Закон за общото и частното
Черни букви на фона на бялата светлина
Изтегляне 499 Kb.
|
Свързани:
Силата на КАБАЛА, Кабалистите за кабала, КАБАЛА НА ЧИСЛАТА, КАБАЛА И АЛХИМИЯ
| Черни букви на фона на бялата светлина
Всяка светлина в световете трябва да има граници за своето разпространение, за изобразяване действията на светлината трябва да бъде, като негово продължение, а така също и като негово ограничение. Тези две сили трябва да действат едновременно. Всяко усещане чрез нашите органи на осезание ни получаваме в резултат на ограничаване, защото повърхността на обекта или звуковата, светлинна вълни се сблъскват с нашите сетива и ограничават разпространението им това прави възможно да бъдат усетени. Белия фон е прост и в него няма разлики и за това не се възприема от нас като светлина. Това, което ние сме в състояние да различим, може да се изрази само с помощта на ограничаване разпространението на бялата светлина. Вида и степента на това ограничение се нарича букви. Ние виждаме черните граници на бял фон и възприемаме само черните ограничения. Всяка буква (не е важно от кой език е взета) се състои от черен цвят, т.е. още не поправена част и бяло пространство върху което тя е написана. Всяка буква е построена на основата на контраста между черното и бялото. Освен това тя изразява степента на несъответствие в нашето съзнание на между свойствата на Твореца и творение. Свойствата на Твореца са абсолютно бели, те не ни възприемат; ние определяме свойствата на сътвореното в зависимост от това, как се усещаме сравнявайки се с Него. Именно сравнявайки абсолютно бялото и известно количество черно се изразява от буквите и символите; точно това съотношение е и човешкото разбиране. Само по този начин ние можем да се усетим себе си и нашата взаимовръзка и разликата ни от обкръжаващата ни светлина. Ние не сме в състояние да усещаме състояния, в които има само черно (когато виждаме само себе си) или само бяло (когато виждаме само Твореца. Всичките ни чувства и усещания са построени на контраста. Поради това на основата на азбуката, която съществува в почти всички езици, е възможно да се опишат нашите състояния на подем и падения. Цялата кабала може да се напише на всяка азбука. Но с достигането на света на безкрайността буквите изчезват, защото черния цвят на буквите е свойство на творението, а то там става тъждествено на светлината и не се различава от свойствата на Твореца. Възниква въпрос: ако желанията не изчезват, то как е възможно да говорим за изчезване на буквите? Буквите изчезват, защото буквите са изградени на основание на усещането ни за разликата между Твореца и творението. Разликата изчезва и за това буквите се разтварят. Тъй като те са информация за Твореца те се разтварят, когато информацията става безкрайна, абсолютно пълна и става невъзможно да се изобрази във вид на каквото и да било ограничение във вид на букви. Знанието става толкова обемно, че не е възможно да бъде изобразена или изобразена с нашия ограничен език, тъй като той е изграден на основата на ограничението. Буквите, символите, речта ни служат да предаване на духовното знание и постижение. Всяка буква от която и да е азбука има своя духовен смисъл, тъй като хората предават чрез буквите своите усещания. Всяко усещане (не само на човека но и на животното) - е неосъзнато усещане на Твореца. Никой не разбира това, но на практика, когато поета пише стихове, той описва своята любов към жената и децата към слънцето, към светлината, описва страданията си изразява усещането си за светлината, която му въздейства. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели:
|