Паралелки "2 в 1" спасяват търсени от бизнеса професии

СПЕШНАТА ПОМОЩ ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ БАРАКИТЕ

- То е заложено в самата ни професия. Когато преди 25 години възстановявахме Българския лекарски съюз (БЛС), бяхме страхотни оптимисти. Защото в основата му е заложено да бъде балансьор. По природа лекарите са много свободолюбиви, всеки държи на своята си специалност, всеки е най-добрият. В момента има осезаемо напрежение между държавните и частните болници. И точно тук идва ролята на БЛС - да внесе баланс в гилдията. Наскоро разбрах, че здравният министър щял да прави лекарска камара. И не е първият с такава идея, защото тук въпросът е да си направим наше, с наши си хора. Но в този ред бих му отговорил - д-р Москов, вече 25 години почти ежедневно ние сме плашени. Дори сме стигали дотам, че след промени в закона един министър можеше да свиква нашия лекарски събор. И това е недопустимо, но не трае дълго. Защото утре той вече не е министър. А такива приказки срещу цялото лекарско съсловие никога не са добър знак. Най-доброто, което може да направи един министър, е да ентусиазира лекарския съюз и гилдията да го подкрепят в неговите реформи или промени. И ако той не успее да накара съсловието да гледа в една посока заедно с него, с идеите му е свършено.

- Това да има различия между министерството и лекарите е нещо напълно нормално. Защото БЛС не е представител на обществото, той е представител на лекарите. И ние трябва да защитаваме нашите си интереси. Но когато няма диалог, нещата няма как да вървят добре. Аз съм правил 15 рамкови договора под най-различна форма, но на такъв събор като тазгодишния не съм присъствал. И някой трябва да се запита защо 95% от делегатите гласуваха против подписването му.

- Против. Убедено при това. И то не защото са по-малко парите, а защото неминуемо ще последва тежък хаос в момента. Основни наредби са дадени на съд. Няколко основни не са изработени. Е, ние по какво ще работим? Това е канавата, по която лекарите вършим своята работа и по която се разполага рамковият договор. Канавата я няма. И точно затова предложението на столичната лекарска колегия беше и остава актуално, цялата ни реформа да започне януари 2017 г. или най-рано юли 2016 г. В касата се появи някаква идея - април. Това е крайно неудачен месец за начало.

- Защото ние знаехме, че времето няма да стигне. Освен това станахме свидетели на голямо унижение от страна на здравната каса към лекарския съюз. Досега винаги поне един месец преди този събор всички документи бяха на масата и можеха да бъдат обсъждани. Тази година дни преди събора - в четвъртък вечерта в 21 ч., били завършили някакви преговори и те в последния момент подхвърлят някакво предложение за някакви пари. Аз ако бях председател на БЛС, щях да им покажа един голям среден пръст и нямаше да ми видят очите. И щях да съм първият, който щеше да каже, че с тази каса и особено с този надзорен съвет повече няма да преговарям.

- Колкото е щурава идеята за пръстовия отпечатък, толкова е щурава идеята и да не го приемем. Кому е нужно това?

- Нас ни контролират 6 органа. Съсипват ни от контрол. И какво от това? Всички българи сме гяволета и знаем, че законът е врата у поле. Ако тази идея беше спряла до болниците, мисля че нямаше да стане скандал. Но да го пуснеш това в доболничната помощ, при джипитата, специалистите, аптеките... Всяко нещо си има граници.

- Няма служебен рамков договор. Заговори се за това много упорито и дебело го подчертавам - няма такова нещо. Защото какво значи договор? Той се подписва между двама, а тук го няма вторият. Изпълнителят. Иначе да, може да се въведе по друг начин пръстовият идентификатор, но не искам да чувам за служебен рамков договор.

- Сам споменахте, че много от наредбите на министъра се оспорват, дадени са на съд, други все още не са изготвени, с каква част от тях сте съгласен и с каква не сте? - Аз очаквах от д-р Петър Москов много. За мен основният пакет, който е финансово защитен и допълнителният пакет, който може да бъде катализатор на здравните фондове за допълнително осигуряване, са добра идея. Те, заедно с промените в спешната помощ, са напълно достатъчни и ако бяха реализирани, му стигаха за два мандата. Окрупняването на лечебните заведения също беше прекрасна идея и трябваше да се случи, но му го забраниха и отрязаха пътя към истината за българската болнична система. Но дотук. След това започнаха дреболии и глупости, които го отклониха от извършването на основното нещо.

- Споменахте спешната помощ, вие сте доайен в тази сфера, но стандартът по спешна медицина също се обжалва...

- Само хора, които не са го прочели, могат да предявяват някакви претенции към това и за мен беше много обидно, че някакви колеги са го дали на Висшия административен съд. Зад този стандарт стоят 85 млн. евро, които България трябва да усвои в следващите пет години. И с него спешната помощ ще излезе от бараките, мазетата и свинарниците, в които е натикана сега. Този стандарт е направен пред очите ми и е нещо качествено различно. Още когато започна реформата в спешната помощ в началото на 90-те направихме първия стандарт. Той съдържаше много сериозни промени в сферата, екипите, центровете, филиалите на спешната помощ и т.н. Тогава този документ послужи за основа на реформата, която започна края на 1993-а година и се реализира през 2000 г. Абсолютно същото трябва да се случи и сега. След това имаше един плах опит около 2010 г. да бъде даден на министерството нов стандарт по спешна медицина. Когато Деси Атанасова стана министър, той вече беше стигнал до приемане, но не се случи. После изведнъж когато дойде Таня Андреева, този стандарт изчезна и беше изготвен за нея трети вариант, който надграждаше предните два. Нещо обаче пак се обърка и добре, че стана така и не го приеха, защото настоящият е три класи отгоре.