Раздел І Удостоверяване на смъртта

(2) След приключване на огледа по ал. 1 лекарят изготвя съобщение за смърт, в което се удостоверява причината за смъртта.

(3) Огледът по ал. 1 се извършва по ред, определен с Наредба № 14 от 15 април 2004 г за медицинските критерии и реда на установяване на смърт, издадена от министъра на здравеопазването.

(4) Организацията по предаване на тялото на починал в лечебно заведение за болнична помощ или дом за медико-социални грижи се извършва съгласно Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (ДВ, бр.83 от 22.10.2010г.), издадена от министъра на здравеопазването.

(2) Погребението се извършва само в светлата част на деня.

(3) Всеки български гражданин има право на достойно погребение и траурен обред според традицията, религията и неговата волята или на близките му.

Забрана за погребване в общи гробове

Чл. 39. Не се допуска погребване в общи гробове освен в изключителни случаи с разрешение на директора на съответната регионална здравна инспекция при спазване на изискванията по чл. 23.
Погребване на покойници извън гробище

Чл. 40. (1) Не се допуска погребването на покойници извън гробния парк (гробище) освен в случай на особени заслуги на лицето към държавата и нацията с решение на Министерски съвет.

(2) По изключение може с решение на ръководните органи на регистрираните в Република България вероизповедания да се погребат лица от тези вероизповедания в храмовете или в прилежащият им терен.

(2) Актът за смърт се съставя от длъжностно лице по гражданско състояние в кметството или общината на чиято територия тя е настъпила, но не по-късно от 48 часа след настъпването й. Изключения от срока се допускат при съдебно-медицински експертизи по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, или след представена служебна бележка от лекаря, лечебното или социалното заведение за причините за забавянето.

(3) Погребение се извършва не по-рано от 24 часа след установяване на смъртта по реда на Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт, издадена от министъра на здравеопазването. Този срок не се прилага след аутопсия.

(4) Съхранение на тялото на покойник над 48 часа става задължително в хладилна камера.

(5) Погребение на починали лица от остри заразни болести, представляващи заплаха за здравето на обществото, се извършва по ред, определен с наредба на министъра на здравеопазването.

(6) Ако до един месец от настъпването на смъртта не са намерени наследници на починалия или покойникът е с неустановена самоличност, погребението се извършва служебно от общинската администрация по реда на чл. 45.

(7) Погребение на чужд гражданин се извършва по реда на чл. 50.
Видове погребения

Чл.43. Погребенията съгласно волята на покойника или неговите наследници могат да бъдат:

1. Традиционно - гробо или урнополагане в съществуващ или нов гроб с насипване;

2. Чрез кремация и полагане на урната с пепелта на покойника в урнова ниша;

3. Разпръскване на урновата пепел извън територията на населените места или предаване на наследниците;

4. Погребване в оборотни гробници с биоензими;

5. Погребване в костохранилища чрез полагане на кости в специални стени;

6. Погребване в семеен гроб - гробница тип крипта; двуетажен гроб; надземна гробница тип мавзолей.
Ексхумация и повторно погребване

Чл. 44. Изравянето на трупове на починали или на останките им и повторното им погребване се извършва при условията и реда на чл. 26 от Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на министъра на здравеопазването.
Погребение на социално слаби лица и на лица с неустановена самоличност. Условия и ред

Чл. 45. (1) Погребение за сметка на общинския бюджет се извършва на български граждани, които са самотни, без близки и роднини, бездомни, безпризорни, настанени в заведения за социални услуги и регистрирани в службите за социално слаби лица, както и на лица с неустановена самоличност.

(2) Услугите по ал. 1 се заплащат от общината срещу издадена фактура на оператор на погребални услуги с най-ниска тарифа за услугата.

(3) Условията и редът за извършване на погребение на лицата по ал. 1 се определя с наредба на общинския съвет.

(4) Социалните погребални услуги задължително включват:

1. издаване на смъртен акт;

2. отпечатване на пет броя некролози;

3. осигуряване на ковчег;

4. превоз на покойник;

5. осигуряване на хладилна камера до 2 денонощия;

6. обличане на покойник;

7. осигуряване на надгробен знак;

8. изкопаване и закриване на гробно място или кремация при наличие на обстоятелства за задължителна кремация, в това число осигуряване на урна и урнополагане.

(2) Пепелта от тленните останки се поставя в урна.

(3) Кремация се извършва за всеки покойник поотделно. Близките на покойника или упълномощено от тях лице по чл. 66, ал. 1 може да присъства на кремацията.

(4) Кремация се извършва не по-рано от 24 часа от настъпването на смъртта.

(5) За извършване на кремация се представя разрешително за кремация издадено от лекаря установил смъртта, по образец съгласно чл. 20 от Наредба № 2 от 21 април 2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници на министъра на здравеопазването.

(6) Кремация се извършва след представяне на разрешителното за кремация по ал. 5 и след получен идентификационен номер от регистъра по чл.56.

(7) Преди кремацията в ковчега се поставя метална идентификационна табела с означения на поредния номер от регистъра по чл.56, като същият номер се поставя и върху урната с пепелта.
Задължителна кремация

Чл. 48. Кремацията е задължителна за покойници починали от остри заразни болести съгласно списък одобрен от Министъра на здравеопазването, както и за покойници, чиито тела са използвани за анатомични опити, разрешени по съответния ред.
Доброволна кремация. Искане за кремация

Чл. 49. (1) Кремация се извършва:

1. по изразена писмено и приживе воля на покойника - нотариално заверена;

2. по писмено искане на наследниците по закон, съответно - лицето, в полза на което са направени завещателни разпореждания или на близките в следната последователност:

а) преживелия съпруг или лицето, с което починалия е бил във фактическо съжителство повече от 5 години;

б) децата на покойника, ако са пълнолетни;

в) родители;

г) братя и сестри;

д) внуците и правнуците;

е) низходящите на братята и сестрите;

ж) лицата, при които покойникът е живял към датата на смъртта през последните три години независимо от наличието на роднинска връзка.

(2) При разногласие между лицата от една и съща група, се взема предвид искането на лицето, при което покойникът е живял до настъпването на смъртта. Когато покойникът не е живял при нито едно от лицата посочени в ал. 1, т. 2, искането за кремиране се решава с обикновено мнозинство от лицата в групата.

(3) В случай, че не може да се постигне валидно решение се извършва кремация.

(4) При искане за кремация, се представя медицинско заключение от лекаря, установил смъртта, че няма данни за насилствена смърт.
Кремация на чужди граждани

Чл. 50. (1) Кремация на чужд гражданин, починал в Република България, се извършва по реда, установен за български граждани.

(2) Кремация на чужд гражданин, починал в чужбина, която трябва да се извърши в крематориум в Република България, се разрешава след предоставяне на писмено искане на наследниците му, заверено от българското посолство в съответната държава.

(3) Кремация на чужд гражданин, се извършва и когато не е постъпило писмено искане за изпращане на трупа в съответната държава и има писмено съгласие на съответното дипломатическо и консулско представителство в страната.
Забрана за кремация

Чл. 51. Кремация не се извършва на лица с неустановена самоличност, в случай на съмнение за насилствена смърт по чл. 36 и при смърт, настъпила при неестествени обстоятелства по чл. 37.
Удостоверение за кремация

Чл. 52. (1) Удостоверение за извършена кремация се издава по искане на наследниците или близките от общинската администрация след писмено уведомление от управителя на крематориума.

(2) В удостоверението за извършена кремация по ал. 1 се вписват: трите имена на кремирания; дата на раждане; дата на смъртта; място на раждане; последен постоянен адрес; номер на смъртния акт и от коя община е издаден; дата и номер на кремацията и крайното местонахождение на урната с пепелта.

1. в гробищен парк (гробище) - в гробно място или в отредени гробни места само за урнополагане;

2. в извънгробищен парк - чрез разпръскване извън територията на населени места или предадена за съхранение на наследниците на покойника;

3. в помещение за съхранение от оператор на погребални услуги.

(2) Урната може да се съхранява в крематориума където е извършена кремацията или в специално за целта помещение на оператор на погребални услуги в срок до три месеца от датата на кремацията

(3) Когато урнополагането не се извърши в срока по ал. 2, урната се полага служебно от общинската администрация или служители на крематориума в урнова ниша в гробищен парк, което се отразява в регистъра по чл. 56.

(2) Крематориум може да се изгражда, както в гробищни паркове (гробища), така и извън тях по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Лицата по чл. 55, ал. 2 не могат да предоставят погребални и траурно-обредни услуги и стоки, с изключение на урнополагане в прилежащият им терен за урнополагане.

(4) Специфичните изисквания за изграждане на крематориуми се уреждат с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.

(2) Собственик на крематориум е търговско дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в публичен регистър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Предоставянето на услуги по кремация от лицата по ал. 2 се извършва след вписването в регистъра.

(4) Редът за водене на регистъра и обстоятелствата, които се вписват в него се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Регистърът се публикува на интернет страницата на министерството и на общините.

(5) Услугите по кремация са възмездни и се уреждат с писмен договор.

(6) Лицата по ал. 2 подават заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството за вписване в регистъра, придружено със следните документи:

1. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър;

2. документ за собственост или договор за наем на сградата;

3. декларация, че не са обявени в несъстоятелност и не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. документ за собственост за два специализирани автомобила, от които един е катафалка;

5. копие от сключени трудови договори с най-малко трима служители и двама работника с минимум средно образование;

6. документ за най-малко средно образование – за управителя;

7. ценоразпис на предоставяните услуги по кремацията;

8. удостоверение за съдимост на служителите, работниците и управителите;

9. специфични изисквания, съгласно наредбата по чл. 54, ал. 4;

10. квитанция за внесена такса по ал. 12.

(7) Министърът на регионалното развитие и благоустройството в срок до един месец от постъпването на заявлението по ал. 6 издава удостоверение за регистрация, което е безсрочно, или прави мотивиран отказ.

(8) При непълноти или неточности заявителят се уведомява писмено и му се дава едномесечен срок за отстраняването им.

(9) В случай че заявителят не отстрани непълнотите или неточностите в срока по ал. 8, процедурата по регистрация се прекратява.

(10) Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Удостоверението за регистрация и ценоразписът на предоставяните услуги по кремация, се поставят на видно място в крематориума, а правата по издаденото удостоверение не може да се прехвърлят или преотстъпват под каквато и да е форма.

(12) За издаване на удостоверението за регистрация се събира такса в размер, определен с тарифа на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

1. пореден номер на кремацията;

2. пълните имена на покойника, отразени в смъртния акт;

3. датата на смъртта и номера на смъртния акт и общината, която го е издала;

4. входящ номер и дата на искането за кремация и от кого е подадено;

5. дата на кремирането на покойника;

6. трите имена на присъствалите на кремирането лица;

7. препис от удостоверението за извършената кремация ако е издавано такова.

(2) Транспортирането на тленни останки на покойник се извършва с регистриран от съответните компетентни органи специализиран погребален транспорт, предназначен само за тази цел, след издадено удостоверение по реда на Наредба № 9 от 21 март 2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции (ДВ, бр.28 от 1.04.2005г.), издадена от министъра на здравеопазването.

1. специализирани траурни автомобили: представляват микробуси, лекотоварни или леки автомобили с товароносимост до 3,5 t., при които товарното пространство, гледано отвън е закрито с непрозрачни повърхности и ковчегът не се вижда;

2. катафалки: представляват автомобили, на които товарното пространство е остъклено от всички страни, снабдени със специална траурна скорост (редуктор) или с автоматична скоростна кутия за провеждане на погребално шествие.

(2) Специализираните автомобили, които превозват анатомични части и кръвна плазма от починали и продукти от аборти, подлежат на ежемесечна дезинфекция в съответните поделения на РЗИ, която се отразява в санитарната книжка.

1. да са обозначени от двете страни и отзад с рекламни надписи съдържащи наименованието на фирмата на оператора на погребални услуги и телефони за връзка;

2. в регистрационното свидетелство от Контрол на автомобилния транспорт да е изписано „специален – катафалка” или „специализиран траурен автомобил”;

3. да са вписани в регистъра на РЗИ за превозните средства, превозващи покойници, съгласно регистрационното свидетелство;

4. да имат плътна преграда зад шофьора, изработена от твърда и гладка миеща се повърхност, уплътнена добре от всички страни между водача и товарното пространство;

5. да имат в товарния сектор място за ковчег и количка движеща се по релси, на която се качва и движи ковчегът;

6. подът на товарното пространство да е изработен от твърда и гладка, миеща се и некорозираща повърхност.

(2) Транспортирането по ал. 1 се придружава със съобщението за смърт или препис извлечението от акта за смърт.

(2) Транспортирането на покойници от мястото на смъртта до:

1. хладилна камера, се извършва с помощта на специална носилка, транспортен контейнер или ковчег според случая;

2. мястото за ритуал, погребение или кремация се извършва в ковчег със затворен капак.

(3) При транспортирането на покойници между населени места ковчезите трябва да отговарят на следните минимални изисквания:

1. да са изработени от плоскости от дървесни частици с минимална дебелина – 0,8 см. или от масивно дърво с минимална дебелина – 2 см.;

2. да издържат на натоварване от минимум 90 кг. тегло;

3. да имат следните минимални размери:

а) вътрешна дължина – 195 см.;

б) вътрешна ширина (в най-широката част) - 56 см.;

в) вътрешна дълбочина - 35 см.;

г) вътрешна височина на капака -13 см.

(2) Транспортирането по ал. 1 се извършва в херметично затворени ковчези или в транспортен контейнер.

(3) Транспортирането по ал. 1 се придружава със заверен акт за смърт и легализиран превод на акт за смърт от Министерството на външните работи и разрешение от Регионална здравна инспекция.

(4) При транспортиране на тялото в чужбина по въздушен път, сухопътен или морски път в зависимост от продължителността на транспорта и периода на съхранение в хладилна камера, тялото се подлага предварително на консервация чрез третиране на всички телесни кухини с формалинов разтвор или на частична балсамация. При продължителност на транспорта повече от 10 дни се прилага пълна балсамация.

(5) Ковчегът се пломбира от митническите органи при превозване на

покойник в държава, която не е членка на Европейския съюз.

(2) Траурно-обредната дейност включва дейности по предоставяне на услуги по § 1, т. 10 от Допълнителната разпоредба и се извършват от лицата по чл. 66, ал. 1 т. 1 и 2 като единна услуга с тези по чл. 33, ал. 1.

(2) Забранява се извършването на ритуални дейности, които противоречат на обществения ред и на добрите нрави.

(3) Държавни погребения с официални церемонии се извършват по реда на Закона за държавния протокол.
Глава втора

ОПЕРАТОРИ НА ПОГРЕБАЛНИ УСЛУГИ
Раздел І

Предоставяне на погребални и траурно-обредни услуги
Оператори на погребални услуги

Чл. 66. (1) Предоставяне на погребални и траурно-обредни услуги, се извършват от следните лица, наричани по-нататък „оператори на погребални услуги”:

1. еднолични търговци или търговски дружества, регистрирани по Търговския закон с предмет на дейност погребални и траурно-обредни услуги, търговия и производство на траурно-обредни стоки;

2. търговски дружества с общинско участие в капитала, регистрирани по Търговския закон с предмет на дейност погребални и траурно-обредни услуги, търговия и производство на траурно-обредни стоки.

(2) Операторите на погребални услуги имат право да извършват погребална дейност след вписване в регистъра на общината по седалището на търговеца.

(3) Погребалните и траурно-обредните услуги са възмездни и се предоставят от лицата по ал. 1 въз основа на писмен договор.