Закон за администрацията

Обн. ДВ. бр.130 от 5 Ноември 1998г., изм. ДВ. бр.8 от 29 Януари 1999г., доп. ДВ. бр.67 от 27 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.64 от 4 Август 2000г., изм. ДВ. бр.81 от 6 Октмври 2000г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Ноември 2001г., попр. ДВ. бр.101 от 23 Ноември 2001г., изм. ДВ. бр.95 от 28 Октмври 2003г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им.

(2) Този закон урежда правомощията на органите на изпълнителната власт, структурата и организацията на дейността на тяхната администрация.

(3) Този закон се прилага, доколкото не е установено друго в специални закони, и за администрацията на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление.

Чл. 2. (1) Администрацията при осъществяване на своята дейност се ръководи от принципите на законност, откритост, достъпност, отговорност и координация.

(2) Администрацията осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и с нормативните актове.

(3) При осъществяване на своята дейност администрацията е длъжна да предоставя информация на гражданите, юридическите лица и органите на държавната власт по ред, определен със закон.

(4) Администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред, определен със закон.

(5) Служителите в администрацията носят отговорност за своите действия по ред, определен със закон.

(6) Органите на държавната власт координират дейността си за осъществяване на единна държавна политика.

Глава втора.

(2) Дирекциите, които имат териториални звена, се наричат главни дирекции.

(3) Към главните дирекции и дирекциите могат да се създават отдели.

(4) При необходимост към отделите могат да се създават сектори.

1. подпомага и осигурява съответния орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия;

2. осигурява технически дейността на съответния орган на държавната власт;

3. извършва дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) Наименованията и броят на звената в специализираната администрация се определят с устройствения правилник на съответната администрация.

(2) Общата администрация задължително включва следните звена:

1. "Канцелария";

2. "Финансово-стопански дейности";

3. "Правно-нормативно обслужване";

4. "Управление на собствеността";

5. "Човешки ресурси";

6. "Отбранително-мобилизационна подготовка";

7. "Информационно обслужване и технологии".

(3) В структурата на общата администрация могат да бъдат включени и:

1. "Протокол";

2. "Връзки с обществеността".

(4) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Когато числеността на администрацията не е достатъчна за обособяване на самостоятелните звена по ал. 2 и 3, функциите им се изпълняват от дирекция в общата администрация.

Чл. 8. (1) Административното ръководство на администрациите на органите на държавната власт се осъществява от административни секретари, назначавани от съответния орган на държавната власт.

(2) Административният секретар осъществява административното ръководство в изпълнение на законните разпореждания на органа на държавната власт.

(3) Административният секретар ръководи, координира и контролира функционирането на съответната администрация за точното спазване на нормативните актове.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Глава трета.

(2) Редът за назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон.

(3) Служителите по трудов договор в администрацията се назначават по Кодекса на труда.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема.

(2) Според функциите, които се изпълняват, длъжностите в администрацията са:

1. ръководни;

2. експертни;

3. технически.

(3) Лице, заемащо ръководна длъжност в администрацията, не може да я осъществява по трудово правоотношение.

(2) Основните изисквания за заемане на длъжност в администрацията се определят със закон.

(3) С устройствения правилник на съответната администрация могат да се определят и допълнителни изисквания.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Степента на завършено образование и квалификация, както и професионалният опит се удостоверяват с официални документи.

(2) Централни органи на изпълнителната власт са:

1. Министерският съвет;

2. министър-председателят;

3. заместник министър-председателите;

4. министрите.

(3) Териториални органи на изпълнителната власт са:

1. областните управители;

2. кметовете на общини.

(4) За органи на изпълнителната власт се считат и:

1. председателите на държавните агенции;

2. държавните комисии;

3. изпълнителните директори на изпълнителните агенции;

4. ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.

(5) Органите по ал. 4 издават индивидуални административни актове.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите, посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи и техните заместници и членове на колегиални органи, областните управители, заместник областните управители, кметовете на общини и заместник-кметовете на общини имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Правоотношенията със заместник-министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка.

(2) Структурата и съставът на Министерския съвет се приемат с решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя.

(3) Министерският съвет формулира, разработва и осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България.

(4) Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници, и наредби.

(5) Министерският съвет определя с постановление правомощията на министрите извън тези, определени със закон.

(6) (Обявена за противоконституционна относно думите "по предложение на министър-председателя" с РКС № 2 от 1999 г. - ДВ, бр. 8 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.

(2) В акта за съставяне на съветите по ал. 1 се определят техният ръководител и състав, редът на осъществяване на дейността им, техните функции и задачи.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.)

Чл. 23. (1) Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

(2) Министър-председателят представлява Министерския съвет, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет.

(3) Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание.

(4) Министър-председателят определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите.

(5) Министър-председателят координира работата на заместник министър-председателите и на министрите.

(6) Министър-председателят назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.

(2) Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, които са им възложени от министър-председателя в определените им ресори.

(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.

(3) С решение на Народното събрание по предложение на министър-председателя в състава на Министерския съвет могат да бъдат включени и министри, които не ръководят министерства.

(4) Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

(2) Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.

(2) Политическият кабинет има съвещателни и информационно-аналитични функции и осъществява връзките на съответния орган на изпълнителната власт с обществеността.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) В политическия кабинет се включват началникът на кабинета, парламентарният секретар и началникът на звеното за връзки с обществеността, а в политическия кабинет на министрите - и заместник-министрите. В политическите кабинети на областните управители се включват заместник областните управители и началниците на звената за връзки с обществеността.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.08.1999 г.) Работата на политическия кабинет се организира от началник на кабинета. Началникът на кабинета и парламентарният секретар се назначават по трудов договор и са пряко подчинени на съответния орган на изпълнителната власт.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Към политическите кабинети на министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите се назначават експертни и технически сътрудници, които не могат да изпълняват функции на управление.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Експертните и техническите сътрудници се назначават по трудов договор от съответните органи по чл. 27, ал. 1. Те нямат статут на държавни служители.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Правоотношенията с началника на кабинета, парламентарния секретар, началника на звеното за връзки с обществеността и с лицата по ал. 4 се прекратяват със заповед на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването на правомощията му.

(7) (Предишна ал. 6, попр. - ДВ, бр. 101 от 2001 г.) Средствата за дейността на политическия кабинет и заплатите на неговия персонал представляват отделно перо в бюджета на съответната администрация.

Чл. 29. (1) Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика.

(2) При осъществяване на своята дейност областният управител се подпомага от заместник областни управители и от областна администрация.

(3) Областният управител се определя с решение на Министерския съвет.

(4) (Обявена за противоконституционна относно думите "Областният управител и" с РКС № 2 от 1999 г. - ДВ, бр. 8 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Заместник областните управители се назначават от министър-председателя.

(5) (Обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 1999 г. - ДВ, бр. 8 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.)

Чл. 30. (1) Областният управител определя правомощията и ресора на заместник областните управители.

(2) В отсъствие на областния управител той се замества от определен от него с писмена заповед заместник областен управител.

1. провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимодействието им с местната власт;

2. осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта;

4. осигурява спазването на законността на територията на областта и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове;

5. упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация;

6. координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта;

7. организира отбранително-мобилизационната подготовка на населението, ръководи защитата му при бедствия и аварии и отговаря за спазването на обществения ред;

8. осъществява международните контакти на областта на регионално ниво.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Ръководителите на териториални звена на централната администрация на изпълнителната власт на територията на областта, кметовете и председателите на общинските съвети предоставят исканите от областния управител информация и документи във връзка с изпълнение на правомощията му по ал. 1, освен когато те съставляват държавна или служебна тайна.

(2) Областният управител спира изпълнението на незаконосъобразни актове на общинските съвети и ги отнася пред съответния окръжен съд в едномесечен срок от тяхното получаване. Той може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общините в едномесечен срок от узнаването или сезирането му.

(3) Заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред Върховния административен съд.

Чл. 33. (1) Кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината.

(2) Кметът на община се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години.

(3) В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението.

(4) Правомощията на кмета се определят със закон.

Глава пета.
АДМИНИСТРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ

Чл. 34. При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация.

(2) С постановление на Министерския съвет се създават, преобразуват и закриват държавни и изпълнителни агенции и държавни комисии, които са отделни юридически лица на подчинение на централните органи на изпълнителната власт без ранг на министерства.

 Чл. 37. Администрацията на изпълнителната власт е централна и териториална.

1. администрацията на Министерския съвет;

2. министерствата;

3. държавните агенции;

4. администрацията на държавните комисии;

5. изпълнителните агенции.

(2) Териториалната администрация на изпълнителната власт включва:

1. областната администрация;

2. общинската администрация.

Чл. 39. (1) Административните секретари в администрацията на изпълнителната власт се наричат главни секретари.

(2) Главните секретари се назначават от съответния орган на изпълнителната власт по ред, определен със закон.

(2) При изпълнение на своите функции администрацията на Министерския съвет осъществява координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Администрацията на Министерския съвет е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Администрацията на Министерския съвет се ръководи от министър-председателя.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Администрацията на Министерския съвет се представлява от министър-председателя или от овластено от него лице.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.

Чл. 41. Организацията на работа на Министерския съвет, структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 42. (1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.

(2) Министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Министерството се ръководи и представлява от министър.

(4) Устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър.

(5) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството.

(6) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.

Чл. 43. Броят на заместник-министрите се определя с устройствения правилник на министерството.
Чл. 44. За изпълнение на своите правомощия министърът може да създава териториални административни звена на свое подчинение, които са организирани като дирекции в състава на областната администрация.
Чл. 45. (1) При осъществяване на своята дейност министърът може да създава съвети като консултативни звена за решаване на конкретен проблем.

(2) Съставът на съветите се определя от министъра със заповед.

(3) Дейността на съветите се обслужва от административните звена на министерството.

(4) Министърът представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на своето министерство.

(2) Инспекторатът осъществява контрол върху дейността на министерството, неговите териториални звена, изпълнителните агенции към министерството и на държавните агенции.

(2) Държавната агенция е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавната агенция Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.

(4) Държавната агенция се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.) При осъществяване на своите функции председателят на държавната агенция се подпомага от до трима заместник-председатели, чиито брой се определя в постановлението по ал. 3.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и заместник-председателите.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в агенцията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 48. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 49. Председателят на държавната агенция представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността на държавната агенция.
Чл. 50. (1) Държавната комисия е колегиален орган към Министерския съвет или към министър за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет.

(2) Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) С постановлението за създаване на държавна комисия Министерският съвет определя начина на функциониране и необходимата административна организация за осъществяване на дейността й.

(4) Председателят и членовете на държавната комисия се определят с решение на Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Министър-председателят сключва, изменя и прекратява договорите с председателя и членовете на държавната комисия.

(6) Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на комисията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 51. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 52. Председателят на държавната комисия представя в Министерския съвет ежегоден доклад за дейността й.

(2) Статутът и начинът на представителство в държавно-обществената консултативна комисия се определят с постановлението за създаването й.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Изпълнителна агенция се създава със закон или с постановление на Министерския съвет.

(3) Изпълнителната агенция е юридическо лице, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.

(4) Изпълнителната агенция се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Договорът с изпълнителния директор на изпълнителната агенция се сключва, изменя и прекратява от министъра, към който е създадена, съгласувано с министър-председателя.

(6) В наименованието на изпълнителните агенции може да не се изписва прилагателното "изпълнителна".

(7) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията.

(8) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 55. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Чл. 56. Изпълнителният директор на изпълнителната агенция представя на органа на изпълнителната власт, който го назначава, ежегоден доклад за дейността на изпълнителната агенция.
Чл. 57. (1) Областната администрация подпомага областния управител в осъществяването на неговите правомощия.

(2) Областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(3) Областната администрация се ръководи и представлява от областен управител, който е отговорен пред Министерския съвет.

Чл. 58. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Дейността и организацията на работа на структурите по ал. 1 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър, като разпоредбите на глава втора не се прилагат.

(2) Ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт представят на министъра на държавната администрация ежегоден доклад за състоянието на съответната администрация. В доклада областните управители представят и информация за състоянието на общинската администрация в общините на територията на съответната област.

(3) Министърът на държавната администрация представя в Министерския съвет ежегоден обобщен доклад за състоянието на администрацията.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (Обявен за противоконституционeн с РКС № 2 от 1999 г. - ДВ, бр. 8 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 99 от 2001 г.)
§ 2. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема Единен класификатор за длъжностите в администрацията съгласно чл. 13, ал. 1.
§ 3. В срок една година от влизането в сила на този закон органите на държавната власт привеждат своите администрации в съответствие с неговите разпоредби, освен ако в специален закон не е установено друго.
§ 4. В срок една година от влизането в сила на закона Министерският съвет преобразува съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт и привежда техните администрации в съответствие с този закон.
§ 5. Досегашните наименования на административните звена и длъжностите на служителите се привеждат в съответствие с определените в този закон.
§ 6. В срок шест месеца от влизането в сила на закона органите на изпълнителната власт изготвят устройствени правилници на съответните им администрации в съответствие с изискванията на този закон и ги представят за приемане от Министерския съвет.
§ 7. В срок шест месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет създава регистъра по чл. 61, включително за посочените административни структури в чл. 36 и 53 и на техните ръководни органи.
§ 8. (1) Административните структури в системата на изпълнителната власт, които не са преобразувани в срока по § 3. се прекратяват с ликвидация до три месеца след изтичането на този срок.

(2) Създадените със закон агенции и комисии не се преобразуват по този закон, но съответните им ръководни органи привеждат тяхната административна структура съобразно разпоредбите на този закон, в срока по § 3. 

§ 9. Този закон отменя глава девета "Област" от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г., бр. 90 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г. и бр. 33 от 1998 г.).
§ 10. Изпълнението на този закон се възлага на министъра на държавната администрация.

§ 11. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби

(Обн. - ДВ, бр. 99 от 2001 г., в сила от 20.11.2001 г.)