Закон за общото и частното

Закон за корените и клоните в световете

Изтегляне 499 Kb. страница 16/29 Дата 28.02.2023 Размер 499 Kb. #116739 Тип Закон

Навигация на страницата:

• "Абсолютната паралелност на световете"

4.2. Закон за корените и клоните в световете Четирите свята, съставящи мирозданието се наричат Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Започвайки с най-висшия от тях – света Ацилут и свършвайки с нашия материален свят Асия, имат единичен в детайлите си строеж. Духовният свят се състои от 4 вида светове. Тук не говорим за света Адам Кадмон и света на безкрайността, защото те са включени в тези 4 светове като съставящи ги корени, вътрешна част. Всички светове са подобни един на друг и разположени сякаш паралелно един под друг. Реалността и всичките й прояви, съществуващи в първия свят (да речем Ацилут), съществува и във втория, разположен под него без никакви промени. И така до всички следващи светове, чак до този, усещания от нас свят. "Абсолютната паралелност на световете" Човек излиза от рамките за усещане на нашият свят в духовния и започва да го усеща, като с времето възприема все по-тънки негови слоеве: той сякаш се изкачва по степените на постигане, познания на Висшия свят. Усещанията на всяка степен стават все по-тънки, по-явни, между тях се проследява все по-голяма връзка, детайлите стават все по-осезаеми, но като цяло се усеща едно и също. Преминавайки махсом и влизайки във Висшият свят, човек се повдига по 125 степени (5 свята, по 5 парцуфим, по 5 сфирот във всяка – всичко 125 степени) и се убеждава, че всички те са подобни. Какво означава “подобни”? Рис.4.2.1. Аз по определен начин усещам света, после го усещам по-широко и дълбоко, след това още по-широко и дълбоко и т.н. Усещам духовния свят или Твореца във все по-отчетливи и проявени детайли. При това духовния свят, Твореца се променя само относно мен, в зависимост от състоянието на моите органи на чувства, от екрана ми. Всъщност той вече е абсолютно открит за мен, аз се намирам в него, но просто не усещам това, защото органите ми на възприятие са несъвършени. Аз трябва да ги поправя, да повиша чувствителността им, да ги настроя по определен начин. Това и се нарича подем по духовните степени. Единствения обект на усещане е Твореца. Степента на усещане на Твореца определя степента на духовното разкриване или степента на духовния свят, на който съм се повдигнал. Степента на скриване на Твореца от мен са степените, разположени от мен нагоре до света на Безкрайността. Света на Безкрайността е най-последната степен, където възприемам Твореца напълно, такъв какъвто е, без ограничения, защото напълно съм Му се уподобил по свойствата си, напълно съм ги поправил. Между световете, т.е., степените на постигане на Твореца, няма никаква разлика, освен в качеството на материала (казано по друг начин, освен в мен). Качеството на материала се определя от това, до колко моя първоначален, първороден егоизъм (желанието да се насладя) е поправен, уподобен на Твореца. Качеството на материала определя височината на степента на всеки от световете. Материала на най-висшия свят е “най-тънък” в сравнение с по-ниските. Материала на втория свят е по-груб в сравнение с материала на първия, но е по-тънък от всички по-ниски от него степени. И този ред отгоре надолу се съхранява в нашият свят, където материала на проявление на реалността е по-груб и тъмен от всички предшестващи светове. Какво означава материал? Казваме, че не съществува нищо, освен светлината, слизаща отгоре надолу, желанието, което тази светлина създава и екрана с отразената светлина, който се създава съвместно от желанието и екрана. Няма нищо повече. Има светлина (Творец), има творение (желание за напълване, наслада) и масах – уподобяване на създаденото на Твореца, когато то желае да стане, както Твореца. Материала се нарича нашия егоизъм, нашето желание за наслада. Степента на просветляването или загрубяването му определят величината на масаха: по-силен или по-слаб и в зависимост от силата му, аз усещам, виждам Твореца: свойствата Му, качествата Му. В това време обектите и формите във всички светове са еднакви, както по отношение на количествата – така и на качествата. Това може да сравним с печата и отпечатъка, където най-малките детайли на печата напълно се отразяват в отпечатъка. Така е и със световете: по-ниския свят е отпечатък на по-висшия и всички форми, съществуващи във висшия свят напълно се отпечатват в по-нисшия. Защо става така? Защото светлината, изхождаща от Твореца, от Ацмуто, от същността на Твореца, построява кли в 5 стадия (или 4 стадия и корен) и затова кли (съсъд, желание, творение) се състои от 5 части и само в тях усеща светлината. Как се усеща тази светлина в него? Като запълваща. Всички наши усещания, определения, езици, разбирания, знания, целия ни живот – всичко за което можем да мислим и да си представим – всичко това е нищо повече освен усещането на светлината, т.е., Твореца вътре в нас. Написано е: “Няма никой освен него” (Дварим, 4:35). Кли, творение винаги се състои от 5 части, но се измерва с величината за желанието за наслада. Може да има големи 5 части или малки 5 части. Така и екрана може да бъде голям (на големите 5 части) или малък – на малките 5 части. По такъв начин винаги възприемаме картината на окръжаващия свят, състояща се от 5 части, но я възприемаме или егоистично, през нашите 5 органа, или алтруистично. Не е важно дали я възприемаме алтруистично през екрана или егоистично: картината на света е постоянна. Тя се различава само по своето качество: в духовния свят – като по-високо или по-ниско постижение, а в нашият свят във връзка с нашия егоизъм – като по-приятно или по-малко приятно усещане. Следователно, разликата между степените е само в качеството на изображение на Твореца. Затова, посредством нашите органи на чувства не възприемаме Твореца, а усещаме степента на поправеност, степента на подобие на нашите органи на чувства на Твореца. Така радиоприемника улавя радиовълните, защото в него се намира генератор, създаващ подобни вълни и възприемащ външното въздействие благодарение ефекта на резонанса. Приемника фактически се улавя сам, своето подобие на въздействие отвън. Така е устроено ухото: около мен съществуват много вибрации, но то възприема само някои от тях. То е способно да вибрира, генерира определени, естествени за мене колебания и затова само такива колебания усеща отвън. И така, аз винаги възприемам не окръжаващото ме като такова, а степента на своето подобие, на това което се намира извън мен. Ако генерирам в себе си неголям диапазон от колебания, то ще уловя само малка част от окръжаващия свят. Ако диапазона ми се увеличи, то се разширява и картината на окръжаващия и възприеман от мен свят. Какво става, ако човек започне да оглушава? Тъпанчето му не може да вибрира като по-рано и му се струва, че отвън няма нищо: остават само силните звуци и удари, а всичко останало изчезва. Така е и при нас: около нас съществуват милиарди всевъзможни въздействия, но ние усещаме само тези, към които нашите органи са привикнали и създадени. Ако ми се спука тъпанчето ще престана да чувам. Около мен както и преди ще звучат разнообразни звуци, но аз няма да ги усещам. Същото е и с духовните усещания. Само в тази степен, в която екрана ми може да генерира обратно светлина, подобна на прякото въздействие на Твореца върху мен, аз ще мога да усетя степента на своята поправеност. Тази степен на моята поправеност, в целия й обем, всички мои усещания и свойства ще бъде за мен образа на Твореца. Аз не възприемам Твореца, Ацмуто, Неговата същност, а само това което мога да възпроизведа в себе си. Затова това възпроизвеждане се нарича картината на Твореца. Рав Баал Сулам в своето стихотворение “Микдал Оз” пише: “И това, което ще видите – ще видите вие и никой друг”. Цялата картина е субективна, рисува се от поправените свойства на човек. Тъй като поправените свойства в някаква степен са подобни на Твореца, то своите собствени поправени свойства наричаме подобие на Твореца. Затова е казано: “Създал съм човека по Свой образ и подобие” (Тора, Берешит, 1:26). Към този “образ и подобие” сме длъжни да стигнем сами, променяйки свойствата и уподобявайки се на Твореца. В по-ниския свят няма нито един детайл или явление, които не са отпечатък от Висшия свят. Уподобяването на нисшия към висшия, егоистичния към алтруистичния свят се нарича съответствие на корена и клоните. В постигането на Твореца съществуват 125 степени, най-ниската от които е махсом. Под нея се намира нашият свят, т.е., усещането на Твореца в обратните Му – егоистични свойства. Хората намиращи се на различни степени във Висшите светове над махсом или на различни степени от нашият свят под махсом, могат спокойно да си общуват един с друг. Но как, на какъв език можем да се разбираме с намиращите се над махсом, за да ни предават информация и ние, намиращите се под махсом да я разбираме. Да допуснем, че мой приятел е преминал махсом, той вече има друго възприятие, по друг начин разбира законите на мирозданието и техните причинно-следствени връзки. Аз не възприемам нищо от това. Аз съм като малко глупаво дете, искам да разбера нещо, а той иска да ми го обясни. Може ли по някакъв начин да ми предаде това? Възможността за такова общуване се определя от връзката между корена и клоните. Всичко което се намира над махсом се нарича корен, а всичко което се намира под махсом се нарича клон. Всеки детайл, намиращ се в ниския свят е клон, т.е., отразява своя източник, намиращ се във Висшия свят. Този източник е неговия корен. Това става по неразбираем за мен начин: аз не разбирам и не знам, как именно става, но клона е свързан със своя корен. Защо това, което се намира във Висшия свят се нарича корен? Защото, от там всичко слиза към нас. Там това се нарича корен, източник, а при нас – следствие, клон или копие. Коренът, наричан съдба, заставя своя клон, своето копие да расте както количествено така и качествено. Този закон за корена и клоните действа във всеки свят, във всички проявления на реалността и остава непроменим. Съществува Твореца, от Него излиза светлина. Тази светлина създава творение, състоящо се от 5 части, притежаващо 5 основни качества. Творението усеща светлината във вид на 5 прояви, наречени: кетер, хохма, бина, зеир анпин и малхут. Можем да кажем така: ние възприемаме светлината като 5 въздействия – НАРАНХАЙ (нефеш, руах, нешама, хая, ехида). В крайна сметка можем да говорим само за това. Рис.4.2.2. След това тези въздействия се развиват, разделят на множество съставни, които се комбинират, съединяват по между си и образуват множество включени една в друга причини и следствия, желания и усещания. По такъв начин, картината ни за света се разширява и накрая си представяме нашият свят като безкрайно множество на всевъзможни обекти и техните свойства. Изтегляне 499 Kb. Сподели с приятели: