Наказаниябез лишаване от свобода Видове.Поправителен труд. Съдържание. Срок. Глобата като самостоятелно и кумулативно предвидено наказание. Конфискация – видове. Други наказания, предвидени в кодекса. Отделни видове лишаване от права. Видове: Чл. 37. (1) Наказанията са:
2. пробация;
2а. поправителен труд без лишаване от свобода;
3. конфискация на налично имущество;
4. глоба;
6. лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност;
7. лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност;
9. лишаване от право на получени ордени, почетни звания и отличия;
10. лишаване от военно звание;
11. обществено порицание.
пробация = съвкупност от ограничителни мерки за контрол и въздействие без ЛС, които се налагат заедно и поотделно (задължителна регистрация по местоживеене, периодични срещи с пробационен служител, безвъзмезден труд в полза на обществото). Безвъзмездният труд е за срок от 100 до 400 часа годишно и се налага за не повече от три поредни години.
поправителен труд = засягане на определени трудови права (право на пълно възнаграждение, отпуск и през това време не се зачита за трудов стаж). От три месеца до две години и се изпълнява по местоработата на осъдения. От възнаграждението се удържа от 10 до 25% в полза на държавата. Ако бъде уволнен, за остатъка се налага пробация.
глоба = имуществено наказание, което се свежда до задължение за осъдения да заплати в полза на държавата определена сума. То съобразява се с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъдепо-малка от 100 лева.
В особената част на НК глобата се предвижда най-често като алтернативно наказание, по-малко като кумулативно наказание и най-рядко като самостоятелно наказание.
Конфискация = принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или на част от него, на определени имущества на виновния или на части от такива имущества.
лишаване от права = забрана за осъдения да заема даден вид държавна или обществена длъжност, да упражнява конкретна професия или дейност. Налага се самостоятелно или с друго наказание, несвързано с ЛС, за определен срок до три години.
11. Принципи за определяне на наказанието от съда. Индивидуализация на наказанието. Определяне на наказанието при алтернативни и кумулативни санкции, при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Определяне на наказанието при непълнолетните. Извършеното престъпление поражда наказателната отговорност на извършителя и първото основно правомощие на държавата по нейното осъществяване е това да осъди дееца, като му наложи наказание с влязла в сила присъда.
Принципи на определяне на наказанието:
законосъобразност (само предвидени със закон)
пропорционалност (да съответства на конкретните особености на извършеното престъпно деяние)
справедливост ( К – общочовешки ценности, сред които справедливост.)
индивидуализация = дейността на съда по определяне на наказанието и съобразяване вида и размера на наложените наказания с обективните и субективни особености на конкретно извършеното престъпление.
Изискване за съблюдаване мярата на използваната наказателна принуда. Така наложените наказания ще бъдат справедливи, необходими и достатъчни.
Общи правила за определяне на наказанието:
в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление