Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците

1. 
   Въвеждане на тестове за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” и предоставяне на правна възможност за временно преместване на митническите служители
   

Със законопроекта се предоставя правна възможност при служебна необходимост, митническите служители да бъдат премествани да изпълняват временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването ще се извършва със заповед на директора на Агенция „Митници” за срок не повече от 6 месеца през една календарна година, а когато преместването е за по-дълъг срок, ще се изисква писмено съгласие на митническия служител. Мярката има за цел повишаване на индивидуалните компетенции на митническите служители, подобряване на взаимодействието и координацията в митническите екипи чрез обмен на опит и добри практики, както и ограничаване на корупционните действия, засилване на прозрачността и доверието в митническата администрация.

2. Реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи

С проекта се предвижда стоките, които се задържат от митническите органи и се съхраняват в митническите складове, да се реализират от Агенция „Митници”, т. е. целият процес (задържане, изземване, съхранение, участие в процедури по отнемането, реализация, вкл. унищожаване), да се извършва в Агенция „Митници”. Към момента, на основание чл. 3, ал. 1, т. 13 от Закона за Националната агенция за приходите (НАП) митническите органи предават на НАП отнетите и изоставените в полза на държавата стоки. Предвидените изменения се налагат от факта, че процедурите по продажба на стоките, предадени от митниците на НАП, са бавни и на много големи интервали от време, което води до залежаване на стоки и влошаване на техните качества. В процеса на взаимодействие с органите на НАП по повод продажбата на стоки се ангажира административен капацитет на централно и регионално ниво с цел разработване на инструкции и правила, окомплектоване и изпращане на преписки, кореспонденция преди и по време на тръжните процедури, обмен на информация за складови разходи, дължими за стоките и т.н. В случай че продажбите се извършват от митническите органи, всички тези дейности биха отпаднали.

3. Промяна в административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания, установени от митническите органи

Съгласно действащия Закон за митниците при влизане в сила на решение, издадено от митническите органи, с което са определени дължими публични държавни вземания, които не са платени в доброволния срок на изпълнение, се издава Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ), което по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е изпълнително основание, въз основа на което се допуска принудително изпълнение. Издаването на този административен акт от митническите органи е въведено в националното митническо законодателство преди присъединяването на Република България към ЕС.

За разлика от административните актове, издавани от органите по приходите на Националната агенция за приходите (ревизионен акт), които са и изпълнително основание, митническите органи издават два отделни административни акта (решение и постановление), които подлежат на самостоятелно обжалване по административен и съдебен ред.

С цел повишаване ефективността при събирането на публични държавни вземания и намаляване на сроковете за тяхното събиране се предлага отмяна на раздел ІІІ „Постановления за принудително събиране на публичните държавни вземания, издавани от митническите органи“ от глава двадесет и шеста „Заплащане на митническото задължение“ от закона.

С проекта се предлага издадените решения от митническите органи, с които се определят длъжникът и размерът на публичното държавно вземане, да служат като изпълнително основание за принудително събиране на установените вземания. Решенията ще подлежат на предварително изпълнение и обжалването им не спира тяхното изпълнение. Предвидени са условията и редът за спиране на изпълнението по искане на заинтересовано лице и при предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите.

Направеното предложение е в съответствие с разпоредбите на чл. 7 и чл. 244 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността.

Във връзка с направеното предложение е предвидена промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно която, решението на митническите органи изрично е посочено като изпълнително основание (замяна на постановлението с решение).

4. Прецизиране на разпоредбата, свързана с начисляването на лихви за забава

С проекта се предлага промяна в чл. 211 от Закона за митниците с цел прецизиране и определяне на началния момент, от който се начислява от митническите органи лихва за забава за администрираните от тях публични държавни вземания. Митническите органи начисляват и събират законната лихва върху размера на дължимите митни сборове и на другите публични държавни вземания считано от деня, следващ датата на изтичане на определения срок за плащане, до датата на плащане.

5. Отмяна на разпоредби в закона поради пряка приложимост на разпоредби на европейски актове (регламенти)

С проекта се предлага отмяна на разпоредби, които се съдържат в европейското митническо законодателство – Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, които трябва да бъдат пряко прилагани от държавите - членки на ЕС, и не е необходимо да се съдържат в националното законодателство.

6. Обмен на информация между МВР и Агенция „Митници“

С проекта се предвижда обмен на информация между МВР и Агенция „Митници“ чрез регламентиране на достъп до автоматизирани информационни системи.

7. Завишаване на санкциите в случаите на повторност при контрабанда на стоки

С разпоредбата на чл. 233, ал. 4 и 5 от Закона за митниците се въвежда по-тежка санкция при повторно нарушение, тъй като от направения анализ на осъществените нарушения на митническото законодателство се установява, че извършителите на контрабанда на стоки се занимават системно с тази дейност.

8. Прецизиране на разпоредбата за отнемане в полза на държавата на стоките - предмет на митническо нарушение

Направеното в проекта предложение за изменение на чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците дава решение на възникващите в практиката разнородни казуси и възможност за по-справедливо прилагане на административнонаказателните разпоредби. В случая предложението се явява по-благоприятна разпоредба от изменението през месец февруари 2013 г., тъй като дава възможност и в случаите, когато е налице пълно избягване на заплащането или обезпечаването на публичните държавни вземания, да не се приложи отнемане на стоката. Предвидено е отнемане на стоката, освен ако стойността на избегнатите митни сборове и/или други публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките. Постига се едновременно облекчаване на режима на отнемането и неговото по-справедливо прилагане при преценка на всеки отделен случай.

9. Предвиждане на долна граница за санкцията по чл. 238в

Предложението за долна граница 200 лв. за нарушения по чл. 238а, ал. 1 има за цел с утежняване санкцията към нарушителите да се избегне или да се сведе до минимум възможността да бъде налагана санкция в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (глоба с фиш), при изследване на степента на обществена опасност.

10. Въвеждане на чл. 255 от НК в кръга на престъпления, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извършва действия по разследване

Приходите в държавния бюджет от акциз и ДДС при внос се контролират от митниците. Когато въз основа на проверки на акцизното и/или митническото законодателство се установят данни за извършено престъпление, свързано с акциз и ДДС, съгласно настоящата редакция на НПК, действията по разследване не могат да се извършат от разследващ митнически инспектор, поради липса на компетентност. С разпоредбата се цели по-голяма бързина и ефективност при разкриването на престъпления, свързани с избягването и неплащането на акциз и ДДС в големи размери, поради взаимодействието между контролния и разследващия орган, които са в едно и също ведомство.

11. Възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи

Възлагането на митническите органи да осъществяват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а, 251 и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи ще доведе до по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпленията. Липсата на такива правомощия създава непреодолима пречка разкриването на извършителя в досъдебни производства, водени срещу неизвестен извършител, да бъде възлагано на митническите органи. Оперативно-издирвателната дейност като правомощие на митническите органи ще позволи по-ефективно взаимодействие между издирващия и разследващия орган, тъй като към момента в хода на разкриване на престъпленията органът с разследващи правомощия е митнически орган, а органът, оправомощен да извършва оперативно-издирвателни дейности, е орган на Министерството на вътрешните работи, което изисква допълнителна междуведомствена координация и води до забавяне на производството.

Митническите органи разполагат с правомощието да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс. При задържането на лицето може да му бъде ограничавано единствено правото на свободно придвижване, като срокът на задържане не може да бъде повече от 24 часа. С оглед по-голяма оперативност при разследването на престъпленията законопроектът предвижда митническите органи да могат да конвоират на територията на страната лицата, задържани по реда на чл. 16а от закона и обвиняемите, по отношение на които е постановено задържане до 72 часа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Предоставянето на митническите органи на това правомощие ще запълни и празнотата в законодателството, като се регламентира органът, на който е възложено конвоирането на задържаните лица от митническите органи по реда на чл. 16а от закона за митниците, както и на обвиняемите за извършено престъпление по горецитираните членове, за които е постановено задържане до 72 часа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Конвойната дейност на територията на страната ще се извършва от митническите служители при условията и по реда на инструкцията по чл. 76, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

12. Въведено е понятието „тежко нарушение”

Предложена е легална дефиниция на понятието „тежко нарушение”, която има за цел да въведе яснота и определеност както за митническите органи, така и за икономическите оператори, при прилагането на редица митнически разпоредби, свързани с установяване или удостоверя­ване наличието или липсата на тежки нарушения. В основата на критерия за определяне на деянието като тежко нарушение, е залегнал размерът на наложената санкция като израз на тежестта на обществена опасност на конкретното нарушение, индивидуализирана съобразно изискванията на Закона за административните нарушения и наказания.

13. Разширяване на контрола, осъществяван от митническите органи на граничните контролно-пропускателни пунктове и на територията на страната при предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство

Направеното в законопроекта предложение за допълнение на