Закон за Министерството на вътрешните работи

3. подпомагането на службите при изпълнение на тяхната дейност;

4. подпомагането на управлението на органите на държавната власт и местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;

5. информирането на външни потребители.

Чл. 178. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по религиозен, расов, политически или друг признак.

(2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

Чл. 179. Сведенията и данните в документалните носители имат степен на секретност, установена по нормативен ред.

Раздел III

Информационни фондове

Чл. 180. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

1. ръководството на министерството;

2. (доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) службите и дирекциите на министерството;

3. външни потребители.

(2) Информационните и аналитичните документи и продукти за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

Чл. 181. В МВР се изграждат информационни звена и фондове за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

Чл. 182. (1) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Информационните фондове се изграждат при съответните служби и дирекции на министерството съобразно функционалната им компетентност.

(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.

(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и по този закон.

(4) Достъпът до фондовете по ал. 1 се определя от министъра на вътрешните работи.

Раздел IV

Органи на управление на информационната дейност

Чл. 183. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, подпомаган от дирекция "Координация и информационно-аналитична дейност".

(2) Заместник-министрите и главният секретар ръководят информационната дейност съобразно възложените им функции по управление.

(3) Непосредствената организация и ръководство на информационната дейност се осъществява от директорите на служби и дирекции, подпомагани от специализираните информационни звена.

Чл. 184. Централизираното ръководство на информационната дейност на държавните структури се осъществява от Министерския съвет.

Раздел V

Чл. 185. (1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.

(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.

(3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона.

Чл. 186. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от ръководството на министерството, от висшите ръководни служители и от ръководните служители съобразно правомощията им.

Чл. 187. При осъществяване на контрола върху информационната дейност съответният контролен орган спазва правилата за опазване на данните и сведенията, съставляващи държавна тайна.

Глава двадесета

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Чл. 188. (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Организацията на взаимодействието и координацията между службите и дирекциите, както и в самите тях при осъществяване на законово определените им функции има за цел:

1. по-ефективно и целесъобразно изпълнение на поставените им задачи;

2. икономично използване на силите и средствата;

3. недопускане дублирането или създаването на затруднения и пречки в дейността им.

Чл. 189. Взаимодействието се осъществява при спазване на принципите на централизъм, законност, конспиративност, самостоятелност и равнопоставеност.

Чл. 190. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Дейността за осъществяване на взаимодействие и координация в МВР се ръководи и контролира от заместник-министрите, от главния секретар и от директорите на служби и дирекции.

(2) Главният секретар осъществява общо и непосредствено ръководство и контрол по взаимодействието и координацията между службите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Заместник-министрите организират взаимодействието и координират дейността на службите, по отношение на които министърът на вътрешните работи им е възложил функции по управление.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Директорите на служби и дирекции организират и осъществяват пряко и непосредствено ръководство и координация на взаимодействието между изградените структурни звена в поверените им служби и дирекции.

Чл. 191. (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Взаимодействието и координацията между службите и дирекциите се осъществяват в следните основни направления:

1. обмен на информация;

2. използване на информационните фондове на службите;

3. оказване на оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на сигнали и по изпълнение на задачи от функционалната им компетентност.

ЧАСТ ТРЕТА

ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Глава двадесет и първа

ЛИЧЕН СЪСТАВ

Раздел I

Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Личният състав на МВР се състои от:

1. държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти или граждански лица;

2. лица, работещи по трудово правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) В дирекциите от специализираната и общата администрация, Медицинския институт, научноизследователските и научно-приложните институти на МВР работят само държавни служители - граждански лица, и лица по трудово правоотношение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между МВР и държавния служител - гражданско лице, се уреждат по реда на Закона за държавния служител, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Правата и задълженията на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон.

(5) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Военнослужещите на наборна военна служба изпълняват службата в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили. Техните правомощия като органи по смисъла на този закон се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 193. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) За офицери и сержанти в МВР се приемат мъже и жени само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психофизическа годност и професионална подготовка, определени от Министерския съвет.

(2) Не се приемат за офицери и сержанти лица:

1. които не са отбили наборна военна служба - за мъжете;

2. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер независимо от последвалата реабилитация;

3. срещу които има повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Специфичните изисквания за назначаване на държавни служители - граждански лица, по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител са:

1. да отговарят на общите и специфичните изисквания за психофизическа годност и професионална подготовка, определени от Министерския съвет;

2. срещу тях да не е повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) За работа по трудово правоотношение се приемат лица, които са български граждани и отговарят на останалите изисквания по ал. 1 и ал. 2, т. 2 и 3.

Чл. 194. (1) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Структурата и щатовете на службите и дирекциите в министерството се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) В щатовете се определят длъжностите, необходимото образование и численият състав на службите и дирекциите на министерството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Численият състав на лицата по чл. 192, ал. 5 се определя от Министерския съвет и не може да надвишава 10 000 военнослужещи на наборна военна служба.

Чл. 195. Съобразно заеманите длъжности личният състав на министерството се състои от:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) висши ръководни служители - заместник-министрите, главния секретар и директорите по чл. 30;

2. ръководни служители - от началник на сектор и нагоре;

3. изпълнителски състав.

Чл. 196. (1) Служителите на МВР са длъжни да бъдат лоялни към институциите на политическата система в Република България.

(2) Офицерите и сержантите не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Държавните служители - граждански лица, и лицата, работещи по трудово правоотношение не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота.

Раздел II

Назначаване

Чл. 197. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Главният секретар и директорите на националните служби се назначават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 198. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.).

Чл. 199. (1) Министърът на вътрешните работи назначава:

1. директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи и техните заместници, ректора на Академията на МВР, заместник-директорите на национални служби и командира на СОБТ;

2. (отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.);

3. директорите (началниците) на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти;

4. служители на длъжности, за които се изисква офицерско звание - при първоначално назначаване;

5. (нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) държавните служители - граждански лица, на ръководни длъжности в специализираната и общата администрация на министерството, в Медицинския институт, в научноизследователските и научно-приложните институти на МВР;

6. (нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) държавните служители - граждански лица, назначавани на длъжности, за които се изисква образователно-квалификационна степен "специалист по", "бакалавър", "магистър" и "доктор" - при първоначално назначаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Предложенията за назначаване на служителите по ал. 1, т. 1 - 3 се изготвят от главния секретар, а за служителите по ал. 1, т. 4 - от директорите и началниците на служби и дирекции чрез дирекция "Човешки ресурси".

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) При изготвяне на предложенията по ал. 2 за първоначално назначаване на ръководни служители в структурните звена по чл. 11, ал. 5 директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и регионалните дирекции на вътрешните работи задължително съгласуват предложенията с директорите на съответните национални служби по направление на дейност.

Чл. 200. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Директорите на националните и териториалните служби, командирът на СОБТ и ректорът на Академията на МВР назначават и преназначават сержантския състав.

(2) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Директорите на дирекции от специализираната и общата администрация, директорите на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти на МВР:

1. назначават и преназначават държавните служители - граждански лица, на длъжности, за които се изисква средно образование;

2. преназначават държавните служители по чл. 199, ал. 1, т. 6.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Органите по ал. 1 и 2 сключват трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение, при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 200а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 могат да бъдат преназначавани от офицерски и сержантски длъжности на длъжности за граждански лица, както и от длъжности за граждански лица - на офицерски или сержантски длъжности, по реда на чл. 199 и 200.

(2) Преназначаването на държавните служители по ал. 1 се извършва след подаване на писмено заявление от тях при спазване разпоредбите на чл. 193 от този закон и чл. 7 от Закона за държавния служител.

Чл. 201. (1) При постъпване на служба в МВР офицерите и сержантите полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.

(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларации по ал. 1 е пречка за встъпване в длъжност.

(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно. Неподаването й е основание за освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 5.

Чл. 202. Службата в МВР започва от деня на подписването на акт за встъпване в длъжност.

Чл. 203. (1) На сержантите и офицерите се присвояват следните звания:

1. сержанти - сержант, старши сержант и главен сержант от МВР;

2. младши офицери - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант и капитан от МВР;

3. старши офицери - майор, подполковник и полковник от МВР;

4. висши офицери - генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал-полковник от МВР.

(2) Присвояването на сержантски и офицерски звания и повишаването в по-горно звание се извършва:

1. на сержантите - от ръководните длъжностни лица, които са ги назначили;

2. на младшите и старшите офицери - от министъра на вътрешните работи;

3. на висшите офицери - от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

(3) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 204. (1) За постигнати високи резултати в служебната работа на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

(2) Офицери, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани в звание посмъртно с една степен, а на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

Чл. 205. (1) Преназначаването на офицери на ръководни длъжности се извършва от министъра на вътрешните работи, а на останалите длъжности - от лицата по чл. 200, ал. 1.

(2) При преназначаване на офицери на ръководни длъжности те могат да бъдат повишавани в звание предсрочно.

(3) Предложенията за преназначаване се изготвят:

1. от Министерския съвет - за висшите ръководни служители;

2. от лицата по чл. 200, ал. 1 - за ръководните служители по чл. 195, т. 2;

3. от ръководните служители - за изпълнителския състав по чл. 195, т. 3.

(4) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Предложенията за преназначаване на служители за началници на структурните звена по чл. 11, ал. 5 се изготвят от директорите на съответните национални служби по направления на дейности.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Преназначаването на офицери на по-ниски длъжности се извършва по реда на ал. 1 - 3.

Чл. 206. (1) Офицерите и сержантите са неприкосновени при изпълнение на своите функции.

(2) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 29 от 1998 г.)

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Офицерите и сержантите не могат да бъдат разследвани и задържани безразрешение на министъра на вътрешните работи.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

(3) За задържане под стража при заварено тежко престъпление незабавно се съобщава на министъра на вътрешните работи.

Чл. 207. (1) Разпорежданията, издавани от органите на МВР при или по повод изпълнение на службата им, имат задължителен характер.

(2) Ръководителите на държавните органи и организации, на местната администрация и гражданите са длъжни да оказват съдействие на служителите от министерството при изпълнение на функционалните им задължения.

Чл. 208. (1) При осъществяване на правомощията си офицерите и сержантите удостоверяват качеството си на служители със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Лицата по чл. 192, ал. 1, т. 1 имат право да носят оръжие.

Чл. 209. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, офицерите и сержантите са длъжни да поддържат връзка с началника си.

(2) Офицерите и сержантите са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на министерството. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия.

Чл. 210. Правата и задълженията на военнослужещите на наборна военна служба при преминаването на службата им се определят със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 211. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.).

Раздел III

Преминаване на службата

Чл. 212. (1) Работното време на офицерите и сержантите е 40 часа седмично при петдневна работна седмица.

(2) За определени звена и специфични дейности министърът на вътрешните работи може да установява удължено работно време.

(3) При превишаване на продължителността на работното време над определеното в ал. 1 офицерите и сержантите се обезщетяват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 213. (1) Офицерите и сержантите не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Офицерите и сержантите не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

(3) Дейности, несъвместими със службата в МВР, са:

1. извършване на търговска дейност;

2. участие в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това им е възложено служебно;

3. работа по трудово правоотношение или по граждански договор, с изключение на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

(4) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи с възстановено право на собственост.

Чл. 214. (1) На офицерите и сержантите е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и организации, включително и в извънслужебно време, освен ако се отнася за упражняване на синдикални права по този закон.

(2) (Обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 29 от 1998 г.)

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Офицерите и сержантите, които са регистрирани за кандидати заизборни органи, се освобождават от служба.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤

Раздел IV

Обучение, квалификация и професионална подготовка

Чл. 215. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на офицерите и сержантите се извършват в учебните заведения на министерството, във военни академии и училища, в граждански висши учебни заведения и в центрове за специализация.

(2) Срокът за първоначалната професионална подготовка на новоназначените офицери и сержанти е до 12 месеца.

(3) Офицерите и сержантите могат да се обучават в сродни академии и в учебни заведения на други държави.

Чл. 216. Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на офицерските и сержантските длъжности, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.

Чл. 217. (1) Към Академията на МВР, към сержантските училища, към националните и други специализирани служби на министерството могат да се създават центрове за специализация за повишаване на квалификацията и специалната подготовка на офицерите и сержантите.

(2) Организацията и дейността на центровете за специализация се определят от министъра на вътрешните работи.

Раздел V

Материално и социално осигуряване на личния състав

Чл. 218. (1) Офицерите и сержантите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и от заплатата за звание.

(2) Размерите на заплатите за длъжност и звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за офицер - не по-малко от 2 средномесечни заплати;

2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати.

Чл. 218а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Държавните служители - граждански лица, получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и заплатата за ранг.

(2) Заплатата за длъжност и заплатата за ранг се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се определя на базата на средномесечната заплата на заетите в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за длъжностите, за които се изисква образователно-квалификационна степен "специалист по", "бакалавър", "магистър" и "доктор" - не по-малко от 2 средномесечни заплати;

2. за длъжностите, за които се изисква средно образование - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати.

(3) Към основното месечно възнаграждение на държавните служители - граждански лица, се изплащат добавки:

1. за продължителна служба - в размер 2 на сто върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто;

2. за категория администрация;

3. за специфични условия на труд - при условия и в размер, определени от министъра на вътрешните работи;

4. за работа в МВР - в размер, определен от министъра на вътрешните работи;

5. за работа при вредни за здравето условия - при условия и в размер, определени от Министерския съвет;

6. по чл. 32, ал. 2, т. 2 - 5 от Закона за държавния служител.

(4) При определяне на добавката по ал. 3, т. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към първа категория труд.

(5) Брутното месечно възнаграждение на държавните служители - граждански лица, включва основното месечно възнаграждение по ал. 1 и добавките по ал. 3.

(6) На държавните служители - граждански лица, се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък и не се включват в брутното месечно възнаграждение. Размерът на порционните пари се определя ежегодно от министъра на вътрешните работи.

Чл. 219. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Лицата, работещи по трудово правоотношение получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в МВР.

(2) Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на база средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за висше образование - не по-малко от 1,35 средномесечни заплати;

2. за средно образование - не по-малко от 1 средномесечна заплата.

(3) Размерът на добавките за работа в МВР се определя от министъра на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) На лицата по ал. 1 се изплаща ежегодно сума за облекло при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи, която не се облага с данък.

Чл. 220. (1) На офицерите и сержантите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

(2) При определяне на размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като офицер или сержант.

Чл. 221. На офицерите и сержантите се изплащат допълнителни възнаграждения за:

1. специфични условия на труд - в размери и при условия, определени от министъра на вътрешните работи;

2. работа при вредни за здравето условия - в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 222. Брутното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения и е основа за изплащане на обезщетенията, предвидени в този закон.

Чл. 223. (1) На служителите се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., бр. 28 от 2001 г.) На офицерите и сержантите се осигурява храна или левовата й равностойност, безплатно работно облекло, униформено облекло и друго вещево имущество и снаряжение или левовата равностойност на униформеното облекло за служителите, неносещи униформа, които не се облагат с данък.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на офицерите и сержантите и на държавните служители - граждански лица, се осигуряват безплатна предпазна храна и противоотрови.

(4) При преместване на работа в други населени места на офицерите и сержантите и на всеки член от семейството им се изплаща еднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) Размерът на сумите и доволствията по ал. 1 - 4, условията, редът за предоставянето им и длъжностите се определят ежегодно от министъра на вътрешните работи.

Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.).

Чл. 225. За офицерите и сержантите, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, министерството изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 226. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Трудът на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 при пенсиониране се зачита като първа категория.

(2) Пенсионирането на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 и отпускането на пенсиите се уреждат със закон.

(3) Средствата за пенсионното осигуряване на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 са за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 227. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.

Раздел VI

Отпуски

Чл. 229. (1) Офицерите и сержантите имат право на следните видове отпуски:

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена година, включително и за приравнения трудов стаж, но не повече от 20 работни дни;

3. (отм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.);

4. (отм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.);

5. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;

6. неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии;

7. неплатен отпуск по реда на чл. 267.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) За времето на платен годишен отпуск офицерите и сержантите получават брутното си възнаграждение съобразно размера му към момента на ползване на отпуска.

(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при освобождаване от служба.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) Пътуването на офицерите и сержантите, държавните служители - граждански лица, и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на министерството.

Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., доп., бр. 29 от 2000 г.) Офицерите и сержантите имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения; за временна неработоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две и повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение и за обучение, както и на неплатен отпуск по условията, реда и размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Чл. 230а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) Държавните служители - граждански лица, имат право на допълнителен платен годишен отпуск за работа във вредни за здравето условия при условията, по реда и в размерите, предвидени в Кодекса на труда.

Раздел VII

Награди

Чл. 231. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в министерството.

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност;

3. парична или предметна награда;

4. огнестрелно оръжие;

5. почетен знак.

(2) Наградите по ал. 1, т. 4 и 5 се дават от министъра на вътрешните работи, а другите - от ръководни служители, определени от него.

Чл. 233. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР могат да бъдат награждавани длъжностни лица от други ведомства и граждани с наградите по чл. 232, ал. 1, т. 1 - 4.

Глава двадесет и втора

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 234. Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред, съставлява нарушение на служебната дисциплина.

Чл. 235. (1) Офицерите и сержантите, нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на служебната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 236. Дисциплинарните наказания се налагат до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му.

Чл. 237. Видовете нарушения на служебната дисциплина, органите, които имат право да налагат съответните дисциплинарни наказания, действието им по време и служебните последици от налагането им се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 238. За нарушения на служебната дисциплина на офицерите и сержантите се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. мъмрене;

2. писмено предупреждение;

3. порицание;

4. понижаване в звание;

5. уволнение.

Чл. 239. (1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:

1. при осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба;

2. при нарушаване на чл. 196, ал. 2;

3. при неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни;

4. при демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;

5. за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата.

(2) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага и за други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба.

(3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването.

Чл. 240. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения.

(2) Наказанията се налагат със заповеди, както следва:

1. от министъра на вътрешните работи - за всички наказания, без уволнението и понижаването в звание, ако длъжността е дадена или званието е присвоено с указ;

2. от висшите ръководни служители - за наказанията по чл. 238, т. 1 - 3, а за сержантите - и по чл. 238, т. 4 и 5;

3. наказанията по т. 2 се налагат и от ръководните служители.

(3) Когато на офицерите и сержантите се налага дисциплинарно наказание "уволнение", началникът е длъжен да извърши служебна проверка, като събере необходимите факти и доказателства, при които е извършено нарушението, да изслуша нарушителя и да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(4) Служебната проверка по ал. 3 не се извършва в случай, че извършеното служебно нарушение е констатирано от ревизия или от друга вътрешноведомствена проверка.

(5) При определяне на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на офицера или сержанта по време на службата му.

Чл. 241. Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват по административен ред пред висшестоящия началник в 7-дневен срок от връчването им.

Чл. 242. Лишаването от звание се извършва само по съдебен ред.

Глава двадесет и трета

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 243. (1) Офицерите и сержантите отговарят имуществено за вредите, които са причинили по непредпазливост на държавата при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, офицерите и сержантите не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на офицерите и сержантите се определя от гражданските закони.

(4) Имуществената отговорност на офицерите и сержантите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава се предвижда.

Чл. 244. (1) Офицерите и сержантите не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на военна или друга свързана с изпълнение на служебни задължения рискова дейност.

(2) Държавата, офицерите и сержантите не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната, обществения ред и при извършване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в условията на извънредни обстоятелства.

Чл. 245. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 243, ал. 1.

(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 243, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.

(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 246. (1) Офицерите и сержантите отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

Чл. 247. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 243, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от една месечна брутна заплата.

(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни заплати.

Чл. 248. (1) Офицерите и сержантите, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

1. в размера на вредата, но не повече от 3 брутни месечни заплати;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредите, когато дарението е със средства, извлечени от причинените вреди.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредите.

Чл. 249. Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредите, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на заплатата за длъжност; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредите;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 250. (1) Длъжностните лица по чл. 240, ал. 2 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от 1 година, а когато са причинени от ръководен служител - не по-късно от 5 години от причиняването на вредите.

(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, министерството може да предяви срещу него иск пред съда.

Чл. 251. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредите. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган от деня на връчването му на служителя.

Чл. 252. За неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

Глава двадесет и четвърта

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СЛУЖБА

Чл. 253. (1) Офицерите и сержантите се освобождават от служба:

1. при навършване на пределна възраст - 55 години за жените и 60 години за мъжете;

2. поради пенсиониране;

3. по здравословни причини;

4. по собствено желание;

5. по причини, които правят лицето негодно да изпълнява служебните си задължения;

6. при съкращаване на щата или при преминаване на изборна длъжност;

7. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) при неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отменяне на незаконното уволнение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

9. (нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, по предложение на административния орган.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват от Централната експертна лекарска комисия, а по ал. 1, т. 5 - от този закон и от правилник.

(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Когато срещу лицата по ал. 1 се води служебна проверка или наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, те не могат да бъдат освобождавани от служба на друго основание освен по реда на ал. 1, т. 8.

(2) Заповедите по ал. 1 за лицата, назначени с указ, се издават въз основа на указ, а за останалите - въз основа на мотивирано предложение.

(3) Мотивирано предложение не се изисква при освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1, както и когато това е поискано от служителя - по чл. 253, ал. 1, т. 2 и 4.

Чл. 255. (1) При освобождаване от служба на офицери и сержанти по чл. 253, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 се отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При освобождаване от служба без отправено предизвестие в посочените случаи на служителите се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.

(2) При освобождаване от служба по собствено желание и поради пенсиониране по искане на офицера или сержанта заповедта се издава в срока по ал. 1.

(3) При освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1 предизвестие не се отправя.

Чл. 256. (1) Офицерите и сержантите не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 1 и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Отпускът по болест се счита за редовен, ако болничният лист е издаден от здравните служби на МВР или от други медицински заведения в страната. Болничните листове, издадени от други медицински заведения, се заверяват от ЦЕЛК или от здравните служби на министерството.

Чл. 257. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) Заповедта за освобождаване от служба подлежи на незабавно изпълнение от датата на връчването й.

(2) Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.

Чл. 258. Заповедта за освобождаването от служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, в сроковете по Закона за административното производство.

Чл. 259. Офицерите и сержантите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност по реда на чл. 392 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 260. При отмяна на незаконно уволнение офицерите и сержантите се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в министерството и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.

Глава двадесет и пета

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 261. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 29 от 2000 г.) При освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45.

(2) При повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 29 от 2000 г.) Когато служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 са прослужили 10 и повече години и са освободени от служба по здравословни причини, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) При освобождаване от служба при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 29 от 2000 г.) При освобождаване от служба на служителите по чл. 192, ал. 1, т. 1 след прослужени 10 и повече години те имат право на еднократно допълнително вещево имущество.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.).

(7) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 261 се вземат предвид прослужените години като държавен служител - гражданско лице в МВР, като офицер или сержант в МВР, като следовател или помощник-следовател, като служител по § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 73 от 1998 г.) или на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.

(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба на държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.

(3) Еднократните парични обезщетения по чл. 261 се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на освобождаването от служба.

Чл. 263. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) При незаконно освобождаване от служба държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 имат право на обезщетение в размер на брутното им възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното преследване спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

Чл. 264. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) На държавните служители по чл. 192, ал. 1, т. 1, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) На съпруга (съпругата), децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители по чл. 192, ал. 1, т. 1 се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или държавният служител по чл. 192, ал. 1, т. 1 е загинал, се удостоверяват от прекия началник.

(4) В случаите на смърт на наследниците се изплаща и обезщетението при освобождаване от служба.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Обезщетенията по ал. 1 - 2 се разрешават от директорите на служби и дирекции и не подлежат на облагане с данък.

Глава двадесет и шеста

СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ

Чл. 265. (1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.

(2) Офицерите и сержантите не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на работници и служители извън министерството. Организациите на офицерите и сержантите нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън министерството.

(3) Организациите на служителите от министерството защитават техните интереси, без да се намесват в ръководството на службите.

Чл. 266. (1) Офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформа:

1. в помещения или места, принадлежащи на министерството, предоставени им от съответните началници, които определят условията за използване;

2. в помещения, закрити за външни лица.

(2) През работно време офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в границите на 10 часа годишно, като началниците имат право да определят времето и мястото на провеждането им.

Чл. 267. (1) Офицерите и сержантите, които заемат ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265, излизат в неплатен отпуск.

(2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.

Чл. 268. (1) В Министерството на вътрешните работи се създава Съвет за социално партньорство, който обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на министерството.

(2) Съветът за социално партньорство се ръководи от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. В него участват делегати от организациите по чл. 265.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Споразуменията с лицата, работещи по трудово правоотношение се сключват на основанията на Кодекса на труда.

Глава двадесет и седма

ФИНАНСОВО-РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ

Чл. 269. (1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет.

(2) За финансиране на дейността си министерството съставя бюджет с приходна и разходна части.

(3) В приходната част на бюджета постъпват суми от:

1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, от продажба на негодни или излишни движими дълготрайни материални активи, от дарения, помощи, спонсорство и други, определени със закон;

2. субсидия от републиканския бюджет.

(4) Разходната част на бюджета се разработва и утвърждава в следните направления:

1. текущи разходи;

2. капиталови разходи.

(5) Дейностите на МВР могат да се финансират и от други източници по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 270. Материално-техническото осигуряване на министерството включва:

1. текуща финансова издръжка;

2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;

3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;

4. стопанисване на земи, сгради, съоръжения и други обекти на сигурността и обществения ред;

5. социални и обслужващи дейности;

6. други дейности, свързани със сигурността и обществения ред.

Чл. 271. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване, възложени с държавна поръчка, се изпълняват с предимство от търговските дружества, организациите, фирмите и гражданите.

Чл. 272. Разходната част на бюджета на МВР се разработва по пълна бюджетна класификация.

Чл. 273. За нуждите на сигурността и обществения ред Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост, за управление и стопанисване.

Чл. 274. С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на министерството за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на външни органи и организации по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(2) За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.

Чл. 276. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.).

Чл. 277. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Министерството на вътрешните работи е администратор на 10 на сто от приходите по чл. 240, ал. 2 от Закона за митниците.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА

Глава двадесет и осма

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 278. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за националната сигурност, поддържането на обществения ред, възникването на пожари и производствени аварии.

Чл. 279. (1) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който ги е приложил, не разпореди друго.

Глава двадесет и девета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 280. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 10 лв., която събират по квитанция.

Чл. 281. (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 67, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е в размер от 100 до 200 лв.

Чл. 282. Който при условията на глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

Чл. 283. Който не изпълни предписанията по чл. 51, ал. 2, чл. 117, т. 3 и чл. 278, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

Чл. 284. Физически лица, които извършват дейност в нарушение на чл. 81, ал. 2 и чл. 117, т. 9 и 11, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридически лица се налага имуществена санкция в същия размер.

Чл. 285. Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Чл. 286. Ръководителите на държавните органи, организациите, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 287. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълняват с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на МВР, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв. независимо от отговорността по гражданското законодателство.

Чл. 288. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Обща опасност" е налице, когато се застрашават неопределен брой лица или широк кръг обекти според начина на възникване, обекта на засягане, обхвата на поражение и времето на протичане.

2. "При изпълнение на служебни задължения" се имат предвид такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност.

3. "По повод изпълнение на служебни задължения" се имат предвид такива действия или бездействия, които не съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност, но ги предхождат или следват по време и са в пряка причинна връзка с тях.

4. "Загинал при или по повод изпълнение на служебни задължения" - когато смъртта е настъпила поради действието на неблагоприятни обстоятелства или под влиянието на външен фактор.

5. "Тежка телесна повреда", "средна телесна повреда", "неизбежна отбрана" и "крайна необходимост" са посочените съответно в чл. 128, 129, 12 и 13 от Наказателния кодекс.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон отменя:

1. Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 57 от 1991 г.; изм., бр. 77 от 1991 г., бр. 109 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 65 и 68 от 1995 г., бр. 22 и 100 от 1996 г. и бр. 16 от 1997 г.).

2. Закона за Националната полиция (обн., ДВ, бр. 109 от 1993 г.; изм., бр. 64 от 1997 г.).

3. Закона за Националната служба за сигурност (ДВ, бр. 49 от 1994 г.).

4. Закона за Централната служба за борба с организираната престъпност (ДВ, бр. 68 от 1995 г.).

5. Закона за Противопожарната охрана (обн., ДВ, бр. 89 от 1979 г.; изм., бр. 26 от 1988 г. и бр. 57 от 1991 г.).

§ 3. В чл. 46, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. 77 от 1991 г.; изм., бр. 24, 49 и 65 от 1995 г. и бр. 90 от 1996 г.) се създава второ изречение:

"има правомощията по чл. 68, 70, 73, 74, 76, 78 и 80 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на съответната територия до пристигане на полицейския орган;".

§ 4. Висшият институт за подготовка на офицери и за научноизследователска дейност продължава дейността си и запазва статута си по досегашните разпоредби до обнародване на решението на Народното събрание за създаване на Академия на МВР.

§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1998 г., бр. 29 от 2000 г.) Разпоредбите относно личния състав на Министерството на вътрешните работи се прилагат и за офицерите и сержантите от Главна дирекция "Главно управление на местата за лишаване от свобода" на Министерството на правосъдието, от Специалната куриерска служба при Комитета по пощи и далекосъобщения и офицерите и сержантите от Националната следствена служба.

§ 6. За служителите от гражданската администрация се прилагат разпоредбите на гражданските закони, доколкото не е предвидено друго в този закон.

§ 7. Министерският съвет издава правилник за прилагането на закона.

§ 8. Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешните работи.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за контрол върху наркотичните

вещества и прекурсорите

(ДВ, бр. 30 от 1999 г., в сила от 3.10.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г.) навсякъде думите "наркотици и психотропни вещества" се заменят с "наркотични вещества".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за деноминация на лева

(ДВ, бр. 20 от 1999 г., доп., бр. 65 от 1999 г., в сила от 5.07.1999 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1999 г.) С влизането в сила на закона всички числа в стари левове, посочени в законите, влезли в сила преди 5 юли 1999 г., се заменят с намалени 1000 пъти числа в нови левове. Замяната на всички числа в стари левове с намалени 1000 пъти числа в нови левове се прилага и за всички закони, приети преди 5 юли 1999 г., които са влезли или ще влязат в сила след 5 юли 1999 г.

(2) Органите, приели или издали подзаконови нормативни актове, влезли в сила преди 5 юли 1999 г. и в които има числа в левове, да направят произтичащите от този закон изменения в тях така, че измененията да се прилагат от датата на влизането в сила на закона.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Законът влиза в сила от 5 юли 1999 г.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на

Закона за Министерството на вътрешните работи

(ДВ, бр. 29 от 2000 г.)

§ 88. (1) Численият състав на специализираните полицейски звена и специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност, създадени по реда на отменените чл. 85, чл. 86, ал. 1 и 2 и чл. 120, създадени за охрана на министерства, ведомства, други държавни органи на бюджетна издръжка, БНБ и обекти с национално значение, преминава по щата на МВР.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон сключените договори по реда на отменените чл. 86, ал. 1 и чл. 120 във връзка с чл. 86, ал. 1 се прекратяват, като служителите се освобождават от служба поради съкращаване на щата, с изключение на министерства, ведомства, други държавни органи на бюджетна издръжка, БНБ и обекти с национално значение по ал. 1.

§ 89. (1) На заварените на работа офицери и сержанти в дирекциите и институтите по чл. 192, ал. 2 званията се премахват и те преминават към категорията на държавни служители - граждански лица. Служебните правоотношения с тези лица не се прекратяват, а се преобразуват.

(2) До определяне от Министерския съвет на заплатите на държавните служители - граждански лица, на лицата по ал. 1 се заплащат възнагражденията, определени за длъжностите, на които са заварени.

(3) Лицата по ал. 1, на които определените основни месечни възнаграждения за държавни служители - граждански лица, са по-ниски, запазват размера на възнагражденията си по ал. 2 до влизането им в съответните равнища.

(4) Образуваните преписки за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу лицата по ал. 1 се приключват по досегашния ред.

§ 90. Коефициентът 1,45 се прилага и за обезщетенията по чл. 261, ал. 1 - 4, присъдени или подлежащи на изплащане преди 1 януари 1999 г., но изплащани след тази дата.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .