Заетостта и социалната ситуация продължават да будят загриженост
Редица държави членки предприеха мерки за подобряване на своите системи за основно и средно образование
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.4 Насока за заетост 10: Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността
- Държавите членки предприеха инвестиционен подход към социалните политики, като подобриха достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст.
- Балансирането на времето, прекарано в работа и в пенсия, е основна тема на инициативите в областта на пенсиите, като почти навсякъде пенсионната възраст се покачва и се изравнява между двата пола.
- Все повече държави обвързват пенсионната възраст с увеличаването на продължителността на живота.
- За да увеличат действителната пенсионна възраст, повечето държави членки предприеха стъпки за ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране.
- Все повече държави членки предоставят начини на гражданите да удължат трудовия си живот и да подобрят пенсионните си права, като отложат пенсионирането си.
- Все още е належащо намирането на нови начини за справяне с недостига на персонал, а осигуряването на достъп до здравни грижи за всички изисква допълнителни мерки.
- Държавите членки въведоха специални програми за приобщаване на хората в особено неблагоприятно положение и на бездомните или изключените от жилищно настаняване.
- 3. НАБОР ОТ ВОДЕЩИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗАЕТОСТТА И СОЦИАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ Институционална структура на набора от водещи показатели за заетостта и социални показатели
- 3.1. Констатации от цялостния анализ на набора от показатели на равнището на ЕС и на еврозоната
- Младежи, които не работят, не учат и не се обучават (NEET) Брутен разполагаем доход на домакинствата (БРДД)
Редица държави членки предприеха мерки за подобряване на своите системи за основно и средно образование (Австрия, Естония, Гърция, Испания, Унгария, Ирландия, Малта, Словакия и Обединеното кралство), докато други изготвиха мерки, насочени към цялостната образователна стратегия (Хърватия, Литва). Няколко държави членки (Австрия, Нидерландия, Естония, Ирландия и Швеция) подобриха условията на труд и заплатите на учителите или увеличиха броя на местата за учители. Естония увеличи минималната работна заплата на учителите, за да направи преподавателската професия по-привлекателна, и извършва реформа в областта на горния курс на средното образование и професионалното образование и обучение. Ирландия отдели бюджет за допълнителни 1400 позиции за учители, като запази съществуващите бройки учители, специализирани в работа с деца със специални нужди. Испания направи предвиждания за избора на образователни направления до 3-то и 4-то ниво на средното образование (15 и 16 години) и въведе нови оценки в 3-то и 6-то ниво на основното училище (9 и 12 години). Датското правителство постигна споразумение за реформа на държавното задължително образование (основно и долния курс на средното образование), които ще влязат в сила през учебната година 2014/15 г. Правителството на Португалия прилага програма за обучението на преподаватели, а училищата със споразумения за автономия вече могат да се ползват от по-голяма гъвкавост на учебната програма. 2.4 Насока за заетост 10: Насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността Много реформи в тази политика бяха насочени към това да се гарантира, че системите за социална закрила могат:
А. Държавите членки увеличават усилията за засилване на активните политики на пазара на труда, реформират системите за социални помощи и/или обезщетения за безработица, като същевременно въвеждат мерки, насочени към лицата, които са изложени на по-висок риск от бедност. Редица държави членки въвеждат или засилват мерките за стимулиране на трудовата активност като част от политиката си за по-добро противодействие на бедността сред населението в зряла възраст (Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Испания, Ирландия, Италия, Латвия, Нидерландия и Словакия). В редица държави членки (Белгия, Гърция, Кипър, Ирландия, Хърватия, Италия, Литва, Люксембург, Полша, Португалия, Румъния и Обединеното кралство) се извършват реформи на системите за социални помощи и/или за безработица. В Белгия реформата на системата за обезщетения за безработица има за цел да осигури подходящ баланс между обезщетението и ефективната помощ при търсене на работа и възможностите за обучение. Като част от реформата на системата за социално подпомагане Кипър въведе схема за гарантиран минимален доход (ГМД) (която заменя старата схема за публично подпомагане). Някои държави членки (Белгия, Естония, Испания, Малта и Обединеното кралство) предприеха специфични мерки, насочени към населението, изложено на по-висок риск от бедност, особено младите хора, семействата с деца или хората с увреждания (Австрия, Белгия, Кипър, Финландия, Ирландия, Латвия, Швеция и Обединеното кралство). Някои държави членки (Франция, Швеция) докладваха и за мерки за гарантиране на равни възможности между жените и мъжете. Б. Успоредно с това държавите членки въведоха реформи, имащи за цел осигуряването на защита за лицата, които временно не участват или не могат да участват в пазара на труда. За тази цел някои държави членки засилиха своите социални политики, като насочиха усилията си към защита на благосъстоянието на децата и възрастните, и подобриха системите си на обезщетения, докато други въведоха специфични политики за борба с детската бедност. В отговор на нарастващата загриженост относно последиците от все по-големия брой деца, засегнати от бедност, в някои държави членки бяха засилени мерките за справяне с бедността сред децата (България, Естония, Испания, Ирландия, Италия, Литва, Латвия и Румъния). В България най-значимите мерки, докладвани във връзка с изпълнението на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020, включват: увеличението на месечните надбавки за второ дете и за близнаци, за деца с трайни увреждания, както и финансова подкрепа за покриване на разходите за отопление за възрастни хора и деца. Ирландия стартира нова, основана на доказателства и свързана с определени райони програма, която е насочена към децата и цели преодоляването на детската бедност чрез разширяване на превенцията и услуги за ранна намеса, които са били оценени като успешни по време на пилотната фаза. Италия въведе схема за подкрепа на семействата с деца, която предвижда пасивни мерки, съчетани с мерки и услуги за стимулиране на трудовата активност. В Латвия бе постигнат значителен напредък по отношение на преодоляването на детската бедност, като например увеличаване на детските надбавки и подкрепа за семейства с един родител, считано от 1 януари 2014 г. Освен това в областта на данъка върху доходите на физическите лица латвийското правителство увеличи прага на необлагаемите доходи за лица на издръжка. В Естония правителството реши (през юни 2014 г.) да увеличи значително размера на детските надбавки, както и на основаните на нуждите обезщетения за деца и на издръжката за деца, считано от януари 2015 г. Държавите членки предприеха инвестиционен подход към социалните политики, като подобриха достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст. Някои държави членки (Австрия, България, Чехия, Германия, Естония, Франция, Унгария, Литва, Латвия, Полша и Обединеното кралство) предприеха инициативи, насочени към увеличаване на броя на записаните деца в системата на образованието и грижите в ранна детска възраст, като част от стратегиите си за подобряване на възможностите за децата. Германия отбеляза известен напредък при допълнителното увеличаване на броя на целодневните детски заведения, но напредъкът ѝ беше ограничен по отношение на увеличаването на броя на целодневните училища. Във Франция многогодишният план срещу бедността и социалното изключване също съдържа мерки, насочени към семейства с деца на издръжка, като например подобряването на достъпа до училищните столове и предвиждането на допълнителни места в детски заведения (като 10 % от местата са запазени за децата от домакинства с ниски доходи). Ирландия въведе субсидирани места в детски заведения за следучилищни занимания, за да се подпомогне връщането на пазара на труда на лица с ниски доходи и безработни лица, и създаде места в детски заведения за деца на безработни лица, които участват в обществени схеми за заетост, предоставящи обучение и опит за подпомагане на включването им на пазара на труда. В Малта бе създадена нова схема, която предлага на домакинствата, в които родителите работят и/или учат, безплатно образование и грижи за децата в ранна детска възраст в публични и частни структури. Балансирането на времето, прекарано в работа и в пенсия, е основна тема на инициативите в областта на пенсиите, като почти навсякъде пенсионната възраст се покачва и се изравнява между двата пола. В отговор на демографските предизвикателства пред пенсионното осигуряване държавите членки все повече признават необходимостта от увеличаване на пенсионната възраст, за да се компенсира въздействието на увеличаването на продължителността на живота, и дават възможност на гражданите да компенсират намаляването на коефициентите на заместване на дохода чрез по-дълги периоди на пенсионно осигуряване. През последните години различни държави членки приеха (напр. Кипър, Испания, Франция, Ирландия, Унгария и Латвия) или вече прилагат (напр. Дания, Обединеното кралство) увеличаване на пенсионната възраст за жените и/или мъжете. Общо 25 от 28 държави членки вече приеха законодателни актове относно текущи или бъдещи увеличения на пенсионната възраст. В много случаи увеличението се съпровожда от (постепенно) изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените (Чехия, Естония, Гърция, Хърватия, Италия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словения, Словакия и Обединеното кралство). С предоставянето на пенсионни права („Мutter Rente“) и на родители, чиито деца са родени преди 1992 г., Германия си постави за цел да преодолее поне частично отражението на прекъсванията в кариерата и работата на непълно работно време. В много държави членки обаче са необходими повече усилия, за да се намери решение на проблема с тези допълнителни ключови фактори за различията между половете по отношение на пенсионните права. Все повече държави обвързват пенсионната възраст с увеличаването на продължителността на живота. Обединеното кралство и Португалия се присъединяват към нарастващия брой държави (Кипър, Дания, Гърция, Италия, Нидерландия и Словакия), които след първото повишаване на пенсионната възраст, адаптирано към вече увеличената продължителност на живота, предпочетоха да въведат изрична връзка между пенсионната възраст и бъдещото увеличение на очакваната продължителност на живота. Няколко държави членки обаче все още изразяват сериозни резерви по отношение на тази идея. За да увеличат действителната пенсионна възраст, повечето държави членки предприеха стъпки за ограничаване на достъпа до ранно пенсиониране. Основните мерки за реформи включват по-строги критерии за допустимост на ранно пенсиониране (по-висока минимална възраст, по-продължителен период на пенсионни вноски и намален размер на пенсията) и по-силен акцент върху мерките за стимулиране на трудовата активност (Белгия, Кипър, Испания, Хърватия, Португалия и Словения). Някои държави също ограничават достъпа до широко използваните алтернативни начини за преминаване към ранно пенсиониране, като продължителните обезщетения за безработица (например Испания) или обезщетения за инвалидност (например Австрия, Дания). Все пак в няколко държави (напр. Австрия, Белгия, България, Хърватия, Люксембург, Малта и Румъния), включително някои от държавите в които наскоро бяха проведени реформи, възможностите за ранно пенсиониране все още накърняват адекватността и устойчивостта на пенсиите. Други страни улесниха достъпа до ранно пенсиониране за лица с продължителни периоди на пенсионни вноски и на данъчно облагане. В Латвия и Португалия това стана в отговор на увеличаващите се проблеми със заетостта за някои групи по-възрастни работници. В Дания целта бе да се компенсират дисбалансите в предходните реформи, с които бяха ограничени възможностите за ранно пенсиониране. В Германия целта бе постигането на справедливост за лица, които са започнали работа в ранна възраст, а в България облекчаването на критериите беше основно насочено към хората, извършвали тежък труд. Все повече държави членки предоставят начини на гражданите да удължат трудовия си живот и да подобрят пенсионните си права, като отложат пенсионирането си. Във Франция възрастта, на която частните работодатели могат да пенсионират служител без съгласието му, се повиши от 65 на 70 години. Много пенсионни системи съдържат стимули за работа след пенсионна възраст, като например по-високи проценти на натрупване или пенсионен бонус в случай на отложено пенсиониране (например Дания, Финландия и Франция). Все повече държави облекчават правилата, чрез които се позволява съчетаване на пенсионните обезщетения с доходи, свързани с работа (Белгия, Нидерландия и Словения). Важно е да се отбележи, че някои държави все повече придружават пенсионните си реформи с мерки за стимулиране на активния живот на възрастните хора на работните места и пазарите на труда (например Белгия, Франция, Словения). Усилията в тази област в много държави членки обаче все още са прекалено ограничени и некоординирани. Като част от усилията за бюджетна консолидация в редица държави членки индексацията на изплащаните пенсии бе променена или замразена. Такъв е случаят например в Кипър, Франция, Италия и Португалия. В други държави индексацията, с евентуални изменения, се възобновява след период, в който не е била прилагана (например в Чехия, България и Латвия). В. В отговор на бюджетния натиск държавите преразглеждат разходите за здравеопазване и търсят начини за подобряване на изпълнението и ефективно постигане на заложените въздействия и резултати, като същевременно въвеждат по-добри инструменти за ограничаване на разходите. Няколко държави членки предприеха или стартираха структурни реформи на системите си на здравеопазване (Австрия, България, Кипър, Гърция, Испания, Финландия, Хърватия, Ирландия, Румъния, Словакия и Обединеното кралство). Финландия прие реформа на социалните и здравните услуги, с която отговорността за предоставяне на услуги ще бъде разпределена между пет района за социални и здравни грижи. Новият закон за здравните и социалните услуги ще внесе значителни промени в Националната здравна служба в Обединеното кралство (Англия) чрез създаването на правна рамка за Фонд за по-добри грижи, който ще осигури важен финансов стимул за интегрирането на здравните и социалните услуги от местните власти. Редица държави членки въведоха мерки за ограничаване на растящите разходи за здравеопазване (Австрия, България, Белгия, Кипър, Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Словения и Обединеното кралство). Австрия, Белгия и Франция се съсредоточиха върху въвеждането на горна граница на общото равнище на растеж на разходите за здравеопазване. Франция въведе нови мерки за ограничаване на разходите за фармацевтични продукти чрез по-добро ценообразуване и насърчаване на използването на генерични лекарства. Бяха взети различни мерки за подобряване на здравните услуги, като много от тях представляват доразвиване на електронното здравеопазване (Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Испания, Франция, Литва, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Швеция, Словения, Словакия и Обединеното кралство). Кипър е в процес на въвеждане на основни реформи, свързани с изграждането на новата национална здравна служба и нейната информационна инфраструктура, както и на реформите, свързани с обществените болници и други здравни заведения и с организацията и управлението на Министерството на здравеопазването. Белгия гласува План за действие в областта на електронното здравеопазване с цел повсеместно въвеждане на електронен обмен на информация за пациентите и на досиета на пациентите до 2018 г. Все още е належащо намирането на нови начини за справяне с недостига на персонал, а осигуряването на достъп до здравни грижи за всички изисква допълнителни мерки. Някои държави членки инвестират значително в работната сила в здравеопазването (Германия, Унгария, Латвия, Малта и Словакия). Литва реши да увеличи минималното възнаграждение за здравните специалисти с 10—12,5 %. Подобряването на достъпа до здравни услуги остана приоритет за няколко държави членки (България, Дания, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Латвия и Португалия). В Гърция всички неосигурени лица вече официално имат право на достъп до лекарски и болнични грижи при медицинска необходимост. На фона на застаряващото население много държави членки предприемат стъпки за удовлетворяване на бързо растящото търсене на ефективни, адекватни и висококачествени дългосрочни грижи. България прие национална стратегия, основана на интегриран подход и подобряваща предоставянето на качествени социални услуги, включително дългосрочни грижи. Нидерландия ще въведе от януари 2015 г. значима структурна реформа на системата за дългосрочни грижи, която се състои в прехвърлянето на някои отговорности от сегашната система към общините и здравноосигурителните дружества. В няколко държави членки недостигът на официални услуги по предоставяне на дългосрочни грижи продължава да бъде основна пречка за подходяща защита срещу финансовите рискове, свързани с нуждите от дългосрочни грижи и с трудовата заетост на жените. Държавите членки въведоха специални програми за приобщаване на хората в особено неблагоприятно положение и на бездомните или изключените от жилищно настаняване. В България съществуват положителни примери за целенасочени мерки за подкрепа за улесняване на достъпа на ромите до заетост. Въпреки това, като цяло все още съществуват малко системни мерки, въведени на национално равнище. Въведеното в България двугодишно задължително предучилищно образование и задължителното предучилищно образование от тригодишна възраст, което се въвежда в Унгария, са обещаващи по отношение на началното образование на ромските деца. Няколко държави (Ирландия, Финландия и Латвия) приеха мерки на политиката за обезщетения, свързани с жилищното настаняване и бездомните лица, а Чехия, Литва, Нидерландия и Словения въвеждат политики или законодателство за социалното жилищно настаняване. Някои държави членки (Испания, Латвия) приеха мерки, свързани с жилищния пазар, за облекчаване на дълговата тежест върху домакинствата. В Белгия местните административни органи стартираха пилотен проект „Housing First“ („Жилището преди всичко“), в който ръководният принцип е осигуряването на жилищно настаняване. 3. НАБОР ОТ ВОДЕЩИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЗАЕТОСТТА И СОЦИАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ Институционална структура на набора от водещи показатели за заетостта и социални показатели Целта на набора от показатели, предложени в Съобщението относно укрепването на социалното измерение на Икономическия и паричен съюз (ИПС)24 и представени в проекта за съвместен доклад за заетостта за 2014 г.25, е по-добро прогнозиране, чрез установяване на сериозните проблеми или изменения в сферата на заетостта и в социалната сфера още на ранен етап. Наборът от показатели, като аналитичен инструмент, се съсредоточава върху тенденциите в сферата на заетостта и социалната сфера, които биха представлявали заплаха за стабилността и доброто функциониране на ЕС и ИПС чрез компрометиране на заетостта, социалното сближаване и човешкия капитал и следователно на конкурентоспособността и устойчивия растеж, и неговата цел е да позволи по-широко разбиране на социалните промени26. Наборът от показатели беше одобрен през декември 2013 г. и приет през март 2014 г. (като част от съвместния доклад за заетостта) от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (Съвета EPSCO)27. Въз основа на мандата, възложен от Европейския съвет28, наборът от показатели беше използван за първи път в рамките на европейския семестър през 2014 г. Впоследствие Комисията използва резултатите от набора от показатели като основа при изготвянето на работни документи на службите на Комисията за 2014 г. и при обсъждането на проекта на специфичните за всяка държава препоръки, с цел по-добро справяне с предизвикателствата и по-адаптирани препоръки в областта на политиките. Анализът на набора от показатели бе допълнен с информация, извлечена от наблюдението на резултатите в областта на заетостта (НРЗ) и наблюдението на резултатите в областта на социалната закрила (НРСЗ) и оценката на предприетите от държавите членки мерки в областта на политиките. С набора от показатели успешно се изтъкнаха основните предизвикателства в социалната сфера и сферата на заетостта в рамките на европейския семестър и се предостави основа за дебати на институционално равнище. Успоредно с това Комитетът по заетостта (КЗ) и Комитетът за социална закрила (КСЗ) поставиха началото на дискусия относно запазването в действие на набора от показатели и след европейския семестър за 2014 г.29 Комитетите обсъдиха по-специално избора на показатели, анализа на набора от показатели във връзка с НРЗ и НРСЗ и методологията за определяне на най-проблемните изменения в сферата на заетостта и социалната сфера. Настоящото издание на съвместния доклад за заетостта включва няколко внесени предложения, наред с другото, засилване на аспектите, свързани с пола и възрастта, при анализа на данните, и отчитане на промените в равнищата на даден показател извън рамките на последния период.
По-долу следва преглед на последните различни социално-икономически тенденции, в който се отбелязват най-значимите изменения в ЕС и отделните държави членки по всички показатели взети заедно и за всеки от петте показатели поотделно. Накрая, като приложение са представени таблици с преглед на ситуацията по показатели във всички държави — членки на ЕС, както и с преглед на основните предизвикателства по отношение на заетостта, определени чрез НРЗ, и социалните тенденции, които трябва да се следят чрез НРСЗ. Потенциално проблемните водещи изменения и равнища в сферата на заетостта и в социалната сфера, пораждащи различия в ЕС и изискващи допълнителен анализ и евентуално по-силен политически отговор, могат да бъдат открити в три направления30:
По принцип, когато се разглежда в цялост наборът от показатели, констатациите от него показват устойчиви социално-икономически различия, но все пак не толкова засилващи се, колкото през миналата година. забележими остават различията по отношение на коефициентите на безработица, младежка безработица и дела на младежите, неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение; в повечето южноевропейски държави — членки на еврозоната, са видни спад в доходите на домакинствата, увеличаване на неравенствата и повишено равнище на бедност. На този етап, по-специално за показателите, свързани с безработицата, различията не се задълбочават, но тепърва предстои да се определи каква ще бъде степента на обръщане на предходните тенденции. Данните, изведени от набора от показатели, се анализират и според пола (когато е възможно за всички показатели). В няколко държави членки увеличението на безработицата както за населението в трудоспособна възраст, така и за младите хора, засегна непропорционално тежко жените, докато в други държави работниците, засегнати по-силно от въздействието на кризата, бяха мъжете. Когато се анализира на ниво държава, наборът от показатели сочи, че няколко държави членки се сблъскват със сериозни предизвикателства в сферата на заетостта и социалната сфера, като се отчитат измененията за минали периоди и разликата със средното за ЕС равнище. Най-сериозни проблеми както по отношение на показателите за заетостта, така и по отношение на социалните показатели, се наблюдават в Италия и Румъния. Това са държавите членки, които вече имаха проблеми, но и претърпяха отрицателни изменения на всички показатели. Показателите за заетостта в Гърция, Испания и Португалия показват или подобрения, или стабилна обстановка, а социалните показатели все още сочат за повишаване на вече високото равнище на бедност и неравенство, както и спад в доходите на домакинствата в реално изражение. В Кипър и Хърватия за коефициента на (младежка) безработица е налице известно подобрение или не се наблюдава влошаване, като вече високият дял на младежите, които не работят, не учат и не се обучават (NEET), продължава да се увеличава. В Кипър отрицателно развитие на пазара на труда доведе до допълнително влошаване на социалните условия. Докато Литва продължи да подобрява състоянието на своя пазар на труда (вече за два последователни периода на докладване), социалните показатели сочат за все повече притеснения относно увеличението на бедността и неравенството, чиито нива вече бяха над средното за ЕС равнище. На последно място, две държави членки досега успяваха да защитят своите граждани от въздействието на кризата, но все пак се наблюдават и някои тревожни сигнали в набора от показатели: В Нидерландия бе отчетено увеличение на коефициента на (младежката) безработица и дела на NEET, както и повишаване на равнището на бедност, а във Финландия бяха наблюдавани някои обезпокоителни изменения на коефициента на безработица и дела на NEET.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.72 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||