Закон за общото и частното
Изтегляне 499 Kb.
|
Свързани:
Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА НА ЧИСЛАТА, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| Допълнителен материал
Материала е подбран от различни лекции на д-р М. Лайтман специално за студентите от Международната академия по кабала Какво означава "познание" Тъй като кабала изследва характеристиките на творение, намиращо се извън рамките на човешкото въображение, но се явява фундамент за основните категории пространство, време, движение съществуващи в нашия свят, се е създала представа, че терминологията използвана от учените кабалисти е съставена от абстрактни обозначения. Изучаваната от нас наука не споделя тази представа. Кабала не е само инструмент за изследване, а по скоро е практически метод, тъй като тя използва термини, само ако те реално съответстват на обекти и явления, които те обозначават. Съществува желязното правило за изследователя - кабалист: "Това което не е постигнато не се обозначава с име или дума" (Барух Ашлаг, "Шамати", статия 3). Самия термин "постижение" произлиза от понятието, посочено в един от кабалистическите текстове: "когато ръката ти е докоснала..". Необходимото ниво на познание, което може да се нарече постижение, съответства на усещането сравнено с реакцията на тялото при допир. Нивото на познание, което не съответства на даденото определение в кабала се смята , като разбиране, изучаване и т.н. Проблема при постижението се свежда до неговата дълбочина: какво точно в изследваното явление, свят, обект е достъпно за постигане и кои от нивата му на съществуване ще си останат в рамките на изследването. От най-очевидните примери на контактите на човека с обкръжаващия го свят, му става ясно, че дълбочината на постигане се ограничава само от рамките на потребностите на постигащия. Съществуват реални, ежедневно използвани от човека сили и явления (като физическите полета и вълни и пр.), същността на които той така и не постига, но ги изследва и използва свойствата им. Дал им е имена, без да го притеснява факта, че същността им е непозната за него. Имената им са дадени на основание на усещането предизвикано от обекта при въздействието му върху човека.Тези имена влизат в нас и предизвикват асоциации, които са сбор от тези прояви на обектите (дори те да са малко), те са усетени лично от човека или той е чувал за тях. Този сбор от асоциации създава в човека усещането за предметност на този или онзи обект или явление. Тяхната реалност се определя от реалността на сумата от въздействие на даден обект върху усещанията на изследователя. Това е вярно, както по отношение на първопричината и нейни прояви, така и по отношение на обектите и телата в нашия свят, въздействащи на нашите органи на осезание. Познанието ни чрез тях се свежда до опознаване на тяхното въздействие върху усещанията на изследователя и сумата от реакциите на нашите сензори и в следствие на това въздействие се създава в нашата представа "достоверен" образ на обекта, без да се отчитаме, че ние нямаме знания за вътрешната същност на обекта. Това се отнася и до процеса на самоопознаване на човека. Всичко, което човека знае за себе си е само външната изява на неговата вътрешна същност, която той не осезава. Изучаването на основите на една наука започва с изучаване на терминологията и. Този принцип се прилага и от кабалистите-изследователи на световете, парцуфим и сфиротите, чрез които се изпитва взаимодействието на първопричината, наричана в кабала светлина, на всяко от нивата на нейното проявление се явява пълно и достатъчно условие за да се даде име на това ниво. За това едно от правилата гласи: "Всичко което се поддава на оценка и изхожда от първопричината, се проявява на различни нива на природата и напълно удовлетворява потребностите на постигащия". По тази причина в човека никога не възниква необходимост от нещо, което не е заложено в природата на творение, което се явява и проявление на първопричината. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели:
|