Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване

Съгласно чл. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, предмет на правна уредба със закона са обществените отношения, свързани с гражданското въздухоплаване в Република България и с осигуряването на безопасността и сигурността му. Съгласно разпоредбата на чл. 16б, ал. 1 от закона, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата за осигуряване на безопасността и сигурността на въздухоплаването.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от закона министърът на транспорта, министърът на вътрешните работи, министърът на финансите и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност” определят с наредба условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване. С Наредба № 2320 от 2006 г., издадена от министъра на транспорта, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите, са определени условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване в Република България.
Независимо от това, Регламент № 1217/2003 за определяне на общи спецификации за национални програми за контрол на качеството на сигурността на гражданското въздухоплаване (член 3) изрично изисква в националното законодателство на всяка държава – член на Европейския съюз да бъде точно указано кой е компетентният (отговорният) орган по сигурността в гражданското въздухоплаване, както и да бъдат записани неговите функции.

Според разпоредбата на член 2, т. 1 от Регламент № 1217/2003 като „компетентен орган“ се определя националният орган, определен от държава-членка в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2320/2002, който отговаря за координацията и осъществяването на мониторинг на прилагането на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване. (Съгласно чл. 5, пар. 2 от Регламент № 2320/03 всяка държава-членка определя подходящ орган, отговорен за координацията и наблюдението по изпълнението на нейната национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване).

В тази връзка в новия чл. 16г от законопроекта изрично се посочва, че Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” е отговорният орган по сигурността на гражданското въздухоплаване, който координира дейността между физическите и юридическите лица за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване. Разпоредбата не засяга обаче правомощията във връзка с осигуряването на сигурността в гражданското въздухоплаване на Министерството на вътрешните работи или на други органи, на които са възложени подобни функции по съответния ред от националното законодателство.
Основните функции на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” като отговорен орган по сигурността са посочени в текста на чл. 16г, ал. 2 от законопроекта и са извлечени от двата основни регламента на Европейския съюз в областта на авиационната сигурност – Регламент № 2320/03 и Регламент № 1217/03, както и от Анекс 17 на Международната конвенция за гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция).
В закона се създава нова глава I „А” „Гарантиране на сигурността в гражданското въздухоплаване”, като:

Чл. 16з. регламентира мерките за сигурност, чрез които се постига сигурността в гражданското въздухоплаване.

Чл. 16и. определя субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, а именно министърът на транспорта, Съветът за сигурност на гражданското въздухоплаване, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, летищната администрация или летищните оператори, на които са възложени функции на летищна администрация, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”, авиационните оператори, операторите по наземно обслужване, съответните служби в Министерството на вътрешните работи, пряко свързани с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване, съответните служби на Министерството на финансите, пряко свързани с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване, съответната служба в Министерството на външните работи, пряко свързана с обезпечаването на сигурността в гражданското въздухоплаване и председателят на Държавната агенция „Национална сигурност”.

Чл. 16к. и 16л. уреждат основните задължения на летищната администрация и авиационните оператори във връзка с гарантиране на сигурността в гражданското въздухоплаване.

Чл. 16м. предвижда, че на всяко летище се определят зони за сигурност, до които достъпът е ограничен, а чл. 16н. предвижда проверка на пътниците за наличие на забранени предмети.

С чл. 16о. се въвежда фигурата на служител по сигурността по време на полет, чиято основна функция е гарантирането на сигурността на борда на въздухоплавателното средство.

Регламент 1107/2006 влиза в сила за държавите – членки на Европейския съюз от 26 юли 2008 г., което е отразено в разпоредбата на § 22, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби към законопроекта.

2.1. Регламентът определя мерките, които следва да предприемат и помощта, която трябва да окажат:

а) управителните органи на летището – следва да обозначат ясно и в достъпна форма точките на пристигане и заминаване на лица с увреждания или ограничена подвижност; управителният орган на летището е отговорен за обезпечаването на помощ на лицата с увреждания или с ограничена подвижност, така, както помощта е посочена в приложение І към регламента, без за това да се дължи допълнително заплащане от лице с увреждане или ограничена подвижност; управителните органи на летището са задължени да установят стандарти за качество на помощта, посочена в приложение І, и да определят изисквания по отношение на средствата, предназначени за спазването им, което се извършва в сътрудничество с ползвателите на летището, чрез комитета на потребителите на съответното летище, и организациите, представляващи хората с увреждания и хората с ограничена подвижност; управителните органи на летището публикуват своите стандарти за качество.

В тази връзка е и разпоредбата на чл. 48к от законопроекта, която задължава летищните оператори да предприемат или осигуряват предприемането на необходимите мерки и да оказват помощ, в съответствие с Регламент № 1107/2006 на лица с увреждания или с ограничена подвижност, с цел пътуване с въздушен транспорт;

б) въздушните превозвачи, техните агенти, туроператорите и туристическите агенти не могат да откажат да превозят лице с увреждане или с ограничена подвижност, поради увреждането му или ограничената му подвижност; въздушните превозвачи или техните агенти са длъжни да предоставят свободно в достъпна форма правилата за безопасност, които прилагат по отношение на превоза на хората с увреждания и хора с ограничена подвижност, както и информация относно всички ограничения за тяхното превозване или относно превозването на оборудването, служещо за подвижност на такива лица; когато въздушен превозвач, негов агент, туроператор или туристически агент откажат да превозят лице с увреждане или с ограничена подвижност на основанията, посочени в чл. 4, параграф 1 от регламента, те са длъжни незабавно да информират за това лицето с увреждане или с ограничена подвижност, като при поискване уведомяват лицето в писмен вид и в срок от пет работни дни след постъпване на искането; въздушните превозвачи, техните агенти, туроператорите или туристическите агенти са длъжни да предоставят информация за нужда за оказване на помощ на лице с увреждане или с ограничена подвижност на летищен оператор, съгласно чл. 6 от Регламент № 1107/2006; въздушните превозвачи нямат право да искат допълнително възнаграждение за оказана помощ на лице с увреждане или с ограничена подвижност.

В тази връзка са и разпоредбите на § 13 относно чл. 81а от законопроекта, която задължава въздушните превозвачи да осигуряват предприемането на необходимите мерки и оказват помощ, в съответствие с Регламент № 1107/2006 на лица с увреждания или с ограничена подвижност, с цел пътуване с въздушен транспорт и § 21 относно чл. 43а от Закона за туризма, която задължава туроператорите и туристическите агенти да осигуряват предприемането на необходимите мерки, в съответствие с Регламент № 1107/2006 на лица с увреждания или с ограничена подвижност, с цел пътуване с въздушен транспорт.
За неизпълнение на задълженията по Регламент 1107/2006 за летищните оператори, въздушните превозвачи, техните агенти, туроператори или туристически агенти са предвидени административно-наказателните разпоредби – чл. 143, ал. 5 от Закона за гражданското въздухоплаване и чл. 86г от Закона за туризма.

Наказанията са съобразени с изискването на регламента – да включват разпореждане за изплащане на компенсации (летищният оператор и въздушният превозвач дължат обезщетение на лицето с увреждане или с ограничена подвижност за причинените му щети, когато предприетите мерки и помощта, оказани на лицето, не са съобразени с Регламент 1107/2006), както и да бъдат съразмерни и възпиращи.

В тази връзка в чл. 16б, ал. 1, т. 4а от законопроекта се посочва, че „Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” контролира изпълнението на задълженията на летищните оператори и на въздушните превозвачи по Регламент 1107/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно правата на хората с увреждания и на хората с ограничена подвижност при пътувания с въздушен транспорт, в качеството й на национален орган, отговарящ за изпълнението на този регламент”, по отношение на летищните оператори и въздушните превозвачи. Наред с това се предвижда исковете за обезщетение срещу летищния оператор или въздушния превозвач да се предявяват пред съответния съд.

Полетите със специално предназначение се осъществяват от авиационен оператор – Авиоотряд 28 – юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на транспорта, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност. Полети със специално предназначение са полетите за превоз и обслужване на президента на Република България; председателя на Народното събрание на Република България; министър-председателя на Република България; вицепрезидента на Република България; чуждестранни и държавни ръководители, съответни по ранг на посочените органи; лица, включени в състава на делегацията, придружаващите ги екипи, охрана и техните багажи, в изброените случаи.

Специфичната дейност на Авиоотряд 28, който е създаден за извършване на полетите със специално предназначение в много случаи прави невъзможно прилагането на Закона за обществените поръчки. Към настоящия момент за изпълнение на дейността си Авиоотряд 28 разполага със самолет ТУ-154 (106-местен) и Фалкон – 2000 (9-местен), като посочените въздухоплавателни средства не са взаимозаменяеми. Всичко това предполага, че при изпълнение на функциите, за които е създаден (извършване на превози на посочените лица), Авиоотрядът следва да наема въздухоплавателни средства на други въздушни превозвачи, съответно на мокър или сух лизинг. За наемане на въздухоплавателно средство, съгласно Закона за обществените поръчки, като разпоредител с бюджетни средства, Авиоотряд 28 би следвало да провежда процедура по закона. Аналогично стои и въпросът с извършването на неотложни ремонти (когато въздухоплавателното средство е извън страната, налага се да бъде транспортирано в Република България).

При тези обстоятелства, за да изпълнява дейността си и функциите, за които е създаден съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, Авиоотряд 28 на практика е принуден да извършва дейността си (полетите със специално предназначение), без да прилага Закона за обществените поръчки. Към всичко това, следва да се прибави и обстоятелството, че невъзможността за изпълнение на съответния полет със специално предназначение, може да се появи дори часове преди изпълнението на предварително планирания полет.

а) Документ № 9732 на ИКАО – Ръководство за надзор на авиационната безопасност;

б) Документ № 8335 на ИКАО – Ръководство за сертифициране на авиационни оператори;

в) Документ № 9760 на ИКАО – Ръководство за надзор върху летателната годност.

В момента администрацията разполага с числен състав от 98 служители, докато например авиационният персонал, подлежащ на контрол в гражданското въздухоплаване е около 2 500 човека, а останалите авиационни субекти са над 300. В случая следва да се отчита и нарастващият пътникопоток, преминаващ през летищата ни, което е в пряка и непосредствена връзка с въпросите на сигурността и който за изминалата 2007 г. е вече над 6 млн. пътници.

Това беше и една от причините на Република България да бъде наложена предпазна клауза към датата на присъединяването ни към ЕС – Регламент № 1962/2006, в който е указано, че сертификатите, издавани от националния ни контролен орган няма да бъдат обект на взаимно признаване от останалите държави – членове на ЕС (Регламент № 1592/2002, Член 8, параграф 1 „Признаване на сертификати 1. Държавите-членки, без по-нататъшни технически изисквания или оценка, признават сертификати, издадени в съответствие с настоящия регламент.”), вследствие на което българските въздушни превозвачи към настоящия момент биват третирани като превозвачи на трета (външна) страна на Европейския съюз.

Имайки предвид предоставената чрез законовите текстове оперативна самостоятелност от министъра на транспорта на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да определя категориите служители, които са инспектори по въздухоплаването, се прецизира и текстът на чл. 148, ал. 1, като се предоставя правото на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” да определя кои инспектори имат право да издават административни актове.

В т. 3 на § 21 са предвидени административно-наказателни разпоредби за налагане на имуществени санкции на лицата, неизпълнили свое задължение по регламента.