Особености и развитие на потребителските кредити

150 на вещи на кредит, определени по родов признак, срещу размяна с равно количество вещи от същия вид и качество. Подобни сделки са били широко разпространени в античното общество. Забележително е, че римските юристи са разграничавали заема
(договор comodatum mutuum) и кредитите (договор comodatum). Така при кредита, се връща не всяка вещ, а именно тази която е била дадена, т.е индивидуално определена вещ. При заема се връща всякаква подобна вещ, т.е тази която притежава такива родови признаци (например зърно от същия вид).
Условията за погасяване на кредитите са били достатъчно жестоки. Кредити са се предоставяли срещу залог на земя или даже срещу личността на заемополучателя
(самозалагане). Кредиторите са установявали на заложените земи специални камъни, на които са били издълбани надписи, съдържащи имената на кредитора, сумата на дълга и условията за неговото погасяване. Така се появява обикновената форма на ипотека – залог на земя за обезпечаване на заемното задължение. Появата на парите и последващото развитие на паричния обмен стават основа за прехода към паричната форма на лихварството. Така, по свидетелство на древните историци (Плутарх), в древна
Гърция през 6-7 в. до н.е. целия народ е бил длъжник на богатите, тъй като длъжниците често срещу вземане на пари на заем са залагали самите себе си или своите деца. Така заемодателите са имали право да ги хванат, да ги принудят да работят или да ги продадат зад граница.
В наши дни кредитът се разглежда като двустранна сделка, свързана с предоставяне на пари или материални ценности на възвръщаема основа за определен срок, т.е. срещу връщане на тяхната равностойност в заместими блага след изтичане на съответния период. Този начин на разглеждане на кредита има своите предимства. С това определение авторите се доближават до същността на кредита, но чрез него се излиза от икономическата и се навлиза в чисто юридическата сфера.
Други автори при разглеждане същността на кредита акцентират върху интервала време между предоставянето на кредита и връщането на равностойността му под формата на заместими блага. Безспорно е, че при кредитирането е важна продължителността на кредитните отношения. От това време се определя степента на риска за кредитора. Колкото срокът на кредита е по-дълъг, толкова рискът му е по-голям.
В това е позитивната страна на даденото определение за същността на кредита. И макар че то разкрива важен елемент от характера му, то е твърде едностранчиво и не изчерпва цялостно същността му.
Общоизвестно е, че съвкупният общ капитал функционира самонараствайки и разкъсвайки стойността си. При движението му разменната стойност остава в ръцете на собственика на капитала, а от потребителната стойност се възползва друго лице - длъжникът в кредитните отношения. На тази основа се формира заемният капитал, т.е. капитала, при който се отделя разменната от потребителската стойност, Заемният капитал може да съществува и да се развива, ако се намира в непрекъснато движение, самонараствайки. Това движение се осъществява чрез кредита. Той представлява форма на движение на заемния капитал и тези две понятия са неразривно свързани. Заемният капитал функционира, движейки се под формата на кредит . Движението е невъзможно, без да има какво да движи. С други думи, кредитът представлява форма на съществуване на заемния капитал. В това се изразява и неговата истинска същност.

151
Първоначално потребителският кредит е приемал формата на стоков кредит,
който търговецът е предоставял на своя клиент. Този кредит е изразявал взаимоотношения между две лица - кредитор и длъжник. На по-късен етап в организацията на потребителския кредит се намесват и финансовите институции, в това число и банките. С появата на тези институции възниква косвеното потребителско

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: