Закон за биологичното разнообразие 33 защитена зона


ЗМ „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманца“



страница7/12
Дата04.07.2017
Размер1.72 Mb.
#24988
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

ЗМ „Копрен, Равно буче, Деяница, Калиманца“ – е публична държавна и частна собственост, намираща се в землището на с. Копиловци – обявена за защитена територия със Заповед №3751/1973г. на МГОПС с обща площ от 536.4 ха. Разположена е върху площ от 6078 дка, обединяваща четири живописни местности в Копиловския и Чипровски дял на Западна Стара планина. Разнообразния ландшафт тук включва вековни широколистни и иглолистни гори, пъстроцветни поляни, наличие на защитени и редки представители на флората, скалните зъбери и чисти изворни поточета и реки.

  • ЗМ „Ускето“, ГФ – ДЛ Говежда – е публична държавна собственост, обявена с ПМС N3674/15.04.49 за резерват с площ от 1,9 ха, със Заповед №802/1992г. на МГОПС, поради малката площ е прекатегоризирана в защитена местност. Намира се в Дългоделския участък на Западна Стара планина на 1550 м.н.в. и представлява естествена вековна смърчова гора, остатък от съществуващите някога тук иглолистни гори.

    Природните забележителности (ПЗ) находящи се на територията на общината са:

    • Дуршин водопад“ – е публична държавна собственост, обявена със Заповед №282/04.05.1979г. на КОПС с площ 0,0627 ха, намиращ се близо до с. Копиловци, общ. Георги Дамяново в местността Дуршина ливада.

    • Водния скок“ - е публична държавна собственост, обявена със Заповед №233/04.04.1980г. на КОПС с площ 0,1423, намиращ се близо до с. Копиловци, общ. Георги Дамяново.

    • Историческо място „Балова шума“ – обявено със Заповед №2344/26.05.1975г. на МГОПС, с обща площ 164.3 ха

    • Историческо място пещера „Меча дупка“ – обявено със Заповед №2344/26.05.1971г. на МГОСП, с площ 0,1 ха.

    1.2.6.6.1 Подробна информация за защитени зони /ЗЗ/ по Натура 2000

    Почти цялата територия на община Георги Дамяново влиза в границите на защитените зони по „Натура 2000“. За екологичната мрежа, в частта и защитени зони по чл. 6, ал.1 т. 1 и 2 от ЗБР (Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания на видовете) попада:



    • ЗЗ „Западна Стара планина и Предбалкан“ с код BG 000104 - Защитена зона по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.

    Зоната е включена в списъка, одобрен с Решение № 661/2007 на Министерски съвет. Общата площ на зоната е 219 753,26 ха. Обявена е с цел опазване на близо 40 вида природни местообитания.

    Зоната включва планинските вериги на Стара планина от Искърския пролом до западната част на планината в България. Във високите и части преобладават запазени горски територии, със значителни по площ вековни букови и иглолистни гори. В предпланините ландшафтът е нископланински, с дъбови гори, храсталаци и сухи тревни местообитания използвани като екстензивни пасища, ливади и други земеделски земи, повечето от които понастоящем са изоставени. Към зоната е включен и район на езерото Рабиша и околните хълмове, които заедно с полупланинския ландшафт са пряко свързани с останалите части.

    Реките са запазени в тяхното естествено или полуестествено състояние. Теченията им са слабо фрагментирани. Ихтиофауната е богата и разнообразна (важен източник на храна за популацията на видрата) и включва 9 вида, 5 от който са включени в Приложение II на Директива 92/43/ЕЕС. Това прави зона „Западна Стара планина и Предбалкан“ една от най-ценните за на ихтиофауната и естествените местообитания.

    Зоната е една от малкото в България, където голям брой горски местообитания достигат оценка В от националното покритие и са в относително добро състояние, като на високите площи все още има запазени вековни гори. Зоната е едно от двете места в България с доказано присъствие на риса. В зоната постоянно пребивават и няколко мечки, вероятно мигранти или от планините в Сърбия, или от Централните части на Стара планина.



    Цели на защитената зона съгласно чл. 8, ал. 1, т.2. на ЗБР са:

    • Запазване на площта на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

    • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

    • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояное на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

    Предмет на опазване:

    Природни местообитания

    91EO

    Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Salicion albae)

    3140

    Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara

    3260

    Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis

    4060

    Алпийски и бореални ерикоидни съобщества

    4070*

    Храстови съобщества с Pinus mugo

    5130

    Съобщества от Juniperus communis върху варовик

    6110*

    Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

    6210*

    Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик

    6230*

    Богати на видове картьови съобщества върху силикатен терен в планините

    6240 *

    Субпанонски степни тревни съобщества

    6410

    Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви

    6510

    Низини сенокосни ливади

    6520

    Планински сенокосни ливади

    7140

    Преходни блата и плаващи подвижни торфища

    7220 *

    Извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion)

    8110

    Силикатни сипеи от планинския до снежния пояс

    8210

    Сипеи върху варовити терени и калциеви шисти във високите планини

    8220

    Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

    8230

    Силикатни скали с пионерна растителност

    8310

    Неблагоустроени пещери

    9110

    Букови гори от типа Luzulo - Fagetum

    9130

    Букови гори от типа AsperuloFagetum

    9150

    Термофилни букови гори (Cephalanthero - Fagion)

    9170

    Дъбови-габърови гори от типа Galio – Carpinetum

    9180 *

    Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

    9260

    Гори от Castanea sativa

    9410

    Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс

    9530 *

    Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

    40А0

    Субконтинентални пери-панонски храстови съобщества

    62D0

    Оро – мизийски ацидофилни тревни съобщества

    91ВА

    Мизийски гори от обикновена ела

    91CA

    Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори

    91G0

    Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

    91H0

    Панонски гори с Quercus pubescens

    91М0

    Балкано-панонски церово – горунови гори

    91WO

    Мизийски букови гори

    91ZO

    Мизийски гори от сребролиста липа

    Бозайници

    Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

    Европейски вълк (Canis lupus)

    Видра (Lutra lutra)

    Рис Lunx Lunx

    Добруджански (среден) хомяк Mesocricetus newtoni

    Дългокрил прилеп Miniopterus schreibersni

    Дългоух нощник Myotis bechsteini

    Остроух нощник (Myotis blythi)

    Дългопръст нощник (Myotis bechsteini)

    Трицветен нощник (Myotis emarginatu)

    Голям нощник (Myotis myot)

    Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)

    Южен подковонос (Rhinolophus euryale)

    Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinu)

    Малък подковонос (Rhinolophus hipposider)

    Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi)

    Лалугер (Spermophilus citellu)

    Кафява мечка (Ursus arct)

    Пъстър пор (Vormela peregusna)

    Земноводни и влечуги

    Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

    Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis)

    Шипобедрена костенурка (Testudo graeco)

    Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

    Гребенест тритон (Triturus cristatus)

    Риби

    Черна балканска мряна (Barbus meridiona)

    Обикновен щипок (Cobitis teania)

    Главоч (Cottus gobio)

    Балканска кротушка (Gobio kessleri)

    Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

    Балкански щипок (Sabanejewia aurata)

    Безгръбначни

    Ивичест теодоксус (Thedoxus trasversalis)

    Кордулегастер (Cordulegaster heros)

    Ручен рак (Austropotamobius torrentium)

    Бисерна мида (Unio crassus)

    Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides)

    Одонтопдизма (Odontopodisma rubripe)

    Торбогнездица (Eriogaster catax)

    Лицена (Lycaena dispar)

    Полиоматус (Polyommatus eroides)

    Карабус (Carabus variolosus)

    Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

    Буков сечко (Morimus funereu)

    Бръмбър рогач (Lucanus cervus)

    Осмодерма (Osmoderma eremita)

    Рисодес (Rhysodes sulcatus)

    Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

    Растения

    Червено усойниче (Echium russicum)

    Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum)

    Карпатска тоция (Тozzia carpathica)

    Dicranum viride

    Buxbaumia viridis



    • ЗЗ „Западен Балкан“ с код BG0002002 - Защитена зона по Директива 79/407/ЕЕС за опазване на дивите птици.

    Зоната е обявена със заповед №РД -119 от 9 февруари 2012 г. на Министъра на околната среда, с цел опазване, поддържане и възстановяване на природните местообитания на 38 вида птици по чл. 6, ал. 1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие. Площта на зоната е 146 832,471 ха.

    Защитена зона „Западен Балкан“, обхваща територия с разнообразни местообитания и сравнително добре развита инфраструктура, с наличие на разнообразни човешки дейности и присъствие на населени места. Равнинните райони са лесно достъпни и са чувствителни към земеделски дейности и урбанизация. В границите на зоната попадат Белоградчишките скали и съседната на тях по-висока част от Предбалкана – простираща се на югоизток ивица от карстови хълмове. Зоната обхваща предимно планински и полупланински горски местообитания. „Западен Балкан“ се отличава и с богато биоразнообразие. Установени са 160 вида птици, от които 62 са с европейско природозащитно значение. „Западен Балкан“ поддържа една от най-многочислената популация на планинския кеклик (Alectoris graeca) и на ливадния дърдавец (Crex crex) в България. В района се срещат четири световно застрашени вида птици – ловен сокол (Falco cherrung), ливаден дърдавец (Crex crex), царски орел (Aquila heliaca) и белошипа ветрушка (Falco naumanni)



    Фиг.7 Белошипа ветрушка (Falco naumanni) и Ловен сокол (Falco cherrung),



    Ловния сокол, ливадния дърдавец и царския орел имат значима популация на тази територия.

    Цели на защитената зона съгласно чл. 8, ал. 1, т.2. на ЗБР са:

    • Запазване на площта на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

    • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

    • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

    Предмет на опазване:

    ПТИЦИ вкл. в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Директива 79/409/ЕЕС)

    Осояд (Pernis apivorus)

    Късопръст ястреб (Accipiter brevipes)

    Черен кълвач (Dryocopus martius)

    Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius)

    Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos)

    Горска чучулига (Lullula arbore)

    Полска бъбрица (Anthus campestris)

    Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

    Сив кълчач (Picus canus)

    Градинска овесарка (Emberiza hortulana)

    Червеногуша мохуловка (Ficedula parva)

    Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

    Кръстат царски орел (Aquila heliacа)

    Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

    Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)

    Планински кеклик (Alectoris graeca graeca)

    Черен щъркел (Ciconia nigra)

    Ловен сокол (Falco cherrug)

    Червеногърба сврачка (Lanius collurio)

    Египетски лешояд (Neophron percnopterus)

    Червеночела сврачка (Lanius minor)

    Черна каня (Milvus migrans)

    Синявица (Coracias garrulus)

    Орел змияр (Circaetus gallicus)

    Уралска улулица (Strix uralensis)

    Малък креслив орел (Aquila pomarina)

    Скален орел (Aquila chrysaetos)

    Малък орел (Hieraaetus pennatus)

    Белошипа ветрушка (Falco naumanni)

    Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)

    Бял щъркел (Ciconia ciconia)

    Козодой (Caprimulgus europaeus)

    Бухал (Bubo bubo)

    Ливаден дърдавец (Crex crex)

    Глухар (Tetrao urogallus)

    Лещарка (Bonasa bonasia)

    Сокол скитник (Falco peregrinus)

    Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

    Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Директива 79/409/ЕЕС)

    Зеленоножка Gallinula chloropus

    Обикновенна калугерица Vanellus vanellus

    Средна бекасина Gallinago gallinago

    Речен дъждосвирец Charadrius dubius

    Орко Falco subbuteo

    Черношипа ветрушка Falco tinnunculus

    Обикновен пчелояд Merops apiaste

    Обикновен мишелов Buteo buteo




        1. Сподели с приятели:
  • 1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница