Регулация на пазара на ценни книжа

166 своите активи. Въпреки честотата на тези паники, опитите за налагане на институционална регулация и надзор на федерално ниво и основаването на централна банка се проваляли най-вече заради ненавистта на народа към централизирания контрол.
Уставът за основаване на Банка на САЩ бил два пъти отхвърлян през 1836 г. и 1911 г.
Отделните щати не желаели да се откажат от регулацията на своите банки в полза на централизирана власт и се противопоставяли на клоновото банкиране, което според тях концентрирало финансова сила в големите градове за сметка на по-малките общини.
Липсата на централна банка и ограничената власт на щатските търговски банки принудили правителството на САЩ да разчита на частни финансисти като J. P. Morgan за стабилизиране на националната икономика през цикли на подем и упадък. След като президентът Гроувър Клевърленд помолил Моргън за помощ за спасяване на златния стандарт през 1895, обществеността започнала да се тревожи за нарастващата му сила по отношение на федералното правителство. По време на банковата паника от 1907 г. президентът Рузвелт бил принуден да разчита на Моргън, който ръководел общите действия на всички играчи на Уол Стрийт за преодоляването й. Успехът на Моргън при елиминирането на ефектите от паниката накарала дори най-заклетите врагове на централизираната банкова система да осъзнаят необходимостта от централизирана агенция, за предпочитане под федерален контрол, която да служи като заемодател от последна инстанция. Така чрез серия от законодателни промени била създадена централната банка на САЩ – Федералният резерв и новата федерална банкова система.
В края на Първата световна война Уол Стрийт вече се е превърнал в световния финансов център, а САЩ вече са нетен износител на капитал. По това време два вида финансови посредници се конкурирали на пазара: частните банки като House of Morgan и Kuhn Loeb and Co. и търговските банки, най-значими от които били National City Bank
(предшественик на Citibank), Chase National Bank и First National Bank of Boston
(предшественик на First Boston).
20те години на ХХ век били период на страхотен икономически подем. Уол Стрийт също се понесъл на крилете на икономиката и от 1922 г. до 1929 г. (с изключение на 1923 г.) индексът Dow Jones Industrial Average се покачвал всяко тримесечие (в сравнение със същото тримесечие на предходната година). За да се възползват от стремителния ръст на борсовия пазар, банките започнали да се обединяват и да си поделят записването на акции при първични публични предлагания, което им позволявало да записват все по- големи предложения за ценни книжа. Спекулацията надминала всякакви граници и на трети септември 1929 г. акциите ударили нечувани рекорди.
След празника на работника през септември цените на акциите започнали да падат, защото инвеститорите започнали да осребряват своите печалби от притежанието на акции чрез тяхното продаване, което довело до голямо количество продажби и следователно падане на техните цени. На 24 октомври, черния четвъртък, цените се сринали под напора на заявките за продажби. Спадът на борсата бил последван от банкови паники през 1930, 1931 и 1933 г. Тези паники в комбинация с международна валутна криза, която принудила САЩ да поддържа високи лихвени проценти, допринесли за банковият срив от 1933 г. Макар и оспорвано от някои академици, преобладаващото обществено мнение било, че злоупотребите с ценни книжа на Уол

167
Стрийт от 1929 г. са основната причина за фалита на много банки, което довело до
Голямата депресия.
От 1933 г. до 1940 г. администрацията на президента Франклин Рузвелт прокарала серия от закони, които целели да се увеличи изискванията за разкриване на финансова информация и контрол върху Уол Стрийт. Разделянето на търговското от инвестиционното банкиране не било много широко подкрепяно преди 1933 г. Година по- рано обаче по време на изслушване в сенатска комисия за практиките на фондовите борси на бял свят се появяват скандални разкрития за злоупотреба с власт на Уол Стрийт.
Вследствие на тези разкрития се приема Glass-Steagall Act, който постановява, че банките трябва да изберат само един от два основни вида дейности. Те могат да участват или в приемане на депозити и отдаване на заеми (търговско банкиране), или в сделки със ценни книжа и записване на такива (инвестиционно банкиране). Основното предположение било, че, ако търговските банки не могат да търгуват с ценни книжа, това ще предотврати измамите и ще подобри тяхното състояние по отношение на ликвидност и риск. Този закон бил опустошителен за универсални банки като Моргън. През август 1935 г. партньорите в Моргън решили, че банката ще продължи развитието си в търговското банкиране (търговската банка запазвала името J. P. Morgan and Company), а инвестиционният клон бил отделен в инвестиционна банка, наречена Morgan Stanley &
Company. Така се появили първите изцяло инвестиционни банки като First Boston
Corporation, Lehman Brothers и Dillon Read. Тъй като само в САЩ и Япония (която била принудена да приеме закони, подобни на тези в Съединените Щати след края на Втората световна война) измежду водещите световни икономики се изисквало подобно разделение, търговски банки като Citicorp и Chase, на които било забранено да участват в записването на ценни книжа в САЩ, останали водачи при записването на еврооблигации (облигации, деноминирани в щатски долари или други валути, емитирани на инвеститори извън страните, където съответните валути били в обръщение).
След края на Втората световна война именно инвестиционните банкери се превърнали в основни съветници на американските корпорации. С изолирането на двата клона в банкирането инвестиционният сектор започва да придобива все по-концентриран вид. Няколко големи фирми си поделяли дистрибуцията на акции чрез обединение за записване на ценни книжа и направлявали лъвския дял от комисионните. През 1940 г. четири фирми управлявали сдружението за записване: Morgan Stanley, First Boston,
Dillon Read и Kuhn Loeb.
През 70-те години на ХХ век бил гласуван Закон за защита на инвеститорите, който регламентира, че комисията за финансов надзор на САЩ (SEC) може да определя минималния капитал, който фирмите, опериращи с ценни книги, трябва да притежават, за да могат да защитят ликвидните активи на своите клиенти. През 80-те години бил нарушен и принципа на лоялност от страна на емитентите към един единствен посредник за пласиране на съответната емисия. Това станало, когато IBM поискали при записването наред с традиционния банкер Morgan Stanley да участва и Salomon Brothers. Morgan
Stanley отказали да прекратят дългата си традиция сами да управляват предлаганията си и се оттеглили, но предизвикателството на IBM разкъсало примката на банкерите да изискват лоялността на корпорациите към един посредник при записването.

168
През 80-те и 90-те години на ХХ век фондовите пазари процъфтявали с малки изключения от време на време. Тези две десетилетия станали свидетели на няколко иновации на финансовите пазари: създаването на пазара на ценни книжа, основани на ипотеки и различни активи; пазарът на високодоходните и също толкова рискови облигации junk bonds; използването на финансовото инженерство (корпоративни деривативни интрументи). През 90-те години се наблюдава преминаване на силата на договаряне от корпорациите и банките към инвеститорите на дребно като взаимните фондове.
Регулацията на пазарите след Голямата депресия и последващите допълнителни ограничения от 60-те и 70-те години направили индустрията на финансовите услуги една от най-силно регулираните в САЩ. Но през 80-те и 90-те години контролът бил по- либерален. Към средата на 80-те години, осъзнавайки факта, че все по-глобалната и конкурентна финансова среда прави текстовете на указа Глас-Стийгъл (Glass-Steagall
Act) неработещи, Федералният резерв и други правителствени агенции започвали да либерализират режима, който до този момент разделял дейностите на много от тези институции. През 1999 г. законодателите отменят закона Glass-Steragall и което е още по-иронично, като причини за това посочват същите причини, които са наложили приемането му, а именно подпомагане на финансовото здраве на американските банки и защита правата на потребителите. С това била премахната и последната пречка пред нахлуването на инвестиционни банки в дейността на търговските и обратно. Търговските банки били нетърпеливи да навлязат в инвестиционното банкиране, което предлага по- високи маржове и по-малки стокови активи чрез инвестиции на зелено или чрез сливане със съществуващи инвестиционни банки. Те от своя страна имали нужда от достъп до много по-повече капитал от преди, за да оперират ефективно. Големите клиенти, с които инвестиционните банки искали да работят най-много, търсели глобални финансови съветници, които са в състояние да заемат големи финансови позиции през дълги периоди от време. Наред с това техническите нововъведения намалили разходите за обработка на данните и предаване на информация, отворили нови пазари, благоприятствали развитието на нови финансови инструменти и създали мигновени връзки между световните финансови пазари. Търсейки повече капитал, няколко инвестиционни банки се превърнали в търговски банки, с което образували глобални финансови империи. Други инвестиционни банки, опитвайки се да запазят независимостта си в условията на търсене на по-голяма капиталова база, преобразували формата си на собственост от партньорство в публично дружество.
Опитвайки се да намалят риска, някои инвестиционни банки се превърнали в диверсифицирани компании за финансови услуги, оперирайки в сфери като управление на активи с цел стабилизиране на доходите, както и традиционни инвестиционни банкови дейности като записване и търгуване с ценни книжа, които са по-уязвими на промените в бизнес циклите. Това увеличение в обхвата на дейностите било допълнено от използването на различни технологии за предвиждане и управление на риска. Към средата на 90-те години някои инвестиционни банки също предлагали кредитни линии, включително кредитни карти, търговски банки продавали акции и взаимни фондове, а издатели на кредитни карти продавали застраховки. Универсални банки, предлагащи

169 пълно обслужване започнали да се появяват отново под формата на финансови конгломерати като Deutsche Bank, Credit Suisse и Travelers Group.

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: