Закон за министерството на вътрешните работи



страница6/8
Дата22.07.2016
Размер1.84 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Глава девета.
ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 216. (1) Държавните служители в МВР отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, държавните служители в МВР не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) За вредите, причинени умишлено или в резултат на престъпление или причинени не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността на държавните служители в МВР се определя в съответствие с гражданския закон.

(4) Имуществената отговорност на държавните служители в МВР се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава отговорност се предвижда.

Чл. 217. (1) Държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения.

(2) Държавата и държавните служители в МВР не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред и при извършване на пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност.

Чл. 218. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, МВР има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 216, ал. 1.

(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 216, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.

(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 219. (1) Държавните служители в МВР отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

Чл. 220. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 216, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от едно брутно месечно възнаграждение.

(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения.

Чл. 221. (1) Държавните служители в МВР, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

1. в размера на вредата, но не повече от три брутни месечни възнаграждения;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 и ал. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредата.

Чл. 222. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 223. (1) В случаите на ограничена имуществена отговорност лицата по чл. 204 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от една година от причиняването й, а когато е причинена от ръководен служител или при извършване на отчетна дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, МВР може да предяви срещу него иск пред съда.

Чл. 224. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, освен ако държавният служител не внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на причиняването на вредата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на служителя.

Чл. 225. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на гражданския закон.


Глава десета.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЛУЖЕБНОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Чл. 226. (1) Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява:

1. при навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия - по искане на служителя;

3. по здравословни причини - при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания;

4. по собствено желание;

5. при съкращаване на длъжността;

6. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

7. при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради:

а) влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода, когато изпълнението на наказанието не е отложено по реда на Наказателния кодекс, или е наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от Наказателния кодекс и не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";

б) (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) получаване на най-ниската обща оценка за изпълнението на длъжността;

в) незавършване на курса за първоначална професионална подготовка;

г) неподаване на декларации по чл. 160, ал. 3;

д) установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";

е) отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация;

ж) установяване на несъвместимост в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 1 - 4;

з) назначаване или преминаване на държавната служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение";

и) придобиване на друго гражданство;

8. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

9. при преминаване на изборна длъжност в случаите по чл. 153, ал. 3, т. 5;

10. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) при прекратяване действието на договор или при намаляване числеността на служителите по договор, сключен на основание чл. 92, ал. 1, чл. 94, ал. 1 или чл. 128, ал. 1;

11. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) в периода на срока за изпитване - поради несправяне със служебните задължения след изготвена оценка за изпълнението на длъжността;

12. при смърт на държавния служител;

13. (изм. и доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия - по искане на служителя;

14. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

15. когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване;

16. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) при отказ да заеме друга длъжност в случаите по чл. 164, ал. 3, т. 1.

17. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

(2) В случаите по ал. 1, т. 15 органът по назначаване може да получи информация служебно за упражненото право на пенсия от държавния служител от Националния осигурителен институт, който я предоставя безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.

(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват въз основа на решение на Централната експертна лекарска комисия, което може да бъде обжалвано пред Административния съд - гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) В случаите по ал. 1, т. 9 в едномесечен срок след прекратяване пълномощията на изборната длъжност служителят има право да заеме предишната или друга длъжност.

(5) Прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

(6) Редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1 и за установяване на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, буква "б" и т. 11 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.

(7) Служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1.

Чл. 227. Заповед за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159.

Чл. 228. (1) Органът по чл. 227 прекратява служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 5, 7 и 15 с едномесечно предизвестие. При неспазване срока на предизвестие на държавния служител се дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

(2) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 2, 4 и 13 се издава в срока по ал. 1. Органът по чл. 227 може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока, като заплати обезщетение на държавния служител за остатъка от времето.

Чл. 229. Служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено през време на отпуск освен в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 1, 3, т. 7, буква "а" и т. 8, както и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

Чл. 230. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение подлежи на незабавно изпълнение.

(2) Служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите по:

1. чл. 226, ал. 1, т. 1 и 3 - от датата на издаване на заповедта;

2. чл. 226, ал. 1, т. 12 - от датата на смъртта.

Чл. 231. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Чл. 232. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура.

Чл. 233. (1) На държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 и 13 и на служителите с прекратено трудово правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работили през последните 10 години в МВР, се издават карти за медицинско обслужване.

(2) Карти по ал. 1 може да се издават и на държавните служители с прекратено служебно правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 1, 3 - 5 и 10 с придобито право на пенсия по реда на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване към момента на освобождаването им.

(3) Видът на картите, условията и редът за издаването им се определят със заповед на министъра на вътрешните работи.
Глава единадесета.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 234. (1) При прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

(2) Когато държавните служители са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено по здравословни причини, размерът на еднократното обезщетение не може да бъде по-малък от 15 месечни възнаграждения.

(3) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 2, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното обезщетение е в размер 10 месечни възнаграждения.

(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 - 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 235, ал. 1.

(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години държавните служители имат право на еднократно допълнително вещево имущество или на левовата му равностойност в размер, определян ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.

(6) При прекратяване на служебното правоотношение поради смърт на държавния служител на преживелия съпруг, децата и родителите се изплаща обезщетението по ал. 1.

(7) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат, когато служебното правоотношение е прекратено по чл. 226, ал. 1, т. 7, букви "а", "д" и "з", т. 8 и 14.

(8) При прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1 - 3.

(9) За годината на освобождаване от служба обезщетението по ал. 8 се изплаща пропорционално на прослужените месеци.

(10) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 235. (1) При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години:

1. като държавен служител, офицер или сержант в МВР;

2. като гражданско лице в МВР по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 29 от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11, 19, 27, 86, 103 и 105 от 2005 г.; отм., бр. 17 от 2006 г.; изм., бр. 24 и 30 от 2006 г.);

3. като служител по отменения § 19 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията (обн., ДВ, бр. 73 от 1998 г.; изм., бр. 62 от 2002 г.);

4. на военна служба, с изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи.

(2) При определяне размера на обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години по ал. 1 без приравнения трудов стаж.

(3) Извън случаите по ал. 1 при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените години по ал. 1;

2. години на приравнения трудов стаж към първа категория труд.

(4) При наложено дисциплинарно наказание "уволнение" прослуженото време на длъжности по ал. 1 до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на еднократното парично обезщетение при последващо прекратяване на служебното правоотношение.

Чл. 236. При преместване на работа в други населени места на държавния служител и на членовете на семейството му се изплаща еднократно обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР.

Чл. 237. (1) При незаконно прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР имат право на обезщетение в размер, изчислен по реда на чл. 239 към момента на прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното производство спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

(3) Възстановените на работа по силата на влязло в сила съдебно решение държавни служители в едномесечен срок от заемане на длъжността могат да възстановят обезщетението, получено при прекратяването на служебното правоотношение, признато за незаконно.

(4) При повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение държавните служители по ал. 3 имат право на обезщетение на общо основание.

(5) Когато държавните служители по ал. 3 не възстановят полученото обезщетение, при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение се приспадат толкова броя месечни възнаграждения, колкото са получени при предишни прекратявания на служебните правоотношения.

Чл. 238. (1) На служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) На преживелия съпруг, децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения държавни служители в МВР се изплаща еднократно обезщетение на всеки от тях в размер 12 месечни възнаграждения.

(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или при които държавният служител е загинал, се удостоверяват от прекия ръководител.

(4) В случаите на смърт на лицата по ал. 2 се изплаща и обезщетението по чл. 234, ал. 1.

(5) Обезщетенията по ал. 1 и 2 се разрешават от ръководителите на структури по чл. 37.

Чл. 239. (1) Обезщетенията по този закон се изплащат на базата на месечното възнаграждение, определено към датата на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието по чл. 238, което включва:

1. основното месечно възнаграждение;

2. допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при специфични условия, за изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Обезщетенията по чл. 234, ал. 1 - 6, 236 и 238 не подлежат на облагане с данък.

Чл. 240. При прекратяване на служебното правоотношение по искане на държавния служител или при негово виновно поведение, когато не е възстановил разходите по чл. 174, ал. 3 и 4, неиздължената сума се удържа от обезщетението и другите вземания, които има право да получи, а ако дължимата сума не може да се събере по този начин, вземането се събира по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 241. Обезщетенията по тази глава се изплащат по правила, утвърдени от министъра на вътрешните работи.


Глава дванадесета.
СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ

Чл. 242. (1) Служителите в МВР имат право свободно да се сдружават в синдикални организации за защита на своите трудови и социално-икономически права и интереси.

(2) Държавните служители в МВР могат да членуват в синдикални организации само на служители от МВР. Те не могат да приемат в своите организации лица, които не са служители в МВР.

(3) Лицата, работещи по трудово правоотношение, имат право да се сдружават в синдикални организации при условията и по реда на Кодекса на труда.

(4) Синдикалните организации в МВР осъществяват дейността си, без да се намесват в ръководството на структурите и в управлението на системата.

Чл. 243. (1) Синдикалните организации на служителите в МВР придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Синдикалните организации в МВР представляват своите членове пред ръководството на МВР и защитават техните права по служебните, трудовите и осигурителните правоотношения, както и по въпросите на жизненото равнище чрез предложения, искания и участие в подготовката на проекти на нормативни и общи административни актове.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, нямат право да се присъединяват или да членуват в национални синдикални организации извън МВР.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

(5) Синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, имат право да се присъединяват към международни синдикални организации със сродни функции и характер.

(6) Ръководството на МВР съдейства на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност, като може да им предоставя безвъзмездно ползване на помещения и да им създава други материални условия, необходими за изпълнението на техните функции.

Чл. 244. (1) Синдикалните организации изразяват и отстояват интересите на своите членове и съдействат за осъществяване на социално-икономическите им права и интереси и за подобряване на жизненото им равнище в сътрудничество и консултации с ръководството на МВР.

(2) Когато при осъществяване на дейностите по ал. 1 не се постигне съгласие с ръководството на МВР, организациите по чл. 242, ал. 1 могат да пристъпят към осъществяване на избрани от тях форми на протестни действия, без членовете им да преустановяват изпълнението на служебните си задължения.

(3) По време на протестните действия представителите на организациите по чл. 242, ал. 1 и ръководството на МВР полагат усилия за разрешаване на спорните въпроси чрез преговори и консултации.

Чл. 245. (1) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват държавни служители в МВР, сключват споразумение за сътрудничество при осъществяване на социално-икономическите права и интереси на държавните служители.

(2) Министърът на вътрешните работи и синдикалните организации, в които членуват лица, работещи по трудово правоотношение в МВР, могат да сключват колективен трудов договор и споразумения при условията и по реда на Кодекса на труда.

Чл. 246. (1) Държавните служители могат да провеждат събрания в извънработно време, включително в униформено облекло, във:

1. помещения или места, предоставени за ползване и управление на МВР, при условия, определени от съответния ръководител;

2. други помещения, избрани от тях.

(2) Държавните служители могат да провеждат събрания през работно време в рамките на 40 часа годишно, времето и мястото на които се определят от съответния ръководител.

Чл. 247. (1) Държавните служители, които заемат ръководна изборна длъжност в организациите по чл. 242, ал. 1, за времето на мандата си имат право на неплатен отпуск.

(2) Служебните правоотношения на държавните служители по ал. 1 могат да бъдат прекратени на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и 8 само с предварителното съгласие на ръководния орган на съответната синдикална организация.

(3) Броят на служителите с право на неплатен отпуск по ал. 1 се одобрява от министъра на вътрешните работи след обсъждане в Съвета за социално партньорство в МВР.

(4) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.

Чл. 248. (1) В МВР се създава Съвет за социално партньорство, наричан по-нататък "съвета". Съветът се ръководи от министъра на вътрешните работи или от определен от него заместник-министър.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) В съвета участват представители на ръководството на МВР, на организациите по чл. 242, ал. 1 и на служителите, нечленуващи в синдикалните организации. Броят на представителите на служителите, нечленуващи в синдикални организации, не може да е по-голям от една четвърт от общия брой представители на организациите по чл. 242, ал. 1.

(3) Съветът осъществява социалния диалог, като разрешава въпросите, свързани с трудовите и служебните отношения и със социално-икономическите права и интереси на служителите, в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане интересите на всяка от страните.

(4) Съветът полага усилия за доброволно уреждане на възникналите спорни въпроси чрез консултации и преговори за постигане на съгласие и приемане на общи решения по реда на ал. 3.

(5) Съветът приема правила за организацията и дейността си.

1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница