Закон за биологичното разнообразие 33 защитена зона

8. 
   Слънчева радиация и слънчево греене
   

Територията на общината се характеризира със сравнително висока продължителност на слънчевото греене. Самата продължителност е различна през различните сезони и зависи от режима на облачността и продължителността на деня. За България продължителността на слънчевото греене е различно и варира в границите между 1800 и 2500 часа годишно. Средната продължителност на слънчевото греене за района на община Георги Дамяново е около 2100 часа.

Облачността, която пряко оказва влияние върху слънчевата радиация има максимум през зимния период от годината, която намалява приблизително около 70% от притока на топлина към земната повърхност. Степента на покритост на небето с облаци се оценява по десетобалната система, съответно с бал 0 – чисто и ясно небе, с бал 10 – покрито с облаци небе.

9. 
   Мъгли
   

Районът на общината се характеризира с ниска честота на мъгливо време - около 16 дни годишно. Максимумът на дните с мъгли се пада през зимата (средно около 15 дни от ноември до март), като през летните месеци на мъгливото време се падат почти 0 дни.

Таблица 6 Брой на дните с мъгла по месеци

10. 
    Полезни изкопаеми
    

В община Георги Дамяново са разположени две находища – кариера за добив на подземни природни богатства, които са били експлоатирани в миналото - с. Помеждин за варовик и кариера за добив на мрамор в с. Главановци. Към момента кариерите не се разработват.

11. 
    Кметства и населени места
    

Съгласно данните от Националния статистически институт /НСИ/ към 31.12.2015г. населението на общината е 2 445 души. За периода 2011-2015 населението в общината е намаляло с 257 души, което е представено в следващата таблица.

Таблица 7. Население на община Георги Дамяново за периода 2011-2015г.

По отношение на половата структура населението в е сравнително балансирано, като мъжете в Община Георги Дамяново са с 29 души повече от жените.

2. 
   АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
   
   1. 
      Атмосферен въздух
      

Опазването качеството на атмосферния въздух представлява огромен проблем, които ще се очаква да доминира в политиката на ЕС и през следващите години. Това ще изисква задълбочени промени в политиката на ЕС, националните и местните политики, като разнообразие на мерки, действия и практики в различни области.

Рамковата Директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информиране на обществеността е основното изискване на Директивата.

Качеството на въздуха е последица от комбинирането на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики също въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферата.

Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството от емисии, генерирани от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

Във връзка с ограничаване на антропогенното натоварване върху качеството на въздуха са създадени различни нормативни актове, имащи за цел защита здравето на човека и състоянието на околната среда от отрицателни последствия. С тези закони и норми се ограничават:

• 
  Емисии – въз основа на видовете източници са определени пределно допустими концентрации на вредните вещества в т.ч. димни газове, които могат да бъдат изпускани в атмосферния въздух - норми за допустими емисии (НДЕ);
  
• 
  Имисии – определят се допустимите концентрации на вредни вещества, чието наличие в атмосферния въздух не е свързано със здравен риск за населението - Пределно допустими концентрации (ПДК);
  

• 
  Наредба №14/1997 г. за нормите за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места;
  
• 
  Наредба №9/1999 г. за нормите за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба №4/2004г. за нормите за озон и алармени прагове за нивата на озон в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба №1/2004г. за нормите на бензен и въглероден диоксид в атмосферния въздух.
  

Пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух са:

• 
  Максимално еднократна - допустимата краткосрочна концентрация в продължение на 30 или 60 минути екпозиция;
  
• 
  Средноденонощна – допустимата концентрация в продължение на 24 часа експозиция. Получава се като средноаритметична стойност от единичните измервания в продължение на 24 часа;
  
• 
  Средногодишна - допустима концентрация в продължение на едногодишна експозиция. Получава се като средноаритметична стойност от средноденонощните концентрации регистрирани за една година.
  
• 
  Алармен праг – е всяко ниво, чието превишаване е свързано с риск за човешкото здраве, включително при кратковременна експозиция при превишаването на което се предприемат съответни мерки за информиране и предупреждаване на населението в съответните райони.
  

1. 
   Характеристика на атмосферните замърсители
   

• 
  Фини прахови частици – ФПЧ 10
  

Прахът постъпва в човешкия организъм, чрез дихателната система, като по-едрите прахови частици се задържат в горните дихателни пътища, докато по-фините частици достигат до по-ниски отдели на дихателната система, водейки до увреждане на тъканите в белия дроб. Особено чувствителни към високи концентрации на ФПЧ са децата, хора с хронични белодробни заболявания и такива в напреднала възраст.

Вредния ефект от замърсяването с прах се изразява и при синергичното действие между фините прахови частици и серните оксиди в атмосферния въздух. Комплексното действието на тези замърсители се изразява с появата на дразнещо действие върху дихателните органи и откритите лигавици. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити - при значително по-ниски концентрации от (30 - 150 μg/m³), което е особено силно проявено при деца. Най- уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечно - съдови заболявания.

Съгласно българското законодателство, нормите за допустими емисии на ФПЧ₁₀ са както следва:

• 
  Средноденонощна норма /СДН/ за опазване на човешкото здраве – 50 mg/m³ и не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти в рамките на една календарна година;
  
• 
  Допустими отклонения – 50% от СДН;
  
• 
  Средногодишна норма /СГН/ за опазване на човешкото здраве – 40 mg/m³ – допустимо отклонение – 20% от СГН;
  

• 
  Серен диоксид (SO₂)
  

SO₂ има способността да се пренася на големи разстояния във въздуха и да променя качеството на въздуха на места, силно отдалечени от източника.

За промишлени цели SO₂ се получава при изгаряне на елементарна сяра или при изгаряне на H₂S, съдържащ се в природния газ или при кислородно пържене на метални сулфиди или техните сплави с метални оксиди.

Стационарни източници, свързани с процеси на изгаряне, дават 76% SОx (90% SO₂ и 10% SO₃) от общото количество замърсители; металургичните и нефтопреработващите производства се явяват източник на още 19% SOx. Останалото количество се образува от автомобилния транспорт, производството на сярна киселина и кокс, както и в следствие на горските пожари. Основните природни източници на SO₂ в световен мащаб са вулканите и геотермалните извори, ежегодни емисии от които съставляват около 3 мил.t.

Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90 % в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система. При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма.

Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха. Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания.

Съгласно българското законодателство нормите на ПДК за серен диоксид са както следва:

• 
  Средночасова норма /СЧН/ за опазване на човешкото здраве – 350 mg/m³;
  
• 
  Допустимо отклонение – 43% от СЧН;
  
• 
  Средноденонощна норма за опазване на човешкото здраве – 125 mg/m³;
  
• 
  Алармен праг – 500 mg/m³;
  

• 
  Азотен диоксид (NO₂)
  

Под въздействието на интензивната слънчева светлина и в присъствието на летливи органични съединения в атмосферния въздух, азотния диоксид взаимодейства химически, в резултат, на което се образува вторичният замърсител – озон. Химичните реакции, водещи до образуване на тропосферния озон са серия от сложни цикли, в които ЛОС и СО се окисляват до СО₂, а когато NO₂ реагира с водните пари на облаците се образуват киселинните дъждове.

Азотния диоксид навлиза в човешкия организъм чрез дишането. По-голямата част от азотния диоксид се абсорбира в организъма, а значителна част от него може да се задържи дълго време в белия дроб. Продължително въздействие на концентрациите на ПДК може да причини структурни промени в белия дроб. Вредното въздействие на този замърсител се отразява предимно върху дихателните функции. Неблагоприятно се повлияват хронично болните с респираторни инфекции, а особено чувствителни към повишаването нивото на азотния диоксид са болните от астма.

Съгласно българското законодателство нормите на ПДК за азотен диоксид е както следва:

• 
  Средночасова норма /СЧН/ за опазване на човешкото здраве – 200 mg/m³ и да не бъде превишавана повече от 18 пъти за една календарна година;
  
• 
  Средногодишна норма за опазване на човешкото здраве – 40 mg/m³;
  
• 
  Алармен праг – 400 mg/m³
  

• 
  Въглероден оксид (СО)
  

Zn + CaCO₃→ZnO +CaO + CO [1]

СО представлява един от най-широко разпространени атмосферни замърсители. Най-голям източник на замърсяване с CO е автомобилния транспорт – над 65% от общото емитирано количество за страната.

Влияние върху човешкото здраве

Въглеродният оксид прониква в организма при вдишване. В кръвта се свързва с хемоглобина и образува карбоксихемоглобин, чиято връзка е 250 пъти по-стабилна отколкото на оксихемоглобина. Вредното му въздействие произтича от нарушаване преноса на кислород до тъканите. Образуването на карбоксихемоглобин определя здравните ефекти на въглеродния оксид. Образуваният карбоксихемоглобин води до хипоксия в тъканите и смущения в чувствителните на кислородния дефицит органи: сърце, мозък, кръвоносни съдове и формени елементи. При ниски концентрации на карбоксихемоглобин (под 10 %) се засилват симптомите при болни от стенокардия или се изявяват невроповеденчески ефекти. Като безопасно ниво се определя 2,5 - 3,0 % карбоксихемоглобин, което е еквивалентно на 30-минутна експозиция на 60 mg/m³ или при 8-часова експозиция на 10 µg/m³. Това ниво се препоръчва за опазване здравето на населението. Болни от сърдечно-съдови заболявания са чувствителни към високи концентрации.

Съгласно българското законодателство нормите на ПДК за въглероден оксид са както следва:

• 
  Максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието – 10 mg/m³;
  
• 
  Допустимо отклонение – 60% от нормата;
  

• 
  Въглероден диоксид (CO₂)
  

Основния източник на емисии на СО₂ са: транспорта, ТЕЦ, някой видове производства, при които се поддържа процеса на горене и др.

Когато СО₂ се вдиша във високи концентрации (повече от 5 % обемни) води до опасност за здравето на хората и животните. Максималното допустимо безопасно ниво за възрастни за 8-часов работен ден е 0,5% (5000 ppm), а за деца и възрастни с белодробни заболявания е значително по-ниско.

В селищата с интензивно движение на автомобили и на други места, където се изгарят горива, въздуха съдържа големи количества въглероден диоксид и други газове, представлявайки заплаха за здравето на хората. Въглеродния диоксид е разтворим във вода, при което той спонтанно се преобразува във въглеродна киселина (H₂CO₃) и обратното СО₂.

• 
  Озон
  

Основните източници на такива окиси са отпадните газове от транспорта (въздушен, железопътен, автомобилен) и от индустрията предимно предприятията от енергийния сектор, вкл. бензиностанциите.

Озонът прониква и оказва токсичното си въздействие чрез дихателната система. Здравните ефекти се състоят във възпаление на респираторните органи, намаление на функционалността на белия дроб, съпроводени с ускорено дишане, засяга имунната система и намалява устойчивостта към респираторни заболявания. Най-често на рисковото влияние на озона са изложени тези, които работят на открито и имат астматични заболявания. Препоръчва се при съдържание на озон над ПДК хората с повишена чувствителност да избягват продължително пребиваване на открито. Токсичността на озона е зависима от нивото на експозицията. Краткосрочните остри ефекти започват с дразнене на очите при около 200 μg/m³ озон, а при по-високи концентрации засягат белия дроб. Епидемиологични проучвания установяват белодробни увреждания при експозия на деца при концентрация 220 μg/m³. Промени в белодробната функция се наблюдават също и при астматици при експозиция на 160 - 340 μg/m³.

Максимална средночасова стойност за озон е 180 µg/m³.

• 
  Сероводород
  

По-голямата част от атмосферния сероводород е в естествен геотермален произход. За замърсяването на въздуха роля има и антропогения характер. Основен източник е промишлеността – коксови пещи, производство на целулоза, изкуствени влакна, очистка за природен газ и нефтопродукти.

Контактът на човека с този газ се осъществява чрез дихателната система. Абсорбира се в организъма през белите дробове.

Установено е, че концентрациите на сероводорода, които предизвикват обонятелен дискомфорт са много по-ниски от тези, които представляват здравен риск. За обонятелен праг се приемат концентрации на сероводород между 0,2-2,0 g/m³, но при концентрации над 7 g/m³ са на лице по-сериозни оплаквания. Най-ниското ниво на краткотрайна експозиция, при която се проявява неблагоприятен ефект върху организма е 15 – 30 mg/m³. При много високи концентрации сероводородът може да увреди белия дроб (400 mg/m³).

Съгласно българското законодателство нормите на ПДК за сероводород са както следва:

• 
  Максималноеднократна ПДК (60 минутна експозиция) – 0,005 mg/m³.
  
• 
  Средноденонощна ПДК (за 24 часа експозияция) – 0,003 mg/m³
  

3. 
   
   Изтегляне 1.72 Mb.
   
   Сподели с приятели: