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), който нарасна в 15 от 21 държави членки (Фигура 8). Увеличението на ДДФЛ (поне за този конкретен тип домакинства и на 67 % от средната работна заплата) са били особено големи в Португалия и Унгария, докато този данък е намалял твърде съществено в Обединеното кралство и Гърция. Като се отчитат заедно данъкът върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски на заетите лица, тежестта за заетите лица се е увеличила в 10 държави членки, като увеличението е било в по-малка степен за работодателите (3 държави с увеличение на данъчната тежест). Като цяло равнището на социалноосигурителните вноски, които правят работодателите, са останали повече или по-малко стабилни в повечето държави членки, с няколко изключения; налице са били сравнително големи увеличения в Полша и Словакия, като в същото време равнището е намаляло значително във Франция. Фигура 8: Промяна в общата данъчна тежест между 2011 г. и 2013 г. по компоненти (67 % от средната работна заплата за несемейно лице без деца) 
Източник: База данни за данъчните и осигурителните системи на ЕК и ОИСР; Бележка: Данни за държавите, които не членуват в ОИСР (BG, CY, HR, LV, LT, MT и RO), не са налични. Борбата с недекларирания труд представлява предизвикателство в някои държави членки. Недекларираният труд обхваща широк спектър от дейности — от недекларирания труд в редовни предприятия до нелегална работа на лица, работещи за собствена сметка, но изключва тези, свързани с незаконни стоки или услуги. Недекларираният труд има няколко отрицателни последствия. От макроикономическа гледна точка той води до намаляване на данъчните приходи (подоходен данък и ДДС) и подкопава финансирането на системите за социална сигурност. В микроикономически аспект недекларираният труд и другите нетипични форми на заетост, като например фиктивната самостоятелна заетост, обикновено водят до нарушаване на лоялната конкуренция между предприятията, като проправят пътя за социален дъмпинг, който спъва създаването на редовна заетост с пълна социална закрила. Освен това недекларираният труд е причина за неефективност по отношение на производителността, тъй като по принцип предприятията от неформалната икономика избягват използването на формални услуги и стоки (например кредити) и не разрастват дейността си. Въпреки че е трудно да се получат напълно надеждни данни относно обема на сивата икономика и недекларирания труд, според приблизителни данни този въпрос представлява истинско предизвикателство в някои държави членки14. Освен това, обхватът на недекларирания труд може да се разширява поради няколко социално-икономически тенденции, като например преразпределението на отраслите и интернационализацията на икономиката, намаляването на стандартните форми на труд и социалните сътресения в някои държави членки. Въпреки че икономическите процеси по принцип засягат различни групи от населението по различни начини, равнищата на неравенство се увеличиха в много държави членки. Въпреки че съотношението S80/S2015 средно за ЕС остана стабилно в периода 2008—2013 г., сред държавите членки се наблюдават значителни вариации и растящи различия по отношение на неравенството (Фигура 9). Неравенството нарасна в повечето от южните държави членки (Испания, Гърция, Италия и Кипър), както и в Хърватия, Естония, Дания и Унгария, и в малка степен в Ирландия и Австрия. Въпреки неотдавнашните подобрения, неравенството остава особен повод за безпокойство също така в България, Гърция, Латвия, Румъния, Испания и Литва (вж. също Фигура V в глава 3). Фигура 9: Неравенства при разпределението на доходите (S80/S20; квинтилно съотношение на доходите), 2008—2012 г.  Източник: Евростат, Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), 2013 г.; позоваващи се на доходите за 2012 г. Бележка: * — данни за 2011 г. (данни за 2012 г. все още не са на разположение за BE, DE, IE, EL, FR, HR, LU, NL, PT, RO, SE, UK).
Процентът на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване (ИРБИ), се е увеличил значително, с все по-големи различия между държавите членки. От началото на кризата през 2008 г. до 2012 г. броят на изложените на риск от бедност или социално изключване европейски граждани е нараснал тревожно с 8,7 млн. (с изключение на Хърватия) и е достигнал 25,1 % от населението на ЕС-28 през 2012 г. (Фигура 10). Фигура 10: Изменения в процента на изложените на риск от изпадане в бедност или социално изключване (ИРБИ) през периода 2008—2012 г. 
Източник: Евростат, Статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), 2013 г.; позоваващи се на доходите за 2012 г. Бележка: * — данни за 2011 г. (данни за 2012 г. не са на разположение за BE, DE, IE, EL, FR, HR, LU, NL, PT, RO, SE, UK). Измененията в равнищата на бедност варират значително между отделните възрастови групи. Като цяло, населението в трудоспособна възраст е засегнато в най-голяма степен от кризата (Фигура 11; също Фигура IV в глава 3), главно поради растящите равнища на безработица или на домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, както и на бедността при работещите. През 2012 г. около 50 млн. души в работоспособна възраст са живеели с по-малко от 60 % от националния приравнен медианен доход в ЕС-28, а 31,8 милиона (31,5 милиона през 2013 г.) са страдали от сериозни материални лишения. 10,9 % от населението на възраст 18—59 г. са живели в домакинства на безработни през 2012 г. Фигура 11: Изменения в процента на изложените на риск от изпадане в бедност или социално изключване (ИРБИ) от 2005 г. насам в ЕС-28, общо, при децата, населението в трудоспособна възраст и възрастните хора  Източник: Евростат, статистика на ЕС за доходите и условията на живот, Бележка. Средна стойност за ЕС-27 за периода 2005—2009 г.; Средна стойност за ЕС-28 за периода 2010—2012 г. Данни за доходите и условията на живот за 2013 г. все още не са на разположение.
По-възрастните хора (над 65 години) са били относително по-малко засегнати, тъй като при тях рискът от бедност или социално изключване в повечето държави членки е намалял, като все още жените в напреднала възраст са били засегнати в по-голяма степен от риска от бедност от мъжете в тази възрастова група. Това относително подобрение обаче не отразява непременно промяна в положението с реалните доходи на възрастните хора, а се дължи главно на факта, че пенсиите до голяма степен са останали непроменени, докато равнището на доходите за населението в трудоспособна възраст се е запазило на същото равнище или е намаляло. Децата са изправени пред нарастващ риск от бедност или социално изключване от 2008 г. насам, тъй като положението на техните родители (повечето в трудоспособна възраст) се е влошило. Това е станало в повече от 20 държави членки в сравнение с 2008 г., като домакинствата с един родител са изправени пред риск от бедност и социално изключване (ЕС-28: 47,8 % през 2012 г.), който е повече от два пъти по-висок, отколкото при семействата с двама възрастни (24,4 %). Този съществено по-висок риск от бедност при домакинства с един родител се наблюдава във всички държави членки, като той варира от 35 % в Словения, Финландия и Дания до 78 % в България. Подобна е ситуацията при семействата с три или повече деца, при които рискът от бедност или социално изключване е значително по-висок (за ЕС-28: 30,9 %), отколкото при населението като цяло. Мъжете в работоспособна възраст бяха засегнати по-пряко от влошаването на условията на пазара на труда по време на кризата. Жените обаче все още са изправени пред по-висок риск от (продължителна) бедност или изключване, отколкото мъжете, поради периоди на бездействие, свързани с грижите за децата, и (доброволна или принудителна) работа на непълно работно време. През 2012 г. рискът от бедност и социално изключване е бил много по-висок (48,9 %) за гражданите на трети държави (на възраст 18—64 години), отколкото за гражданите на съответната държава (24,3 %); увеличение от над 3 процентни пункта между 2012 и 2013 г. Средно за ЕС растежът на брутния разполагаем доход на домакинствата (БРДД) се е подобрил в реално изражение към края на 2013 г., след почти четири години непрекъснат спад (вж. също глава 3 за повече обсъждания относно измененията в брутния разполагаем доход на домакинствата). Това се е дължало на увеличаването на пазарните доходи (възнаграждения на наетите лица, възнаграждения на самостоятелно заети лица и доходи от собственост), подпомагано от увеличение на извършените социални плащания към домакинствата16. Остава да се види дали подобрението през 2013 г. ще е устойчиво, тъй като създаването на работни места е все още незначително, въздействието на данъчните и осигурителните системи продължава да бъде слабо и най-новите данни от 2014 г. отново показват спад (Фигура 12).
Като цяло, след като достигна връх през 2009 г., след 2011 г. растежът на социалните разходи е бил отрицателен. В ранния етап на кризата (до 2009 г.) увеличението на социалните разходи се е дължало главно на разходите за безработица, но също така, в по-малка степен, и на други функции (по-специално на пенсиите и здравеопазването). Растежът в социалните разходи е намалял през 2010 г., което е резултат на съчетанието от изтичащи мерки за фискално стимулиране и стандартния процес на постепенно спиране на автоматичното стабилизиране във възстановяващите се държави. От 2011 г. насам социалните разходи, в частност за помощи в натура и услуги, намаляха въпреки по-нататъшното влошаване на икономическите и социалните условия (Фигура 13)18. Фигура 13: Принос на паричните и непаричните помощи за растежа на реалните публични социални разходи в ЕС (2001–2012 г.)
Източник: Евростат, статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), 2012 г. Бележка: Неудовлетворена потребност от здравни грижи: прекалено скъпи, прекалено отдалечени или в „списък на чакащите“. * — данни за 2011 г. (няма данни за 2012 г. за BE, IE, LU и AT; не са налични данни за 2008 г. за Хърватия и ЕС-28). 2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАСОКИТЕ ЗА ЗАЕТОСТ: РЕФОРМИ В ЗАЕТОСТТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА В настоящия раздел19 е представен преглед на реформите и мерките, въведени от държавите членки през последните 12 месеца. В Насоките за заетостта20 на държавите членки се предлагат стабилни насоки в областта на политиката за това как да отговорят на трудовите и социалните предизвикателства на фона на сегашните тенденции и с оглед на постигането на целите в стратегията „Европа 2020“ (представени в раздел 1). В годишния обзор на растежа за 2014 г. са определени приоритетите и насоките в областта на политиката за държавите членки, които представят своите национални програми за реформи в рамката на европейския семестър за 2014 г. Националните програми за реформи бяха съответно преразгледани и въз основа на предложенията на Комисията Съветът направи специфични за всяка държава препоръки. Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила разглеждат резултатите от работата на държавите членки и напредъка в отговор на важни предизвикателства чрез прилагане на инструмент за наблюдение на резултатите в областта на заетостта и инструмент за наблюдение на резултатите в областта на социалната закрила. Последващите реформи на политиката ще бъдат оценени в контекста на европейския семестър за 2015 г. Европейският социален фонд подпомага усилията за постигането на целите на „Европа 2020“ посредством действия в борбата с безработицата със специален акцент върху младежта, в рамките на които се предлагат стажове и професионално обучение, предназначени за преквалификация и за повишаване на квалификацията, както и чрез подкрепа за образователни дейности за борба с бедността и социалното изключване и чрез подпомагане на изграждането на административен капацитет. За програмния период 2014—2020 г. тясното съгласуване между ЕСФ и други европейски структурни и инвестиционни фондове и приоритетите на политиката в стратегията „Европа 2020“, заедно с акцента на фондовете върху постигането на резултати, ще засили тяхната роля като финансови стълбове на стратегията. Във всички области, които са описани в разделите по-долу, са били предприети реформи. Въпреки това степента на напредък се различава в зависимост от областите на политиката, както и между държавите членки. По тази причина са необходими допълнителни усилия, въпреки че в много случаи цялостният ефект от реформите все още не е видим, тъй като обикновено се изисква време, за да може той да се прояви. Също така „стойността“ на реформите обикновено не може да бъде оценявана поотделно, тъй като по едно и също време биха могли да се предприемат няколко реформи. Затова, когато държавите членки разработват политики и реформи, те следва да предвидят съответни компромисни решения. Текстовото поле по-долу представя общ преглед на съществуващите на пазара на труда разлики между половете и реформите, които могат да подпомогнат напредъка към постигане на равенство между половете, които са допълнително обяснени във всяка съответна насока.
Равенство между половете: пазарът на труда все още се характеризира със значителни неравенства21 Независимо от това, че е отбелязан напредък, все още преобладават значителни различия между половете. Равнището на заетост при жените остава доста по-ниско от това при мъжете (62,8 % към 74 % в началото на 2014 г.). Разликата в заетостта в еквивалент на пълно работно време е дори още по-голяма (18,3 процентни пункта през 2013 г.). Освен това заплащането на жените е с 16 % по-ниско за час работа. Взети заедно, разликите между половете по отношение на заетостта, в брой отработени часове и в заплащането водят до големи различия между половете в общите доходи (37 % в целия ЕС). Тъй като пенсиите отразяват доходите през целия живот, разликите между половете при пенсиите също са големи (средно 39 %). Рискът от бедност или социално изключване за лицата над 55 годишна възраст е по-висок при жените във всички държави членки. Достъпът до достъпни и качествени услуги за грижи за децата, услуги по дългосрочни грижи и грижи извън училището, гъвкавите режими на работа, както и адекватната политика в областта на отпуските продължават да играят ключова роля в устойчивостта на заетостта на жените и в подпомагането на мъжете и жените да съчетават професионалния и семейния живот. Докато от 2005 г. повечето от държавите членки отбелязаха напредък към постигането на целите от Барселона за осигуряването на грижи за децата, само девет държави членки постигнаха целта за осигуряване на детски заведения за 33 % от децата на възраст под три години през 2012 г.22, а единадесет постигнаха целта за осигуряване на детски заведения за 90 % от децата на възраст между три години и задължителната училищна възраст. Данъчните и осигурителните системи в някои държави продължават да препятстват жените да започнат работа или да работят повече, в частност чрез създаване на демотивиращи фактори за работа на пълно работно време за втория член на домакинството. Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
|
