Климат
Климатичните условия на общината се обуславят до голяма степен от разнообразната и сложна морфология на релефа. Поради голямата разлика в надморската височина /от 200 м. при р. Огоста до 1924 м. при връх Копрен/ на територията на общината се наблюдават умерено-континентален и планински климат със средногодишна температура 11.4 оC.
Планинския климат обхваща земите с надморска височина около и над 1000 м., преобладаващата част, от които са разположени в южната част на селищната система. В тази част от територията се отличава със следните особености: по – ниски температури, голяма облачност и валежи, продължителна и устойчива снежна покривка през зимния сезон, ниско атмосферно налягане, висока относителна влажност и силни ветрове. В условия на планинския климат пролетта е по-хладна.
-
Характеристика на умерено-континентална климатична област
За умерено-континенталната климатична област е характерно средните годишни температури да са между 10-11 оС. Зимата е студена, а лятото горещо. Годишните температурни амплитуди варират в границите от 24 до 26 оС. В тази климатична област през студеното полугодие и поради негативните релефни форми инверсиите са често срещано явление. Валежите в тази област са неравномерно разпределени. Сняг вали предимно през декември, януари и февруари. Ветровете в тази област са силно повлияни от атмосферната циркулация и особеностите на релефа. В по-голямата част от годината преобладават западните и северозападните ветрове свързани с преноса на атлантически влажни въздушни маси.
-
Характеристика на планинска климатична област
Температурите в тази климатична област са най-ниските за цялата страна. Средните годишни температури са от -3 до +6 оС. Средните януарски температури са в интервала от -4 до -10 оС. Максималните най-високи температури са вместо през юли, през август. Те са в порядъка от 12-17 оС и са значително по-ниски от другите климатични области в България. Характерна особеност за планинската климатична област са значително по-високите стойности на валежите и големия относителен дял на твърдите валежи, предимно от сняг и образуването на дебела снежна покривка, която се задържа продължително време.
-
Температура на въздуха
Средната годишна температура на въздуха за района на общината е около 10,8 оC, средно януарската е 2.0 оС, а средно юлската е 22.5 оС . Климатът тук се отличава със сравнително студена зима и горещо лято. През последните няколко години температурите от порядъка на 35-40 оС са често срещащо се явление. През зимата доста често се наблюдават приземни термични инверсии, свързани с ниски минимални температури и мъгливо време, а през лятото значителни засушавания.
Таблица 2. Средномесечна и средногодишна температура на въздуха
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год.
|
-2.2
|
0.7
|
4.0
|
11.0
|
15.0
|
20.0
|
21.0
|
21.0
|
17.0
|
11.0
|
6.0
|
0.0
|
10.8
|
-
Ветрови процеси
Ветровете практически представляват неизчерпаем екологично чист източник на енергия. Като климатичен ресурс имат значение при постоянство в посоката, по-голяма продължителност и скорост. В България ветровете не са постоянни, нямат постоянна посока и скорост и са твърде променливи. В около 50% от случаите в България има безветрие.
Вятъра е от особено значение за естественото пречистване на въздуха и разсейването на локалните приземни концентрации. От основните му характеристики – посока и скорост, зависят посоките и разстоянията до които достигат със съответната концентрация прахови и газови замърсители. От тази гледна точка от съществено значение е броят на дните с малка скорост на вятъра, когато приземната концентрация на вредните вещества достига максимални стойности.
В следващите таблици са представени данните за Розата на вятъра по съответните скорости по посока от хидрометеорологична станция Монтана.
Таблица 3. Средна скорост на вятъра по месеци и посока от метеорологична станция Монтана.
Посоки
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
год
|
N
|
2.0
|
2.0
|
2.2
|
2.4
|
2.3
|
2.2
|
2.6
|
2.6
|
2.3
|
2.0
|
2.1
|
2.0
|
2.2
|
NE
|
1.8
|
2.1
|
2.5
|
2.1
|
2.1
|
2.1
|
2.3
|
2.2
|
2.7
|
2.1
|
2.0
|
2.0
|
2.2
|
E
|
2.7
|
1.7
|
2.6
|
2.4
|
2.5
|
1.8
|
2.3
|
2.6
|
1.6
|
2.9
|
1.2
|
2.4
|
2.2
|
SE
|
1.1
|
3.6
|
3.1
|
2.4
|
1.9
|
2.2
|
3.6
|
1.7
|
1.9
|
2.4
|
1.4
|
2.4
|
2.3
|
S
|
2.3
|
4.3
|
2.6
|
2.8
|
1.7
|
1.8
|
2.2
|
1.5
|
1.7
|
2.5
|
2.6
|
1.6
|
2.3
|
SW
|
2.7
|
2.6
|
2.5
|
2.3
|
1.9
|
1.6
|
1.9
|
1.6
|
1.3
|
1.5
|
2.1
|
2.7
|
2.0
|
W
|
2.6
|
3.4
|
2.5
|
3.1
|
2.7
|
2.0
|
2.4
|
3.1
|
2.1
|
2.7
|
2.9
|
2.2
|
2.6
|
NW
|
3.7
|
3.2
|
3.6
|
4.0
|
3.3
|
3.5
|
3.6
|
3.2
|
3.1
|
3.0
|
3.1
|
3.5
|
3.4
|
Фиг. 2 Графично представяне на скоростта на вятъра по посоки за района на общината.
Вятъра в района на област Монтата е с предобладаваща посока предимно от север и северозапад и със скорости съответно от 2.2 до 2.4 м/сек. “Тихото“ време в района е със сравнително нисък процент в сравнение с останалите области в страната (31.8%).
Таблица 4. Честота на вятъра по посока и тихо време в % по данни от метеорологична станция Монтана.
Посоки
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год
|
N
|
48.5
|
45.1
|
43.8
|
37.6
|
38.7
|
34.0
|
34.0
|
37.6
|
37.8
|
40.3
|
49.3
|
23.4
|
39.2
|
NE
|
11.9
|
10.2
|
12.9
|
15.1
|
10.4
|
10.2
|
8.6
|
8.5
|
9.2
|
16.7
|
10.1
|
14.7
|
11.5
|
E
|
1.9
|
4.0
|
3.9
|
5.5
|
3.4
|
2.4
|
1.9
|
3.0
|
4.0
|
2.6
|
2.4
|
4.2
|
3.3
|
SE
|
2.8
|
1.0
|
1.3
|
2.3
|
2.2
|
1.7
|
2.0
|
2.7
|
1.5
|
1.6
|
1.1
|
1.6
|
1.8
|
S
|
3.1
|
4.3
|
4.9
|
7.0
|
7.4
|
6.7
|
11.2
|
8.8
|
6.5
|
3.5
|
6.6
|
11.6
|
6.8
|
SW
|
4.7
|
5.2
|
5.1
|
5.9
|
8.4
|
9.1
|
10.5
|
6.4
|
6.3
|
5.4
|
3.6
|
7.7
|
6.5
|
W
|
10.7
|
11.6
|
5.8
|
9.1
|
10.4
|
14.6
|
9.2
|
8.3
|
7.6
|
5.4
|
8.0
|
8.1
|
9.1
|
NW
|
16.4
|
18.6
|
22.3
|
17.5
|
19.1
|
21.2
|
22.6
|
24.7
|
27.3
|
24.4
|
18.9
|
28.7
|
21.8
|
Тихо
|
33.0
|
29.5
|
25.4
|
26.9
|
22.9
|
26.9
|
32.3
|
30.3
|
34.6
|
39.0
|
38.1
|
23.4
|
31.8
|
Фиг. 3 Графично представяне за честота на вятъра по посоки за района на общината
-
Валежи
Районът на област Монтана и респективно районът на община Георги Дамяново се характеризира със сравнително високо количество валежи, които падат в порядъка от 690-700 мм/год.
Най-често валежите зависят от особеностите на атмосферната циркулация, надморската височина, формите на релефа и близостта до Предбалкана.
Таблица 5. Средномесечна, сезонна и годишна сума на валежи [в мм]
зима
|
пролет
|
лято
|
есен
|
Ср.годишно
|
143
|
211
|
195
|
164
|
700
|
Сподели с приятели: |